Джудит Макнот
Гордост (8)

ГЛАВА 8

Близостта, която се беше създала помежду им, докато пътуваха обратно с лодката, продължаваше да ги сгрява, когато вечеряха на терасата от кедрово дърво.

— Не се притеснявай — каза любезно Ник, когато Лорън стана с намерението да прибере съдовете от масата. — Икономът ще се погрижи за това утре сутринта.

Той взе бутилка „Гранд Марние“ и наля по малко ликьор в две чаши. Подаде й едната, а после се облегна на стола си. Докато отпиваше, замислено наблюдаваше младата жена.

Лорън беше напрегната и се опитваше да не мисли за това, което щеше да се случи. Времето й изтичаше; Ник бе задоволил техния физически глад и сега се подготвяше да задоволи и сексуалния им глад. Тя забелязваше това в начина, по който самоувереният му, властен поглед се спираше върху лицето й, както и в топлата интимност на усмивката, когато й говореше.

Тя вдигна чашата си и отпи. Всеки момент той щеше да стане и да я отведе вътре. Лорън се сепна и го погледна, когато запали цигара. На слабата светлина на фенера красивото му лице придоби хищен израз и тя потрепери.

— Студено ли ти е? — попита той.

Лорън поклати отрицателно глава, защото се боеше, че той моментално ще й предложи да влязат вътре. После се досети, че сигурно е забелязал нейното потръпване, и добави:

— Просто за миг усетих лек хлад, но тук е толкова приятно и не ми се иска да се прибирам.

Няколко минути по-късно Ник угаси цигарата и дръпна стола си назад. Сърцето на Лорън подскочи. Тя пресуши чашата си и му я подаде:

— Ще те помоля да ми налееш още малко.

Забеляза изненадата му, но той наля още ликьор и в двете чаши, след което се отпусна на стола си и открито се загледа в нея.

Беше прекалено нервна и напрегната, за да издържи погледа му. Тя се изправи, усмихна се смутено и отиде до парапета на терасата, като се загледа в светлините по отсрещните хълмове. Искаше да му достави удоволствие и се боеше да не се провали. Ник излъчваше такава смущаваща мъжественост и опит, че нейната девственост и неподготвеност можеха да му се сторят нещо страшно досадно и неприятно.

Столът му изскърца и Лорън го чу как се приближава, след което застана точно зад нея. Постави длани върху раменете й и тя подскочи.

— Студено ти е — промърмори той и я привлече към гърдите си, като обви ръце около нея, за да я стопли. — Така по-добре ли е?

Близостта му сякаш я лиши от способността да говори. Тя само поклати глава и затрепери.

— Ти трепериш от студ. — С настойчива нежност я поведе към къщата. — Хайде да влезем вътре, там е топло.

Тя дори не забеляза, че плъзгащите се стъклени врати не бяха тези на дневната. Разбра това едва когато се намери в разкошна спалня в карамелени, бели и кафяви тонове. Застина, вперила поглед в огромното легло в средата на стаята. Чу как Ник затвори стъклената врата зад нея с необратимо, гибелно щракване и цялата настръхна.

Едната му ръка се плъзна около кръста й, а с другата отметна настрани тежката й копринена коса. Дишането на Лорън се учести, когато устните му докоснах шията й, а после възбуждащо запълзяха към ухото, докато ръцете му бавно обходиха корема й и се плъзнах по-нагоре.

— Ник — объркано изрече тя, — аз… аз изобщо не съм уморена още.

— Много добре — прошепна той, докато езикът му чувствено галеше ухото й. — Защото няма да те оставя да заспиш дълго време.

— Исках да кажа, че… — Тя плахо се притисна към него и усети доказателството за нарастващата му възбуда. — Исках да кажа — изрече с разтреперан глас, — че още не съм готова за… за леглото.

— Чакам те цяла вечност, Лорън. Само не искай от мен да те чакам още.

Тези думи пропъдиха и последните й съмнения за дълбочината на чувствата му към нея, както и за правотата на това, което правеше. Тя дори не се опита да го спре, когато ръцете му се плъзнаха под дрехата й. Щом я свали, той обърна Лорън с лице към себе си и нежно изрече:

— Погледни ме в очите.

Тя се опита да вдигне очи към неговите, но не можа. Преглътна мъчително.

Обърна с длани лицето й и го повдигна, а хипнотизиращите му сиви очи се вгледаха в нейните.

— Ще правим това заедно — каза, взе дланта й и я постави върху гърдите си. — Разкопчай ми ризата — подкани я нежно.

Лорън осъзна, че Ник очевидно смята, че тя се колебае, защото предишните й любовници са били по-неопитни, и сега той се опитваше да влезе в ролята си на наставник.

Тя сведе очи, извитите й мигли потрепнаха, хвърляйки сенки върху пламналите й страни, докато изпълняваше неговото нареждане, а пръстите й бяха сковани от напрежение. Той умело разкопча сутиена й, докато тя се бавеше с всяко копче и несъзнателно засилваше възбудата му.

Пръстите й сякаш сами разтвориха ризата му и разкриха мускулестите му гърди с бронзов тен. Беше толкова красив и освен това сега й принадлежеше, можеше да го докосва, мислеше си Лорън.

— Докосни ме — нареди Ник с дрезгав глас.

Водена от инстинкта и от любовта си, тя плъзна чувствено ръце по гърдите му и се приведе да го целуне. Внезапно потръпване премина през цялото му тяло при докосването на устните й и ръката му потъна в меката й коса, извръщайки лицето й към неговото. Взря се в очи те й и приведе глава.

В началото устните му бяха топли и безкрайно нежни, те само докосваха нейните. След това обаче бавно се разтвориха и езикът му започна да обхожда устните й с такава страстна отмала, че Лорън обезумя от удоволствие.

Тя изви тялото си към неговото, а той вдигна глава. Сивите му очи пламнаха и той видя собственото си желание, отразено в сините дълбини на нейните очи.

— Божичко, желая те! — промълви той и ненаситните му устни се впиха в нейните, езикът му се вмъкна в устата й с целувка, която предизвика огнена експлозия по цялото й тяло.

Лорън изстена, притискайки се към него. Ръцете му опознаваха тялото й, издигнаха се нагоре по гърдите й, спуснаха се по гърба й, после още по-ниско и притиснаха хълбоците й към пулсиращата топлина на неговата мъжественост.

Светът се преобърна, когато той я грабна на ръце, впил жадно устни в нейните, положи я на леглото и се отпусна върху нея.

Обхвана с длани гърдите й миг преди да ги покрие с устни. После устните му отново се върнаха върху нейните и той разтвори устата й с жадна страст, а вещите му длани я проучваха, възбуждаха, терзаеха, потапяйки сетивата й в безкрайна палитра от удоволствия.

Той се намести върху нея и тя усети, че жадува да го приеме. Но в мига, в който се опита да разтвори бедра та й, Лорън уплашено подскочи.

— Ник! — изстена задъхано. — Ник, почакай, аз…

Обаче той само дрезгаво изрече:

— Недей, Лорън.

Болката, която долови в гласа му, сломи всяка съпротива от нейна страна, тя здраво обгърна раменете му с ръце и го притисна към себе си, а ханшът й се повдигна, за да го посрещне. Ник проникна в нея така бързо, че Лорън усети само една мигновена болка, която моментално беше забравена, щом той започна да се движи мъчително бавно.

— Чакам те само от няколко дни, а ми се струват цяла вечност — промълви младият мъж и започна да усилва темпото на мощните си тласъци, с което я приближаваше все повече към нейната връхна точка, докато накрая любовта и страстта на Лорън експлодираха в неудържим екстаз. Ник я притисна още по-силно в прегръдката си и с един последен тласък се присъедини към нея в прекрасната самозабрава, в която я беше изпратил…

Преситена и щастлива, тя усещаше топлината на тялото му и тежестта на неговата длан, отпусната върху корема й. Но както си лежеше така, започна да изпитва някаква неясна тревога. Опита се да я пропъди, за да не отнема блаженството на мига, но вече беше твърде късно. Спомни си как Ник я държеше здраво в прегръдките си, как проникна в нея и как й прошепна: „Чакам те само от няколко дни, а ми се струват цяла вечност.“

Наслаждението отстъпи място на суровата реалност. Беше изтълкувала погрешно думите му, когато й каза, че я бил чакал цяла вечност. Смисълът им беше, че няколкото дни, през които трябваше да изчака, за да се люби с нея, му се бяха сторили като цяла вечност. Това не промени чувствата и към него, но я смути.

Дали беше забелязал, че беше девствена? Как ли щеше да реагира? Ами ако я попита защо реши да се люби тъкмо с него? Разбира се, все още не можеше да му каже истината — че е влюбена в него и че иска и той да я обича.

Лорън реши, че ще трябва да избегне обсъждането на този въпрос. Тя бавно отвори очи. Ник лежеше на едната си страна, подпрян на лакът, вперил съсредоточен поглед в нея. Той изглеждаше смутен, нерешителен и видимо развеселен…

Значи беше забелязал. И ако се съдеше по изражението му, имаше намерението да говори за това.

Лорън се обърна на другата страна и побърза да седне на леглото с гръб към него. Тя грабна ризата му, захвърлена на леглото, за да прикрие голотата си.

— С удоволствие бих пила кафе — промърмори. — Ще го направя сама.

Тя го погледна и цялата поруменя, защото топлите му, съсредоточени очи се плъзнаха първо по дългите й стройни крака и едва след това се вдигнаха към лицето й.

Никога през живота си не се беше чувствала толкова неловко, както в този момент.

— Нали… нали нямаш нищо против да ми дадеш за малко ризата си? — попита.

— Нямам абсолютно нищо против, Лорън — отвърна й сериозно, но очите му се смееха. Неговата развеселеност беше толкова смущаваща, че ръцете й започнаха да треперят. Тя сведе поглед и попита:

— Имаш ли някакви предпочитания в подобен случай?

— Харесвам всичко точно така, както го направихме.

Тя впи очи в него, а лицето й пламна, когато каза:

— Не. Исках да кажа дали нямаш някакви предпочитания за кафето.

— Силно и без сметана.

— Да… да ти го направя ли?

— Кое по-точно? — попита многозначително той и лукаво й се ухили.

— Кафето!

— Да, благодаря ти.

— За какво? — попита тя предизвикателно, после побърза да излезе.

Когато влезе в кухнята и запали лампите, беше готова да заплаче. Ник й се присмиваше. Дали наистина е била толкова неспособна, толкова неопитна?

Ник влезе в кухнята и тя побърза да се залови с приготвянето на кафето.

— Защо шкафовете са празни? — попита.

— Защото къщата се продава — отвърна Ник.

Той я обгърна през кръста, привлече я към себе си и тихо изрече:

— Защо не ми каза?

— Да ти кажа какво?

— Дяволски добре знаеш какво.

— Всъщност просто бях забравила.

— Не е истина — захили се Ник. — Опитай с друг отговор.

— Защото никога не е ставало дума за това — сви рамене тя, — пък и защото не мислех, че ще забележиш.

— Никога не е ставало дума — отбеляза хладно той, — защото в днешно време почти не се срещат двайсет и три годишни девственици. Още по-рядко пък се срещат двайсет и три годишни девственици с външност като твоята. Що се отнася до другото… ами че то беше очевидно.

Лорън се обърна и изпитателно се взря в него.

— Но преди… преди този момент, ти не беше разбрал, че не съм… не съм… преди?

— Нямах никаква представа, че си девствена, до момента, когато вече беше твърде късно. — Прегърна я и добави: — Трябваше обаче да ми кажеш за това още преди да стигнем до леглото.

— Ако ти бях казала, нямаше ли да си промениш намерението?

— Не, но щях да бъда по-внимателен — Погледна я учудено. — Защо трябваше да си променям намерението?

— Не знам — смутено отвърна тя. — Мислех си, че може да имаш някакви, хм, резерви към… към…

— Към какво? — попита той с лека насмешка. — Към „кражбата“ на нещо, което принадлежи на бъдещия ти съпруг? Не говори глупости. Той едва ли ще държи да си девствена; мъжете вече не ценят това. Не искаме и не очакваме една жена да бъде неопитна. Нали разбираш, ние също сме със съвременни разбирания. Ти имаш същите физически потребности, каквито имам и аз, Лорън, ето защо си в правото си да ги задоволяваш, с когото пожелаеш.

Тя сведе поглед към златния медальон на гърдите му и попита:

— Случвало ли ти се е някога да обичаш някоя от жените, които си имал?

— Някои от тях — да.

— И не си имал нищо против, ако са поддържали сексуални отношения с много други мъже?

— Разбира се, че не.

— Това прилича на едно доста… студено… отношение.

Клепачите му трепнаха, а погледът му се спря върху гърдите й.

— Ако съм те оставил с впечатлението, че съм студен човек, мисля, че е време да се връщаме в леглото.

Лорън се почуди дали той не преиначи думите й, за да избегне обсъждането на този въпрос. Ако действително е обичал онези жени, нима не беше нормално да има изисквания към тях? Ако наистина я обичаше, нима не трябваше да е доволен, че е единственият мъж, на когото е позволила да я люби. Тя вдигна очи към него.

— Ник?

Той погледна към нежната, млада красавица в прегръдките си. Лицето й бе оградено от разрошени къдри с меден блясък, устните й бяха меки и сочни, а едрия й бюст се притискаше изкусително към него. Ник я притисна още по-здраво и приведе глава.

— Какво? — промърмори, а устните му се впиха в нейните в страстна, упоителна целувка и я принудиха да замълчи.

Малко след зазоряване Лорън се обърна в леглото и видя тъмната глава на Ник върху възглавницата до нея. Със замечтана усмивка тя затвори очи и потъна в дълбокия сън на блажено изтощение. Събуди се отново едва когато Ник постави чаша кафе на нощното шкафче до нея и седна на леглото.

— Добро утро — поздрави го тя, а усмивката й се стопи, когато забеляза, че той вече се е изкъпал и се е облякъл. — Случило ли се е нещо? — попита тя, притискайки чаршафа към гърдите си, докато сядаше в леглото. Смущаваше се да седи гола пред него, но той сякаш изобщо не забелязваше нейното неудобство.

— Лорън, боя се, че ще трябва да си тръгнем малко по-рано днес. Един… един мой колега се обади тази сутрин по телефона, че ще бъде тук след час. Ще се върна с него в града.

Младата жена остана разочарована, а четирийсет минути по-късно, когато Ник я изпрати до колата й, разочарованието прерасна в тревожно смущение. Нямаше и следа страстния и изкусителен любовник от изминалата нощ. Днес той се държеше любезно, но равнодушно — отнасяше се с нея така, сякаш бяха прекарали нощта в игра на карти. Дали пък това не беше нормалният начин, по който мъжете реагират след такива случаи? Лорън реши, че сигурно тя е прекалено чувствителна. Спря до колата си и се обърна към него.

Надяваше се да я прегърне и да я целуне за довиждане. Вместо това той пъхна ръце в джобовете си, погледна я равнодушно и попита:

— Лорън, беше ли взела някакви предпазни мерки срещу евентуалните последици от миналата нощ?

Бременност! Тя се изчерви и поклати отрицателно глава.

Усети, че отговорът й го подразни, но гласът му продължи да звучи спокойно:

— Ако случайно има някакви последици, бих искал да ме уведомиш за това. Не се опитвай да се справяш с всичко сама. Обещаваш ли, че ще ми кажеш?

Беше прекалено объркана, за да може да изрече нещо. Тя само кимна, а Ник й отвори вратата на колата. Когато потегли, той вече се беше отправил към къщата.

 

 

Лорън хвърли поглед към часовника на таблото, докато шофираше през обширните пространства обработваема земя на щата Индиана. „Ако случайно има някакви последици, бих искал да ме уведомиш за това. Да ме уведомиш за това…“ Последните думи продължаваха да отекват в главата й.

Беше го информирала, че ще се върне в Детройт в петък и че телефонът вече ще бъде прехвърлен на нейно име. Ник можеше да я намери в петък само с едно обаждане по телефона. Защо ли й говореше така, сякаш нямаше повече за какво да се срещат, освен ако не се наложи да го уведоми, че е бременна?

В известен смисъл Лорън се чувстваше като използвана и захвърлена вещ. Бяха споделили толкова неща, че го чувстваше близък. Предполагаше, че и той изпитва същото. Едва ли можеше просто така да си отиде и да я забрави.

Обичаше Ник и знаеше, че той я харесва. Дори може би вече беше започнал да се влюбва… Навярно тъкмо това беше причината да се държи така тази сутрин. След трийсет и четири години независим живот и след като беше изоставен дори от майка си, на него едва ли би му се понравило чувството, че щастието му зависи от жена. Колкото повече се засилваха чувствата му към нея толкова по-упорито щеше да се бори срещу тях, реши Лорън.

Слънцето вече залязваше, когато минаваше над река Мисисипи. Беше уморена, но изпълнена с оптимизъм. Когато се върнеше в петък в Детройт, Ник щеше да и се обади.