Метаданни
Данни
- Серия
- Необикновени пътешествия (15)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Le Tour du monde en quatre-vingts jours, 1873 (Обществено достояние)
- Превод от френски
- Гергана Иванова, 2006 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,6 (× 40 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD (2009)
Издание:
Жул Верн. Пътешествие около света за 80 дни
Издателство „Труд“, 2006
История
- — Добавяне
Статия
По-долу е показана статията за Около света за 80 дни от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.
- Вижте пояснителната страница за други значения на Около света за 80 дни.
| Осемдесет дни около света | |
| Le tour du monde en quatre-vingts jours | |
 Корица на първото издание | |
| Автор | Жул Верн |
|---|---|
| Създаване | 1871 г. Франция |
| Първо издание | 1873 г. Франция |
| Оригинален език | френски |
| Жанр | приключенски |
| Вид | роман |
| Издателство в България | „Народна младеж“ (1949) |
| Преводач | Гергана Иванова (2006) |
| ISBN | ISBN 978-954-528-624-7 |
| Начало | En l'année 1872, la maison portant le numéro 7 de Saville-row, Burlington Gardens—maison dans laquelle Sheridan mourut en 1814—, était habitée par Phileas Fogg, esq., l'un des membres les plus singuliers et les plus remarqués du Reform-Club de Londres, bien qu'il semblât prendre à tâche de ne rien faire qui pût attirer l'attention. |
| Край | En vérité, ne ferait-on pas, pour moins que cela, le Tour du Monde? |
| Осемдесет дни около света в Общомедия | |
Осемдесет дни около света (на френски: Le tour du monde en quatre-vingts jours) е класически приключенски роман на френския писател Жул Верн, публикуван през 1873 година.[1]
Сюжет
Внимание: Текстът по-долу разкрива сюжета на произведението (или части от него)!
В Лондон живее ескуайър[2] Филиас Фог, който се отличава с невероятна точност. Целият му ден е разчетен с всяка изминала минута, той не си позволява и най-малкото отклонение от приетата схема на живот. Закуска – посещение на клуба – игра на вист – завръщане у дома... и така от ден на ден.
Но изведнъж след желязната рутина всичко се променя. Филиас Фог уволнява слугите си и наема французина Жан Паспарту, весел, силен човек, който „търси мир и спокоен живот на слуга“. В същия ден Фог по време на игра на карти започва да спори с колегите си от клуба колко е лесно (в сравнение с предходния период) да се направи околосветско пътешествие. Един от вестниците в Лондон, дори пуска груб план на такова пътуване – само за осемдесет дни! За голяма изненада на своите колеги Филиас Фог сключва с тях залог от 20 000 паунда, че той ще обиколи целия свят за осемдесет дни. Новината за предстоящото пътешествие разтърсва Паспарту. Господарят му иска мир и спокойствие, а предлага да обиколи целия свят! Но послушно следва господаря си, и опитва всичко възможно, за да помогне на Фог да спечели залога.
Веднага след като пътуването на Филиас Фог започва, в Лондон става смел банков обир. Описанието на обирджията е известно и по цял свят агентите на Скотланд Ярд започват да следят за престъпника. За радост на един от агентите, някой си г-н Фикс, крадецът е намерен на борда на кораба, плаващ към Индия. Той е Филиас Фог! Фикс е наясно как хитро Фог е решил да прикрие следите си, изчезвайки от Англия под маската на „невероятно пътешествие“. И Фикс бърза да спре Фог да завърши пътуването за определеното време.
Нищо неподозиращият за това престъпление Филиас Фог с верния си Паспарту продължава невероятното си пътуване. За да обикалят света за 80 дни г-н Фог използва кораби, локомотиви, шейни с платна и дори слон! По време на пътуването си през Индия Филиас Фог спасява от смърт очарователната г-жа Ауда, която се присъединява към пътниците.
... Индийската джунгла, прериите на Северна Америка, бурните води на три океана, коварните машинациите на г-н Фикс, религиозните фанатици, войнствените индианци – всички са срещу смелия англичанин. Но с невероятно хладнокръвие господин Фог не само преодолява тези пречки, а намира и истинската любов ...
Адаптации
Романът е екранизиран във филми и сериали в различни страни, а по мотиви от романа е направен популярен австралийски анимационен сериал.
- Около света за 80 дни, Around the World in Eighty Days (1956) – с участието на Дейвид Нивън, Кантинфлас, Финли Къри и Шърли Маклейн
- Le Tour du monde en 80 jours (1975) – музикален ТВ минисериал, с участието на Жан льо Пулен, Роже Каре, Пиер Тръбу
- Le tour du monde en 80 jours (1979) – ТВ филм
- Около света за 80 дни (1988) – австралийски анимационен филм
- Around the World in 80 Days (1989) – ТВ минисериал, с участието на Пиърс Броснан, Ерик Айдъл, Джулия Никсън
- Около света за 80 дни, Around the World in 80 Days (2004) – с участието на Джеки Чан, Стив Кугън, Джим Броудбент
- Around the World in 80 days (2021) — френско-немско-италиански минисериал с участието на Дейвид Тенант, Леони Бенеш, Ибрахим Кома
Бележки
Външни препратки
- „Около света за 80 дни“ на сайта
„Моята библиотека“ (изд. 2006) - „Около света за 80 дни“ в сайта на
Проект Гутенберг ((en)) - „Около света за 80 дни“ ((fr)) – Уикиизточник
Глава 4. В която Филиас Фог смайва своя прислужник Паспарту
След като спечели двадесетина гвинеи на вист, в седем и двадесет и пет Филиас Фог се сбогува с почитаемите си колеги и напусна Реформаторския клуб. В седем часа и петдесет минути той отвори вратата на къщата си и влезе.
Паспарту старателно се бе запознал с програмата си и силно се изненада, когато видя господин Фог да се появява в този необичаен час, като не спазваше никаква точност. Според бележката обитателят на „Савил роу“ трябваше да се прибере точно в полунощ.
Филиас Фог първо се качи до стаята си, а после извика:
— Паспарту!
Паспарту не отговори. Това повикване не можеше да се отнася за него. Още не бе дошло времето.
— Паспарту — повика го отново господин Фог, без да повишава глас.
Паспарту се появи.
— Викам ви за втори път — каза господин Фог.
— Но още не е полунощ — отговори Паспарту, като държеше часовника си в ръка.
— Знам — каза Филиас Фог — и затова не ви упреквам. След десет минути заминаваме за Дувър и Кале.
Кръглото лице на Паспарту се изкриви в гримаса. Очевидно не бе разбрал добре.
— Господинът се мести? — попита той.
— Да — отговори Филиас Фог. — Ще правим околосветско пътешествие.
Паспарту отвори широко очи, вдигна клепачи и вежди високо, отпусна ръцете си, преви тяло. Всички признаци на силна почуда, дори на вцепенение бяха налице.
— Околосветско пътешествие! — промълви той.
— За осемдесет дни — отвърна господин Фог. — Ето защо нямаме и минутка за губене.
— Ами куфарите?… — каза Паспарту, който несъзнателно клатеше глава наляво и надясно.
— Без куфари. Само една пътническа чанта. А вътре — две вълнени ризи, три чифта чорапи. Същото и за вас. Ще си купуваме по път. Свалете моя дъждобран и завивката за пътуване. Вземете си здрави обувки. Впрочем ние ще вървим малко или дори изобщо няма да вървим.
Паспарту искаше да каже нещо. Не можа. Напусна стаята на господин Фог, качи се в своята, свлече се на един стол и изрече една доста вулгарна фраза от своята родина: „Ах, да му се не види! — каза си той. — А аз исках да намеря спокойствие!…“
И той машинално подготви всичко за пътуването. Околосветско пътешествие за осемдесет дни! С някой луд ли си имаше работа? Не… Това шега ли беше? Отиваха в Дувър. Добре. И в Кале. Така да бъде. В крайна сметка това не можеше да подразни много момчето, което от пет години не бе стъпвало на родна земя. Може би дори щяха да стигнат до Париж и, бога ми, той с удоволствие щеше да види отново голямата столица. Но със сигурност един джентълмен, който пестеше толкова много крачките си, щеше да се спре там… Да, несъмнено. Но той не можеше да повярва, че този джентълмен, водещ толкова заседнал живот досега, ще замине!
В осем часа Паспарту бе приготвил скромната чанта, която съдържаше неговия багаж и този на господаря му. После, все още смутен, той напусна стаята си, затвори внимателно вратата и се присъедини към господин Фог.
Господин Фог беше готов. Той държеше под ръка „Ръководство на Брадшоу за междуконтинентални железопътни транзити“[1], което би трябвало да му даде всички необходими указания за пътуването. Той взе чантата от ръцете на Паспарту, отвори я, пъхна вътре една от онези хубави пачки банкноти, които вървят във всички страни.
— Да не сте забравили нещо? — попита той.
— Не съм, господине.
— Дъждобранът и завивката?
— Ето ги.
— Добре, вземете тази чанта.
Господин Фог върна чантата на Паспарту.
— И внимавайте — добави той. — Има двадесет хиляди лири вътре (500 000 франка).
Чантата едва не падна от ръцете на Паспарту.
На края на „Савил роу“ имаше файтони. Филиас Фог и прислужникът му се качиха в един кабриолет, който бързо се отправи към гара Шаринг Крос, до която достига едно от разклоненията на Югоизточната железница[2].
В осем и двадесет кабриолетът спря пред желязната врата на гарата. Паспарту скочи. Господарят му го последва и плати на кочияша.
В този момент към господин Фог се приближи една бедна просякиня с дете на ръце, и поиска милостиня.
Господин Фог извади от джоба си двадесетте гвинеи, които преди малко беше спечелил на вист, и ги подаде на просякинята:
— Ето, храбра жено — каза той, — радвам се, че ви срещнах!
После продължи. Паспарту почувства как очите му се насълзяват. Неговият господар бе докоснал сърцето му.
Заедно с господин Фог влязоха веднага в голямата зала на гарата. Там Филиас Фог нареди на Паспарту да купи два билета първа класа за Париж. После се обърна и видя петимата си колеги от Реформаторския клуб.
— Господа, аз заминавам — каза той — и различните визи, положени върху този паспорт, който вземам със себе си точно поради тази причина, ще ви позволят да проследите моя маршрут.
— О, господин Фог — отговори учтиво Готие Ралф, — това не е необходимо. Ще разчитаме на джентълменската ви дума!
— Така е по-добре — каза господин Фог.
— Не сте забравили, че трябва да се върнете… — отбеляза Андрю Стюарт.
— След осемдесет дни — прекъсна го господин Фог — в събота, на 21 декември 1872 година, в осем и четиридесет и пет вечерта. Довиждане, господа.
В осем и четиридесет Филиас Фог и прислужникът заеха места в едно и също купе. В осем и четиридесет и пет отекна изсвирване и влакът потегли.
Нощта бе тъмна. Валеше ситен дъждец. Филиас Фог, облегнал се в своя ъгъл, не говореше. Все още поразен, Паспарту неволно притискаше към себе си чантата с банкнотите. Но влакът още не бе подминал Сиденхам, когато Паспарту отчаяно извика!
— Какво ви става? — попита господин Фог.
— Ами работата е там, че в бързината… в смущението… забравих…
— Какво?
— Да изгася газовия фенер в моята стая!
— Е, добре, момче — отговори господин Фог хладно, — ще гори за твоя сметка!