Джон Гришам
Време да убиваш (33)

33

Понеделник, двайсет и втори юли. Скоро след последната маргарита Джейк скочи като ужилен от дивана и втренчи поглед в часовника върху писалището. Беше спал три часа. Рояк пеперуди се стрелкаха из стомаха му. Нервна болка го прерязваше през слабините. Нямаше време да си мисли за махмурлука.

Незбит спеше като новородено зад волана. Джейк го събуди и скочи на задната седалка. Помаха на часовите, които любопитно наблюдаваха от другата страна на улицата. Незбит го закара на две преки до Адамс Стрийт и остана да чака на алеята, както му бе наредено. Джейк се окъпа бързо и се обръсна. Избра тъмно вълнено сако, бяла риза на точки и ненатрапчива, сдържано изискана вишнева копринена вратовръзка на тесни тъмносини райета. Широките панталони стояха превъзходно на тънкия му кръст. Изглеждаше чудесно, много по-елегантен от врага си.

Незбит пак спеше, когато Джейк пусна кучето и скочи на задната седалка.

— Всичко наред ли е? — попита Незбит, бършейки слюнката от брадата си.

— Нямаше динамит, ако питаш за това.

Незбит се засмя с оня дразнещ смях, с който отвръщаше почти на всичко. Обиколиха площада и Джейк слезе пред кантората си. Трийсет минути след като бе тръгнал оттук, той запали лампите отпред и направи кафе.

Взе четири аспирина и изпи литър сок от грейпфрут. Очите му горяха, главата го болеше от напрежение и умора, а най-трудното още не бе започнало. Разтвори досието на Карл Лий Хейли върху дългата маса. Беше подредено и номерирано от юридическия му сътрудник, но той искаше да го разпръсне и подреди наново. Ако един документ не може да бъде намерен за трийсет секунди, то той става безполезен. Усмихна се на организационния й талант. За всяко нещо имаше основни и допълнителни папки, и то така подредени, че всяка една можеше да бъде открита за десет секунди. В тънък бележник с три скоби тя бе направила резюме на качествата и квалификацията на доктор Бас и основните насоки на показанията му. Изложила бе и предвижданията си по очакваните възражения на Бъкли и бе систематизирала правните основания за контравъзражения. Джейк изпита гордост от извършената подготвителна работа, но му бе унизително да се учи от третокурсничка.

Събра делото и го пъхна в чантата си от дебела черна кожа със златни инициали от едната страна. Организмът си искаше своето и той седна върху тоалетната чиния, прелиствайки картоните. Знаеше ги наизуст. Беше готов.

В пет и пет Хари Рекс почука на вратата. Навън бе тъмно и той приличаше на крадец.

— Защо си станал толкова рано? — попита го Джейк.

— Не можах да спя. Нещо съм нервен. — Подаде му една издута книжна торба с мазни петна. — Дел ти ги изпраща. Съвсем пресни и горещи. Сандвичи с наденички, с бекон и сирене, с пилешко и сирене — каквото ти хареса. Тя се тревожи за теб.

— Благодаря, Хари Рекс, но не съм гладен. Стомахът ми се бунтува.

— Притесняваш ли се?

— Като проститутка в черква.

— Много си бледен.

— Благодаря.

— Ама пък костюмът ти е хубав.

— Карла го избра.

Хари Рекс бръкна в торбата и извади сандвичи, увити в станиол. Натрупа ги върху дългата маса и си приготви кафе. Джейк седна срещу него, прелиствайки досието по решението „Макнотън“, което Елън бе приготвила.

— Тя ли написа това? — попита Хари Рекс с пълна уста; челюстите му работеха здраво.

— Да, седемдесет и пет страници резюме на делата за временна невменяемост в Мисисипи. Отнело й е три дни.

— Изглежда много умна.

— Има мозък в главата си и пише невероятно ясно и точно. Притежава интелект, но се затруднява да приложи знанията си на практика.

— Какво знаеш за нея? — От устата на Хари падаха трохи по масата. Той ги помете с ръкав на пода.

— На нея може да се разчита. Втора по успех в групата си в Оул Мис. Обадих се на Нелсън Батълс, заместник-декан на Правния факултет, и той ми каза, че се справяла отлично. Има много голям шанс да завърши първа.

— Аз завърших деветдесет и трети от деветдесет и осем души. Щях да бъда деветдесет и втори, но после си рекох, че и деветдесет и трети не е лошо. Като че ли някой ще обърне внимание в Клантън, рекох си. Хората така се радваха, че се върнах да практикувам тук, вместо да се запилея по Уол Стрийт или там някъде.

Джейк се усмихна на историята, която слушаше за стотен път. Хари Рекс разви един сандвич с пиле и сирене.

— Изглеждаш нервен, мой човек.

— Нищо ми няма. Първия ден е винаги така, най-трудно е. Предварителната работа е свършена. Готов съм. Сега остава само да чакаме.

— Кога ще се появи Роу Арк?

— Не знам.

— Чудя се какво ли ще облече.

— Или няма да облече. Моля се да е по-скромно. Нали го знаеш Нуз какъв е моралист.

— Нали нямаш намерение да й позволиш да седне на адвокатската маса до теб?

— Не, нямам. Ще стои отзад, при теб. Може да разгневи някоя съдебна заседателка.

— Точно така, нека да бъде в залата, но по-далеч от погледите. Ти спиш ли с нея? — Хари Рекс обърса уста с огромната си лапа.

— Не! Да не си луд, Хари Рекс!

— Ти си лудият, ако не спиш. Такава жена не е за изпускане.

— Ами тогава действай. Аз си имам достатъчно грижи.

— Тя смята, че съм готин, нали?

— Така разправя.

— Май ще взема да се пробвам — заяви Хари с непроницаемо лице, после се усмихна и накрая избухна в такъв смях, че се разхвърчаха трохи по лавиците с томове.

Телефонът иззвъня. Джейк кимна и Хари Рекс вдигна слушалката.

— Няма го, но с удоволствие ще му предам. — Той намигна на Джейк. — Да, сър, разбира се, сър, ъъъ, да, сър. Ужасна работа, нали? Можете ли да си представите, че има такива хора? Да, сър, разбира се, сър, напълно съм съгласен с вас. Да, сър, как ви беше името, сър? Сър? — Хари Рекс се усмихна на слушалката и я постави обратно.

— Кой беше?

— Каза, че си бил срам за бялата раса — да ставаш адвокат на черните; не разбирал как един адвокат може да защитава негър като Хейли. Надявал се, че Кланът ще те докопа, а ако не станело, Адвокатската асоциация щяла да се погрижи да ти отнемат разрешителното, задето си тръгнал да помагаш на черните. Каза, че си бил нищожество, защото си ученик на Лусиен Уилбанкс, който живее с негърка.

— И ти се съгласи с него?

— Защо да не се съглася? Той беше съвсем искрен, не беше злобен и сега се чувства доволен, че си е казал всичко, което му тежи на сърцето.

Телефонът отново иззвъня. Хари Рекс сграбчи слушалката.

— Джейк Бриганс, адвокат, консултант, съветник и гуру по право.

Джейк хукна към тоалетната.

— Джейк, някакъв репортер се обажда! — викна Хари Рекс.

— На гърнето съм.

— Нещо му е хлабав стомахът — обясни Хари Рекс на репортера.

В шест часа — седем в Уилмингтън — Джейк се обади на Карла. Тя беше будна, четеше вестника и пиеше кафе. Каза й за Бъд Туити, за Мики Маус и заканите за нови нападения. Не, не се страхува от това. Не го засяга. Страхува се от съдебните заседатели, от ония дванайсет, които ще бъдат избрани, и от тяхното отношение към него и клиента му. Единственото, от което се страхува в този момент, е какво ще решат те. Всичко останало е без значение. За първи път тя не спомена, че иска да се върне вкъщи. Обеща й да се обади вечерта.

Когато затвори, чу шум. Пристигнала бе Елън и Хари Рекс говореше високо. Сигурно е облякла прозрачна блуза и минипола, помисли си Джейк, слизайки надолу. Но не беше прав. Хари Рекс сипеше поздравления, че се е облякла като истинска южнячка. Беше със сиво карирано сако без ревер и къса права пола. Копринената блуза бе черна и очевидно под нея имаше необходимото. Косата й бе опъната назад и сплетена. Колкото и да беше невероятно, на лицето си бе сложила лек грим, както и червило. Според Хари Рекс тя толкова приличаше на адвокат, колкото изобщо бе възможно за една жена.

— Благодаря, Хари Рекс — каза тя. — Бих искала да имам твоя вкус за дрехи.

— Изглеждаш чудесно, Роу Арк — поздрави я Джейк.

— Ти също — отвърна тя и погледна към Хари Рекс, но не каза нищо.

— Моля те да ни извиниш, Роу Арк — рече Хари Рекс. — Впечатлени сме, защото нямахме представа, че имаш такъв разнообразен гардероб. Извиняваме се, че ти се възхищаваме, и знаем колко много гневи това твоето малко еманципирано сърце. Но никой не те е карал насила да идваш в нашия Юг. Да бе, ние сме едни прасета, които не признават равенството на половете, и обикновено се занасяме с добре облечените мацки, независимо дали са еманципирани, или не.

— Какво има в плика? — попита тя.

— Закуска.

Тя го отвори и разви един сандвич с наденички.

Джейк потри ръце и се опита да бъде оптимистичен.

— Така, щом сме се събрали три часа преди началото на процеса, какво смятате да правим?

— Хайде да си забъркаме маргарити — предложи Хари Рекс.

— В никакъв случай — отвърна Джейк.

— Това ще ни поотпусне.

— Мен не ме бройте — каза Елън. — Бизнесът си е бизнес.

— Така, с какво започваме днес? — разви последния сандвич Хари.

— Слънцето изгрява, после се открива процесът. В девет Нуз ще каже няколко думи на съдебните заседатели и започваме да ги избираме.

— Колко ще трае това? — попита Елън.

— Два-три дни. В Мисисипи имаме право да разпитваме индивидуално всеки съдебен заседател. Това отнема време.

— Аз къде ще седя и какво ще правя?

— Изглежда, не е вчерашна — обърна се Хари Рекс към Джейк. — Знае ли къде се намира съдът?

— Няма да си на адвокатската маса — каза Джейк. — Там сме само аз и Карл Лий.

— Ясно — избърса си устата тя. — Само ти и подсъдимият, заобиколени от силите на злото, изправени лице в лице със смъртта.

— Нещо подобно.

— И баща ми също прибягва понякога до подобна тактика.

— Радвам се, че я одобряваш. Ще седнеш зад мен, до преградата. Ще помоля Нуз да разреши да присъстваш в кабинета по време на индивидуалните разговори.

— Ами аз? — попита Хари Рекс.

— Теб Нуз не те обича. Никога не си му бил любимец. Ще получи удар, ако го помоля и ти да дойдеш. Най-добре е да се правиш, че въобще не се познаваме.

— Благодаря.

— Но ние високо ценим твоята помощ — каза Елън.

— И на това съм признателен.

— И пак ще можеш да си пиеш питието с нас — каза тя.

— И да доставям текилата.

— В тази кантора повече няма да влезе нито капка алкохол — каза Джейк.

— До обедната почивка — добави Хари Рекс.

— Искам да стоиш зад масата на секретарката, все едно се мотаеш наоколо, както правиш винаги, и да си водиш бележки за съдебните заседатели. Опитай се да запомниш всеки с нещо, за да попълним после картона му. Ще бъдат сигурно сто и двайсет души.

— Както наредиш, шефе.

* * *

Изгревът изкара навън армията в пълен състав. Наредиха отново загражденията и войниците се скупчиха около оранжево-белите варели, които блокираха улиците от четирите ъгъла на площада. Бяха сдържани и вглъбени, внимателно наблюдаваха всяка кола, очакваха атаката на врага, търсеха някакво вълнение. Спокойствието бе леко нарушено от няколко репортери, които в седем и половина наизлязоха от коли и микробуси с ярки надписи по вратите. Войниците ги наобиколиха и съобщиха на всички, че паркирането около съда по време на процеса е забранено. Журналистите изчезнаха из пресечките и след минути се появиха пеша с огромните си камери и съоръжения. Някои се установиха на предните стъпала, други при задната врата, а трета група — в ротондата на втория етаж пред главния вход на съдебната зала.

Разсилният Мърфи, единствен свидетел на убийството на Коб и Уилар, уведоми пресата по най-членоразделния начин, на който бе способен, че залата ще бъде отворена в осем и нито минута по-рано. Образува се опашка, която скоро изви по цялата ротонда.

Църковните автобуси спряха някъде встрани от площада и пасторите бавно поведоха шествието по Джаксън Стрийт. Носеха лозунги с надпис „Свобода за Карл Лий!“ и в строен хор пееха „Ние ще победим“. Когато наближиха площада, войниците ги чуха и радиостанциите започнаха да грачат. Ози и полковникът бързо се свързаха и войниците се успокоиха. Шествието, водено от Ози, се насочи към единия край на предната морава, спря и зачака под зорките погледи на Националната гвардия на Мисисипи.

В осем часа на входа на съдебната зала бе поставен метален детектор и трио тежковъоръжени полицаи започнаха бавно да проверяват и да пускат вътре хората, която вече се бяха стълпили в ротондата и заливаха коридорите. Вътре в залата Пратър насочваше потока от зрители, настаняваше ги по дългите пейки от едната страна на пътеката, а другата пазеше за съдебните заседатели. Първата пейка бе за семейството, а втората — за художниците, които веднага започнаха да скицират съдийската маса, масата на адвокатите и портретите на герои на Конфедерацията.

Кланът се почувства задължен да напомни за себе си в деня на откриването, особено на бъдещите съдебни заседатели, когато започнат да пристигат. Двайсетина членове на Клана в пълно парадно облекло се движеха безмълвно по Вашингтон Стрийт. Войниците веднага ги спряха и обградиха. Полковникът с шкембето се дотътри през улицата и за първи път в живота си се изправи лице в лице с член на Ку Клукс Клан в бяла роба и бяла качулка, който освен това се случи и една педя по-висок от него. Освен това забеляза камерите, които кръжаха около тях, и смелостта му просто се изпари. Той мигом забрави обичайните си крясъци и команди и запелтечи нервно и трепетливо, като и сам не си разбираше какво казва.

Приближи се Ози и това го спаси.

— Добро утро, момчета — поздрави хладно той, заставайки до заекващия полковник. — Обкръжени сте и сте много по-малко. Освен това сте наясно, че няма да ви позволим да останете тук, нали?

— Наясно сме — каза водачът.

— Ако ме последвате и правите каквото ви казвам, няма да има неприятности.

Те последваха Ози и полковника до едно място на предната морава. Бе им обяснено, че не бива да мърдат оттам, докато трае процесът. Да стоят тихо и мирно и полковникът лично ще държи войниците на разстояние от тях. Те се съгласиха.

Както се и очакваше, появата на белите качулки и роби развълнува чернокожите, които бяха на шейсетина метра по-нататък. Те започнаха да скандират:

— Свобода за Карл Лий! Свобода за Карл Лий! Свобода за Карл Лий!

Ония от Клана вдигнаха юмруци и отвърнаха:

— Смърт за Карл Лий! Смърт за Карл Лий! Смърт за Карл Лий!

Два кордона войници се наредиха покрай главната алея, която разполовяваше моравата и водеше към предните стъпала. Друг кордон застана между тротоара и хората на Клана, а трети — между тротоара и чернокожите.

Съдебните заседатели започнаха да пристигат и трябваше да минат между шпалира от войници. Стискаха зловещите призовки и в недоумение слушаха виковете на двете групи една срещу друга.

Почитаемият Руфъс Бъкли пристигна в Клантън, вежливо уведоми патрулите кой е и каква е неговата роля и бе допуснат да паркира на определеното за него място до съда, означено със „Запазено за областния прокурор“. Репортерите подлудяха. Сигурно ставаше нещо важно, някой бе проникнал през загражденията. Бъкли остана още миг в стария си кадилак, за да даде възможност на репортерите да се доберат до него. Те го заобиколиха, докато слизаше от колата. Той зараздава усмивки наляво-надясно и започна да си проправя път към предния вход на съда възможно най-бавно. Не устоя на пороя от въпроси и наруши най-малко осем пъти забраната за изявления, като всеки път се усмихваше и обясняваше, че не може да отговори на въпроса, на който току-що бе отговорил. Мъсгроув го следваше по петите, понесъл чантата на великия мъж.

 

 

Джейк крачеше нервно из кабинета си. Вратата бе заключена. Елън работеше долу. Хари Рекс бе в Кафето, ядеше втора закуска и клюкарстваше. Картоните бяха разпилени по писалището. Джейк прелисти една папка, после отиде до отворения френски прозорец. Отвън нахлуваха викове. Той се върна до писалището си и прегледа встъпителното си слово към бъдещите съдебни заседатели. Първото впечатление бе решаващо.

Легна на дивана, затвори очи и се замисли за хилядите неща, които би могъл да прави. Общо взето, той обичаше работата си. Но имаше моменти като този, когато му се искаше да бъде застрахователен или борсов агент. Дори и адвокат по граждански дела. Тия хора сигурно не страдаха от гадене и разстройство в критичните мигове на кариерата си.

Лусиен го бе научил, че страхът е нещо добро; страхът е съюзник; всеки адвокат изпитва страх, когато застане пред нови съдебни заседатели и започне пледоарията си. Нищо лошо няма в това да се боиш, стига да не го показваш. Съдебните заседатели не вярват на най-красноречивите и многословни адвокати. Не вярват на най-елегантните. Не вярват на клоуни и шутове. Не вярват на най-гръмогласните и най-агресивните. Лусиен го бе научил, че съдебните заседатели вярват на оня, който им говори истината, независимо как изглежда, как говори или какви външни качества притежава. Един адвокат в съдебната зала трябва да бъде такъв, какъвто е, а ако се страхува — нека се страхува. Съдебните заседатели също се страхуваха.

„Бъди приятел със страха — вечно повтаряше Лусиен, — защото той няма да изчезне, а ще те провали, ако усети, че губиш контрол над него.“

Страхът заби дълбоко зъбите си в червата му и той внимателно слезе по стълбата към тоалетната.

— Как си, шефе? — попита го Елън, когато отиде при нея.

— Мисля, че съм готов. След минута тръгваме.

— Няколко репортери висят отвън. Казах им, че си се оттеглил от делото и си напуснал града.

— Де да беше тъй.

— Чувал ли си за Уендъл Соломон?

— Не го познавам лично.

— Той е от Фондацията за защита на затворниците от Юга. Работих при него миналото лято. Участвал е в повече от сто дела за убийство из целия Юг. Толкова се изнервя преди всяко дело, че не може нито да яде, нито да спи. Лекарят му дава успокоителни, но той е толкова нервен, че никой не смее да го заговори през първия ден на процеса. И то след като има зад гърба си над сто такива дела.

— Как се оправя баща ти?

— С две мартинита и валиум. После ляга на бюрото си при угасени лампи и заключена врата, докато стане време за съда. Нервите му са опънати като струни и е страшно раздразнителен. Естествено, повечето от тези неща са нормални.

— Значи това чувство ти е познато?

— И то много добре.

— Нервен ли изглеждам?

— Изглеждаш уморен. Но ще се оправиш.

Джейк си погледна часовника.

— Да тръгваме.

Репортерите на тротоара се спуснаха като лешояди върху плячката си.

— Не желая да коментирам — повтаряше той, пресичайки бавно улицата. Загражденията бяха още там.

— Вярно ли е, че смятате да обявите процеса за неправилно проведен?

— Не мога да го направя, преди да е започнал.

— Вярно ли е, че Кланът ви е заплашвал?

— Не желая да коментирам.

— Вярно ли е, че сте изпратили семейството си извън града, докато свърши процесът?

Джейк се поколеба и погледна репортера.

— Не желая да коментирам.

— Какво ще кажете за Националната гвардия?

— Гордея се с нея.

— Може ли вашият клиент да се надява на безпристрастен процес в окръг Форд?

Джейк поклати глава, после отвърна:

— Не желая да коментирам.

Един полицай, застанал до преградата, посочи Елън.

— Коя е тая, Джейк?

— Не е опасна. С мен е.

Те се заизкачваха бързо по задните стъпала. Карл Лий бе седнал сам на масата на защитата, с гръб към претъпканата зала. Джийн Гилеспи бе заета с проверката на съдебните заседатели, а полицаите крачеха по пътеките и се оглеждаха за подозрителни лица. Джейк сърдечно поздрави своя клиент, ръкува се с подчертана охота, усмихна му се широко и сложи длан на рамото му. Елън извади папките и педантично ги нареди върху масата.

Джейк зашепна нещо на клиента си, а очите му зашариха из залата. Всички погледи бяха приковани в него. Целият род Хейли бе насядал внушително на първия ред. Джейк им се усмихна и кимна на Лестър. Тоня и братята й, издокарани с неделните си дрехи, бяха застинали между Лестър и Гуен като малки статуи. Съдебните заседатели бяха насядали от другата страна на пътеката и внимателно изучаваха адвоката на Хейли. Джейк реши, че моментът е особено подходящ те да видят семейството, затова отиде при роднините на Карл Лий и ги заговори. Потупа Гуен по рамото, ръкува се с Лестър, щипна всяко от момчетата и накрая прегърна Тоня, малката дъщеричка на Карл Лий, момиченцето, изнасилено от двамата негодници, които си получиха заслуженото. Съдебните заседатели наблюдаваха всеки негов жест и погледите им се спираха най-вече върху момиченцето.

— Нуз ни вика в кабинета си — прошепна Мъсгроув на Джейк, когато той се върна на мястото си.

Ихавод и Бъкли си говориха, когато Джейк и Елън влязоха в кабинета. Джейк представи своята сътрудничка. Обясни, че Елън Роарк е студентка по право трети курс в Оул Мис, която върши секретарската работа в кантората му, и помоли да бъде допусната да седне близо до адвокатската маса, както и да участва в разискванията в кабинета. Бъкли нямаше възражения. Това е обичайна практика, обясни Нуз, и я поздрави с „добре дошла“.

— Някакви предварителни въпроси? — попита Нуз.

— Нямам — каза областният прокурор.

— Аз имам няколко. — Джейк отвори една папка. — Искам това да влезе в протокола.

Стенографката се приготви да записва.

— Първо искам да подновя молбата си за промяна на мястото…

— Възразявам — скочи Бъкли.

— Замълчете, губернаторе! — викна Джейк. — Не съм свършил и не ме прекъсвайте повече.

Бъкли и останалите бяха смаяни от това избухване. Само от онези маргарити ще е, помисли си Елън.

— Извинявам се, мистър Бриганс — каза спокойно Бъкли. — Моля да не ме наричате губернатор.

— Позволете да се намеся — каза Нуз. — Този процес се очертава да бъда дълъг и мъчителен, истинско изпитание. Съчувствам ви за напрежението, на което сте подложени. Много пъти съм бил във вашето положение и знам какво ви очаква. И двамата сте превъзходни юристи и съм благодарен, че имам насреща си такива чудесни професионалисти за толкова отговорен процес. От друга страна обаче, долавям известна враждебност между вас. Това, разбира се, не е нещо необичайно, така че няма да ви моля да си подадете ръка и да останете добри приятели. Но държа, когато сте в моята съдебна зала или в този кабинет, да не се прекъсвате един друг и повишаването на тона да остане в границите на търпимото. Ще се обръщате помежду си с мистър Бриганс, мистър Бъкли и мистър Мъсгроув. Ясно ли се изразявам?

— Да, сър.

— Добре. Моля продължете, мистър Бриганс.

— Благодаря, ваша светлост, високо ценя думите ви. Както бях започнал да обяснявам, защитата подновява молбата си за промяна на мястото на процеса. Искам да се отрази в протокола, че ние се намираме сега във вашия кабинет, часът е девет и половина, двайсет и втори юли, и ни предстои да избираме състав от съдебни заседатели, а съдът на окръг Форд е обграден от Националната гвардия на щата Мисисипи. На моравата отпред има членове на Ку Клукс Клан в бели роби, които в момента се заканват на чернокожи демонстранти, а те, естествено, им отвръщат. Двете групи са разделени от тежко въоръжени войници на Националната гвардия. Когато бъдещите съдебни заседатели пристигаха тази сутрин, те станаха свидетели на цирка, който се разиграва отпред. В тази обстановка ще бъде невъзможно да се изберат честни и безпристрастни членове на съда.

По месестото лице на Бъкли играеше самоуверена усмивка и когато Джейк свърши, той попита:

— Мога ли да отговоря, ваша светлост?

— Не — отсече Нуз. — Молбата се отхвърля. Друго?

— Защитата настоява всички призовани съдебни заседатели да бъдат освободени от задълженията си.

— На какво основание?

— На основание опита на Клана, който е известен на всички, да ги сплаши. Имаме сведения за най-малко двайсет запалени кръста.

— Смятам да освободя тези двайсет души, ако изобщо присъстват — каза Нуз.

— Чудесно — отвърна саркастично Джейк. — А какво ще кажете за заплахите, за които, не сте научили? А за съдебните заседатели, които са чули за запалените кръстове?

Нуз разтърка очи и не отговори. Бъкли бе готов с речта си, но не смееше да се намеси.

— Разполагам със списък — отвори една папка Джейк — на двайсетте, които са били пряко заплашени от Ку Клукс Клан. Освен това разполагам с копия от полицейските доклади и декларация от шериф Уолс, в която той дава подробни описания на опитите за сплашване. Прилагам ги в подкрепа на молбата си пред съда за освобождаване на всички съдебни заседатели. Настоявам това да бъде отразено в протокола, за да може Върховният съд да го има черно на бяло.

— Очаквате обжалване, така ли, мистър Бриганс? — попита мистър Бъкли.

Елън току-що бе видяла за първи път Руфъс Бъкли, но само след секунди й стана съвсем ясно защо Джейк и Хари Рекс го мразеха.

— Не, губернаторе, не очаквам обжалване. Опитвам се да осигуря на моя клиент безпристрастен процес с безпристрастни съдебни заседатели. Би трябвало да разберете това.

— Няма да освободя съдебните заседатели. Това ще ни отнеме една седмица — каза Нуз.

— Какво значение има времето, когато животът на един човек е поставен на карта? Тук говорим за правосъдие. Нима сте забравили, че правото на безпристрастен процес е едно от основните конституционни права? Ще бъде пародия на процес, ако не освободите тези съдебни заседатели при положение, че знаете как някои от тях са били заплашвани от банда негодяи в бели роби, които жадуват да видят моя клиент обесен.

— Молбата се отхвърля. — Нуз бе категоричен. — Имате ли нещо друго?

— Не, нищо. Настоявам освобождаването на тези двайсет да стане така, че останалите да не разберат причината.

— В състояние съм да се справя с това, мистър Бриганс.

Мистър Пейт бе изпратен да извика Джийн Гилеспи. Нуз й подаде списък с двайсет имена. Тя се върна в залата и го прочете. Двайсет души бяха освободени от задължения и можеха да си вървят. Тя се върна в кабинета.

— Колко съдебни заседатели имаме? — попита Нуз.

— Деветдесет и четири.

— Достатъчно. Сигурен съм, че можем да намерим дванайсет сред тях, годни да изпълнят дълга си.

— И двама не можеш намери — измърмори Джейк на Елън, но достатъчно високо, за да го чуе Нуз, а Норма Гало да го запише. След това те заеха местата си в залата.

Деветдесет и четири имена бяха написани върху малки листчета и поставени в дървен цилиндър. Джийн Гилеспи го завъртя, спря го и извади наслука едно име. Подаде го на Нуз, който седеше над нея и над всички останали на своя трон. Залата наблюдаваше примряла как той премигва над прословутия си нос и чете първото име.

— Карлийн Малоун, съдебен заседател номер едно — извика Нуз с все сила. Първата пейка бе опразнена и мисис Малоун зае мястото до пътеката. На всяка пейка имаше по десет места, а пейките бяха общо десет — всичките приготвени за съдебните заседатели. От другата страна на пътеката бяха семейството, зрители и репортери, които веднага записаха името на Карлийн Малоун. Джейк също си го записа. Бяла, дебела, разведена, с нисък доход. И с двойка по скалата на Бриганс. Един на нула за тях, помисли си Джейк.

Джийн отново завъртя цилиндъра.

— Марша Дикенс, съдебен заседател номер две — викна Нуз. Бяла, дебела, над шейсетте, с вид на злобарка. Два на нула.

— Джоу Бет Милс, номер три.

Джейк се смъкна малко надолу на стола си. Бяла, около петдесет, работеше за минимална надница във фабриката за ризи в Карауей. В резултат на борбата против расовата дискриминация имаше за шеф чернокож, който бе неграмотен грубиян. На картата на Бриганс срещу името й се мъдреше една нула. Три на нула.

Джейк отчаяно наблюдаваше как Джийн върти цилиндъра.

— Реба Бетс, номер четири.

Той се сви още по-надолу и затърка челото си. Четири на нула. Хари Рекс клатеше безнадеждно глава.

— Джералд Олт, номер пет.

Джейк се усмихна, когато неговият съдебен заседател номер едно седна до Реба Бетс. Бъкли сложи първата си черна точка.

— Алекс Съмърс, номер шест.

Карл Лий се усмихна плахо, когато първият чернокож се изправи от задните редове и седна до Джералд Олт. Бъкли също се усмихна и внимателно завъртя едно кръгче пред името му.

Следващите четирима бяха бели жени и никоя от тях не превишаваше тройката по скалата. Джейк бе изпълнен с мрачни мисли, когато първият ред се напълни. Имаше право според закона на двайсет категорични отвода, без да е необходимо да изтъква основания. Късметът при жребия щеше да го принуди да използва най-малко половината от тях само за първия ред.

— Уолтър Годси, номер единайсет — обяви Нуз, а гласът му постоянно спадаше. Годси бе фермер на средна възраст, при когото липсваха състрадание и собствено мислене.

Когато Нуз свърши с втория ред, там имаше седем бели жени, двама чернокожи мъже и Годси. Джейк подуши катастрофа. Облекчението дойде чак на четвъртия ред, когато направи голям удар със седем мъже, четирима от които негри.

Необходим бе почти час, за да бъдат изтеглени всички имена. Нуз даде петнайсет минути почивка, за да напише Джийн номерирания списък на машина. Джейк и Елън използваха почивката, за да прегледат бележките си и да съпоставят имената с лицата. Хари Рекс бе седнал на масата зад червените томове със съдебни решения и трескаво си водеше бележки, докато Нуз четеше имената. Нещата не вървяха добре.

В единайсет Нуз поднови заседанието и залата притихна.

Някой се обади да се включи микрофонът и той го премести на педя от носа си. Говореше бавно, а треперливият му глас отекваше из залата. Започна серията задължителни въпроси. Представи Карл Лий и попита дали някой от съдебните заседатели е в родствени връзки с него или го познава лично. Всички го познаваха, както предполагаше Нуз, но само двама признаха, че са го познавали преди месец май. Нуз представи адвокатите, после накратко обясни в какво се състоят обвиненията. Нито един от съдебните заседатели не отрече, че е запознат със случая Хейли.

Нуз прояви милост чак в дванайсет и половина и прекрати заседанието. Даде почивка до два.

 

 

Дел донесе топли сандвичи и чай с лед. Джейк я прегърна, благодари й и я помоли да му изпрати сметката. Не се докосна до храната, а подреди картоните на масата по реда, в който бяха седнали съдебните заседатели. Хари Рекс се нахвърли върху сандвичите с печено говеждо и чедър.

— Ужасен късмет — повтаряше той, а бузите му бяха издути до пръсване. — Ужасен късмет.

Когато и деветдесет и четвъртият картон бе поставен на мястото си, Джейк се отдръпна и ги загледа. Елън бе застанала до него, хрупаше пържени картофи и също разглеждаше картоните.

— Ужасен късмет — рече Хари Рекс, прокарвайки погълнатото с литър чай.

— Ще млъкнеш ли? — сряза го Джейк.

— От първите петдесет души осем са негри, трима са негърки и трийсет — бели жени. Значи остават девет бели мъже, повечето противни. Това ми прилича на състав от бели жени.

— Бели жени — рече Хари Рекс. — Най-лошите съдебни заседатели на света. Бели жени!

— Мисля, че тлъстите бели мъже са още по-лоши — изгледа го злобно Елън.

— Не ме разбирай погрешно, Роу Арк, аз си падам по белите жени. Ти май забравяш, че съм бил женен за четири от тях. Просто мразя бели съдебни заседателки.

— Аз не бих гласувала за осъждането му.

— Роу Арк, ти си комунистка от Съюза за граждански свободи. Няма човек, за когото би гласувала да бъде осъден. С твоя малко побъркан мозък смяташ, че ония, които се занимават с детска порнография, и терористите всъщност са чудесни хора, заблудени от системата, на които трябва да се даде шанс.

— А ти, с твоя рационален, цивилизован и състрадателен ум, какво би предложил да направим с тях?

— Да ги обесим с главата надолу, да ги кастрираме и да оставим да им изтече кръвта без съд и присъда.

— И смяташ, че начинът, по който разбираш правото, е конституционен?

— Може и да не е, но това ще спре до голяма степен детската порнография и тероризма. Джейк, ще ядеш ли тоя сандвич?

— Не.

Хари Рекс разви един с шунка и сирене.

— Пази се от номер едно, Карлийн Малоун. Тя е от рода Малоун от Лейк Вилидж. Подла бяла кучка.

— Мен ако питаш, трябва да се пазя от всички — рече Джейк, без да откъсва поглед от масата.

— Ужасен късмет.

— Ти какво ще кажеш, Роу Арк? — попита Джейк.

— Мисля, че би трябвало да го признаем за виновен и да изчезваме оттук — преглътна шумно Хари Рекс. — Ще се наложи здравата да потичаме.

Елън не откъсваше поглед от картоните.

— Би могло да бъде и по-лошо — каза тя.

Хари Рекс насилено се изсмя.

— По-лошо! По-лошо би могло да бъде само ако първите трийсет се бяха наредили там в бели роби, с островърхи качулки и маски.

— Ще млъкнеш ли, Хари Рекс? — намеси се Джейк.

— Аз само се опитвам да помогна. Ще си ядеш ли пържените картофи?

— Няма. Защо не си ги натъпчеш всичките в устата и най-после да млъкнеш?

— Струва ми се, че грешиш с някои от тези жени — каза Елън. — Склонна съм да се съглася с Лусиен. Жените по правило проявяват повече състрадание. Нас ни изнасилват, а не вас, нали?

— Нищо не мога да ти отговоря на това — каза Хари Рекс.

* * *

Нуз удари чукчето в два часа и залата притихна.

— Обвинението може да задава въпроси на съдебните заседатели.

Достолепният областен прокурор бавно се изправи, пристъпи няколко крачки напред и замислено се втренчи в зрителите и съдебните заседатели. Разбра, че художниците го скицират и за миг сякаш застана в поза. Усмихна се доверчиво на съдебните заседатели, после се представи. Обясни, че е адвокат на народа, че негов клиент е щатът Мисисипи. От девет години работи като техен довереник и това е чест, за която е вечно благодарен на чудесните жители на окръг Форд, на тези, които седяха в залата — те именно бяха хората, избрали го да ги защитава. Благодари им и изрази надеждата, че няма да ги разочарова.

Да, сега е нервен и уплашен. Обвинявал е хиляди престъпници, но винаги, при всеки процес, се страхува. Точно така! Страхува се и не се срамува да го признае. Бои се от ужасяващата отговорност, с която хората са го удостоили, като човек, на чиито плещи лежи бремето да изпраща престъпници в затвора и да закриля хората. Страхува се, защото може да се провали и да не защити своя клиент, хората на този велик щат.

Джейк беше слушал много пъти тези бръщолевения. Знаеше ги наизуст. Бъкли, добрият човек, адвокатът на щата, рамо до рамо с хората търси правдата, за да спаси обществото. Той беше надарен и ловък оратор, който бе в състояние да си бъбри благо със съдебните заседатели, подобно на дядо, който съветва внуците си, и в следващия миг да дръпне такава проповед, на която би завидял всеки чернокож пастор. След секунда, в изящен изблик на красноречие, бе способен да убеди съдебните заседатели, че стабилността на обществото, точно така, дори бъдещето на човешкия род зависи от признаването на подсъдимия за виновен. Най-добре се чувстваше на големи процеси, а този беше за него най-големият. Говореше гладко, без да чете, и бе обсебил вниманието на залата, представяйки себе си за слуга, приятел и съмишленик на съдебните заседатели, които заедно с него щяха да стигнат до истината и да накажат този човек за ужасното му деяние.

След десет минути на Джейк му прекипя. Изправи се с опечалено лице.

— Ваша светлост, възразявам. Мистър Бъкли не избира съдебни заседатели. Не съм сигурен какво точно върши, но това, което върши, е всичко друго, ала не и да задава въпроси на съдебните заседатели.

— Възражението се приема — викна Нуз в микрофона. — Ако нямате въпроси към съдебните заседатели, мистър Бъкли, моля, седнете си на мястото.

— Моля да бъда извинен, ваша светлост — каза съкрушено Бъкли, като се правеше на засегнат. Джейк бе нанесъл първия си удар.

Бъкли взе един бележник и започна с въпросите. Попита дали някой от призованите е бил по-рано съдебен заседател. Вдигнаха се няколко ръце. В граждански или криминални дела? Как гласувахте — за оправдаване или за осъждане? Преди колко време? Подсъдимият чернокож ли беше или бял? А жертвата? Някой от вас да е бил жертва на престъпление? Две ръце. Кога? Къде? Хванаха ли извършителя? Осъдиха ли го? Чернокож ли беше или бял? Джейк, Хари Рекс и Елън трупаха купчини с изписани листове. Някой член от семейството ви да е бил жертва на криминално престъпление? Още няколко ръце. Кога? Къде? Какво стана с престъпника? Да е обвиняван някога в престъпление член на семейството ви? Подведоха ли го под отговорност? Съдиха ли го? Осъдиха ли го? Приятели или членове на семейството на работа в правните институции? Кои? Къде?

Три часа без прекъсване Бъкли ровеше и дълбаеше като хирург. Беше невероятно добър. Явно се бе подготвил отлично. Задаваше въпроси, за които Джейк не се бе сетил, но и буквално всички, които си бе набелязал. Деликатно извличаше детайли от интимни чувства и мисли. А щом се появеше подходящ момент, пускаше нещо забавно, което разсмиваше всички и уталожваше напрежението. Държеше залата в ръцете си и когато в пет часа Нуз го прекъсна, той бе в стихията си. Можеше да кара така до утре.

Негова светлост насрочи следващото заседание за девет сутринта. Джейк поговори с клиента си няколко минути, докато залата се опразваше. Ози стоеше до тях с белезниците. После Карл Лий коленичи пред семейството си на първия ред и ги прегърна. Каза им, че ще се видят отново сутринта. Ози го съпроводи до стаята за задържани и оттам надолу по стълбите, където чакаха полицаи, за да го отведат в затвора.