Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Бараяр (10)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Brothers in Arms, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,4 (× 50 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
Mandor (2000)
Допълнителна корекция
Диан Жон (2011 г.)

Издание:

Лоис Макмастър Бюджолд. Братя по оръжие

Американска, първо издание

Превод: Крум Бъчваров

ИК „Бард“ ООД, 2000 г.

Библиотека „Избрана световна фантастика“ №71

ISBN: 954-585-074-4

История

  1. — Добавяне на анотация
  2. — Добавяне
  3. — Корекция

Глава 6

Вечеря със сандвич и кафе в каютата си, докато прелистваше докладите за състоянието на флота. Бяха завършили ремонтите на оцелелите бойни спускателни совалки на „Триумф“. И вече бяха платили за тях, уви. Екипажът започваше да скучае. Парите им бяха изчерпани до последния кредит.

Сетаганданците грешаха, горчиво си помисли Майлс. Не войната щеше да унищожи „Дендарии“, а мирът. Ако враговете им проявяха достатъчно търпение, „Свободните наемници от Дендарии“, неговото творение, щеше да се разпадне без външна помощ.

На вратата се позвъни и това го откъсна от черните му мисли. Той се наведе към комуникатора на бюрото си.

— Да?

— Ели е.

Майлс светкавично натисна бутона за отключване.

— Влез! Връщаш се по-рано, отколкото очаквах. Боях се, че за дълго ще останеш там, също като Данио. Или още по-зле — заедно с Данио.

Той завъртя стола си. Когато вратата се отвори, стаята изведнъж му се стори по-светла. Ели отдаде чест и му се усмихна, но очите й изглеждаха уморени.

— Нали ти казах — отвърна тя. — Всъщност наистина стана дума да ме направят своя постоянна гостенка. Държах се мило, оказах им пълно съдействие, опитах се да ги убедя, че не представлявам обществена опасност и че спокойно могат да ме пуснат, но не успях да постигна нищо, докато компютрите им внезапно не удариха джакпота. В лабораторията идентифицираха онези двама мъже, които… убих на космодрума.

Майлс разбираше мимолетното й колебание. Някой друг би избрал по-мъгляв евфемизъм — „гръмнах“, „очистих“ — който да го дистанцира от последствията на действията му. Но не и Куин.

— Нещо интересно, предполагам — окуражи я той.

Говореше спокойно, без никакви емоции. Призраците на враговете не само придружаваха човек до ада. Не, те вечно витаеха край него в очакване най-после този момент да настъпи. Може би резките, които Данио дълбаеше по ръкохватките на оръжията си, в крайна сметка не бяха чак толкова безвкусна идея. Определено бе по-тежък грях да забравиш дори един-единствен убит от теб човек. — Разказвай.

— Оказа се, че и двамата се издирват от закона. Били са… как да се изразя… войници на самостоятелна практика. Професионални убийци. Местни.

Майлс потръпна.

— Мили Боже, какво съм им направил пък аз?

— Съмнявам се, че са имали нещо лично против теб. Почти е сигурно, че ги е наела трета неизвестна страна, макар да ми се струва, че и двамата се досещаме коя е тя.

— О, не! Искаш да кажеш, че сетаганданското посолство ми праща наемни убийци? Всъщност е логично. Галени спомена, че не им достигал персонал. Но това означава… — Той се изправи и възбудено закрачи в каютата. Това означава, че всеки момент могат пак да ме нападнат. Навсякъде и по всяко време. Абсолютно непознати хора без никакъв личен мотив.

— Истински кошмар за охраната ти — съгласи се Ели.

— Полицията не е успяла да открие кой ги е наел, нали?

— Де такъв късмет! Не, поне засега няма нищо. Обаче насочих вниманието им към сетаганданците и отбелязах, че са имали мотив, възможност и начин.

— Добре. Можем ли сами да направим нещо по въпроса за начина и възможността? — Майлс за момент се замисли. — Крайният резултат от опита им, изглежда, показва, че са били малко неподготвени за задачата си.

— От моя гледна точка, методът им за малко щеше да успее — отбеляза тя. — Това обаче предполага, че ограничителен фактор е била възможността. Искам да кажа, че когато слизаш на планетата, адмирал Нейсмит не просто се скрива, колкото и да е сложно да откриеш един човек сред девет милиарда. Той буквално престава да съществува! Има данни, че тези хора няколко дни са обикаляли около космодрума и са те причаквали.

— Хм. — Пребиваването му на Земята окончателно се проваляше. Изглежда, адмирал Нейсмит представляваше опасност и за самия себе си, и за други. Земята беше пренаселена. Ами ако следващия път убийците се опитаха да взривят цяла мотриса в метрото или ресторант, за да постигнат целта си? Едно нещо бе душите на враговете му да го придружат до ада. Ами ако в решителния момент се озовеше до клас първолаци?

— А, между другото, когато бях долу, наистина видях редник Данио — като разглеждаше счупения си нокът, прибави Ели. — След няколко дни ще го изправят пред съда. Моли те да присъстваш.

Майлс изсумтя.

— О, естествено. Потенциално неограничен брой непознати се мъчат да ме очистят, а той иска да се явя в предварително определен час на обществено място. За да могат да се поупражняват в стрелба по неподвижна мишена, несъмнено.

Ели се усмихна и загриза нокътя си.

— Иска някой, който го познава, да даде показания.

— Да дам показания! Ще ми се да знаех къде е скрил колекцията си от скалпове — щях да я покажа на съдията. Социопатичната терапия е измислена тъкмо за хора като него. Не, не. Едва ли би желал свидетел, който наистина го познава добре. — Майлс примирено въздъхна. — Прати капитан Торн. Той е бетанец с космополитен опит, би трябвало да е способен да лъже на свидетелската скамейка.

— Правилен избор — изръкопляска Ели. — Време е да започнеш да прехвърляш някои от задълженията си върху други.

— Постоянно го правя — възрази Майлс. — Например ужасно съм доволен, че поверих личната си безопасност на теб.

Тя махна с ръка и сбърчи лице, сякаш за да отблъсне комплимента преди да се е приземил на местоназначението си. Дали думите му хапеха?

— Реагирах прекалено бавно.

— Напротив, беше достатъчно бърза. — Майлс завъртя стола си към нея. Тя бе разкопчала куртката си и заоблеността на черната й тениска напомняше на абстрактна скулптура. Ароматът й — не на парфюм, а просто на жена — накара кожата му да пламне.

— Мисля, че имаше право — рече Ели. — Офицерите не ходят на пазар в ротния склад…

„Проклятие! — помисли си той. — Тогава го казах само защото бях влюбен в жената на Баз Джесек и не исках да ти го призная… най-добре никога да не го признавам…“

— … защото това наистина им пречи да изпълняват задълженията си. Наблюдавах те, докато се приближаваше към нас на космодрума, и за няколко минути, няколко критични минути, изобщо не мислех за безопасността ти.

— А за какво мислеше? — преди да се намеси разумът му, с надежда попита Майлс. „Освести се, човече, през следващите трийсет секунди можеш да провалиш цялото си бъдеще.“

Тя се усмихна измъчено.

— Чудех се какво си направил с онова тъпо котешко одеяло.

— Оставих го в посолството. Щях да го донеса… — Какво не би дал да можеше да го разстеле върху леглото си и да я покани да седне до него? — Щях да го донеса, но имах да мисля за други неща. Още не съм ти съобщил последната новина за финансите ни. Подозирам… — По дяволите, работата отново се намесваше в този интимен момент, в този провален интимен момент. — По-късно ще ти разкажа за това. В момента искам да поговорим за нас. Трябва да поговорим за нас.

Тя леко се отдръпна и Майлс припряно прибави:

— И задълженията ни. — Ели престана да се отдалечава. Дясната му длан докосна яката на униформата й, разтвори я, плъзна се по гладката, студена повърхност на военните й отличия. Чувстваше се ужасно нервен, така че отдръпна ръката си и я притисна към гърдите си, за да се овладее.

— Аз… имам много задължения, нали разбираш. Нещо като двойна доза. От една страна, задълженията на адмирал Нейсмит, от друга — на лейтенант Воркосиган. После идват задълженията на лорд Воркосиган. Тройна доза.

Веждите й бяха повдигнати, устните й присвити, погледът й въпросителен — свръхестествено търпение, да, тя го чакаше сам да се направи на глупак. Майлс продължи стремглаво да пропада.

— Известни са ти задълженията на адмирал Нейсмит. Но всъщност в момента те са последната ми грижа. Адмирал Нейсмит е подчинен на лейтенант Воркосиган, а той съществува единствено, за да служи на бараярската Имперската служба за сигурност, в която е пратен по мъдростта и милостта на своя император. Е, поне на съветниците на императора. С една дума — на баща ми. Знаеш тази история.

Ели кимна.

— Правилото да няма интимни връзки с никого от своите подчинени може да е валидно за адмирал Нейсмит…

— Чудех се дали онзи… случай в метрото не е бил някаква проверка — замислено рече тя.

Трябваше му известно време, за да проумее думите й.

— Не! — извика Майлс. — Това щеше да е отвратителна низост, подъл и долен номер — не! Не беше проверка. Беше съвсем истинско!

— Аха — отвърна Ели, но не му показа, че я е убедил, да речем, с чувствена прегръдка. В момента чувствената прегръдка щеше да му подейства много успокоително. Ала тя просто продължаваше мълчаливо да го гледа.

— Спомни си, че адмирал Нейсмит не е реален човек. Аз го създадох. И като се замисля сега, съм пропуснал някои важни части.

— О, стига глупости, Майлс. — Ели леко го докосна по лицето. — Какво е това, ектоплазма ли?

— Хайде да се върнем на лорд Воркосиган — отчаяно настоя Майлс, прокашля се и продължи с бараярския си акцент: — Ти почти не си виждала лорд Воркосиган.

Промяната на гласа му я накара да се усмихне.

— Чувала съм те да имитираш този акцент. Очарователен е, макар и доста… хм, нелеп.

— Аз не го имитирам, той си е мой. Всъщност… мисля… — Майлс смутено замълча. — Нося Бараяр в костите си.

Ели повдигна вежди.

— Буквално, доколкото разбирам. Струва ми се, не би трябвало да си им благодарен за това, че са те отровили още преди да се родиш.

— Не са искали да убият мен, а баща ми. Майка ми… — Като се имаше предвид накъде се мъчеше да насочи разговора, навярно щеше да е по-добре да не се задълбочава в неуспешните опити за убийство през последните двайсет и пет години. — Така или иначе, такива неща вече почти не се случват.

— Ами тогава какво беше онова днес на космодрума, уличен балет ли?

— Убийците не бяха пратени от Бараяр.

— Това още не е сигурно — бодро отбеляза Ели.

Майлс отвори уста да отговори и се вцепени от нова, още по-ужасна параноична мисъл. Ако не грешеше, капитан Галени бе изключително хитър човек. „Да речем, че наистина е откраднал парите. Да речем, че е предвидил подозренията ми. Да речем, че е измислил начин да запази и парите, и кариерата си, като ме елиминира. В края на краищата той знаеше точно кога ще съм на космодрума. Бараярското посолство може да наеме професионален убиец също толкова лесно и тайно, колкото и сетаганданското.“

— И за това… ще поговорим по-късно — задавено рече той.

— Защо не сега?

— Защото… — Майлс замълча и дълбоко си пое дъх, — се опитвам да ти кажа нещо друго — вече по-тихо продължи той.

Последва тишина.

— Продължавай — окуражи го Ели.

— Хм, задълженията. Е, както лейтенант Воркосиган носи всички задължения на адмирал Нейсмит, плюс собствените си, така и лорд Воркосиган носи всички задължения на лейтенант Воркосиган, плюс собствените си. Било политически или военни. И, хм… семейни. — Дланта му бе влажна. Той незабелязано я избърса в панталона си. Беше му по-трудно, отколкото си мислеше. Но определено не по-трудно, отколкото на жена, чието лице някога е било изгорено, отново да се изправи пред плазмен огън.

— Думите ти звучат като диаграма на Вен[1]. „Комплексът от всички групи, които са части от самите себе си“ или нещо подобно.

— Поне така го чувствам — призна Майлс. — Но все някак трябва да го изразя.

— Какво представлява лорд Воркосиган? — любопитно попита тя. — Какво виждаш, когато излизаш от душа и се погледнеш в огледалото? Казваш ли си „Здрасти, лорд Воркосиган“?

„Избягвам да гледам в огледала…“

— Майлс, предполагам. Просто Майлс.

— И какво представлява Майлс?

Той прокара десния си показалец по опакото на неподвижната си лява длан.

— Тази кожа.

— И това е най-външната му обвивка, така ли?

— Предполагам.

— Мили Боже — измърмори Ели. — Влюбила съм се в човек, който се смята за лук.

Майлс се изкиска — просто не успя да се сдържи. Но… „влюбила съм се“? Сърцето му окуражително затуптя.

— Това е по-добре от предците ми, които се смятали за… — „Не, по добре да не казвам и това.“

Но любопитството на Ели бе неутолимо — в края на краищата тъкмо затова я беше взел в разузнаването на „Дендарии“, където постигаше такива невероятни успехи.

— Какво?

Майлс се прокашля.

— Твърди се, че петата графиня Воркосиган периодично изпадала в заблудата, че е направена от стъкло.

— И какво се случило с нея? — заинтригувано попита тя.

— Накрая един от ядосаните й роднини я хвърлил и тя се строшила.

— Толкова реална ли е била заблудата?

— Хвърлил я от двайсетметрова кула — нетърпеливо отвърна Майлс. — Виж, не съм отговорен за странните си предци. Даже напротив. Тъкмо обратното. — Той мъчително преглътна. — Разбираш ли, едно от гражданските задължения на лорд Воркосиган е някога, някъде да открие лейди Воркосиган. Бъдещата единайсета графиня Воркосиган. Това се очаква от човек, произхождащ от строго патрилинейна култура, нали разбираш. Известно ти е… — гърлото му сякаш бе пълно с памук и акцентът му постоянно се променяше, — че тези мои, хм, физически проблеми… — Майлс посочи дребното си тяло — са тератогенни. А не генетични. Моите деца би трябвало да са нормални. Факт, който навярно ми е спасил живота, в светлината на традиционното безмилостно бараярско отношение към мутантите. Мисля, че дядо ми не беше съвсем убеден в това, и винаги ми се е искало да можеше да доживее да види децата ми…

— Майлс — нежно го прекъсна Ели.

— Да? — задъхано попита той.

— Говориш адски бързо. Бих могла да те слушам цял час, но се тревожа, когато превъртиш на бързи обороти.

— Нервен съм — призна Майлс и й се усмихна ослепително.

— Да не би това да е закъсняла реакция от следобедния инцидент? — Ели се доближи още малко до него. — Разбирам те.

Той обви дясната си ръка около кръста й.

— Не. Да, хм, може би мъничко. Искаш ли да станеш графиня Воркосиган?

Ели се усмихна.

— Направена от стъкло ли? Не е в моя стил, благодаря. Всъщност обаче, титлата по-скоро звучи като нещо, което върви с черна кожа и лъскави копчета.

Майлс си я представи в такова облекло и му трябваше половин минута, за да открие мястото, където е допуснал грешка.

— Нека се изразя така — продължи той. — Ще се омъжиш ли за мен?

Този път мълчанието продължи повече.

— Мислех си, че се опитваш да ми предложиш да спя с теб — отвърна Ели накрая, — и се присмивах на нервността ти. — Сега не се смееше.

— Не — каза Майлс. — Това щеше да е съвсем лесно.

— Не искаш много, нали? Само напълно да промениш живота ми.

— Добре, че го разбираш. Не става въпрос само за брак. Това си е жива професия.

— На Бараяр. На планета.

— Да. Хм, понякога може и да пътуваме.

Тя замълча, после отвърна:

— Родена съм в космоса. Израснах на междинна станция. През по-голямата част от живота си съм работила на кораби. Времето, което съм прекарала долу, може да се измери с месеци.

— Промяната наистина е огромна — неспокойно призна Майлс.

— А какво ще се случи с бъдещия адмирал Куин, свободния наемник?

— Предполагам… надявам се, че работата на лейди Воркосиган ще й се стори също толкова интересна.

— Чакай да се сетя. Работата на лейди Воркосиган не е свързана с командване на кораб, нали?

— Опасностите, които вървят с такава кариера, биха ужасили дори мен. Майка ми се е отказала от командване на кораб — в Бетанския астрономически проект, — за да отиде на Бараяр.

— Да не би да искаш да кажеш, че си търсиш момиче, което е също като мамчето?

— Трябва да е интелигентна, решена да оцелее на всяка цена и с бързи реакции — тъжно поясни Майлс. — Обратното означава да загине невинен човек. Може би тя, може би и нашите деца заедно с нея. Както ти е известно, телохранителите не са всемогъщи.

Без да откъсва поглед от него, тя тежко въздъхна. Противоречието между ужаса в очите й и усмивката на устните й късаше сърцето му. „Не исках да те нараня… най-доброто, което мога да ти предложа, не трябва да те измъчва… прекалено много ли е… прекалено малко… или прекалено ужасно?“

— О, любов моя — тъжно промълви тя, — ти просто не мислиш.

— Мисля само за теб.

— Значи искаш да ме заточиш за цял живот, прощавай, на някакъв затънтен свят, който едва е излязъл от феодализма, който се отнася с жените като с вещи — или добитък — и който ще ми забрани да използвам научените през последните дванайсет години военни умения — от приземяване на совалка до химични средства за разпит… съжалявам. Аз не съм антрополог, не съм светица и не съм луда.

— Не трябва да ми отговаряш веднага — прошепна Майлс.

— О, трябва, разбира се. Преди да съм омекнала.

„Какво да й кажа? — зачуди се той. — «Ако наистина ме обичаш, с радост ще принесеш в жертва целия си личен живот заради мен?» О, естествено. Тя никога не се жертва. Това я прави силна, силата й ме кара да я желая и ето, че кръгът се затваря.“

— Значи проблемът е Бараяр.

— Разбира се. Коя нормална жена доброволно ще се премести на тази планета? Освен майка ти, очевидно.

— Тя е изключителна. Но… когато се сблъска с Бараяр, планетата се променя. Виждал съм го с очите си. Ти също би могла да си такава въздействаща сила.

Ели клатеше глава.

— Зная си възможностите.

— Никой не знае какви са възможностите му, докато не ги надхвърли.

Тя го погледна.

— Естествено е да разсъждаваш така. Какво те свързва с Бараяр? Позволяваш им да те използват като пионка… Никога не съм разбирала защо просто не избягаш някъде с „Дендарии“. Можеш да го направиш — по-добре от адмирал Озер, дори по-добре от Тънг. И някой ден можеш да станеш император на собствена планета.

— Ще дойдеш ли с мен? — На устните му заигра странна усмивка. — Сериозно ли ми предлагаш да се отправя на поход за завладяване на галактиката с пет хиляди души?

Ели се изкикоти.

— Така поне няма да се наложи да се откажа от командването на флота. Не, всъщност съм съвсем сериозна. Ако толкова искаш да си професионален войник, за какво ти е Бараяр? Наемническият флот участва в десет пъти повече сражения от редовния. Планетите преживяват по една война на поколение, ако имат късмет…

— Или ако нямат късмет — вметна Майлс.

— Наемниците следват войната навсякъде.

— Бараярското върховно командване забеляза този факт. Това е една от основните причини, поради които съм тук. През последните четири години придобих по-голям боен опит, макар и в малък мащаб, отколкото повечето други имперски офицери през последните четиринайсет. — Той прокара показалец по плавната извивка на брадичката й. — Сега разбирам. Ти си влюбена в адмирал Нейсмит.

— Естествено.

— А не в лорд Воркосиган.

— Лорд Воркосиган ме дразни. Той те предава, мили.

Пропастта, която зееше помежду им, се оказваше по-дълбока, отколкото беше мислил. За Ели нереалната личност бе лорд Воркосиган. Той обви пръсти около тила й и усети дъха й, когато го попита:

— Защо позволяваш на Бараяр да те използва?

— Това е планетата, която ме отгледа.

— Не разбирам.

— Просто за мен е много важно да донеса победа на планетата, която ме отгледа. Това е.

— Това е гибелта ти. — Устните й бяха съвсем близо до неговите.

— Ммм.

Ели се отдръпна за миг.

— Мога ли все пак да пораздвижа костите ти? Внимателно, разбира се. Няма ли да си тръгнеш побеснял, че не съм оправдала очакванията ти? Че не съм оправдала очакванията на Бараяр. Не, ти никога…

„Започвам да свиквам. Почти…“

— Трябва ли да се нацупя? Защото не мога да получа всичко? Не съм чак толкова задръстен.

Тя се засмя. Всичко беше наред, щом все още можеше да я разсмее. Щом искаше Нейсмит, щеше да го има. Половин самун хляб за половин човек. Двамата се отпуснаха на леглото и устните им се срещнаха. С Куин винаги бе толкова лесно…

 

 

После разговаряха за работа. Майлс не се изненада. Наред със сънливото притискане към тялото й, което го разтапяше до такава степен, че имаше опасност да се излее от леглото, той изслуша остатъка от пълния й доклад за действията на лондонската полиция и на свой ред й разказа за събитията в посолството и за задачата на Елена Ботари-Джесек. А през всички тези години беше смятал, че за такива цели е необходима заседателна зала. Очевидно бе открил неподозирана вселена на алтернативен команден стил.

— Елена ще се върне от Тау Кит най-рано след десет дни — каза той. — И дори тогава няма гаранция, че ще донесе липсващите пари. Особено ако вече са ги пратили. А дотогава флотът на „Дендарии“ ще трябва да остане в орбита. Знаеш ли от какво се нуждаем?

— От нова задача.

— Абсолютно вярно. И преди сме поемали междинни задачи, въпреки че Имперската служба за сигурност е наш постоянен работодател. Това дори им харесва — дава временен отдих на бюджета им. В крайна сметка, колкото по-малко данъци се налага да изстискват от селяните, толкова повече се облекчава работата им на планетата. Цяло чудо е, че досега не са се опитали да превърнат „Свободните наемници от Дендарии“ в доходоносно предприятие. Още преди седмици щях да пратя наши представители да потърсят нова работа, ако ръцете ни не бяха вързани, докато не се оправи тази каша в посолството.

— Жалко, че не можем да използваме флота си на Земята — отвърна Ели. — За съжаление, изглежда, че на цялата планета се е възцарил мир. — Ръцете й отпускаха стегнатите мускули на прасците му. Майлс се зачуди дали би могъл да я убеди след това да поработи върху ходилата му. В края на краищата, преди известно време той бе направил същото за нея, макар и в обратната посока. О, щастие, дори нямаше нужда да я убеждава… Майлс размърда пръстите на краката си от удоволствие. Изобщо не беше подозирал, че пръстите му са толкова сексуално чувствителни, докато Ели не му го бе показала. Всъщност изпитваше наслада от цялото си тяло.

— Мозъкът ми е блокирал — каза той. — Чакай да видим. За разлика от мен, флотът на „Дендарии“ няма ангажимент към посолството. Мога да пратя всички ви…

Ели изхленчи. От нейните уста този звук беше толкова странен, че Майлс с риск за мускулен спазъм изви шия и я погледна.

— Просто разсъждавам на глас — извини се той.

— Продължавай тогава.

— От друга страна, заради кашата в посолството, не горя от желание да се лиша от личния си телохранител. Там става нещо лошо. А това означава, че е адски тъпо да висим тук и да чакаме. Добре. Стъпка по стъпка. „Дендарии“. Пари. Работа… хей!

— Какво „хей“?

— Кой казва, че трябва да сключвам договори за целия си флот? Работа. Приходи. Разделяй и владей! Телохранители, компютърни специалисти, всичко може да донесе някакви печалби…

— Банкови обири? — заинтригувано попита Ели.

— Едва си излязла от полицията. Не се отвличай. Но аз разполагам с пет хиляди висококвалифицирани в различни области професионалисти. Това е ресурс с по-висока стойност от „Триумф“. Ще ги пратя да спечелят малко пари!

Седнала по турски върху ходилото му, Ели раздразнено отбеляза:

— От един час се опитвам да отпусна тялото ти, а гледай сега! Всичките ти мускули се стягат направо пред очите ми… Къде са тръгнали пък сега?

— Да вкарам идеята си в действие, къде другаде?

— По това време повечето хора спят… — Тя се прозя и му помогна да открие униформата си в купчината дрехи на пода. Черните им тениски бяха почти еднакви. Тази на Ели се разпознаваше по аромата — отначало Майлс не искаше да й я даде, но после си помисли, че душенето на дамско бельо не подобава на военен. Неизреченият им договор беше ясен: ако искаха да опровергаят идиотската реплика на адмирал Нейсмит, този етап от връзката им трябваше дискретно да свършва на прага на спалнята.

 

 

В началото, когато Майлс се появяваше на щабните заседания на „Дендарии“ с нов договор в ръка, винаги му се струваше, че вижда всичко двойно. Съзнаваше и двете си половини и се опитваше да играе ролята на едностранно огледало между флота и неговия действителен работодател — императора. Това неприятно усещане обикновено бързо изчезваше, когато се съсредоточеше върху задълженията си. Тогава Нейсмит почти изпълваше цялото му същество. Като се имаше предвид енергичната природа на адмирала, „спокойно“ едва ли беше подходящо определение за това състояние — повече се доближаваше до истината думата „непринудено“.

Бе прекарал с „Дендарии“ безпрецедентно продължително време — пет месеца — и този път внезапното завръщане на лейтенант Воркосиган му подейства изключително дестабилизиращо. Разбира се, вината обикновено не беше в Бараяр. Той вярваше в здравината на командната структура, аксиомата, от която произтичаха всичките му действия, стандарта, по който се измерваше успехът или провалът. Но не и сега.

Тази вечер Майлс се изправи в заседателната зала на „Триумф“ пред набързо свиканите шефове на отдели и капитани и го скова неочаквана шизоидна парализа: какво щеше да им каже? „Оставям ви сами, будали такива…“

— За известно време ще ви оставя сами — започна адмирал Нейсмит, изплувал от онази бездна, в която потъваше мозъкът на Майлс. Новината, че има проблем със заплащането по договора им, предизвика очакваното стъписване. Ала по-озадачаваща беше очевидно спокойната им увереност, когато им съобщи, че лично ще разследва случая. Е, от гледна точка на „Дендарии“, това поне компенсираше цялото време, през което бе вкарвал информация в компютъра в бараярското посолство. „Господи — помисли си той, — кълна се, че ще повярват, каквото и да им кажа.“

Но когато ги предизвика, те развихриха фантазията си и го засипаха с идеи за бързо спечелване на пари.

Изпълни го огромно облекчение. В крайна сметка в генералния щаб на флота нямаше тъпаци. Собственият му мозък изглеждаше напълно изчерпан. Надяваше се да е така, защото мозъчните му вериги подсъзнателно работят по бараярския аспект на проблема.

 

 

Спа сам и се събуди уморен и схванат. Погрижи се за някои рутинни вътрешни въпроси и одобри седемте най-разумни плана за събиране на пари, разработени през нощта от хората му.

Грижливо се премени в най-хубавите си дрехи — сива кадифена туника със сребърни копчета на раменете, панталони с ослепително бели кантове, най-лъскавите си ботуши — и придружен от лейтенант Боун, отиде в лондонската банка. Ели Куин му осигури охрана от двамата най-едри униформени бойци и няколко цивилни със скенери.

В банката адмирал Нейсмит, извънредно изискан за човек, който не съществуваше, предаде спорните права над боен кораб, който не притежаваше, на финансова организация, която нито се нуждаеше от него, нито го искаше. Както отбеляза лейтенант Боун, поне парите бяха истински. Вместо този следобед да започнат да разпродават флота на парче — счетоводителката бе изчислила точния час, в който щяха да престанат да приемат кредитните карти на „Дендарии“ — крахът щеше да настъпи отведнъж, но някъде в неопределеното бъдеще. Ура!

Когато наближиха бараярското посолство, той отпрати охраната и с него остана само Ели. Двамата спряха пред една врата в подземните тунели, на която висеше табелка с надпис: „ТОКСИЧНА ОПАСНОСТ: ЗАБРАНЕНО ЗА ВЪНШНИ ЛИЦА.“

— В момента сме под скенерите — предупредително отбеляза Майлс.

Тя притисна показалец към устните си и се замисли.

— От друга страна, когато влезеш, можеш да откриеш, че се е получила заповед да се върнеш на Бараяр и аз да не те видя цяла година. Или никога.

— Ще откажа… — започна той, но Ели го целуна и го спаси от глупостта, която се канеше да изрече. — Добре. — Майлс се усмихна. — Ще поддържам връзка, командир Куин.

Тя застана мирно, кимна иронично, отдаде импресионистична версия на чест и си тръгна. Майлс въздъхна и отвори вратата с отпечатъка на дланта си.

Зад втората врата го очакваше Иван Ворпатрил — усмихваше се принудено и пристъпваше от крак на крак. О, Господи, сега пък какво? Бе прекалено много да се надява просто да му се ходи до тоалетната.

— Радвам се, че се върна, Майлс — каза Иван. — Тъкмо навреме.

— Не исках да наруша заповедта. Може пак да ми се наложи. Не че има вероятност да получа разрешение, но се изненадах, че след вчерашния инцидент на космодрума Галени незабавно не ме върна в посолството.

— Да, хм, и причината е съвсем проста.

— Нима? — безизразно попита Майлс.

— Вчера капитан Галени напусна посолството. Около половин час след теб. Оттогава никой не го е виждал.

Бележки

[1] Логическа диаграма, която използва кръгове, за да представи различни групи и връзките помежду им. — Б.пр.