Серия
Бараяр (9)
Оригинално заглавие
Ethan of Athos, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,9 (× 37 гласа)

Глава 9

— Пак вие! — простена Етан. — И къде закачихте „бръмбара“ си този път, командир Куин?

— На кредитната ви карта — без да се замисли отговори тя. — Това е единствения предмет с който не се разделяте дори нощем. — Тя се поклати на пети и проточи шия, опитвайки се да погледне над рамото на Етан. — Няма ли да ме представите на новия си приятел? Моля!…

Етан изръмжа нещо нечленоразделно.

— Така си и мислех — кимна Куин. — И трябва да ви кажа, че вие сте най-добрата стръв, която някога съм виждала. Начина по който всички проблеми налитат на вас е просто потресаващ!

— Ако не се лъжа, струва ми се чух, че не желаете да имате работа с ъ-ъ… педали? — хладно се осведоми Етан.

— Е, хайде, хайде, — тя се усмихна, — няма смисъл да го приемате толкова навътре. Ако трябва да съм честна, вече обмислях как по-вежливо да ви изгоня от стаята си. И много се зарадвах, когато сам проявихте инициатива.

Етан презрително сви уста и отстъпи встрани с цялото достойнство, на което беше способен.

Дясната ръка на Терънс Си стискаше някакъв предмет в джоба на куртката си.

— Тя приятел ли е?

— Не! — отряза Етан.

— Приятел, приятел! — енергично закима командир Куин, дарявайки новата си жертва с най-неотразимата си усмивка.

За голямо неудоволствие на Етан, Си реагира на това по същия начин както всички мъже, видели Куин за първи път. За щастие той се съвзе доста по-бързо: погледът му се плъзна от лицето й и мина на кобура, а след това — на тежките ботуши, явно военен образец. В отговор Куин огледа младежа със своя проницателен поглед, мигновено определяйки — в очите й блеснаха искри — къде се намира оръжието му. Етан въздъхна. Нима е обречен винаги да изостава на крачка от тази наемница?…

Вратата се затвори и Куин се настани на стола, полагайки скромно ръце на коленете си.

— Няма ли да ме представите на този очарователен млад човек, посланик доктор Еркхарт?

— Откъде накъде? — възмути се Етан.

— Добре де, стига вече. В края на краищата още си ми длъжник.

— Какво?! — Етан пое въздух, готвейки се да изригне цялата си насъбрала се ярост, но Куин го изпревари.

— Разбира се. Ако не бях помолила моят братовчед Теки да те измъкне от Карантината, ти и досега щеше да висиш там без легитимация, под бдителния надзор на нашите „умивачи на ръце“. И тогава никога нямаше да се срещнете с господин Си.

Етан затвори уста.

— Сама се представяйте — тросна се той.

Ели галантно му кимна и се обърна към Терънс Си; въпреки цялата й сдържаност се чувстваше, че и тя е развълнувана от срещата.

— Казвам се Ели Куин. Аз съм командир във флота на дендарийските наемници и заемам длъжността оперативен агент в разузнавателния отдел на флота. Задачата ми беше да проследя гем-полковник Милисор и цялата му команда с цел разкриване на плановете им. Благодарение на тук присъстващия посланик Еркхарт най-накрая успях да направя това.

Терънс Си с подозрение погледна към двамата. Етан вътрешно кипеше: дългите усилия, загубени да се завоюва доверието на младежа, бяха отишли по дяволите!

— За кого работите? — попита Си.

— Моят началник е адмирал Майлс Нейсмит.

— Тогава за кого работи той?

Етан внезапно се зачуди, защо този въпрос никога не му беше идвал в главата…

Командир Куин се прокашля.

— Една от най-очевидните причини, заради които правителствата използват услугите на наемни агенти вместо да изпращат собствени, е именно: наемника, в случай на провал, да не може да каже къде в крайна сметка отиват неговите доклади.

— Иначе казано, не знаете.

— Съвсем вярно.

— Мога да се сетя за още една причина да се използват наемници — отбеляза Терънс и очите му се присвиха. — Ами ако сте изпратени, за да проверите работата на своите хора? Как мога да бъда уверен, че не работите за Сетаганда?

Тази до ужас логична мисъл като гръм порази Етан.

— Тоест, вие искате да кажете, че началството на гем-полковник Милисор е поискало да узнае дали е достоен да продължава службата си? — Куин се усмихна. — Мисля, че последния ми доклад би ги разстроил твърде много… — По заобиколния й отговор Етан разбра, че тя няма намерение да се оправдава, като посочи убийството на Окита. Но дори и този великодушен жест не го изпълни с благодарност.

— Единствената гаранция, която мога да ви представя, е моето собствено убеждение. Не мисля, че адмирал Нейсмит би сключил каквато и да е сделка със Сетаганда.

— За наемниците добър е този, който плаща най-много — каза Си. — На тях им е безразлично кой е поръчителя. Главното е да забогатеят.

— Хм. Не е точно така. Наемниците забогатяват тогава, когато печелят с най-малко загуби. А за да можеш да побеждаваш, трябва да имаш в екипа си само най-добрите. А на най-добрите изобщо не им е безразлично кой плаща. Разбира се, в този бизнес попадат всякакви зомбита и маниаци, но не и сред хората на адмирал Нейсмит.

Етан едва се удържа да не поиздевателства над последното твърдение.

Силно засегната, Куин скочи, явно забравяйки че сега не трябва да прави излишни движения и започна да кръстосва стаята. Но гласът й оставаше равен и деловит.

— Господин Си, предлагам ви да се включите в офицерския състав на флотата на дендарийските наемници. Благодарение само на вашия телепатичен талант — ако бъде потвърден — ви гарантирам званието лейтенант в щаба на Разузнавателния отдел. Може би и по-високо, като вземем предвид опита ви, но за лейтенант гарантирам. Ако наистина сте бил създаден и възпитан за работа във военното разузнаване, то защо да не посветите на това живота си? Никакви тайни структури в дендарийския флот няма да ви пречат. И колкото и странен да се считате, там ще намерите приятели, които може би ще сметнете за още по-странни…

— Това вече е сигурно… — промърмори Етан.

— … живородени, репликаторни, генетично променени — каквито се сетите. Между другото, един от най-добрите ни бойни капитани е хермафродит.

Тя кръжеше около Си като ястреб, готов да се спусне като камък върху своята жертва и да я отнесе в ноктите си. Етан не издържа:

— Трябва да отбележа, командир Куин, че господин Си ме помоли да му предоставя убежище на Атон.

Но Куин даже не го удостои с отговор.

— Виждате ли, — бързо каза тя на Си, — на вас ви трябва защита от Милисор. А къде може да сте в по-голяма безопасност от самото сърце на армията?

По дяволите, помисли си Етан, от вълнението тя става още по-красива… Той с тревога погледна към Си, но хладната невъзмутимост на юношата го успокои. Ако толкова нажежени страсти бяха насочени към него самия — кой знае, може би незабавно би подписал всякакъв договор. А може би на дендарийците им трябваха сърдечни хирурзи?…

— Предполагам, — студено каза Си, — че първо ще поискат да ме проверят?

— Е, — сви рамене Ели, — естествено.

— Под наркотик, разбира се?

— Ъ-ъ… Да, разбира се, това влиза в програмата за проверка на кандидатите. Човек може да разкаже каквото си поиска за себе си, а на проверката се оказва пълен кретен и освен това, което е характерно, даже не подозира за това.

— Накратко казано, разпит с всички подробности.

— Разбира се, — вече по-предпазливо се съгласи Куин, — ние пазим всички „подробности“ и ги използваме само ако се наложи.

— Използвате… Ако се наложи…

— Но не и върху своите хора.

— Госпожо, — той се докосна по челото, — когато това нещо започне да действа, в главата ми се оказват твърде много не ваши хора.

— Нима? Виж ти… — Червейчето на съмнението за пръв път охлади жарта й.

— И все пак, ако реша да се присъединя към вас, какви ще са вашите действия, командир Куин?

— Е… — сега тя напомняше на Етан на котка, която се преструва, че мишката съвсем не й е интересна. — Та вие все още сте на станция Клайн. И Милисор също е тук. Бих могла да ви направя една-две услуги…

(„Какво беше това — заплаха или подкуп?…“)

— А в замяна вие бихте могли да ми дадете някаква допълнителна информация за Милисор и разузнаването на Сетаганда. Само за да имам нещо, което да мога да предоставя на адмирал Нейсмит.

Етан си представи котка, гордо поставяща мъртвата мишка на възглавницата на стопанина си.

Изглежда Си също си представяше нещо подобно, понеже язвително се поинтересува:

— Трупът ми ще свърши ли работа?

— Адмирал Нейсмит, — увери го Куин, — с далеч по-голямо удоволствие би ви приел в живо състояние.

— Откъде ли вие, слепци такива, бихте могли да знаете за истинските помисли на хората? — Си изсумтя. — Как изобщо може да твърдите това? И когато аз — сега също толкова сляп, като вас — ви гледам, как бих могъл да ви вярвам?

Той стана и също закрачи из стаята.

— Всички действия и всяка лъжа могат да са принудени. От страх или по други причини. — Той обикаляше ли, обикаляше в кръг. — Но аз трябва да знам. Трябва да знам! — Той замря и се вгледа в двамата като човек, опитващ се да разгледа нещо на бледа светлина. — Намерете ми малко тирамин. И тогава ще поговорим. Когато ще знам кои сте всъщност.

Ако нещо изобщо можеше да сближи Етан с командир Куин, това беше разстройството, изписано на лицата им. Те се гледаха един друг и без всякаква телепатия разбираха какво става в главата на другия. Куин, без съмнение, е натъпкана с тайните на дендарийското разузнаване, с всичките й „подробности“, а той… Си веднага ще разбере каква грешка е направил, търсейки помощ от Етан. Може би не трябваше да се представя за толкова обигран? Как ли ще се сгърчи величествения образ на дипломата и разузнавача пред прозрелите очи на Си!… Но той ще бъде много по-голям глупак, ако се опита да скрие това… Етан махна с ръка:

— Добре, съгласен съм.

Куин, мърдайки устни, беше потънала в някакви сметки.

— Това е остаряло, — мърмореше тя, — това също, а и сега там трябва да е различно… а това Милисор така или иначе знае. Всичко останало е само лично. — Тя вдигна глава. — Добре, става.

Си явно беше озадачен.

— Съгласни ли сте?

— Изглежда това е първия случай, в който сме на едно мнение с господина — тя намигна на Етан, който в отговор само изхъмка.

— Имате ли достъп до пречистен тирамин? — попита Си. — Без посредници.

— Пречистен тирамин трябва да има във всяка аптека — каза Етан. — Той се използва при някои заболявания.

— С аптеките има проблем, — унило отбеляза Си, след което изведнъж се чу вика на Куин.

— Ами да! Разбира се!

— Какво „разбира се“?

— Сега разбирам защо Милисор загуби толкова усилия за да влезе в тукашната търговска мрежа, а даже и пръста си не помръдна за военната. Все не можех да разбера защо се е заблудил така… — Удоволствие от разгаданата загадка се разгоря в тъмните й очи.

— Е? — каза Етан.

— Разбираш ли, това е капан — отговори Куин.

Си кимна, а тя продължи да обяснява на Етан.

— Милисор е заложил свои кодове в търговската компютърна мрежа. Сега, ако някъде на станция Клайн някой купи пречистен тирамин, в наблюдателния пост на Милисор ще се получи сигнал, а в аптеката — на момента — ще се появи капитан Рау или Сети… О, да! Чиста работа. — Тя кимна и започна замислено да стърже с нокът идеално белия си преден зъб. („Бивша гризачка на нокти“ — постави й диагноза Етан.)

— Струва ми се, че знам как да ги излъжем — прошепна накрая Куин.

* * *

Преди на Етан никога не му се беше налагало да изпълнява ролята на разузнавач; подслушвателната апаратура направо го потресе. Но Терънс Си беше достатъчно запознат ако не с конкретния модел, то поне с аналогични образци. Дендарийците по всяка вероятност използваха само последните бетански достижения в областта на микротехнологиите. Само необходимостта да съвместят апаратурата с грубото човешко око правеше необходим пулта за управление, който сега стоеше на масата пред Етан и Си във формата на отворен бележник.

Холограмната плоча показваше изображение от станционерния базар, на който в момента се намираше Куин. Изображението скачаше безпорядъчно, следвайки движенията на главата й, тъй като видеофиксиращия слой беше нанесен върху миниатюрни обеци-топчета. След като се приспособи към качеството на изображението, Етан се потопи в наблюдение. Илюзията за присъствие беше пълна и мрачната стая на Си сякаш изчезна, макар че самия юноша, седящ рамо до рамо с Етан, все пак си оставаше някакъв отвличащ детайл.

— … Нищо страшно няма да ти се случи, ако ти точно и без всякакви импровизации изпълниш това, което ти казах. — Куин набиваше инструкциите в главата на братовчед си Теки, който изглеждаше отлично в зеления си комбинезон Бялата превръзка на челото — следствие от вчерашното сблъскване — вече беше заменена от прозрачна пластмасова лепенка. (Етан с удовлетворение отбеляза отсъствието на каквито и да било следи от възпаление около внимателно затворения прорез.) — Запомни, че именно отсъствието на какъвто и да е сигнал означава, че трябва да върнеш лекарството — продължаваше Куин. — За всеки случай ще бъда наблизо, но се старай да не поглеждаш към мен. Ако не видиш, че ти махам от балкона, веднага се върни на гишето, върни им препарата и кажи, че ти е трябвал другия, ъ-ъ…

— Триптофан, — шепнешком подсказа Етан, — сънотворно.

— Триптофан — повтори Куин. — Сънотворно. А после просто се прибери в къщи. И не си и помисляй да гледаш към мен. Ще се свържа с теб по-късно.

— Ели, това свързано ли е с онова момче, което измъкнах вчера от Карантината по твоя молба? — запита Теки. — Ти ми обеща, че после всичко ще ми обясниш.

— Това „после“ още не е настъпило.

— Това има връзка с дендарийските наемници, нали?

— Аз, между другото, съм в отпуск.

— Значи си се влюбила в него — ухили се Теки. — Какво пък, това определено е крачка напред в сравнение с твоя откачен дребосък!

— Адмирал Нейсмит, — отряза го Куин, — изобщо не е дребосък. Той е почти метър и петдесет. А ти си просто глупак, ако смяташ, че съм „влюбена“ в него. Просто му се възхищавам като личност. — Изображението заподскача — Куин беше започнала да се поклаща на пети. — И като професионалист.

Теки разочаровано погледна настрани, но не се предаде.

— Добре де, нека не е за твоя дребосък. Но тогава защо? Ти какво, заела си се с контрабанда на наркотици ли? Нямам нищо против да ти направя услуга, но не смятам да си рискувам работата дори заради тебе, сестричке!

— Слушай, брат’чед, ти просто си един егоист и нищо повече! — раздразнено се сопна Куин. — И ако се боиш да не закъснееш за скъпоценната си работа, тогава хайде, изчезвай!

— Добре де, добре — Теки добродушно сви рамене. — Но после да не се измъкнеш! Ще ми разкажеш всичко, разбра ли? — Той се обърна и бавно се отдалечи, подхвърляйки през рамо: — Но ако всичко е толкова безопасно и легално, защо непрекъснато повтаряш, че нищо страшно няма да се случи?

— Защото нищо страшно не може да се случи — промърмори като заклинание Куин.

След няколко минути тя също толкова бавно тръгна след Теки. Етан и Си се полюбуваха на витрините които лениво разглеждаше Куин, разхождаща се по базара. Само от време на време уж случайните завъртания на главата й показваха, че Теки все още се намира в полезрението й. Ето — той влезе в аптеката. Куин го последва и преструвайки се, че разглежда витрината с препарати против замайване, настрои обецата си за насочено аудиоприемане.

— Хм, — каза аптекаря, — тирамина не го търсят често при нас. — Той натрака кода на лекарството на ком-пулта си. — Какви таблетки ви трябват, от половин или от един грам?

— Ъ-ъ… от един, предполагам — отговори Теки.

— Сега ще проверя — каза аптекаря. Последва дълга пауза. После — звук от нов набор на кода, недоволното мърморене на аптекаря. Звук от лек удар с юмрук по страничния панел на ком-пулта. Жалостен писък на апарата. Още едно набиране — на същия код.

— Сработва капана на Милисор ли? — прошепна Етан.

— Почти сигурно. Печели време — също шепнешком отговори Си.

— Извинете, господине — каза аптекаря. — Изглежда нещо заяде. Ако почакате малко, ще проверя поръчката ви ръчно. Ще отнеме само няколко минути.

Отгоре Куин погледна косо към гишето. Аптекарят измъкна дебел каталожен справочник, издуха от него дебелия слой прах и започна да проследява с пръст страниците, поглеждайки от време на време към влизащите.

Теки въздъхна и седна на пейката с мека тапицерия, хвърляйки бърз поглед към Куин. Тя незабавно потъна в изучаване на богатата колекция от всевъзможни презервативи. Етан се изчерви целия и крадешком погледна към Си: това зрелище го беше оставило съвсем равнодушен. Разбира се, това галактично момче често е ползвало такива работи. Според неговите собствени признания той е бил в интимни отношения с жена в продължение на няколко години и очевидно не намираше в това нищо осъдително. Но на Етан би му станало много по-леко, ако Куин изведнъж се заинтересуваше от препаратите против космическа болест.

— Мамка му! — изпъшка Куин. — Твърде бързо!

Аптекарят вдигна разсеян поглед към новия посетител, който бързо влизаше в помещението. Среден на ръст, в прости дрехи, възел от нерви и мускули — Рау!

Сетагандиеца рязко забави крачка, плъзна поглед покрай гишето, моментално забеляза Теки и продължи навътре покрай витрините. Той спря до Куин. Вероятно наемничката беше дарила капитана с една от нейните ослепителни усмивки, понеже той замря и устните му неволно трепнаха, сякаш искаше да се усмихне в отговор. След това той се огледа още веднъж и излезе от помещението — по-далеч от съблазънта.

Аптекарят най-накрая се върна и мушна кредитната карта на Теки в ком-пулта. Сега апарата работеше нормално, провери картата и я върна с леко бръмчене. Теки взе пакета си и излезе. Рау го последва на някакви си четири крачки разстояние.

Теки бавно вървеше по базара, поглеждайки от време на време към празния балкон в далечния край. Най-накрая той седна някъде в центъра, близо до фонтаните, и зачака. Рау седна наблизо, извади от джоба си електронна книга и потъна в четене. Куин продължаваше да разглежда витрините на магазините.

Теки още веднъж погледна към балкона, после — с недоумение — към хронометъра си, а накрая просто се загледа в Куин, която изобщо не желаеше да го забележи. След като поседя още две минути той се надигна и направи няколко крачки.

— Извинете, господине, — извика го Рау, усмихвайки се и вежливо протягайки пакета, — забравихте това!

— Дяволите да те вземат, кретен такъв! — злобно прошепна Куин. — Нали ти казвах: никакви импровизации!

— О, благодаря. — Теки, мигайки разсеяно, взе пакета си от смъртоносно-вежливите ръце. Рау кимна и се върна към четенето си. Теки въздъхна с досада и отново се повлече към аптеката.

— Извинете, — обърна се той към аптекаря, — аз, изглежда, нещо съм се объркал. Тирамин или триптофан е лекарството срещу безсъние?

— Триптофан — отговори аптекаря.

— А, извинете… На мен точно триптофан ми трябва…

Аптекаря го изгледа доста неодобрително.

— Да, господине — студено каза той. — Един момент.

* * *

— Все пак, това не беше пълен провал — каза Куин, вадейки обеците от ушите си и прибирайки ги внимателно в калъф с набор шпионски устройства. — Поне се уверих, че именно Рау стои в наблюдателния пункт на Милисор. Макар че това вече го бях изчислила…

Тя свали фибата си и я прибра в същия калъф, затвори го и го пусна в джоба на куртката си. След това напипа с крак стола зад нея, придърпа го по-близо до себе си и седна, облягайки се на масата.

— Смятам, че сега около седмица ще следят Теки. Още по-добре: обичам да гледам как противника си губи напразно времето. Докато не се опитва да се свърже с мен, нищо лошо няма да се случи.

Но и нищо хубаво също, — помисли си Етан, поглеждайки косо към Терънс Си и оценявайки изражението на лицето му. Си толкова се надяваше, че тирамина още малко и ще бъде в ръцете им… Сега той отново беше затворен, студен и преизпълнен с подозрителност.

Независимо от собственото си непредпазливо обещание да осигури безопасност на Си, Етан вече не можеше да хвърли всичко и да излезе от играта, докато Милисор оставаше опасност за Атон. И каквито и да бяха личните им цели — неговите, на Куин и на Терънс, — те можеха да се измъкнат от този кошмар само с общи усилия…

— Може би да се опитам да го открадна отнякъде? — без особен ентусиазъм предложи Куин. — Макар че станция Клайн не е най-подходящото място за подобна тактика…

— А има ли някаква особена причина, поради която трябва да е точно пречистен тирамин? — неочаквано попита Етан. — Или просто за определено време в кръвта ти трябва да влиза известно количество?

— Не знам — каза Си. — Винаги сме го приемали на таблетки.

Етан присви очи и потъна в размисъл. После той напипа на масата клавиатурния панел и започна да натраква списък.

— Това пък какво е? — попита Куин, проточвайки шия.

— О, Бог-Отец, рецепта, разбира се — отговори Етан, печатайки с нарастващо въодушевление. — Тирамина, знаете ли, се среща в естествено състояние в някои продукти. И ето, аз съставям меню с високо съдържание на тирамин — Милисор не би могъл да облепи със своите „бръмбари“ всички продуктови точки на станцията — а в това, да ходиш по хранителните магазини няма нищо незаконно, нали? Вероятно ще ти се наложи да обиколиш доста от тях — тук, в хотела, едва ли ще намерим нещо подходящо.

Куин взе списъка и плъзна поглед по него.

— Всичко това?! — скочиха веждите й.

— Толкова, колкото можеш да намериш.

— Ти си докторът — тя сви рамене и се криво се усмихна. — Предполагам, че на господин Си ще му дотрябват твоите услуги, ако напъха в себе си поне половината!

* * *

След два часа тягостно очакване Куин се върна в хотелската стая на Си, натоварена с два огромни пакета.

— Храната е сервирана, господа! — провъзгласи тя, стоварвайки пакетите на масата. — Угощението започва!

Количеството на храната явно смути Си.

— Да… изглежда, наистина е множко — отбеляза Етан.

— Ти не уточни колко — парира Куин. — Но нали той ще трябва да яде и пие само докато се включи. — Тя подреди в боен ред бутилките бордо, бургундско, шампанско, шери и кутийки със светло и тъмно пиво. — Или докато не припадне. — Около напитките Куин разположи в изящно ветрило жълто сирене от Ескобар, бяло сирене от Сергияр, два сорта маринована сельодка, дузина блокчета шоколад, пушени изделия и сухи соленки. — Или повърне — заключи тя.

Единствения местен продукт бяха горещи печени кубчета от пилешки дробчета. Етан се сети за Окита и се намръщи. Избирайки нещо от общата купчина, той погледна цената.

— Да, — въздъхна Куин, забелязвайки гримасата му. — Беше прав за това, че ще ми се наложи да обиколя всички магазини където търгуват с вносни стоки. А поне сети ли се как ще се отрази това на доклада ми за разходите? Е, приятен апетит.

Тя си събу ботушите и легна на кревата, подлагайки ръка под главата си; на лицето й беше изписан огромен интерес. Етан измъкна пластмасовата тапа от еднолитровата бутилка бордо и като добър стопанин донесе от шкафа чаши и всички необходими прибори.

Си преглътна със съмнение и се приближи до масата.

— Уверен ли сте, че това ще проработи, докторе?

— Не — честно отговори Етан. — Но според мен това е един много мил, безобиден и напълно безопасен експеримент.

От ъгъла, в който стоеше леглото, се дочу хихикане.

— Е, нима не е чудо тази наша наука?! — изкоментира Куин.