Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Необикновени пътешествия (15)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Le Tour du monde en quatre-vingts jours, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,6 (× 39 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2009)

Издание:

Жул Верн. Пътешествие около света за 80 дни

Издателство „Труд“, 2006

История

  1. — Добавяне

Статия

По-долу е показана статията за Около света за 80 дни от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Вижте пояснителната страница за други значения на Около света за 80 дни.

Осемдесет дни около света
Le tour du monde en quatre-vingts jours
Корица на първото издание
Корица на първото издание
АвторЖул Верн
Създаване1871 г.
Франция
Първо издание1873 г.
Франция
Оригинален езикфренски
Жанрприключенски
Видроман

Издателство в България„Народна младеж“ (1949)
ПреводачГергана Иванова (2006)
ISBNISBN 978-954-528-624-7
НачалоEn l'année 1872, la maison portant le numéro 7 de Saville-row, Burlington Gardens—maison dans laquelle Sheridan mourut en 1814—, était habitée par Phileas Fogg, esq., l'un des membres les plus singuliers et les plus remarqués du Reform-Club de Londres, bien qu'il semblât prendre à tâche de ne rien faire qui pût attirer l'attention.
КрайEn vérité, ne ferait-on pas, pour moins que cela, le Tour du Monde?
Осемдесет дни около света в Общомедия

Осемдесет дни около света (на френски: Le tour du monde en quatre-vingts jours) е класически приключенски роман на френския писател Жул Верн, публикуван през 1873 година.[1]

Сюжет

В Лондон живее ескуайър[2] Филиас Фог, който се отличава с невероятна точност. Целият му ден е разчетен с всяка изминала минута, той не си позволява и най-малкото отклонение от приетата схема на живот. Закуска – посещение на клуба – игра на вист – завръщане у дома... и така от ден на ден.

Но изведнъж след желязната рутина всичко се променя. Филиас Фог уволнява слугите си и наема французина Жан Паспарту, весел, силен човек, който „търси мир и спокоен живот на слуга“. В същия ден Фог по време на игра на карти започва да спори с колегите си от клуба колко е лесно (в сравнение с предходния период) да се направи околосветско пътешествие. Един от вестниците в Лондон, дори пуска груб план на такова пътуване – само за осемдесет дни! За голяма изненада на своите колеги Филиас Фог сключва с тях залог от 20 000 паунда, че той ще обиколи целия свят за осемдесет дни. Новината за предстоящото пътешествие разтърсва Паспарту. Господарят му иска мир и спокойствие, а предлага да обиколи целия свят! Но послушно следва господаря си, и опитва всичко възможно, за да помогне на Фог да спечели залога.

Веднага след като пътуването на Филиас Фог започва, в Лондон става смел банков обир. Описанието на обирджията е известно и по цял свят агентите на Скотланд Ярд започват да следят за престъпника. За радост на един от агентите, някой си г-н Фикс, крадецът е намерен на борда на кораба, плаващ към Индия. Той е Филиас Фог! Фикс е наясно как хитро Фог е решил да прикрие следите си, изчезвайки от Англия под маската на „невероятно пътешествие“. И Фикс бърза да спре Фог да завърши пътуването за определеното време.

Нищо неподозиращият за това престъпление Филиас Фог с верния си Паспарту продължава невероятното си пътуване. За да обикалят света за 80 дни г-н Фог използва кораби, локомотиви, шейни с платна и дори слон! По време на пътуването си през Индия Филиас Фог спасява от смърт очарователната г-жа Ауда, която се присъединява към пътниците.

... Индийската джунгла, прериите на Северна Америка, бурните води на три океана, коварните машинациите на г-н Фикс, религиозните фанатици, войнствените индианци – всички са срещу смелия англичанин. Но с невероятно хладнокръвие господин Фог не само преодолява тези пречки, а намира и истинската любов ...

Маршрутът на обиколката

Адаптации

Романът е екранизиран във филми и сериали в различни страни, а по мотиви от романа е направен популярен австралийски анимационен сериал.

Бележки

  1. В България е издаден и под заглавието „Пътешествие около света за 80 дни“ (КК „Труд“, 2006)
  2. Ескуайър е благородник, притежаващ семеен герб

Външни препратки

Глава 5. На Лондонската борса се появява нова ценност

Когато напускаше Лондон, Филиас Фог несъмнено изобщо не предполагаше какъв голям шум ще предизвика неговото заминаване. Новината за облога се разнесе първо в Реформаторския клуб и предизвика истинско вълнение сред членовете на този уважаван кръг. След клуба с помощта на репортерите това вълнение се пренесе върху вестниците, а оттам — върху обществеността на Лондон и на цялото Обединено кралство.

Този „въпрос за околосветското пътешествие“ бе коментиран, разискван и тълкуван в подробности с такива страст и жар, като че ставаше дума за нова афера „Алабама“[1]. Едните взеха страната на Филиас Фог, а другите, които скоро станаха мнозинство, се обявиха против него. Да се обиколи светът не на теория и на хартия за толкова малко време, с превозните средства в този момент, бе не само невъзможно, но дори абсурдно!

„Таймс“, „Стандарт“, „Ивнинг Стар“, „Морнинг Кроникъл“ и двадесет други широко известни вестници се обявиха срещу господин Фог. Единствен „Дейли Телеграф“ го подкрепи в известна степен. На Филиас Фог основно се гледаше като на маниак, на луд човек и колегите му от Реформаторския клуб бяха порицани, че са се съгласили на този облог, който разкривал известно разстройване на умствените му способности.

Появиха се изключително разпалени, но и логични статии по този въпрос. Всеизвестен е интересът, който предизвиква в Англия всичко, свързано с географията. Ето защо нямаше нито един читател, към която и класа да принадлежи, който да не изчиташе усърдно колонките, посветени на случая „Филиас Фог“.

В първите дни някои смелчаги — главно жени — застанаха на негова страна особено когато „Илюстрейтед Лондон Нюз“ публикува негов портрет според снимката, съхранявана в Реформаторския клуб. Някои джентълмени се осмеляваха да кажат: „Хе! Хе! Защо пък не? Виждали сме и по-необикновени неща!“ Това бяха основно читателите на „Дейли Телеграф“. Но скоро се усети, че дори и този вестник започна да отстъпва.

Всъщност на 7 октомври в бюлетина на Кралското географско дружество излезе дълга статия. Тя разискваше въпроса подробно и ясно показваше лудостта на това начинание. Според тази статия всичко беше против пътешественика — и хората, и природата щяха да създадат пречки. За да успее това начинание, бе необходимо такова изумително съвпадение между часовете на заминаване и пристигане, което не съществуваше, не можеше да съществува. В краен случай в Европа, където разстоянията са сравнително къси, можеше да се разчита на точността на влаковете. Но когато са необходими три дни, за да се прекоси Индия, или седем дни, за да се прекосят Съединените щати, може ли да се разчита на железниците? Ами повредите, излизанията от релсите, срещите, лошото време, натрупването на снегове — всичко това не е ли срещу Филиас Фог? През зимата на корабите той нямаше ли да се озове на произвола на ветровете или на мъглите? Толкова ли са редки случаите, когато и най-добрите презокеански кораби закъсняват с два или три дни? Впрочем само едно-единствено закъснение бе необходимо, за да се скъса непоправимо веригата. Ако Филиас Фог закъснее дори с няколко часа за заминаването на някой кораб, той щеше да е принуден да чака следващия, а това означава да се провали напълно пътуването.

Статията вдигна голям шум. Почти всички вестници я препечатаха и акциите на Филиас Фог паднаха значително.

В първите дни след заминаването на джентълмена бяха сключени важни сделки върху риска, който носеше неговото пътуване. Известно е какъв е светът на любителите на облози в Англия — по-интелигентен и висш свят от този на играчите. Да се обзалагаш, е част от английския темперамент. Ето защо не само членовете на Реформаторския клуб заложиха значителни суми за или против Филиас Фог, а и множество се повлякоха в това движение. Филиас Фог бе вписан като състезателен кон в нещо като регистър на чистокръвни жребци. Превърнаха го също в борсова ценност, която незабавно бе котирана на Лондонската борса. Търсеха, предлагаха „Филиас Фог“ на номинална стойност или с премия и се сключиха големи сделки. Но пет дни след неговото заминаване, когато се появи статията в бюлетина на Географското дружество, предлагането започна да надвишава търсенето. „Филиас Фог“ падна. Предлагаха го в пакет. В началото го купуваха едно срещу пет, после — срещу десет, а след това — срещу двадесет, срещу петдесет, срещу сто!

Остана му само един привърженик. Това бе старият и парализиран лорд Албермал. Прикован на стола си, уважаваният джентълмен би дал цялото си богатство, за да може да обиколи света, та макар и за десет години! И той заложи пет хиляди лири в полза на Филиас Фог. И когато му изтъкваха освен глупостта на начинанието и неговата безполезност, той отговаряше просто: „Ако е възможно, то не е лошо първият, който ще го направи, да е англичанин!“

Така стояха нещата. Привържениците на Филиас Фог оредяваха все повече. Всички, и то не без основание, заставаха срещу него. Купуваха го вече за едно срещу сто и петдесет, срещу двеста, докато седем дни след заминаването му не се случи нещо съвсем неочаквано и той спря да се купува.

Всъщност на този ден в девет часа вечерта директорът на полицията получи следната телеграма:

Суец до Лондон.

Роуан, директор полиция, централна администрация, Скотланд Ярд.

Следя Филиас Фог, банков крадец. Незабавно изпратете заповед за задържане в Бомбай (Британска Индия).

Фикс, детектив.

Ефектът от тази телеграма бе мигновен. Крадецът на банкноти зае мястото на уважавания джентълмен. Снимката му, съхранявана в Реформаторския клуб заедно с тези на неговите колеги, бе обстойно изследвана. Тя отговаряше напълно на описанието, което даваше разследването. Припомниха си колко загадъчен бе животът на Филиас Фог, неговото уединение, внезапното му заминаване и изглеждаше очевидно, че околосветското пътешествие, основано на безумен облог, не е имало друга цел, освен да заблуди агентите на английската полиция.

Бележки

[1] Аферата „Алабама“ се случва по време на гражданската война в САЩ и в нея е забъркано английското правителство, което застава на страната на южните щати, включително и Алабама.