Марио Кроненберг
Безкрайни нощи

Ти си като двете страни на монета

Но не сме ли ние всички такива?

През деня там, пред другите, няма място поета —

там поглъща ни действителност сива

 

Денем си толкова дейна, любима —

всичко вършиш със толкова жар

Но нощем омекваш и си уязвима —

нежна кошута, излъчваща чар

 

Нощите с теб са просто безкрайни —

нямам време за сън и покой

Ненаситник съм, зная — с ръце всеотдайни,

и мечтая да бъда винаги твой