Серия
Бараяр (9)
Оригинално заглавие
Ethan of Athos, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,9 (× 37 гласа)

Глава 15

У дома… Силно развълнуван, Етан гледаше през илюминатора на кораба и почти не мигаше с очи. Ще познае ли той тази земя, разграфена на квадратчета от фермите, ще може ли да назове градовете, реките, пътищата? Плътните облаци, разперили се над Южната Провинция, скриваха релефа, само усилвайки съмненията. Но не — ето го острова с формата на полумесец, а ето и сребърната нишка на реката, прорязваща извивката на брега.

— Рибната ферма на баща ми е ето там, в онзи залив — привлече той вниманието на Терънс Си, който седеше до него. — Точно зад онзи сърповиден остров.

— Аха, виждам го — проточил шия, каза Си.

 

— Севарин е на континента, не се вижда оттук. А космопорта, на който ще се приземим, е северно от Севарин, в столицата.

Си отново се отпусна на облегалката на креслото; видът му беше замислен. Чу се шум — корабът навлизаше в атмосферата. За Етан това звучеше като истински химн.

— Сигурно ще те посрещнат като герой? — попита Си.

— А, не, едва ли. В края на краищата заданието ми беше секретно, макар и не в онзи строго военен смисъл, с който си свикнал. Всичко трябваше да се направи тихо, за да не предизвикаме всеобща паника и да не подкопаем доверието към Репродукционните Центрове. Не, предполагам, че ще ни посрещнат само няколко души от Съвета на Населението. Бих искал да те запозная с доктор Деброучес. Е, и роднините ми: свързах се с баща ми от станцията, затова знам, че ще ни посрещне. Казах му, че пристигам с приятел — добави Етан, опитвайки се да ободри явно разстроения Си. — Стори ми се, че му беше приятно да чуе това.

Самият той също нервничеше. Как да обясни на Янос появата на синеокия красавец от неведоми краища? По време на двумесечния полет от станция Клайн той успя вече сто пъти да произнесе встъпителните си думи, докато не се обърка окончателно. Ако Янос реши да ревнува или започне да прави глупости, то тогава по-добре да заминава да работи и да си заработва статус на семеен партньор. Може би точно такъв ритник не му достигаше, за да го подтикне към действие: отчитайки нрава на Янос беше невъзможно да се надява той да повярва, че Си демонстрира всички склонности на кандидат за Братството на Непорочните. Етан въздъхна.

Откъсвайки замислен поглед от ръцете си, Си погледна към Етан.

— И как ще те нарекат после — герой или предател?

Етан хвърли поглед към салона на пощенския куриерски кораб. Скъпоценният товар — девет големи бели хладилни камери, които той не се реши да остави в товарния отсек на кораба — беше привързан за седалките около тях. Другите хора в салона — статистикът по преброяване на населението с неговия асистент и тримата членове на екипажа, получили разрешение за излизане — седяха един до друг в далечния край и не можеха да ги чуват.

— И сам бих искал да зная това — каза Етан. — Моля се за това по цели дни. От детството си не съм се молил на колене и не знам дали това ще помогне сега.

— Няма ли да премислиш, да поискаш да промениш всичко в последната минута? Тя ще настъпи много скоро.

Да, веднага след като кораба се приземи. Сега те минаваха облачния слой; бялата мъгла покри с бисерни капки илюминатора. Етан помисли за другия товар, надеждно скрит в личния му багаж — за четиристотин и петдесетте яйцеклетъчни култури които той купи на Колония Бета, за да убеди окончателно както възможните преследвачи от Сетаганда, така и Съвета на Населението, че културите от Бхарапутра не са намерени. Си помагаше на Етан да извърши подмяната, като прекара дълги часове в багажния отсек на кораба в презалепване на етикетите и в подправяне на документацията. А може би беше обратното — Етан помагаше на Си. Във всеки случай сега те бяха здраво свързани.

Етан поклати глава.

— Все някой трябваше да вземе решение. Ако не аз, то Съвета на Населението. Само че… е, всъщност си помислих, че те няма да са в състояние да вземат решение и ще загубят години в празни дрънканици. Ти както винаги си прав в догадките си: боя се за нашето бъдеще. Но макар че ми се свива корема от страх, аз все пак искам да видя какво ще стане после; това би трябвало да е много интересно.

— Но все пак ти остана правото да промениш решението си — отбеляза Си, кимайки към товарния отсек.

— Страхувам се, че съм прекалено голям скъперник за това. — Етан виновно се усмихна. — Понякога даже си мисля, че от мен ще излезе добър стопанин. А тези бетански култури са твърде добри, та просто да ги изхвърлим в космоса. Но ако получа обратно стария си пост, или още по-добре — ако стана началник на Репродукционен Център, а такава вероятност има, бих искал да им присадя телепатичния комплекс и незабележимо да ги включа в генофонда на Атон. А когато стана по-опитен в тази операция, то и тази култура — също. — Той вдигна от коленете си малкия контейнер ЕК-1, подържа го в ръката си и внимателно го остави обратно. И вече не го мъчеше съвестта. — Та аз обещах на командир Куин стотици синове… А като началник на Репродукционния Център ще стана член на Съвета на Населението. Или дори председател, някога…

* * *

Въпреки строгата секретност на заданието на Етан, в космопорта се беше събрала малка тълпа. В по-голямата си част тя се състоеше от представители на деветте Репродукционни Центъра, които нямаха търпение да получат дългоочакваните култури. Цялата тази публика дружно се хвърли към хладилните камери като едва не събориха Етан. Но тук беше и председателя на Съвета на Населението, и доктор Деброучес, и баща му…

— Е, какво, трудно ли ти беше? — попита председателя.

— А, не, нищо — Етан стисна по-здраво ЕК-1, — с което не можех да се справя.

— Нали ти казвах — усмихна се Деброучес.

Етан прегърна баща си, при това не веднъж, сякаш искаха да се убедят, че и двамата са живи и здрави. Бащата на Етан беше висок и загорял, с обветрено лице; даже в гънките на официалния му костюм Етан чувстваше мириса на морето.

— Нещо блед ми изглеждаш, сине — загрижено отбеляза баща му, прегръщайки го през рамото и взирайки се тревожно в любимия си първороден син. — Не, ей Богу, като труп, честна дума.

— Нищо чудно — усмихна се Етан. — Нали цяла година не съм виждал слънце. На станция Клайн такова изобщо нямаше, на Ескобар бях само една седмица, а на Колония Бета слънцето е твърде горещо и през деня никой не излиза на улиците. Но те уверявам, че съм много по-здрав, отколкото изглеждам. И въобще се чувствам отлично. А къде… — той отново се огледа крадешком. — Къде е Янос?

Баща му отклони поглед и Етан внезапно бе завладян от ужас.

Баща му тежко въздъхна и след кратка пауза каза:

— Много ми е тежко да ти говоря за това, сине, но ние всички решихме, че трябва веднага да научиш за това… — „Бог-Отец! — помисли си Етан — Янос се е разбил с моя скутер“. — Янос не е тук.

— Това го виждам. — Сърцето на Етан сякаш изскочи от гърдите и заседна в гърлото му, преграждайки пътя на думите.

— След като ти замина, той съвсем се разпусна. Спири все казваше, че не трябва да го обуздаваме, макар аз да смятам, че мъжът трябва да отговаря за постъпките си, а Янос е вече достатъчно възрастен, за да се държи като мъж. Ние със Спири даже се скарахме заради това, но сега всичко се нареди…

Земята се поклати под краката на Етан.

— Как се нареди? — успя да попита той.

— Е, накратко, месец-два след заминаването ти Янос избяга с приятелчето си Ник на Другите Земи. Съобщи, че няма да се върне. Там, казва, никой не чете морал и не промива мозъци. — Баща му изсумтя раздразнено. — Там няма никакво бъдеще, но на него явно не му пука за това. Но си мисля, че след десетина години той ще разбере, че вече е преситен от тази свобода. Не е първият… Да, за него — десетина години, не по-малко. Той винаги е бил най-инатливия от вас.

— Ето какво било… — едва чуто промълви Етан, опитвайки се да изглежда достатъчно опечален. Той се стараеше с всички сили, унило кривейки уста. — Какво пък, — каза той, прокашляйки се, — може да е за добро. Някои хора просто не са създадени за бащинство.

Той се обърна към Си и фалшивата скръб избяга от лицето му.

— Слушай, татко, искам да те запозная с някого. Ето, доведох с мен емигрант. Само един, но затова пък — какъв! Той е преживял много, за да заслужи това убежище. А през последните осем месеца ми беше добър спътник и приятел. Казва се Терънс.

Те се ръкуваха — високия силен рибар и крехкия пришълец от галактиката.

— Добре дошъл, Терънс — каза бащата. — Приятелят на моя син е и мой син. Добре дошъл на Атон.

През обичайната маска на отчужденост върху лицето на Си пробиха чувства — удивление и нещо, приличащо на благоговеен страх.

— Вие говорите това, което мислите… Благодаря ви. Благодаря ви…

* * *

Две от трите атонски луни изгряха тази вечер над Източното море. Леките вълни с тих шепот налитаха върху дюните. От верандата на втория етаж се разкриваше прекрасна гледка към водите на залива, примигващи на лунната светлина. Бризът охлаждаше пламтящото лице на Етан, а тъмнината скриваше цвета му.

— Разбираш ли, Терънс, — малко развълнувано обясняваше Етан, — най-бързия начин да заслужиш родителски права, а значи и синове на Джейнайн — е да посветиш цялото си време на обществен труд и да получиш достатъчно социални кредити. Работа има много — всичко, което поискаш: ремонт на пътища, поддържане на паркове, държавни предприятия — тук може да се приложи целия ти галактически опит. Или в благотворителните организации — приюти за самотни и стари хора, помощ на животни, грижи за пострадалите от катастрофи, макар че с това основно се занимава армията… Изобщо избора е неограничен.

— А как ще заработвам прехраната си? — попита Си. — Има ли някаква заплата?

— Не, длъжен си да живееш от собствените си средства. Работата за получаване на семейни права е допълнителен труд, който не се заплаща. Като профсъюзни вноски, ако така ти е по-понятно. Но аз си помислих… Ако нямаш нищо против, бих могъл да те издържам. Сега печеля напълно достатъчно за двама, а Деброучес намекна, че мога да получа поста на завеждащ в новия Център, който ще заработи след две години в Червените Планини. Дотогава, ако всичко потръгне нормално, вече ще имаш статус на семеен партньор и всичко ще може да стане по-бързо, защото… — Етан пое дъх. — Защото в качеството си на семеен партньор ще можеш да станеш Първи Възпитател на синовете ми, а това на практика е най-бързия начин да натрупаш соцкредити за бащинство. Аз, естествено, разбирам, че в сравнение с онзи пълен с приключения живот, който си водил, всичко това може да ти се стори скучно. Да седиш в градината, да разхождаш детска количка — а и чужда при това… Макар че за теб това ще бъде добра практика, а аз, разбира се, ще съм щастлив да възпитавам твоите синове.

— Нима раят е скучен в сравнение с ада? — раздаде се в тъмнината гласът на Си. — Благодаря, на самото дъно на преизподнята вече бях. И нямам дори най-малкото желание да се спускам отново там в търсене на приключения. — Той саркастически подчерта последните си думи. — Твоята градина е точно това, което ми е нужно.

Последва дълга въздишка и мълчание. След това, като че ли сепвайки се, Си каза:

— Макар че… чакай малко. Останах с впечатлението, че семейното партньорство извън Братството на Непорочните е нещо подобно на брака. Значи това е свързано със секса?

— Ами… — проточи Етан. — Не, не е задължително. Партньорски отношения могат да съществуват между братя, братовчеди, в тях се въвличат бащи и дядовци — изобщо всеки, който е получил статус и иска да бъде баща. Бащинството на двойка любовници е просто най-разпространения вариант. Но в края на краищата ти се заселваш на Атон до края на дните си. Помислих си — може би с времето ще привикнеш към нашите обичаи? Не мисли, че те принуждавам, но ако изведнъж почувстваш, че си привикнал към тази мисъл, то… е, можеш да ми кажеш… — Етан се обърка.

— В името на Бога-Отца — с невъзмутима усмивка отговори Си. Нима Етан си мислеше, че е способен да учуди телепат? — Разбира се, че ще ти кажа.

* * *

Преди да изгаси светлината, Етан се спря пред огледалото в банята, внимателно разглеждайки отражението си. Той мислеше за Ели Куин и ЕК-1. Атонците не познаваха майките си, но всяка яйцеклетъчна култура на Атон хвърляше сянка на жена — безименна, но неотстранима, въплътена в облика и личността на детето.

Каква ли беше тя, доктор Синтия Джейн Барух, починала преди двеста години? Отците-Основатели не са и подозирали колко са задължени на тази жена, наета да настрои производството на клетъчни култури. Тя е вложила от себе си във всяка от тях и плътта на Атон още пазеше чертите й. Неговата плът.

— Здравей, мамо! — прошепна Етан и влезе в спалнята. Утре ще има нов ден и нови задачи.

Край
Читателите на „Етан от Атон“ са прочели и: