Жул Верн
Пътешествие около света за 80 дни (17)

Глава 17. Какво се случва от Сингапур до Хонконг

От този ден нататък Паспарту и детективът се срещаха често, но агентът се държеше доста сдържано със спътника си и не се опитваше да го кара да говори. Само веднъж или два пъти той мерна господин Фог, който доброволно оставаше в големия салон на „Рангун“, за да прави компания на госпожа Ауда или за да играе на вист, според неизменния си навик.

А Паспарту сериозно се бе замислил за странната случайност, която изпречи отново Фикс на пътя на господаря му. И наистина имаше защо да се учудва. Този несъмнено много мил и любезен джентълмен, когото срещнаха първо в Суец, който после се качи на „Монголия“, слезе в Бомбай, където трябваше да поостане, а после видяха пак на „Рангун“ на път към Хонконг, с една дума следваше стъпка по стъпка маршрута на господин Фог. Така че си струваше да се замисли. Имаше най-малкото странно съвпадение. Какво искаше този Фикс? Паспарту беше готов да заложи чехлите си — той ги бе запазил грижливо, — че Фикс ще напусне Хонконг едновременно с тях и вероятно със същия параход.

Паспарту би размишлявал и цял век и пак нямаше да се досети с каква мисия е натоварен агентът. Той не би си представил, че Филиас Фог е „преследван“ като крадец по целия свят. И тъй като на хората е присъщо да намират обяснение за всяко нещо, ето как Паспарту, внезапно озарен, си обясни постоянното присъствие на Фикс и наистина обяснението му беше доста приемливо.

Всъщност, според него, Фикс беше и можеше да бъде само агент, изпратен по следите на господин Фог от неговите колеги от Реформаторския клуб, за да следи дали наистина обикаля света според установения маршрут.

„Така е! Наистина е така! — повтаряше си почтеният младеж, горд с прозорливостта си. — Това е шпионин, който онези джентълмени са изпратили по петите ни! Колко недостойно! Господин Фог е толкова честен, толкова почтен! Да го дебне някакъв шпионин! Ах, господа от Реформаторския клуб, скъпо ще ви струва това!“

Въпреки че беше очарован от откритието си, Паспарту реши да не казва нищо на господаря си от страх, че той ще бъде много наранен от недоверието на съперниците си. Но си обеща добре да се пошегува с Фикс при удобен случай, и то тайно, без да се разкрива.

В сряда следобед, на 30 октомври, „Рангун“ навлезе в протока Малака, който разделя полуострова с това име от земите на Суматра. Планински островчета — много стръмни и много живописни, скриваха от погледа на пътниците големия остров.

На другия ден, в четири часа сутринта, „Рангун“ пристигна в Сингапур, за да зареди с въглища, с половин ден преднина спрямо установеното разписание.

Филиас Фог записа тази преднина в графата за спечелено време и този път слезе от кораба, придружавайки госпожа Ауда, която бе проявила желание да се разходи.

Фикс, на когото всяко действие на Фог му се струваше подозрително, го последва незабелязано. А Паспарту, който се подсмихваше на това изпълнение на Фикс, отиде да направи обичайните си покупки.

Остров Сингапур не е нито голям, нито внушителен. Планини липсваха, следователно липсваше му и релеф. При все това обаче той очарова със своите малки размери. Това е един парк, прорязан от хубави пътища. Красив впряг с два красиви коня, внесени от Нова Холандия^[1], превози госпожа Ауда и Филиас Фог сред множество палми с лъскави листа и карамфилови дървета, чиито напъпили цветове дават прочутата подправка. Там пиперовите храстчета заменят трънливите плетове на европейските села. Палми, големи папрати с прелестни листа разнообразяват облика на тази тропическа местност. Мускатови дръвчета с блестящи листа насищат въздуха с упойващ аромат. В горите имаше игриви и кривящи се маймуни, а в джунглите — може би и тигри. На тези, които биха се учудили, че на този относително малък остров тези страшни хищници не са изтребени до крак, ще кажем, че те идват от Малака, като преплуват протока.

След като се разходиха за около два часа из околността, госпожа Ауда и спътникът й, който сякаш гледаше, без да вижда, се върнаха в града — струпани на едно ниски къщи, които не се отличаваха с никаква изящност, но заобиколени от чудни градини, където растат ананаси и всички най-вкусни плодове на света.

В десет часа те се върнаха на парахода, следвани без никакво съмнение от инспектора, който също се бе поохарчил за файтон.

Паспарту ги чакаше на палубата на „Рангун“. Добрият младеж беше купил няколко манга с големина на средни ябълки, тъмнокафяви отвън и яркочервени отвътре. Техните бели плодове се топят в устата и доставят на истинските лакомници неописуема наслада. Паспарту с радост ги поднесе на госпожа Ауда, която му благодари много мило.

В единадесет часа, след като се зареди с въглища, „Рангун“ вдигна котва и след няколко часа пътниците вече не виждаха планините на Малака, чиито гори са обитавани от най-красивите тигри на земята.

Около хиляда и триста мили делят Сингапур от остров Хонконг, малко английско владение, отделено от китайския бряг. Филиас Фог имаше интерес да ги измине за не повече от шест дни, за да хване в Хонконг кораба, който трябваше да замине на 6 ноември за Йокохама^[2] — едно от главните японски пристанища.

„Рангун“ беше твърде натоварен. В Сингапур се бяха качили много пътници — индуси, цейлонци, китайци, малайци, португалци, които заемаха основно втора класа.

С последната четвърт на луната се промени и хубавото до този момент време. Морето беше бурно. Понякога духаше силен вятър, но от югоизток, и това благоприятстваше движението на парахода. Когато вятърът беше благоприятен, капитанът опъваше платната. „Рангун“ често плаваше с двете си горни платна и едно по-ниско и бързината му се удвояваше под двойното действие на парата и на вятъра. Така мина покрай бреговете на Анам и Кошиншин^[3].

Но причината за това беше по-скоро „Рангун“, отколкото морето. На борда повечето пътници се бяха разболели и трябваше да се сърдят на парахода за това неразположение.

В действителност корабите на Полуостровната компания, които обслужват китайските линии, имаха сериозен недостатък при построяването им. Съотношението на тяхната водоизместимост, когато са натоварени, и коритото им не е добре изчислено. Вследствие на това те оказват слабо съпротивление на морето. Затвореният и непромокаем обем не е достатъчен. Те са „удавени“, както казват моряците. Достатъчно е само няколко по-големи вълни да ударят палубата, за да променят движението им. Така че тези кораби стоят доста по-ниско ако не по двигател, то поне по конструкция от френските превозвачи „Императрицата“ и „Камбоджа“. Според изчислението на инженерите те могат да поемат количество вода, равно на собственото им тегло, преди да потънат. А корабите на Полуостровната компания „Голгонда“, „Корея“, а и „Рангун“ не могат да понесат и една шеста от теглото си, без да потънат на дъното.

Ето защо в лошо време бе необходимо да се вземат сериозни предпазни мерки. Понякога трябваше да пътуват само с платното на голямата мачта и с намалена пара. Така се губеше време. Този факт, изглежда, не засягаше Филиас Фог по никакъв начин, но дразнеше безкрайно Паспарту. Тогава той обвиняваше капитана, механика, компанията и пращаше по дяволите всички, които имаха нещо общо с превоза на пътниците. А може би и мисълта за онзи газов фенер, който продължаваше да гори за негова сметка в къщата на „Савил роу“, подсилваше доста нетърпението му.

— Ама вие доста бързате да пристигнете в Хонконг? — попита го един ден детективът.

— Много бързам! — отговори Паспарту.

— Мислите ли, че господин Фог ще бърза да се качи веднага на парахода за Йокохама?

— Ужасно ще бърза.

— Значи вече вярвате в това странно околосветско пътуване?

— Напълно. А вие, господин Фикс?

— Аз ли? Не вярвам.

— Шегаджия! — отговори Паспарту и смигна.

Тази дума накара агента да се замисли. Това определение го притесни, без да знае защо. Беше ли разкрит от французина? Не знаеше какво да си мисли. Но как би могъл Паспарту да разбере, че е детектив, като единствено той самият знаеше това. Но при всички случаи, за да каже това, Паспарту очевидно имаше някаква задна мисъл.

Един ден се случи така, че добрият младеж отиде още по-далеч, но това бе по-силно от него. Не можеше да си държи езика.

— Господин Фикс — попита лукаво той събеседника си, — да не вземете да ни оставите, като стигнем в Хонконг?

— Ами, не знам! — отговори смутено Фикс. — Може би…

— Ако ни придружите — каза Паспарту, — това ще е истинско щастие за мен! Хайде, де! Един агент на Полуостровната компания няма да спре насред пътя! Отивахте само до Бомбай, а ето ви в Китай! Америка не е далече, а е на една крачка от Европа!

Фикс гледаше внимателно събеседника си, който се държеше по възможно най-любезния начин, и реши да се посмее с него. Но Паспарту не спря, а хитро го запита дали този занаят носи добри пари?

— И да, и не — отговори Фикс, без да трепне. — Има добри и лоши моменти. Но вие добре разбирате, че аз не пътувам за моя сметка!

— О! Сигурен съм в това! — извика Паспарту, смеейки се от сърце.

След този разговор Фикс се върна в каютата си и се замисли. Очевидно бе разкрит. По един или друг начин французинът беше разбрал, че е детектив. Но дали беше предупредил господаря си? Каква роля играеше той във всичко това? Беше ли му съучастник или не? Дали са го разкрили и дали всичко вече е пропаднало? Агентът прекара в тези мисли няколко мъчителни часа, като ту мислеше, че всичко е изгубено, ту се надяваше, че Фог не знае нищо. С други думи, не знаеше какво да прави.

Все пак той се успокои и реши да действа открито с Паспарту. Ако няма възможност да задържи Фог в Хонконг и ако Фог се кани да напусне окончателно английската територия, той, Фикс, щеше да каже всичко на Паспарту. Или прислужникът беше съучастник на господаря си и той знаеше всичко, и в такъв случай всичко беше изгубено, или прислужникът не знае нищо за кражбата и тогава би имал интерес да остави крадеца.

Такова беше положението на тези двама мъже, а над тях стоеше Филиас Фог с величественото си безразличие. Той добросъвестно изпълняваше обиколката си около света, следвайки орбитата си, без да се безпокои от астероидите, които гравитират около него.

И все пак в съседство имаше — както казват астрономите — една вълнуваща звезда, която би трябвало да предизвика известно вълнение в сърцето на този джентълмен! За голяма изненада на Паспарту чарът на госпожа Ауда изобщо не оказваше смущение върху господин Фог. А ако изобщо имаше подобно смущение, то би било по-трудно за изчисление от смущенията на Уран, които доведоха до откритието на Нептун.

Да! Паспарту всекидневно се учудваше на това. Той четеше в очите на младата жена такава признателност! Филиас Фог определено имаше сърце на герой, но не и на любовник. Не! Нямаше и следа от вълнение относно успеха на това пътуване. А Паспарту непрестанно се безпокоеше. Един ден, облегнат на парапета на машинното отделение, той гледаше мощната машина, която понякога се накланяше, и изведнъж при едно силно наклоняване перката се завъртя над водата. Парата изригна от клапите и това ядоса достойния младеж.

— Няма достатъчно пара в клапите! — извика той. — Изобщо не се движим! Ето какви са англичаните! Ах! Ако това беше американски кораб, щяхме да се движим по-бързо, дори подскачайки!