Жул Верн
Пътешествие около света за 80 дни (8)

Глава 8. Паспарту говори малко повече, отколкото трябва

Фикс бързо откри на кея Паспарту, който се шляеше безцелно и не можеше да повярва, че не може да види нищо от града, тъй като точното планиране на пътуването налагаше това.

— Е, приятелю — заговори го Фикс, — завериха ли паспорта ви?

— А, вие ли сте, господине — отговори французинът. — Задължен съм ви. Всичко е наред.

— Местността ли разглеждате?

— Да, но се движим толкова бързо, че имам чувството, че сънувам. И така, сега сме в Суец?

— Да, в Суец.

— В Египет значи?

— Точно така, в Египет.

— И в Африка?

— В Африка.

— В Африка! — повтори Паспарту. — Не мога да повярвам. Представете си, господине! Аз си мислех, че няма да отида по-далеч от Париж, а всъщност видях тази прочута столица от седем часа и двадесет минути до осем часа и четиридесет минути сутринта, между гара Север и гара Лион, и то през прозореца на един файтон и в проливен дъжд! Колко съжалявам! Искаше ми се да видя отново Пер Лашез^[1] и цирка на Шан-з-Елизе!

— Значи много бързате? — попита полицейският инспектор.

— Не аз, а господарят ми. Между впрочем трябва да купя чорапи и ризи! Тръгнахме без куфари, само с една пътническа чанта.

— Ще ви заведа на един пазар, където ще намерите всичко, което е необходимо.

— Толкова сте любезен, господине!

И те тръгнаха заедно. Паспарту продължаваше да говори.

— Само трябва да внимавам да не изпусна кораба — каза той.

— Имате достатъчно време — отговори Фикс, — едва дванадесет часът е!

Паспарту извади големия си часовник.

— Дванадесет ли? — каза той. — Хайде, де! Часът е девет и петдесет и две!

— Часовникът ви закъснява — отговори Фикс.

— Моят часовник ли? Това е семеен часовник, принадлежал е на прадядо ми! Стрелката не се отклонява и с пет минути на година. Истински хронометър е!

— Сещам се каква е работата — отговори Фикс. — Все още сте по лондонското време, а то е с около два часа назад от суецкото. Трябва да сверявате часовника си във всяка страна.

— Аз! Да пипам часовника си! — извика Паспарту. — Никога!

— Да, но така няма да отговаря на движението на слънцето.

— Толкова по-зле за слънцето, господине! Вината си е негова!

И добродушният младеж пусна самоуверено часовника в джоба си. Малко след това Фикс каза:

— Значи напуснахте Лондон набързо?

— И още как! Миналата сряда в осем вечерта господин Фог се върна от своя клуб противно на всички свои навици и четиридесет и пет минути по-късно заминахме.

— Но къде отива господарят ви?

— Само напред! Обикаля света!

— Обикаля света? — извика Фикс.

— Да, за осемдесет дни! Казва, че това е облог, но, между нас да си остане, аз не вярвам. Струва ми се безсмислено. Има нещо друго.

— Особняк ли е господин Фокс?

— Така мисля.

— Значи е богат?

— Очевидно. А и носи доста голяма сума с него — чисто новички банкноти! И не пести из път! Чуйте само! Обеща впечатляваща награда на механика на „Монголия“, ако пристигнем в Бомбай с голяма преднина!

— А вие отдавна ли познавате господаря си?

— Започнах работа при него в деня на заминаването ни — отговори Паспарту.

Лесно може да си представи човек ефекта, който тези думи предизвикваха върху превъзбудения вече ум на полицейския инспектор.

Бързото заминаване от Лондон малко след кражбата, голямата сума, която носеха, това бързане към далечни страни, облогът — привидната причина за заминаването, всичко това наистина потвърждаваше гледната точка на Фикс. Той предразположи французина към още приказки и се убеди, че това момче изобщо не познава господаря си, че той пък живее уединено в Лондон и, изглежда, беше богат, без да се знае точно откъде идват парите му, че това е непроницаем човек и т.н. Същевременно с това Фикс научи, че Филиас Фог няма да слезе в Суец, а отива в Бомбай.

— Бомбай далече ли е? — попита Паспарту.

— Доста — отговори агентът. — Още десетина дни по море.

— А Бомбай къде е точно?

— В Индия.

— В Азия ли?

— Естествено.

— По дяволите! Ще ви призная… има нещо, което ме мъчи… и това е моят фенер!

— Какъв фенер?

— Газовият ми фенер, който забравих да угася и сега гори за моя сметка. Пресметнах, че това ми струва по 2 шилинга на двадесет и четири часа, точно шест пенса повече, отколкото печеля, и разбирате, че ако пътуването продължи…

Разбираше ли Фикс какво му говори Паспарту за газовия фенер? Надали. Той вече не го слушаше и вземаше някакво решение. Той и французинът бяха пристигнали на пазара. Фикс остави спътника си да пазарува, каза му да внимава да не изпусне „Монголия“ и бързо пое отново към канцеларията на консула.

Фикс вече бе убеден в правотата си и възвърна цялото си самообладание.

— Господин консул — каза той на консула, — няма никакво съмнение. Хванах когото ми трябва. Представя се за ексцентрик, който иска да обиколи света за осемдесет дни.

— Голям хитрец е тогава — отговори консулът — и смята да се върне в Лондон, след като заблуди полицаите на двата континента!

— Ще видим — отговори Фикс.

— Сигурен ли сте, че не се лъжете? — попита още веднъж консулът.

— Не се лъжа.

— Тогава защо този крадец иска да удостовери минаването си през Суец с поставянето на виза?

— Защо ли? Нямам представа, господин консул — отговори детективът, — но ме изслушайте.

И с няколко думи той разказа най-същественото от разговора с прислужника на въпросния Фог.

— Всъщност — каза консулът — всички факти са срещу този човек. И какво ще направите?

— Ще изпратя телеграма в Лондон с незабавно искане да ми изпратят заповед за задържане в Бомбай, ще се кача на „Монголия“, ще следя моя крадец до Индия и там, на английска земя, ще отида при него и ще го потупам по рамото със заповедта в ръка.

Агентът изрече това с леден тон, после се сбогува с консула и отиде в телеграфната служба. Оттам той изпрати на директора на полицията въпросната телеграма.

Четвърт час по-късно Фикс, с малка чанта в ръка, но с доста пари, се качи на борда на „Монголия“ и скоро бързият параход се понесе с пълна пара по водите на Червено море.