Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Джейк Бриганс (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
A Time To Kill, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,2 (× 77 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
ultimat (2009)

Издание:

Джон Гришам. Време да убиваш

Издателство „Обсидиан“, София, 1996

Редактор: Кристин Василева

Художник: Кръстьо Кръстев

Технически редактор: Людмил Томов

Коректор: Петя Калевска

ISBN 954-8240-06-8

История

  1. — Добавяне
  2. — Добавяне на анотация (пратена от V79)

Статия

По-долу е показана статията за Време да убиваш от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Време да убиваш
A Time to Kill
АвторДжон Гришам
Първо издание
САЩ
Оригинален езиканглийски
Жанртрилър
Видроман

„Време да убиваш“ (на английски: A Time to Kill) е името на трилър роман на Джон Гришам, написан през 1989. През 1996 година романът е филмиран под режисурата на Джоел Шумахер.

Сюжет

В Клантън, Мисисипи, 10-годишната афроамериканка Тоня Хейли е брутално изнасилена и малтретирана от двама бели расисти – Джеймс Луис „Пит“ Уилард и Били Рей Коб. Малко след това Тоня е намерена и закарана в болница, докато Пит и Били се хваля в местното заведение какво са направили с малкото момиче.

Обезумелият баща на Тоня, Карл Лий Хейли, си спомня за подобен случай преди около година, в който бял мъж изнасилил афроамериканско момиче в съседния град и бил оправдан. Карл Лий решава, че това няма да се случи и този път. Затова убива двамата подсъдими, докато ги извеждат от съдебната зала.

По-късно на същия ден той е арестуван от шерифа Ози Уолс – афроамериканец, и е обвинен в двойно убийство. Въпреки опитите на местните афроамерикански организации да убедят Карл Лий да го защитава техен адвокат, той избира вече познатия му Джак Бриганс. Шефът на Джак – Лусиен Уилбанкс, Хари Рекс Вонър (приятел на Джак, адвокат) и студентката по право Елън Роарк се включват в защитата на Карл Лий. Прокурор по делото е Руфъс Бъкли, а съдия е белият Омар Нууз. Бъкли се надява да спечели делото, за да успее да стане губернатор. Съдията също не симпатизира на Карл Лий и умишлено бави молбата му да определи гаранция, както и да премести делото в друг окръг.

В същото време братът на Били Рей Коб – Фреди Лий Коб, търси отмъщение за смъртта на брат си и моли за помощ клонът на Кук Клукс Клан (ККК) в Мисисипи, ръководен от Стъмп Сисън. Те поставят бомба на верандата на Джак Бриганс и заплашват неговата секретарка Етъл Туити и съпруга ѝ Бъд. В деня на делото пред сградата на съда има размирици между членовете на ККК и местните афроамериканци, при които Стъмп Сисън е убит. Вярвайки че афроамериканците са виновни за това, Фреди и ККК зачестяват атаките си. Започват да горят кръстове из Клантън, а къщата на Джак е опожарена, докато той и семействтото му не са вкъщи. В резултат на действията им е повикана Националната гвардия, за да опази реда и спокойствието в Клантън по време на процеса.

В края на процеса Джак произнася много въздействаща заключителна реч. След дълги дебати съдебните заседатели оневиняват Карл Лий, защото е бил невменяем по време на извършването на престъплението.

Книгата завършва с Джак и неговия екип, които пият маргарита в офиса, преди да излязат пред журналистите.

Край на разкриващата сюжета част.

22

Изминали бяха пет седмици от убийството на Били Рей Коб и Пийт Уилард. След още четири щеше да започне процесът. Трите мотела в Клантън бяха напълно резервирани за седмицата на процеса и седмицата преди него. „Бест Уестърн“ бе най-големият и най-хубавият и беше привлякъл вниманието на журналистите от Мемфис и Джаксън. „Клантън Кортс“ притежаваше най-добрия бар и най-приличния ресторант и бе резервиран от журналисти от Атланта, Вашингтон и Ню Йорк. В не дотам изискания Ийст Мотел цените за юли се бяха удвоили по странен начин, но въпреки това той бе целият пълен.

Отначало градът се отнасяше дружелюбно с чужденците, повечето от които бяха груби и говореха с особен акцент. Описанията на Клантън и неговите жители в някои статии обаче далеч не бяха ласкателни и повечето от местните жители предпочитаха да не говорят много-много пред журналистите. Шумното Кафе мигновено стихваше, когато някой непознат влезеше и седнеше вътре. Търговците по площада почти не обръщаха внимание на хора, които не познаваха. Служителите в съда оставаха глухи за въпроси, зададени за хиляден път от любопитни натрапници. Дори журналистите от Мемфис и Джаксън с мъка изтръгваха по нещо ново от местните хора. На всички им бе дошло до гуша да ги описват като провинциалисти, негодници и расисти. Избягваха чужденците, на които не можеха да се доверят, и се занимаваха със своите дела.

Барът на „Клантън Кортс“ се превърна в Мека за журналистите. Това бе единственото място в града, където можеха да срещнат дружелюбно лице и да намерят приятен събеседник. Сядаха в сепаретата под огромния екран на телевизора и клюкарстваха за градеца и приближаващия процес. Бележки, истории, уводни статии и слухове вървяха от човек на човек и всички пиеха, докато се напиеха, защото в Клантън след залез-слънце нямаше какво друго да се прави.

Мотелите се напълниха в неделя вечерта, на двайсет и трети юни преди заседанието за определяне мястото на процеса. Рано в понеделник сутринта всички се събраха в ресторанта на „Бест Уестърн“, за да пият кафе и да правят прогнози. Предстоеше първата важна схватка преди процеса. Плъзна слух, че Нуз бил болен и не желаел да се занимава с делото, че щял да моли Върховния съд да назначи друг съдия. Това бил само слух, незнайно как пуснат, нямало нищо по-конкретно, заяви един репортер от Джаксън. В осем всички нарамиха камери и микрофони и се запътиха към площада. Една група се разположи пред ареста, друга пред задния вход на съда, но повечето се отправиха към залата. В осем и половина тя бе претъпкана.

Джейк наблюдаваше суетнята около съда от балкона на кантората си. Пулсът му бе ускорен, а стомахът го присвиваше. Усмихна се. Беше готов за Бъкли, както и за камерите.

 

 

Нуз плъзна поглед над очилата си към претъпканата зала под него. Всички бяха заели местата си.

— Съдът е получил молбата на зашитата за промяна на мястото на процеса — започна той. — Той е насрочен за двайсет и втори юли, понеделник. Това според моя календар е след четири седмици. Защитата е внесла необходимото предизвестие, че възнамерява да пледира за временна невменяемост. Обвиняваният беше ли подложен на преглед в Уитфийлд?

— Да, сър, още миналата седмица — отвърна Джейк.

— Обвиняемият ще призове ли свой собствен психиатър?

— Разбира се, ваша светлост.

— Той прегледа ли го?

— Да, сър.

— Добре. Значи това вече е свършено. Какви други искания имате намерение да внесете?

— Ваша светлост, смятаме да внесем молба секретарят да призове по-голям от обичайния брой съдебни заседатели за състава, който ще бъде избран.

— Обвинението ще се противопостави на подобна молба — викна Бъкли, скочил на крака.

— Седнете си на мястото, мистър Бъкли! — рече сурово Нуз, сне очилата от носа си и заби поглед в областния прокурор. — Моля да не ми крещите. Разбира се, че ще се противопоставите. Ще се противопоставяте на всяка молба на защитата. Това ви е работата. Повече не ме прекъсвайте. Ще имате подходяща възможност, когато приключим, да се изявите пред медиите.

Бъкли се сви на стола и наведе пламналото си лице. Нуз никога досега не го бе срязвал така.

— Продължавайте, мистър Бриганс.

Джейк бе стъписан от мръсния номер на Ихавод. Изглеждаше уморен и болен. Може би се дължеше на напрежението.

— Сигурно ще представим някои писмени възражения срещу предварителните свидетелски показания.

— Възражения in limine?

— Да, сър.

— Ще ги чуем на процеса. Друго?

— Засега нямаме.

— Така, мистър Бъкли, обвинението ще представи ли някакви искания?

— Мисля, че не — отвърна смирено Бъкли.

— Добре. Искам да бъда сигурен, че отсега нататък до процеса няма да има изненади. Ще пристигна тук седмица по-рано, за да изслушам и разреша всякакви предварителни въпроси. Очаквам всички молби и искове да бъдат внесени веднага.

Нуз разрови папката си и прочете молбата на Джейк за промяна на мястото на делото. Джейк зашепна на Карл Лий, който не беше задължен да присъства на това заседание, но бе настоял. Гуен и трите момчета седяха на първия ред зад татко си. Тоня не беше в залата.

— Мистър Бриганс, струва ми се, че всичко във вашата молба е наред. Колко свидетели?

— Трима, ваша светлост.

— Мистър Бъкли, вие колко ще призовете?

— Разполагаме е двайсет и един — рече гордо Бъкли.

— Двайсет и един ли! — ревна съдията.

Бъкли се сниши и попремига към Мъсгроув.

— Е, сигурно няма да имаме нужда от всичките. Точно така, съвсем е ясно, че няма да ги призоваваме всичките.

— Изберете си петимата най-добри, мистър Бъкли. Нямам намерение да вися тук цял ден.

— Да, ваша светлост.

— Мистър Бриганс, поискали сте промяна на мястото. Можете да продължите.

Джейк се изправи, прекоси бавно залата, мина зад Бъкли и застана на дървения подиум пред ложата на съдебните заседатели.

— С позволението на съда, ваша светлост, мистър Хейли помоли този процес да бъде преместен извън окръг Форд. Причината е ясна — около делото се вдигна голям шум и това ще попречи процесът да бъде безпристрастен. Хората в този окръг вече са си съставили предварително мнение за вината или невинността на Карл Лий Хейли. Той е обвинен в убийството на двама мъже, които са родени тук, тук са и семействата им. Приживе не бяха известни, но след тяхната смърт нещата се промениха. Досега малко хора извън нашия град познаваха Карл Лий Хейли. Сега всеки в този окръг знае кой е той, знае за семейството му, за дъщеря му и това, което я е сполетяло, знае почти всички подробности за престъплението, което му приписват. Не е възможно да се намерят дванайсет души в окръг Форд, които да не са си съставили мнение по този случай. Това дело трябва да се гледа на друго място в щата, където хората не са дотолкова запознати с фактите.

— Вие къде бихте предложили? — прекъсна го съдията.

— Не бих препоръчал определен окръг, но той трябва да е максимално отдалечен оттук. Може би някъде по крайбрежието.

— Защо?

— По очевидни причини, ваша светлост. Крайбрежието е на четиристотин мили оттук и аз съм сигурен, че хората там не са научили толкова подробности, колкото хората в Клантън.

— Вие смятате, че хората в Южен Мисисипи не са чували за това дело?

— Сигурен съм, че са чували. Но те са много по-настрана.

— Затова пък имат телевизия и вестници, нали, мистър Бриганс?

— Убеден съм, че имат.

— Наистина ли вярвате, че можете да откриете в някой окръг на този щат дванайсет души, които не знаят подробности по това дело?

Джейк погледна бележника си. Чуваше как зад него художниците скицират портрети в своите бележници. Зърна с крайчеца на окото си как Бъкли се подхилва.

— Би било трудно — отвърна примирено той.

— Извикаше първия си свидетел.

Хари Рекс Вонър се закле и зае мястото си като свидетел. Въртящият се дървен стол изпука и заскърца под тежкия товар. Той духна в микрофона, усмихна се на Джейк и му кимна.

— Име?

— Хари Рекс Вонър.

— Адрес?

— Осемдесет и четири, деветдесет и три, Сидърбуш, Клантън, Мисисипи.

— Откога живеете в Клантън?

— Откакто съм роден, преди четирийсет и шест години.

— Професия?

— Адвокат. Имам разрешително от двайсет и две години.

— Срещали ли сте се с Карл Лий Хейли?

— Веднъж.

— Какво знаете за него? Предполага се, че е застрелял двама мъже — Били Рей Коб и Пийт Уилард, и е ранил един полицай, Диуейн Луни.

— Познавате ли някое от тези момчета?

— Не лично. Знаех за Били Рей Коб.

— Как научихте за убийството им?

— Мисля, че беше един понеделник. Бях в съда на първия етаж, проверявах нещо в канцеларията на секретарката, когато чух изстрелите. Изскочих в коридора, а там лудницата беше в разгара си. Попитах един полицай и той ми каза, че момчетата били убити до задната врата. Повъртях се малко и много скоро се понесе слух, че убиецът бил бащата на момиченцето, което бе изнасилено.

— Каква бе първоначалната ви реакция?

— Бях шокиран, като повечето хора. Също така бях шокиран и когато научих за изнасилването.

— Кога научихте, че мистър Хейли е бил арестуван?

— По-късно същата вечер. Даваха всичко по телевизията.

— Какво видяхте по телевизията?

— Ами гледах през цялото време. Имаше репортажи от местните станции в Мемфис и Тюпълоу. Имаме и кабелна, тъй че гледах новините и от Ню Йорк, Чикаго и Атланта. Почти на всеки канал имаше по нещо за убийствата и арестуването. Голямо събитие беше. Най-необичайното, което някога се е случвало в Клантън, щата Мисисипи.

— Как реагирахте, когато научихте, че бащата на момичето е вероятният убиец?

— Не бях кой знае колко изненадан. Искам да кажа, че всички си помислихме, че сигурно ще е той. Възхитих му се. И аз имам деца и напълно го разбирам. И все още му се възхищавам.

— Какво знаете за изнасилването?

Бъкли скочи.

— Протестирам! Изнасилването няма нищо общо!

Нуз отново откъсна очилата си от носа и впи гневен поглед в областния прокурор. Времето течеше и Бъкли се втренчи в масата. Пристъпваше от крак на крак, после седна. Нуз се облегна напред и отправи поглед надолу.

— Мистър Бъкли, престанете да крещите. Ако си го позволите още веднъж, бог ми е свидетел, ще ви обвиня в неуважение към съда. Може да сте прав, може изнасилването да няма нищо общо. Но това не е процес, нали? Това е само предварително разглеждане, нали? В ложата няма съдебни заседатели, нали? Протестът ви се отхвърля и ви се отнема думата. А сега си седнете на мястото. Знам, че ви е трудно, но ви нареждам да си седите На мястото, докато измислите нещо, което наистина си заслужава да се чуе. Тогава можете да станете и учтиво и тихо да го кажете.

— Благодаря, ваша светлост — каза Джейк и се усмихна на Бъкли. — Така, мистър Вонър, питах ви какво знаете за изнасилването.

— Само това, което съм чул.

— И какво е то?

Бъкли се изправи и се поклони като японски боец по сумо.

— Ако позволи ваша светлост — каза той хрисимо и нежно, — бих дръзнал да протестирам. Свидетелят може да дава показания само за неща, които лично познава, но не и за това, което е чул от трети лица.

Нуз отговори също така нежно:

— Благодаря ви, мистър Бъкли. Вашият протест се отбелязва в протокола, но се отхвърля. Моля, продължете, мистър Бриганс.

— Благодаря, ваша светлост.

— Какво сте чули за изнасилването?

— Коб и Уилард хванали малката Хейли и я завлекли някъде из гората. Били пияни, вързали я на едно дърво, изнасилили я по няколко пъти и се опитали да я обесят. Дори уринирали върху нея.

— Какво направили? — попита Нуз.

— Изпикали се отгоре й, ваша светлост.

При това разкритие залата се разшумя. Джейк не бе чувал това, нито Бъкли, очевидно никой друг не го бе чувал освен Хари Рекс. Нуз поклати глава и леко тупна с чукчето.

Джейк надраска нещо в бележника си, чудейки се на странните познания на приятеля си.

— Къде научихте за изнасилването?

— Говори се из целия град. Това е публична тайна. Ченгетата разправяха подробности още на другата сутрин в Кафето. Няма човек, който да не е чувал.

— И в целия окръг ли е това?

— Да. През последния месец всички, с които съм говорил, знаят историята с пълни подробности.

— Разкажете ни какво знаете за убийствата.

— Както казах, беше в понеделник следобед. Задържаните бяха тук, в тази зала, после излязоха навън, поставиха им белезници и полицаите ги подкараха надолу по стълбите. Тогава мистър Хейли изскочи отнякъде с автомат М–16 в ръка. Те бяха убити, а Диуейн бе ранен. Ампутираха част от крака му.

— Къде точно се случи това?

— Точно под нас, до задния вход на съда. Мистър Хейли се бил скрил в стаята на разсилния, изскочил навън и открил огън.

— Мислите ли, че всичко това е вярно?

— Знам, че е вярно.

— Откъде научихте всичко това?

— От разни места. Говори се из целия град. От вестниците. Всички го знаят.

— Къде го чухте да се обсъжда?

— Навсякъде. В баровете, в църквите, в банката, в химическото чистене, в Чайната, из градските кафенета, в магазина за напитки. Навсякъде.

— Говорили ли сте с някого, който да смята, че мистър Хейли не е убил Били Рей Коб и Пийт Уилард?

— Не съм. Няма да срещнете и човек в този окръг, който да мисли, че той не го е извършил.

— Смятате ли, че повечето хора тук са решили за себе си дали той е виновен или невинен?

— Всички до един. Няма човек, който да се колебае и да не е решил за себе си. Въпросът е злободневен и всеки си има мнение.

— Според вас може ли мистър Хейли да се надява на безпристрастна присъда в окръг Форд?

— Не, сър. Няма да намерите и трима души в този окръг с трийсет хиляди души население, които вече да не са наясно със себе си по този въпрос. Съдбата на мистър Хейли вече е предрешена. Невъзможно е да съберете безпристрастни съдебни заседатели.

— Благодаря ви, мистър Вонър. Нямам повече въпроси.

Бъкли приглади прическата си, прекара пръсти над ушите, за да се увери, че всеки косъм е на мястото си, и решително се запъти към подиума.

— Мистър Вонър — ревна величествено той, — вие вече сте предрешили съдбата на мистър Хейли за себе си, така ли?

— Дяволите да ме вземат, ако не съм.

— Подбирайте си думите — намеси се Нуз.

— И каква е вашата присъда?

— Мистър Бъкли, нека ви го обясня. Ще го направя толкова внимателно и бавно, че дори вие ще го разберете. Ако аз бях на мястото на шерифа, нямаше да го арестувам. Ако бях в разширения състав съдебни заседатели, нямаше да го подведа под отговорност. Ако бях на мястото на съдията, нямаше да водя това дело. Ако бях областен прокурор, не бих го обвинил. Ако бях в бъдещия състав на съдебните заседатели, които ще гледат делото, щях да гласувам да му се връчи ключът на този град, да се сложи паметна плоча на дома му и бих го изпратил при семейството му. А ако някога това се случи на моята дъщеря, мистър Бъкли, много ми се иска да събера кураж и да постъпя като него.

— Така, така. Значи вие мислите, че хората трябва да носят пушки и да уреждат споровете си с престрелки?

— Мисля, че децата имат право да не бъдат изнасилвани, а техните родители имат право да ги пазят. Според мен малките момиченца са нещо специално и ако моето беше завързано на някое дърво и изнасилено от двама изроди, сигурен съм, че щях да си изгубя ума. Мисля, че добродетелните и почтени бащи трябва да имат право по закон да екзекутират всеки извратен тип, който докосне техните деца. И смятам, че вие сте един подъл страхливец, щом твърдите, че не бихте желали да убиете човека, изнасилил дъщеря ви.

— Мистър Вонър, моля ви — каза Нуз.

— Вие очевидно се вживявате твърде много в това дело, нали така?

Бъкли успя да запази самообладание.

— Много сте проницателен.

— И смятате, че Карл Лий Хейли ще има по-добри шансове да бъде оправдан в друг окръг, така ли?

— Мисля, че той има право на съдебни заседатели, които не знаят всяка подробност по това дело още преди то да е започнало.

— Вие бихте го оправдали, нали?

— Точно това казах.

— И без съмнение сте говорили с други хора, които биха го оправдали?

— Говорил съм с много хора.

— Има ли в окръг Форд такива, които биха го осъдили?

— Разбира се. Колкото искате. Той все пак е черен, нали?

— Срещали ли сте при разговорите си из окръга категорично мнозинство от едните или от другите?

— Не бих казал.

Бъкли погледна в бележника си и си отбеляза нещо.

— Мистър Вонър, Джейк Бриганс ваш близък приятел ли е?

— Аз съм адвокат, мистър Бъкли. — Хари Рекс се усмихна и хвърли поглед към Нуз. — Имам малцина приятели. Но той е един от тях.

— И той ви помоли да се явите като свидетел?

— Няма такова нещо. Просто се отбих преди няколко минути в тази зала и седнах на оня стол там. Нямах представа, че имате заседание тази сутрин.

Бъкли запрати бележника си на масата и седна. Хари Рекс бе освободен.

— Извикайте следващия си свидетел — нареди Нуз.

— Преподобният Оли Ейджи — каза Джейк.

Преподобният бе доведен от стаята на свидетелите и зае мястото си. Джейк се бе срещнал с него предишния ден и му бе показал списък с въпроси. Ейджи пожела да се яви в съда. Не стана дума за адвокатите на Асоциацията.

Преподобният бе великолепен свидетел. Дълбокият му плътен глас нямаше нужда от микрофон, защото се носеше из цялата зала. Да, знаел подробности за изнасилването и убийствата. Семейството на момиченцето посещавало неговата църква. Познавал ги от години, били почти роднини и той държал ръцете им и скърбял заедно с тях след трагедията. Да, говорил с безброй много хора, когато това се случило, и всеки един си имал свое мнение за вината или невинността. Той и още двайсет и двама черни пастори били членове на съвета и всички били обсъждали делото Хейли. Не, не, в окръг Форд няма човек, който в себе си да не е взел страна по случая. Неговото мнение бе, че в окръга е невъзможен безпристрастен процес.

Бъкли зададе само един въпрос.

— Преподобни Ейджи, говорили ли сте с някой чернокож, който би гласувал да бъде осъден Карл Лий Хейли?

— Не, сър, не съм.

Преподобният бе освободен. Той зае място в залата между двама свои събратя от съвета.

— Извикайте следващия си свидетел — рече Нуз.

Джейк се усмихна на областния прокурор и обяви:

— Шериф Ози Уолс.

Бъкли и Мъсгроув моментално събраха глави и зашепнаха. Ози трябваше да е на тяхна страна, на страната на обвинението, на правото и реда. Не беше негова работа да помага на защитата. Ново доказателство да нямаш вяра на негър, помисли си Бъкли. Когато знаят, че са виновни, се държат един за друг.

Джейк подтикна Ози да разкаже подробности за изнасилването и живота на Коб и Уилард. Беше отегчително, нещата непрекъснато се повтаряха и Бъкли изпитваше необходимост да протестира. Но предостатъчно му бяха натрили носа за един ден. Джейк подуши, че Бъкли няма да се надигне от мястото си, затова задълба в подробности по изнасилването и проявената жестокост. Накрая самият Нуз не издържа.

— Карайте напред, мистър Бриганс.

— Да, ваша светлост. Шериф Уолс, вие ли арестувахте Карл Лий Хейли?

— Аз.

— Убеден ли сте, че той е убил Били Рей Коб и Пийт Уилард?

— Да.

— Срещали ли сте някого в този окръг, който да е убеден, че той не ги е застрелял?

— Не, сър.

— Значи в този окръг се шири мнението, че мистър Хейли ги е убил?

— Да. Всички така смятат. Поне всички, с които съм говорил.

— Шерифе, вие обикаляте ли из окръга?

— Да, сър. Това ми е работата, да знам какво става навсякъде.

— Срещали ли сте някого, който да не е чувал за Карл Лий Хейли?

Ози направи пауза и отговори бавно:

— Човек трябва да е глух, ням или сляп, за да не знае за Карл Лий Хейли.

— Срещали ли сте някого, който да няма мнение дали той е виновен, или не?

— Няма такъв в окръга.

— Може ли той да се надява на безпристрастна присъда тук?

— Това не мога да кажа. Но знам, че не можете да намерите дванайсет души, които да не знаят всичко за изнасилването и убийствата.

— Нямам повече въпроси — обърна се Джейк към Нуз.

— Това последният ви свидетел ли е?

— Да, сър.

— Някакви въпроси, мистър Бъкли?

Бъкли не помръдна от мястото си и поклати глава.

— Добре — рече съдията Нуз. — Нека направим кратка почивка. Бих желал да поговоря с адвокатите в моя кабинет.

В залата се надигна необичаен шум. Нуз затвори вратата на кабинета си и си съблече робата. Мистър Пейт му донесе чаша черно кафе.

— Господа, смятам да наложа забрана на всички изказвания и изявления от днес до края на процеса. Обезпокоен съм от тая публичност и не желая това дело да се води от пресата. Имате ли нещо да кажете?

Бъкли изглеждаше бледен и потиснат. Отвори уста, но нищо не се получи.

— Чудесна идея, ваша светлост — запази самообладание Джейк. — Канех се да помоля за същото.

— Сигурен съм, че сте се канили. Забелязах как се пазите от публични изявления. А вие мистър Бъкли?

— Хм, за кого се отнася това?

— За вас, мистър Бъкли. На вас и на мистър Бриганс ще ви бъде наложена забрана да правите изявления пред пресата, свързани с процеса. Забраната ще важи за всеки или поне за всеки, който този съд може да контролира. Ще важи за адвокатите, за чиновниците, служебните лица и шерифа.

— Но защо? — попита Бъкли.

— Не ми се нрави мисълта, че вие двамата с Бриганс искате да водите това дело по телевизията. Аз не съм сляп. И двамата се борите кой да застане пръв под прожекторите и мога да си представя в какво ще се превърне процесът. В един цирк и нищо повече. Не процес, а един безкраен цирк. — Нуз отиде до прозореца, мърморейки си нещо под носа. Замлъкна за миг, после продължи да си мърмори. Адвокатите се спогледаха, после отправиха погледи към ъгловатата фигура.

— Налагам забрана за всякакви изявления, която влиза в сила веднага, от този момент до приключване на процеса. Нарушението на забраната ще води до санкции за неуважение на съда. Нямате право да обсъждате нищо, свързано с това дело, с представители на пресата. Въпроси?

— Не, сър — отвърна бързо Джейк.

Бъкли погледна Мъсгроув и поклати глава.

— А сега да се върнем към заседанието. Мистър Бъкли, вие казахте, че разполагате е повече от двайсет свидетели. От колко действително имате нужда?

— От пет-шест.

— Това е много по-добре. Кои са те?

— Флойд Лойд.

— Какъв е той?

— Училищен инспектор от първи район в окръг Форд. Живее тук от петдесет години, а от десетина е на тази служба. Според него в окръга е възможно делото да се гледа безпристрастно.

— Предполагам, че никога не е чувал за това дело — попита саркастично Нуз. — Кой друг?

— Нейтън Бейкър. Мирови съдия, трети район, окръг Форд.

— Същите показания ли?

— Ами по принцип, да. След това Едгард Лий Болдуин, бивш училищен инспектор, окръг Форд.

— Него не го ли подведоха под отговорност преди няколко години? — попита Джейк.

Лицето на Бъкли стана толкова червено, колкото Джейк никога не го бе виждал. Огромната му уста провисна отворена, а очите му започнаха да блуждаят.

— Но не беше осъден — върна удара Мъсгроув.

— Не съм казвал, че е бил осъден. Само казах, че го подведоха под отговорност. Май имаше нещо с ФБР?

— Хайде стига — рече Нуз. — И какво ще ни каже мистър Болдуин?

— Целият му живот е минал тук. Познава хората от окръг Форд и смята, че мистър Хейли може да разчита на безпристрастен процес — отговори Мъсгроув.

Бъкли остана безмълвен, тъй като погледът му бе забит в Джейк.

— Друг?

— Помощник-шериф Хари Брайънт от окръг Тайлър.

— Хари Брайънт? Какво ще ни каже той?

Сега Мъсгроув бе поел инициативата от името на обвинението.

— Ваша светлост, ние разполагаме с две версии, които ще противопоставим на молбата за промяна на мястото на процеса. Първо, поддържаме становището, че в окръг Форд е напълно възможен един безпристрастен процес. Второ, ако съдът вземе решение, че тук това е невъзможно, обвинението ще поддържа тезата, че изключителната гласност, която получи това дело, е стигнала до всеки възможен съдебен заседател в този щат. Същите становища и предразсъдъци, „за“ и „против“, които съществуват в този окръг, съществуват и във всеки друг. Следователно нищо няма да се спечели с промяна на мястото. Ние разполагаме със свидетели, които ще потвърдят втората ни версия.

— Това е нова концепция, мистър Мъсгроув. Нямам впечатление, че съм бил запознат с нея досега.

— Нито пък аз — добави Джейк.

— С кого още разполагате?

— Робърт Кели Уилямс, прокурор от Девета област.

— Къде се намира това?

— В югозападния край на щата.

— И той ще бие целия този път дотук, за да даде показание, че всички в ония негови колиби вече си имат свое собствено предварително становище по делото?

— Да, сър. Както и Грейди Листън, прокурор от Четиринайсета област.

— Със същите показания ли?

— Да, сър.

— Това ли е всичко? Значи ще можете да се ограничите с тези шестима?

— Да, сър.

— Ще ги изслушам. Давам и на двама ви по пет минути да приключите с вашите аргументи и ще се произнеса по молбата след две седмици. Въпроси?