Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Необикновени пътешествия (15)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Le Tour du monde en quatre-vingts jours, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,6 (× 39 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2009)

Издание:

Жул Верн. Пътешествие около света за 80 дни

Издателство „Труд“, 2006

История

  1. — Добавяне

Статия

По-долу е показана статията за Около света за 80 дни от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Вижте пояснителната страница за други значения на Около света за 80 дни.

Осемдесет дни около света
Le tour du monde en quatre-vingts jours
Корица на първото издание
Корица на първото издание
АвторЖул Верн
Създаване1871 г.
Франция
Първо издание1873 г.
Франция
Оригинален езикфренски
Жанрприключенски
Видроман

Издателство в България„Народна младеж“ (1949)
ПреводачГергана Иванова (2006)
ISBNISBN 978-954-528-624-7
НачалоEn l'année 1872, la maison portant le numéro 7 de Saville-row, Burlington Gardens—maison dans laquelle Sheridan mourut en 1814—, était habitée par Phileas Fogg, esq., l'un des membres les plus singuliers et les plus remarqués du Reform-Club de Londres, bien qu'il semblât prendre à tâche de ne rien faire qui pût attirer l'attention.
КрайEn vérité, ne ferait-on pas, pour moins que cela, le Tour du Monde?
Осемдесет дни около света в Общомедия

Осемдесет дни около света (на френски: Le tour du monde en quatre-vingts jours) е класически приключенски роман на френския писател Жул Верн, публикуван през 1873 година.[1]

Сюжет

В Лондон живее ескуайър[2] Филиас Фог, който се отличава с невероятна точност. Целият му ден е разчетен с всяка изминала минута, той не си позволява и най-малкото отклонение от приетата схема на живот. Закуска – посещение на клуба – игра на вист – завръщане у дома... и така от ден на ден.

Но изведнъж след желязната рутина всичко се променя. Филиас Фог уволнява слугите си и наема французина Жан Паспарту, весел, силен човек, който „търси мир и спокоен живот на слуга“. В същия ден Фог по време на игра на карти започва да спори с колегите си от клуба колко е лесно (в сравнение с предходния период) да се направи околосветско пътешествие. Един от вестниците в Лондон, дори пуска груб план на такова пътуване – само за осемдесет дни! За голяма изненада на своите колеги Филиас Фог сключва с тях залог от 20 000 паунда, че той ще обиколи целия свят за осемдесет дни. Новината за предстоящото пътешествие разтърсва Паспарту. Господарят му иска мир и спокойствие, а предлага да обиколи целия свят! Но послушно следва господаря си, и опитва всичко възможно, за да помогне на Фог да спечели залога.

Веднага след като пътуването на Филиас Фог започва, в Лондон става смел банков обир. Описанието на обирджията е известно и по цял свят агентите на Скотланд Ярд започват да следят за престъпника. За радост на един от агентите, някой си г-н Фикс, крадецът е намерен на борда на кораба, плаващ към Индия. Той е Филиас Фог! Фикс е наясно как хитро Фог е решил да прикрие следите си, изчезвайки от Англия под маската на „невероятно пътешествие“. И Фикс бърза да спре Фог да завърши пътуването за определеното време.

Нищо неподозиращият за това престъпление Филиас Фог с верния си Паспарту продължава невероятното си пътуване. За да обикалят света за 80 дни г-н Фог използва кораби, локомотиви, шейни с платна и дори слон! По време на пътуването си през Индия Филиас Фог спасява от смърт очарователната г-жа Ауда, която се присъединява към пътниците.

... Индийската джунгла, прериите на Северна Америка, бурните води на три океана, коварните машинациите на г-н Фикс, религиозните фанатици, войнствените индианци – всички са срещу смелия англичанин. Но с невероятно хладнокръвие господин Фог не само преодолява тези пречки, а намира и истинската любов ...

Маршрутът на обиколката

Адаптации

Романът е екранизиран във филми и сериали в различни страни, а по мотиви от романа е направен популярен австралийски анимационен сериал.

Бележки

  1. В България е издаден и под заглавието „Пътешествие около света за 80 дни“ (КК „Труд“, 2006)
  2. Ескуайър е благородник, притежаващ семеен герб

Външни препратки

Глава 8. Паспарту говори малко повече, отколкото трябва

Фикс бързо откри на кея Паспарту, който се шляеше безцелно и не можеше да повярва, че не може да види нищо от града, тъй като точното планиране на пътуването налагаше това.

— Е, приятелю — заговори го Фикс, — завериха ли паспорта ви?

— А, вие ли сте, господине — отговори французинът. — Задължен съм ви. Всичко е наред.

— Местността ли разглеждате?

— Да, но се движим толкова бързо, че имам чувството, че сънувам. И така, сега сме в Суец?

— Да, в Суец.

— В Египет значи?

— Точно така, в Египет.

— И в Африка?

— В Африка.

— В Африка! — повтори Паспарту. — Не мога да повярвам. Представете си, господине! Аз си мислех, че няма да отида по-далеч от Париж, а всъщност видях тази прочута столица от седем часа и двадесет минути до осем часа и четиридесет минути сутринта, между гара Север и гара Лион, и то през прозореца на един файтон и в проливен дъжд! Колко съжалявам! Искаше ми се да видя отново Пер Лашез[1] и цирка на Шан-з-Елизе!

— Значи много бързате? — попита полицейският инспектор.

— Не аз, а господарят ми. Между впрочем трябва да купя чорапи и ризи! Тръгнахме без куфари, само с една пътническа чанта.

— Ще ви заведа на един пазар, където ще намерите всичко, което е необходимо.

— Толкова сте любезен, господине!

И те тръгнаха заедно. Паспарту продължаваше да говори.

— Само трябва да внимавам да не изпусна кораба — каза той.

— Имате достатъчно време — отговори Фикс, — едва дванадесет часът е!

Паспарту извади големия си часовник.

— Дванадесет ли? — каза той. — Хайде, де! Часът е девет и петдесет и две!

— Часовникът ви закъснява — отговори Фикс.

— Моят часовник ли? Това е семеен часовник, принадлежал е на прадядо ми! Стрелката не се отклонява и с пет минути на година. Истински хронометър е!

— Сещам се каква е работата — отговори Фикс. — Все още сте по лондонското време, а то е с около два часа назад от суецкото. Трябва да сверявате часовника си във всяка страна.

— Аз! Да пипам часовника си! — извика Паспарту. — Никога!

— Да, но така няма да отговаря на движението на слънцето.

— Толкова по-зле за слънцето, господине! Вината си е негова!

И добродушният младеж пусна самоуверено часовника в джоба си. Малко след това Фикс каза:

— Значи напуснахте Лондон набързо?

— И още как! Миналата сряда в осем вечерта господин Фог се върна от своя клуб противно на всички свои навици и четиридесет и пет минути по-късно заминахме.

— Но къде отива господарят ви?

— Само напред! Обикаля света!

— Обикаля света? — извика Фикс.

— Да, за осемдесет дни! Казва, че това е облог, но, между нас да си остане, аз не вярвам. Струва ми се безсмислено. Има нещо друго.

— Особняк ли е господин Фокс?

— Така мисля.

— Значи е богат?

— Очевидно. А и носи доста голяма сума с него — чисто новички банкноти! И не пести из път! Чуйте само! Обеща впечатляваща награда на механика на „Монголия“, ако пристигнем в Бомбай с голяма преднина!

— А вие отдавна ли познавате господаря си?

— Започнах работа при него в деня на заминаването ни — отговори Паспарту.

Лесно може да си представи човек ефекта, който тези думи предизвикваха върху превъзбудения вече ум на полицейския инспектор.

Бързото заминаване от Лондон малко след кражбата, голямата сума, която носеха, това бързане към далечни страни, облогът — привидната причина за заминаването, всичко това наистина потвърждаваше гледната точка на Фикс. Той предразположи французина към още приказки и се убеди, че това момче изобщо не познава господаря си, че той пък живее уединено в Лондон и, изглежда, беше богат, без да се знае точно откъде идват парите му, че това е непроницаем човек и т.н. Същевременно с това Фикс научи, че Филиас Фог няма да слезе в Суец, а отива в Бомбай.

— Бомбай далече ли е? — попита Паспарту.

— Доста — отговори агентът. — Още десетина дни по море.

— А Бомбай къде е точно?

— В Индия.

— В Азия ли?

— Естествено.

— По дяволите! Ще ви призная… има нещо, което ме мъчи… и това е моят фенер!

— Какъв фенер?

— Газовият ми фенер, който забравих да угася и сега гори за моя сметка. Пресметнах, че това ми струва по 2 шилинга на двадесет и четири часа, точно шест пенса повече, отколкото печеля, и разбирате, че ако пътуването продължи…

Разбираше ли Фикс какво му говори Паспарту за газовия фенер? Надали. Той вече не го слушаше и вземаше някакво решение. Той и французинът бяха пристигнали на пазара. Фикс остави спътника си да пазарува, каза му да внимава да не изпусне „Монголия“ и бързо пое отново към канцеларията на консула.

Фикс вече бе убеден в правотата си и възвърна цялото си самообладание.

— Господин консул — каза той на консула, — няма никакво съмнение. Хванах когото ми трябва. Представя се за ексцентрик, който иска да обиколи света за осемдесет дни.

— Голям хитрец е тогава — отговори консулът — и смята да се върне в Лондон, след като заблуди полицаите на двата континента!

— Ще видим — отговори Фикс.

— Сигурен ли сте, че не се лъжете? — попита още веднъж консулът.

— Не се лъжа.

— Тогава защо този крадец иска да удостовери минаването си през Суец с поставянето на виза?

— Защо ли? Нямам представа, господин консул — отговори детективът, — но ме изслушайте.

И с няколко думи той разказа най-същественото от разговора с прислужника на въпросния Фог.

— Всъщност — каза консулът — всички факти са срещу този човек. И какво ще направите?

— Ще изпратя телеграма в Лондон с незабавно искане да ми изпратят заповед за задържане в Бомбай, ще се кача на „Монголия“, ще следя моя крадец до Индия и там, на английска земя, ще отида при него и ще го потупам по рамото със заповедта в ръка.

Агентът изрече това с леден тон, после се сбогува с консула и отиде в телеграфната служба. Оттам той изпрати на директора на полицията въпросната телеграма.

Четвърт час по-късно Фикс, с малка чанта в ръка, но с доста пари, се качи на борда на „Монголия“ и скоро бързият параход се понесе с пълна пара по водите на Червено море.

Бележки

[1] Пер Лашез — парижко гробище от 1804 г.