Лоис Макмастър Бюджолд
Братя по оръжие (12)

Глава 12

Въпреки това се върнаха в посолството — Галени, за да нареди на хората си да започнат разследване на куриера, Майлс, за да се преоблече в зелената си бараярска униформа и да се отбие при лекаря. Ако след тази каша в живота му настанеше известно затишие, навярно щеше да подмени всичките си кости със синтетични. Операцията на краката му бе болезнена и досадна, но отлагането на тази на ръцете нямаше да я направи по-лека. А вече определено не можеше да се заблуждава, че продължава да расте.

С тези мрачни мисли той напусна клиниката и слезе на подземния етаж, където се намираха офисите на службата за сигурност. Завари Галени сам пред пулта си — вече беше разпратил подчинените си по различни задачи. Лампите в кабинета бяха угасени. Той седеше отпуснат, с вдигнати върху бюрото крака. Майлс остана с впечатлението, че капитанът би предпочел вместо лазерната писалка, която в момента прехвърляше в ръце, да държи бутилка.

Галени тъжно му се усмихна, свали краката си и започна да почуква с писалката по бюрото.

— Мислих по въпроса, Воркосиган. Опасявам се, че може би все пак ще се наложи да уведомим местните власти.

— Иска ми се да не го правите, господин капитан. — Майлс си придърпа стол и го възседна с лице към облегалката. — Ако ги замесим, последствията ще излязат извън контрола ни.

— Ще ни е нужна малка армия, за да открием онези двама на Земята.

— Аз имам малка армия — напомни му Майлс, — която съвсем наскоро доказа ефективността си в такъв род операции.

— Хм, имате право.

— Предлагам посолството да наеме „Свободните наемници от Дендарии“ да намерят нашите… изчезнали приятели.

— Да ги наеме ли? Мислех, че Бараяр вече им плаща!

Майлс невинно запремигва.

— Но, господин капитан, като част от прикритието им, самите „Дендарии“ не знаят за тази връзка. Ако посолството ги наеме с официален договор, прикритието ще се запази.

Галени сардонично повдигна вежди.

— Разбирам. И как смятате да им обясните съществуването на вашия клонинг?

— Ако се наложи — като клонинг на адмирал Нейсмит.

— Значи ставате трима, така ли? — скептично попита капитанът.

— Просто ще ги наемете да открият ба… Сер Гален. Това ще ни отведе при клонинга. Веднъж вече се получи.

— Хм.

— Има и още нещо — прибави Майлс и замислено прокара показалец по облегалката на стола. — Ако успеем да ги хванем, какво ще правим с тях?

Лазерната писалка почука по бюрото.

— Има само две-три възможности — отвърна Галени. — Първо, могат да ги арестуват, да ги съдят и да ги затворят заради престъпленията им на Земята.

— В резултат на което — сериозно отбеляза Майлс — прикритието на адмирал Нейсмит като независим наемник със сигурност ще бъде провалено. Не мога да претендирам, че бараярската империя се крепи на „Свободните наемници от Дендарии“, но в миналото сме помагали на Имперската служба за сигурност. Командването може — надявам се, че може — да прецени, че просто не ги струва. Освен това моят клонинг не е извършил никакви престъпления. Дори ми се струва, че според законите на Европейския електронен съд той е непълнолетен.

— Другата възможност — продължи Галени — е да ги отвлечем, за да ги съдят на Бараяр. Ако имахме заповед от щаба, предполагам, че щеше да стане тъкмо така.

— Да ги съдят — отвърна Майлс, — или да ги хвърлят за неограничено време в някой зандан… За моя… брат това може да не се окаже толкова лошо, колкото би си помислил отначало. Той има изключително високопоставен приятел. Ако не го убие някой… превъзбуден военен, разбира се. — Галени и Майлс се спогледаха. — Но никой няма да защити баща ви. Бараяр винаги е смятал убийствата по време на Комарското въстание за престъпления и не ги е амнистирал. За него ще поискат най-тежкото наказание. И неизбежно ще го екзекутират.

— Неизбежно… — Капитанът прехапа устни и впи поглед в ботушите си. — Третата възможност е да получим заповед за тайното им убийство.

— Ако проявите достатъчно смелост, можете да не се подчините на незаконни нареждания. За щастие, върховното командване вече няма право да издава такива заповеди, както по времето на император Ецар. Аз допускам четвърта възможност. Навярно ще е най-добре изобщо да не залавяме тези наши… смущаващи роднини.

— Честно казано, Майлс, ако не хвана Сер Гален, с кариерата ми е свършено. Вече сигурно ме подозират, че през последните две години съм го прикривал. Твоето предложение граничи с — не с неподчинение, това, изглежда, е обичайното ти поведение — а с нещо още по-лошо.

— Ами вашият предшественик, който не го е разкрил за пет години? И ако го заловите сега, това ще помогне ли на кариерата ви? Онези, които са подозрителни по природа, така или иначе ще ви заподозрат.

— Ще ми се… — Галени изглеждаше абсолютно спокоен. — Ще ми се още навремето да беше загинал. Така щеше да има своето славно място в историята, а аз щях да съм свободен, без родители, които да ме тормозят. Добре, че науката не е постигнала безсмъртието. Какво щастие, че можем да оставяме в миналото старите войни. И старите воини.

Майлс анализира възможностите. В затвор на Земята Гален щеше да съсипе кариерата на Галени и да разконспирира адмирал Нейсмит, но щеше да остане жив. На Бараяр го очакваше сигурна смърт. От гледна точка на кариерата си, капитанът щеше да е в по-изгодно положение, ала до края на живота му щяха да го измъчват угризения. Отцеубийството определено нямаше да е от полза за бъдещето на Комар. „Но Нейсмит ще оцелее“ — не преставаше да му шепне един изкусителен глас. На свобода упоритият Гален и Марк представляваха неизвестна заплаха. Ако Майлс и капитанът не направеха нищо, върховното командване със сигурност щеше да вземе решението вместо тях и да издаде Бог знае каква заповед, за да реши съдбата на своите врагове.

Не му допадаше мисълта да жертва обещаващата кариера на Галени заради онзи кисел стар революционер. И все пак гибелта на Гален щеше да навреди и на сина му. По дяволите, защо старецът не се оттеглеше в някой тропически рай, вместо да се пречка в краката на по-младото поколение? Задължително пенсиониране на революционерите, ето от какво се нуждаеха сега.

— Решението е мое — каза Галени. — Трябва да ги открием.

Двамата уморено се спогледаха.

— Компромис — предложи Майлс. — Пратете наемниците на „Дендарии“ да ги намерят и да ги наблюдават. Засега не се опитвайте да ги заловите. Това ще ви даде възможност да използвате ресурсите на посолството за проблема с куриера, който си е чисто вътрешен бараярски въпрос.

Последва мълчание.

— Съгласен съм — накрая отвърна капитанът. — Но каквото и да се случи, искам бързо да свършим с това.

— Съгласен съм — повтори думите му Майлс.

 

 

Завари Ели да седи сама в кафенето на посолството, уморено надвесена над остатъците от вечерята си, без да обръща внимание на потайните погледи и колебливите усмивки, които й отправяха. Майлс си взе нещо леко за хапване и чай и се настани срещу нея. Ръцете им за миг се докоснаха под масата, после Ели отново опря брадичка върху дланите си.

— Е, сега какво? — попита тя.

— Какво е традиционното възнаграждение за добре свършена работа в тази мъжка армия?

Тъмните й очи се присвиха.

— Нова работа.

— Позна. Убедих капитан Галени да остави „Дендарии“ да открият Гален, точно както ти ни откри. Между другото, как го направи?

— С адски много усилия. Първо разровихме цялото невероятно огромно количество информация за комарците, което ти ни прати от посолството. Елиминирахме известните емигранти, децата и така нататък. После накарахме компютърните специалисти от разузнавателния отдел да изтеглят кредитните файлове от икономическата мрежа и досиетата от мрежата на Европейския електронен съд. След това започнахме да търсим аномалии. И попаднахме на нещо интересно. Преди година роденият на Земята син на комарски изгнаник бил арестуван от ченгетата за някаква дребна простъпка и се установило, че притежава нерегистриран зашеметител. Тъй като това не е смъртоносно оръжие, само го глобили. Но зашеметителят не бил земянитско производство, а от онези, които преди бяха на въоръжение в бараярската армия. Издирихме го, и физически, и по мрежата, за да проверим кои са приятелите му. В същото време работехме по още няколко възможности, но стигнахме до задънена улица. Аз определено имах предчувствие, че ще попаднем на нещо. Един от познатите на това хлапе, някой си Ван дер Пул, беше регистриран като емигрант от планетата Мраз IV. По време на онова разследване за откраднатите гени преди две години бях минала през Джаксън Хол…

Майлс кимна.

— … затова знаех, че там можеш да си купиш фалшиво минало, една от малките, изключително доходоносни услуги, които извършват някои лаборатории наред с новите лица, гласове и отпечатъци от пръсти. Една от планетите, които често използват, е Мраз IV — заради катастрофалното земетресение, което преди двайсет и осем години унищожило компютърната им мрежа, да не споменавам изобщо за характера на онова място. По този начин документите на много обикновени хора, които напускат Мраз IV, просто не подлежат на проверка. Ако си над двайсет и осем годишен, Джаксън Хол може да те уреди. Така че винаги щом срещна човек над определена възраст, който твърди, че е от Мраз IV, автоматично ставам подозрителна. Ван дер Пул се оказа Гален, разбира се.

— Разбира се. Между другото, моят клонинг е поредният блестящ продукт на Джаксън Хол.

— Аха. Всичко се връзва.

— Моите поздравления — на целия разузнавателен отдел и лично на теб. Когато се върна на „Триумф“, ми напомни да ви отправя официална похвала.

— Кога ще стане това? — Ели схруска бучка лед от дъното на чашата си и разклати остатъка от течността, като се опитваше да си придаде нехаен вид.

„Устните й са студени и ще дъхат на…“ Забелязал любопитните погледи на служителите от посолството около тях, Майлс превключи на професионален режим и каза:

— Не зная. Все още не сме свършили тук. Трябва да прехвърлим цялата нова информация, събрана от „Дендарии“, обратно в компютрите на посолството. В момента Иван работи по данните, които свалихме от пулта на Гален. Този път ще е по-трудно. Гален — Ван дер Пул — се крие. А той е много опитен в изчезването. Но ако го откриеш, хм, докладвай лично на мен. Аз ще съобщя в посолството.

— Какво ще съобщиш в посолството? — доловила колебанието му, попита Ели.

Майлс поклати глава.

— Още не съм сигурен. Може би съм прекалено уморен, за да разсъждавам логично. Утре сутрин ще взема решение.

Тя кимна и се изправи.

— Къде отиваш?

— Връщам се на „Триумф“, за да задвижа нещата, разбира се.

— Но ти можеш да предадеш нарежданията си по… Кой е дежурен в момента?

— Бел Торн.

— Ясно, добре. Хайде да потърсим Иван. Можем да предадем информацията оттук. — Той забеляза тъмните кръгове под блестящите й очи. — Между другото, откога не си спала?

— А… — Ели си погледна часовника. — От трийсетина часа.

— Сега кой не може да прехвърля работата на подчинените си, командир Куин? Просто им прати заповедите си. И се наспи преди и ти да си започнала да допускаш грешки. Ще ти намеря стая в посолството… — Тя го погледна и внезапно се усмихна. — Ако искаш — припряно прибави Майлс.

— Ами ти? — тихо попита Ели. — Аз съм съгласна.

Отбиха се при Иван и се свързаха с „Триумф“. Братовчед му, за радост на Майлс, имаше невероятно много работа. Така че той отведе Ели в стаята си.

Тя незабавно влезе в банята. Докато окачваше униформата си, Майлс откри котешкото одеяло, натикано в най-тъмния ъгъл на гардероба, където несъмнено го бе захвърлил ужасеният клонинг. Когато я взе, черната козина нежно замърка. Той внимателно я разгъна върху леглото си.

С увита около бедрата хавлия, Ели излезе от душа само след няколко минути. Видя одеялото, усмихна се и го погали с босите си крака. То потрепери и замърка още по-силно.

— Ах — унесено загледан в нея, въздъхна Майлс. После в душата му се прокрадна съмнение. Ели любопитно се оглеждаше наоколо. Той преглътна.

— Хм, за пръв път ли си тук? — престорено нехайно попита Майлс.

— Аха. Не зная защо очаквах нещо средновековно. Повече прилича на обикновена хотелска стая.

— Това е Земята — отбеляза той — и от Изолацията са минали над сто години. Имаш странна представа за Бараяр. Но се чудех дали моят клонинг, хм… сигурна ли си, че през тези четири дни не си забелязала абсолютно никаква разлика? Толкова ли добре ме имитираше? — Майлс тъжно се усмихна в очакване на отговора й. Ами ако нищо не й бе направило впечатление? Наистина ли беше толкова прозрачен и елементарен, че всеки можеше да си играе с него? Нещо повече — ами ако Ели бе забелязала някаква разлика и повече й харесваше клонингът…

Тя се смути.

— Забелязах, да. Но само усещах, че нещо не е наред, и изобщо не ми дойде наум, че не си ти… навярно щях да се досетя, ако бяхме прекарали повече време заедно. Но ние само разговаряхме по комуникатора, освен двучасовото пътуване до центъра на Лондон, за да освободим Данио и хората му, когато си помислих, че си се побъркал. После реших, че сигурно си замислил нещо и просто не ми го казваш, защото… — Ели внезапно зашепна — защото поради някаква причина съм изгубила благоволението ти.

Майлс пресметна и облекчено въздъхна. Значи клонингът не беше имал време да… Стига! Той кисело й се усмихна.

— Виждаш ли, когато ме погледнеш — продължи да обяснява тя, — ми става, хм, приятно. Не в оня смисъл, макар че и това…

— В оня смисъл — радостно повтори Майлс и се притисна към нея.

— Престани, глупчо, говоря сериозно. — Но въпреки това го прегърна. Решително — сякаш готова незабавно да влезе в бой с всеки, който се опита отново да й го отнеме. — Ти ме караш да се чувствам в безопасност. Не ме е страх от неизвестността, от онова, което си мислят хората. Твоят… клонинг — Господи, какво облекчение е да зная, че е такъв — ме караше да се чудя какво ми е. Макар че когато си помисля колко лесно те отвлякоха онази нощ в изоставената къща, мога…

— Шт, шт — Майлс притисна показалец към устните й. — Нищо ти няма, Ели. Ти си съвършена.

— Разбираш ли какво искам да кажа? Предполагам, че това ти е спасило живота. Защото трябваше да ти докладвам за издирването на Галени, макар и само за да ти съобщя, че не сме постигнали напредък. Но дори и това щеше да му покаже, че го издирваме.

— А той щеше да ти нареди да преустановите търсенето.

— Точно така. Но после, когато открихме Гален, реших първо да се уверя. Да те изненадам с окончателния резултат, да си върна благоразположението ти, честно казано. В известен смисъл тъкмо това ме спря да му докладвам.

— Ако това те успокоява, при него е било почти същото. Ти си го ужасила. Лицето ти — да не споменавам за тялото ти — оказва такова въздействие върху някои мъже.

— Да, лицето… — Тя неволно докосна бузата си, после прокара пръсти през косата си. — Мисля, че ти имаш участие в него. Познаваше ме със старото ми лице, познаваше ме и когато бях без лице, а сега и с новото. И единствено за теб то си остава едно и също лице.

Майлс плъзна здравата си ръка по извивката на веждите й, по съвършения нос, спря на устните, за да получи целувка, после проследи идеалния ъгъл на брадичката и кадифената кожа на гърлото й.

— Да, лицето… Тогава бях млад и глупав. Навремето ми се стори добра идея. Едва по-късно осъзнах, че за теб може да е било като осакатяване.

— Аз също — въздъхна Ели. — Отначало бях възхитена. Но втория път, когато един от войниците започна да ме сваля, вместо да изпълни заповедта ми, разбрах, че определено имам проблем. Трябваше да открия и науча всевъзможни трикове, за да карам хората да ме възприемат като личност, а не само като хубава външност.

— Разбирам.

— Естествено, че разбираш. — Тя го погледна за миг, сякаш го виждаше за пръв път, после го целуна по челото. — Едва сега съзнавам, че съм научила много от тези трикове от теб. Боже, колко те обичам!

Когато най-после откъснаха устни един от друг, за да си поемат дъх, Ели предложи:

— Да те разтрия ли?

— Ти си пиянска мечта, Куин. — Той зарови лице в козината и я остави да прави с него каквото пожелае. След пет минути в силните й ръце го напуснаха всичките му амбиции. Освен две. След като задоволиха и тях, двамата заспаха непробудно.

 

 

Майлс се събуди от чукане по вратата.

— Върви си, Иване — изпъшка той, потънал в топлата плът и мъркащата козина. — Върви да спиш на някоя пейка и…

Ели решително се отскубна от прегръдката му, включи лампата, скочи от леглото, облече черната си тениска и сивите си панталони и се запъти към вратата, без да обръща внимание на Майлс, който мърмореше:

— Не, не, не го пускай… — Чукането стана по-силно и по-настоятелно.

— Майлс! — Иван се втурна в стаята. — А, здрасти, Ели. Майлс! — Братовчед му го разтърси за рамото. Майлс се опита да се скрие под одеялото.

— Добре, лягай си — промърмори той. — Нали не искаш да те завия…

— Ставай, Майлс!

Майлс надигна глава и присви очи от светлината.

— Защо? Колко е часът?

— Към полунощ.

— Хм. — Той отново се отпусна под кожата. След всичко, което беше преживял през последните четири дни, три часа сън изобщо не бяха достатъчни. В проява на неподозирана жестокост Иван изтръгна живата кожа от ръцете му и я захвърли настрани.

— Трябва да станеш — настоя братовчед му. — Да се облечеш. И да обръснеш тая идиотска брада. Надявам се, че някъде тук имаш чиста униформа… — Иван затършува в гардероба му. — А, ето!

Майлс тромаво улови зелената дреха, която му подхвърли братовчед му, и попита:

— Да не се е запалило посолството?

— Почти. Елена Ботари-Джесек току-що пристигна от Тау Кит. Дори не знаех, че си я пратил там!

— О! — Майлс най-после се разсъни. Куин вече бе напълно облечена и прибираше зашеметителя в кобура си. — Да. Трябва да се облека, естествено. Тя обаче няма да има нищо против брадата.

— Защото не я е жулила брада — промърмори Ели и разсеяно се почеса по бедрото. Майлс потисна усмивката си. Тя му намигна.

— Навярно не — мрачно отвърна Иван, — но едва ли ще хареса особено на комодор Дестанг.

— Дестанг е тук! — Очевидно все още му беше останал малко адреналин. — Защо? — После си спомни за някои от подозренията си, които бе включил в пратения по Елена доклад, и разбра защо шефът на Имперската служба за сигурност на Сектор две лично е дошъл да разследва случая. — О, Господи… трябва да го спра преди да е застрелял бедния Галени…

Така че бързо взе леденостуден душ и щом излезе и се облече, Ели пъхна чаша кафе в здравата му ръка и критично го огледа.

— Всичко е наред освен лицето — каза тя. — Но не можеш да направиш нищо.

Майлс прокара длан по гладко избръснатата си брадичка.

— Да не съм пропуснал нещо?

— Не, възхищавах се на синините. И на очите ти. Светят като прожектори.

— Благодаря.

— Сам ме попита.

Докато слизаха с асансьора, Майлс си мислеше за Дестанг. Бяха се срещали само един-два пъти, и то за кратко. Командирът на Имперската служба за сигурност в Сектор две беше опитен офицер, свикнал да изпълнява разнообразните си задължения — събиране на информация, следене на сигурността в бараярските посолства и консулства, спасяване на изпаднали в беда бараярски поданици — почти без намеса от далечния Бараяр. По време на няколкото операции, които „Дендарии“ бяха провели в сектора, Дестанг бе препращал заповедите и парите им, без да им създава никакви проблеми.

Когато Майлс, Иван и Ели влязоха в кабинета на Галени, комодор Дестанг седеше зад пулта на капитана. Самият Галени стоеше прав, макар че покрай стената имаше достатъчно столове. Скованата му поза бе като непробиваема броня, присвитите му очи — неразгадаеми като визьор. В ъгъла седеше Елена Ботари-Джесек с тревожното изражение на свидетел на поредица събития, предизвикани от тях, но вече излезли от техен контрол. Когато видя Майлс, тя облекчено въздъхна, стана и му отдаде чест, макар че той не носеше адмиралската си униформа. По-скоро му прехвърляше цялата отговорност, като човек, избавящ се от торба с живи змии: „Ето, всичко е твое…“ Той й кимна: „Добре“.

— Господин комодор — отдаде чест Майлс.

Дестанг отвърна на поздрава му и яростно го погледна, с което му напомни за Галени в началото на познанството им. Още един ядосан командир. Комодорът бе шейсетинагодишен, слаб, със сива коса, по-нисък от средния за Бараяр ръст. Несъмнено беше роден точно след края на сетаганданската окупация, когато масовото недохранване бе лишило мнозина от пълния им потенциал за растеж. Трябваше да е бил млад офицер по време на завладяването на Комар и опитен воин — при избухването на въстанието.

— Докладваха ли ви вече, господин комодор? — загрижено започна Майлс. — Първоначалната ми информация не е актуална.

— Току-що прочетох версията на капитан Галени — кимна към пулта Дестанг.

Галени продължаваше да предпочита писмените доклади. Майлс въздъхна. Стар академичен навик, несъмнено. Едва се сдържа да не проточи шия към видеоплочата.

— Изглежда, вие не сте успели да напишете своя — отбеляза комодорът.

Майлс махна с бинтованата си лява ръка.

— Бях в лазарета, господин комодор. Но научихте ли, че комарците навярно са привлекли на своя страна куриера на посолството?

— Преди шест дни арестувахме куриера на Тау Кит — отвърна Дестанг.

Майлс облекчено въздъхна.

— И?

— Обичайната жалка история — намръщи се Дестанг. — Извършил е дребна простъпка и това им е дало възможност да го шантажират, докато вече не е имало връщане назад.

Странен начин на мислене, каза си Майлс. В крайна сметка именно страхът от своите, а не от комарците беше тласнал куриера в ръцете на врага. Ето как системата, създадена, за да подхранва верността, всъщност я подяждаше…

— Работил е за тях поне през последните три години — продължи комодорът. — Всичко, което е влизало и излизало от посолството, може да им е минало пред очите.

— Ох. — Майлс скри усмивката си с ужасено изражение. Значи предателството на куриера очевидно предхождаше пристигането на Галени на Земята. Чудесно.

— Да — рече Иван. — Току-що открих копия на някои от материалите ни във файловете, свалени от пулта на Сер Гален, Майлс. Страшно се шокирах.

— Досетих се, че може да ги открием там — отвърна Майлс. — След като разбрах, че са ни измамили, не оставаха много други възможности. Надявам се, че разпитът на куриера е свалил всякакво подозрение от капитан Галени, нали?

— Дори капитанът да е имал контакти с комарските изгнаници на Земята — неутрално отговори Дестанг, — куриерът не знаеше нищо.

Това не потвърждаваше съвсем реабилитацията на Галени.

— Беше напълно ясно — каза Майлс, — че Сер Гален е пазел капитана за краен случай. Но с риск за живота си капитан Галени отказа да им помогне. В крайна сметка пращането му на Земята е било случайно, нали?

— Не — намеси се Галени и стисна устни. — Аз поисках да ме пратят тук.

— Е, в такъв случай е случайно моето идване — замаза грешката си Майлс, — доколкото е случайност фактът, че моите ранени и криотрупове трябваше колкото може по-скоро да бъдат откарани в голям медицински център. Като става дума за „Дендарии“, господин комодор, куриерът отклонил ли е осемнайсетте милиона марки, които им дължи Бараяр?

— Изобщо не сме ги пращали — отвърна Дестанг. — До пристигането на капитан Ботари-Джесек последният ни контакт с вашите наемници беше докладът за операцията на Дагула, който ни пратихте от Махата Соларис. После изчезнахте. От гледна точка на секторния щаб, вие отсъствахте повече от два месеца. За наш ужас. Особено когато ежеседмичните искания на информация за вас от страна на шефа на Имперската служба за сигурност Илян станаха ежедневни.

— Разбирам, господин комодор. Значи изобщо не сте получили молбата ни, така ли? И не сте ме назначавали в посолството?

От иначе абсолютно безизразния Галени се изтръгна приглушен звук, като от дълбоко сподавена болка.

— Това е било инсценирано от комарците — поясни Дестанг. — Очевидно са искали да ви задържат тук, докато организират подмяната.

— Така си помислих и аз. Хм… случайно да носите със себе си осемнайсет милиона марки? В това отношение нищо не се е променило. Споменах го в доклада, който ви пратих по капитан Ботари-Джесек.

— Нееднократно — сухо отбеляза комодорът. — Да, лейтенант, ще платим на наемниците ви. Както обикновено.

— О! — Майлс се отпусна и широко се усмихна. — Благодаря ви, господин комодор.

Дестанг любопитно вирна брадичка.

— А с какво са живели през последния месец?

— Ами, малко е сложно, господин комодор.

Шефът на секторния щаб отвори уста, сякаш се канеше да зададе нов въпрос, после се отказа.

— Разбирам. Е, лейтенант, можете да се върнете при хората си. Работата ви тук приключи. А и изобщо не е трябвало да се появявате на Земята като лорд Воркосиган.

— Искате да кажете, че ми разрешавате да се върна при „Свободните наемници от Дендарии“ ли, господин комодор?

— Съмнявам се, че Саймън Илян праща настоятелни запитвания за тях, защото се чувства самотен. Убеден съм, че веднага щом щабът установи местонахождението ви, ще получите нови заповеди. Бъдете готови за действие.

Ели и Елена, които през цялото време тихо бяха разговаряли в ъгъла, заинтригувано вдигнаха очи към тях. Иван изглеждаше поразен.

— Слушам, господин комодор — отвърна Майлс. — Как ще уредите проблема тук?

— Тъй като, слава Богу, не сте замесили земянитските власти, можем и сами да се справим с този неуспял опит за измяна. Водя със себе си хора от Тау Кит…

Групата за бързо действие, предположи Майлс, командоси от разузнаването, готови по заповед на Дестанг да възстановят реда в разтърсено от предателство посолство с необходимата сила или хитрост.

— Ако не го смятахме за мъртъв, Сер Гален отдавна щеше да е в списъка с издирвани от нас лица. Гален! — Комодорът поклати глава, като че ли все още не можеше да повярва. — Тук на Земята през цялото това време! Знаете ли, аз служих по време на Комарското въстание — тогава започнах кариерата си в силите за сигурност. Участвах в групата, която ровеше в останките от халомарската казарма, след като ония копелета я взривиха през нощта. Търсехме оцелели и улики, но открихме само трупове… На другата сутрин в Службата имаше много свободни постове. Проклятие! Спомням си всичко, като че ли беше вчера. Ако успеем да открием Гален, след като сте го оставили да ви се изплъзне — Дестанг сурово изгледа Галени, — случайно или не, ще го отведем на Бараяр, за да отговаря за оная кървава сутрин, ако не за друго. Ще ми се да можеше да отговаря за всичко, но човек умира само веднъж. Също като лудия император Юри.

— Похвално намерение, господин комодор — предпазливо отвърна Майлс. Галени здраво стискаше зъби. — Но на Земята има десетки бивши комарски бунтовници, извършили също толкова кървави престъпления. След като вече е разкрит, Сер Гален не представлява по-голяма опасност за нас от тях.

— Но те са пасивни от години — възрази Дестанг. — Явно в случая с Гален е тъкмо обратното.

— Но ако сте замислили незаконно отвличане, това може да навреди на дипломатическите ни отношения със Земята. Струва ли си?

— Правосъдието си струва протестната нота, уверявам ви, лейтенант.

За Дестанг съдбата на Гален бе решена. Е, въпреки това…

— Но на какво основание ще отвлечете моя… клонинг, господин комодор? Той не е извършил престъпление на Бараяр. Дори не е бил на планетата.

„Млъкни, Майлс! — с все по-тревожно изражение безмълвно помръдна устни застаналият зад Дестанг Иван. — Не можеш да спориш с комодор!“ Майлс не му обърна внимание.

— Участта на моя клонинг ме засяга пряко, господин комодор.

— Разбирам. Надявам се, че скоро вече няма да има опасност да ви бъркат с него.

— Няма такава опасност, господин комодор. Разликата между нас може да се установи с обикновено медицинско сканиране. За разлика от моите, неговите кости са нормални. В какво можем да го обвиним?

— В измяна, разбира се. Заговор срещу Империята.

Това вече определено беше вярно. Майлс се съсредоточи върху първата част.

— Измяна ли? Той е роден на Джаксън Хол. Не е поданик на Империята нито по месторождение, нито по натурализация. За да го обвините в измяна — Майлс си пое дъх, — трябва да приемете, че е имперски поданик по произход. А това означава, че е ворски лорд с всички произтичащи от това права, включително правото да бъде съден от равни на него — с други думи, от общата сесия на Съвета на графовете.

Дестанг повдигна вежди.

— Дали ще се сети да използва такава необичайна защита?

„Ако той не се сети, аз ще му я посоча.“

— Защо не?

— Благодаря ви, лейтенант. Не съм се замислял за такива усложнения. — Комодорът наистина изглеждаше угрижен.

Планът на Майлс да убеди Дестанг, че сам е стигнал до идеята да остави клонинга на мира, заплашваше да постигне тъкмо обратния резултат. Трябваше да разбере…

— Допускате ли възможността за убийство, господин комодор?

— Да. — Шефът на секторния щаб решително изправи гръб.

— Има вероятност да се появи юридически проблем, господин комодор. Той или не е имперски поданик и ние изобщо не можем да му предявим обвинение, или ако е, клонингът ми е защитен от имперския закон. И в двата случая убийството му ще… — Майлс навлажни устните си с език. Галени, който единствен знаеше какво се опитва да направи, затвори очи като човек, присъстващ на ужасен инцидент. — Ще бъде престъпление, господин комодор.

Дестанг го изгледа нетърпеливо.

— Нямам намерение да давам тази заповед на вас, лейтенант.

„Мисли си, че не искам да си цапам ръцете…“ Ако Майлс доведеше спора до логичния му завършек в присъствието на двама имперски офицери, имаше вероятност комодорът да отстъпи. Но можеше и да загази. Ако всичко това завършеше с военен съд, щяха да пострадат и двамата. Даже Майлс да спечелеше, Бараяр щеше да изгуби, а четирийсетте години служба на Дестанг не заслужаваха такъв безславен край. И ако сега го поставеха под домашен арест, щяха да му бъдат затворени всички алтернативни пътища на действие. Не искаше да го хвърлят в нов затвор. Междувременно хората на Дестанг без колебание щяха да изпълнят всяка заповед, която им дадеше…

— Благодаря ви, господин комодор — кисело се усмихна той. Иван изглеждаше облекчен.

Шефът на секторния щаб се замисли.

— Малко е странно, че специалист по секретни операции като вас толкова късно се е загрижил за законността, не смятате ли?

— Всеки от нас понякога се отклонява от логиката.

Куин бе приковала вниманието си към него. Едва забележимото повдигане на веждите й го питаше: „Какво правиш, по дяволите?“

— Помъчете се това да не ви се случва често, лейтенант Воркосиган — сухо отвърна Дестанг. — Адютантът ми носи непроследим кредитен чек за вашите осемнайсет милиона марки. Можете да си го вземете на тръгване. И отведете със себе си тези жени. — Той махна с ръка към двете униформени наемнички от „Дендарии“.

Иван се подсмихна. „Те са мои офицери, по дяволите, не са ми харем“ — мислено изръмжа Майлс. Но никой от Службата на възрастта на Дестанг не би могъл да го разбере. Някои неща не се променяха — просто трябваше да се надживеят.

Последните думи на комодора даваха ясен знак за край на срещата. Майлс не им обърна внимание. И все пак Дестанг не беше споменал…

— Да, лейтенант, вървете — любезно рече капитан Галени. — Не успях да довърша доклада си. Ако отведете наемниците си с вас, ще прибавя към осемнайсетте милиона на комодора още една… марка.

Очите на Майлс леко се разшириха. „Галени не е съобщил на Дестанг, че «Дендарии» работят по случая. Следователно той не може да им нареди да се оттеглят, нали?“ Имаха преднина — ако успееше да открие Гален и Марк преди групата на комодора…

— Благодаря, господин капитан — чу собствения си глас той. — Удивително е колко много тежи една марка.

Галени му кимна и обърна към Дестанг.

Майлс почти избяга навън.