Жул Верн
Пътешествие около света за 80 дни (36)

Глава 36. Акциите на Филиас Фог пак се покачват на пазара

Сега е времето да кажем какъв обрат настъпи в общественото мнение на Обединеното кралство, когато разбраха за арестуването на истинския крадец, извършил обира в банката — някой си Джеймс Странд. Той беше арестуван на 17 декември в Единбург.

Три дни преди тази дата Филиас Фог беше престъпник, преследван от полицията, а сега беше най-честният джентълмен, който с математическа точност бе обиколил света.

Какъв отзвук, какъв шум се вдигна във вестниците! Всички, които се бяха обзаложили „за“ или „против“, вече бяха забравили цялата тази работа, но възкръснаха сякаш с магическа пръчка. Всички сделки станаха отново валидни. Всички обзалагания пак се възобновиха и трябва да признаем, че залозите започнаха с нова сила. Акциите на Филиас Фог отново се покачиха на пазара.

Петимата колеги на джентълмена прекараха в Реформаторския клуб три дни на спокойствие. Но Филиас Фог, когото бяха забравили, отново се бе появил! Къде беше сега? На 17 декември, деня, в който Джеймс Странд беше арестуван, бяха изминали точно 76 дни от заминаването на Филиас Фог, а нямаше никаква вест от него! Дали беше жив? Беше ли се отказал от битката, или продължаваше пътуването си според установения маршрут? А в събота, на 21 декември, в осем и четиридесет и пет вечерта, щеше ли да се появи с изключителната си точност на прага на Реформаторския клуб?

Няма как да се опише тревогата, която изживя цялото английско общество през тези три дни. Изпращаха телеграми в Америка, в Азия, за да получат новини за Филиас Фог! Сутрин и вечер наблюдаваха къщата на „Савил роу“… Нищо. Дори и полицията не знаеше какво се е случило с детектив Фикс, който така злополучно бе тръгнал по грешна следа. Но това не попречи на залозите да се увеличават. Филиас Фог като състезателен кон се появи на последния завой. Вече не го котираха едно срещу сто, а едно срещу двадесет, после срещу десет, срещу пет и старият паралитик лорд Албермал купуваше усилено.

Ето защо събота вечер „Пал-Мал“ и съседните улици бяха претъпкани. Човек би си помислил, че са се събрали всички борсови посредници около Реформаторския клуб. Движението беше спряно. Спореха, разговаряха, наддаваха за „Филиас Фог“. Полицаите едва удържаха тълпата и с наближаване на часа, в който трябваше да пристигне Филиас Фог, вълнението придоби невероятни размери.

Същата тази вечер петимата колеги на джентълмена се бяха събрали от девет часа в големия салон на Реформаторския клуб. Двамата банкери, Джон Съливан и Самюел Фалентен, инженерът Андрю Стюарт, Готие Ралф, администраторът на Банк ъф Ингланд, производителят на бира Томас Фланаган — всички бяха в тревожно очакване.

Когато часовникът в големия салон удари осем и двадесет и пет, Андрю Стюарт стана и каза:

— Господа, след двадесет минути изтича срокът, за който се договорихме с господин Фог.

— В колко часа е пристигнал последният влак от Ливърпул? — попита Томас Фланаган.

— В седем часа и двадесет и три минути — отговори Готие Ралф, — а следващият влак пристига чак десет минути преди полунощ.

— Е, добре, господа — продължи Андрю Стюарт, — ако Филиас Фог беше пристигнал с влака в седем и двадесет и три, щеше да е вече тук. Следователно можем да считаме, че сме спечелили облога.

— Да изчакаме, нека не бързаме — отговори Самюел Фалентен. — Знаете, че нашият колега е първокласен ексцентрик. Неговата точност е добре известна. Той не пристига нито твърде късно, нито твърде рано и ако се появи тук в последната минута, няма да се изненадам.

— Аз пък — каза Андрю Стюарт, който както винаги беше много нервен, — дори и да го видя, няма да повярвам на очите си.

— Наистина — продължи Томас Фланаган, — планът на господин Фог беше безумен. Колкото и да е точен, не би могъл да предотврати някое неизбежно закъснение, а дори и закъснение от два или три дни би провалило пътуването му.

— Но ще се съгласите все пак — добави Джон Съливан, — че не сме получили никаква вест от нашия колега, но при все това не липсваха известия за пътуването му по телеграфа.

— Той загуби, господа — продължи Андрю Стюарт, — сто процента загуби! Знаете ли, че „Китай“, последният параход от Ню Йорк, който е могъл да хване, за да пристигне в Ливърпул навреме, е пристигнал вчера. Ето ви списък на пътниците, публикуван от „Шипинг газет“, и името на Филиас Фог не фигурира там. В най-добрия случай нашият колега е едва в Америка! Мисля, че той ще закъснее поне с двадесет дни спрямо уговорения срок и старият лорд Албермал ще изгуби своите пет хиляди лири!

— Очевидно е — отговори Готие Ралф. — Утре трябва само да представим чека на господин Фог при братя Баринг.

В този момент часовникът в салона удари осем и четиридесет.

— Още пет минути — каза Андрю Стюарт.

Петимата колеги се спогледаха. Сърцата им забиха учестено, защото дори и за добри играчи залогът беше голям! Но те се държаха невъзмутимо и по предложение на Самюел Фалентен седнаха на една игрална маса.

— Няма да си дам моята част от четири хиляди лири в облога — каза Андрю Стюарт, сядайки, — все пак ще получа три хиляди деветстотин деветдесет и девет.

В този момент стрелките сочеха осем часа и четиридесет и две минути.

Играчите бяха взели картите, но всяка минута поглеждаха часовника. Колкото и да бяха сигурни, никога минутите не им се бяха стрували толкова дълги!

— Осем и четиридесет и три — каза Томас Фланаган, като разсече картите, които му подаде Готие Ралф.

После за миг настана мълчание. В големия салон на клуба беше спокойно. Но навън се чуваше врявата на тълпата, а понякога и силни крясъци. Махалото на часовника отброяваше секундите с абсолютна точност. Всеки играч можеше лесно да отброява секундите.

— Осем и четиридесет и четири! — каза Джон Съливан, като гласът му издаваше неволно вълнение.

След по-малко от минута облогът щеше да е спечелен. Андрю Стюарт и колегите му вече не играеха. Бяха оставили картите! Брояха секундите!

На четиридесетата секунда — нищо. На петдесетата секунда — пак нищо!

На петдесет и петата навън сякаш отекна гръм, чуха се ръкопляскания, викове „Ура“ и дори проклятия, които отекваха продължително.

Играчите станаха.

На петдесет и седмата секунда вратата на салона се отвори и преди махалото да е отброило шестдесетата секунда, Филиас Фог се появи, следван от въодушевена тълпа, и каза със спокоен глас:

— Ето ме, господа.