Година
???? (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,6 (× 10 гласа)

Тихо вятърът нашепва

мелодията нежна във нощта

И твоята липса пак болезнено отеква

във моята измъчена душа

 

Защо не мога да обхвана с длани

сериозното ти винаги лице?

Защо ми причиняваш рани,

и пак дълбаеш в моето сърце?

 

Дали ще можем някога да бъдем

един до друг пред хора и закон?

Или безмилостно осъден,

ще бъда точка аз на твоя фон?

 

Прекрасна си — в душата и сърцето,

и взе във плен ти моето сърце

Обичам те със чистотата на детето

Оставям се във твоите ръце

Край
Читателите на „Близка и далечна…“ са прочели и: