Страхотна!Страхотна!Страхотна!Поредният страхотен роман на авторката или автора,за съжаление не знам точно,но мога да кажа само поздравления и че със сигурност ще изчета всички книги от нея/него.Това тук беше още един шедьовър!
Романът е страхотен. Преживявах всичко, сякаш бях част от историята. Препоръчвам на всички да го прочетат.
Книгата е изключително интересна и завладяваща! В никакъв случай не трябва да се пропуска!
Страхотен роман!Отново и отново бях във вихъра на чувства и емоции!Прекрасен роман!
Мен не ми направи особено впечатление,не че беше лоша но нищо особено.
Книгата е шедьовър. Перфектна. Със сигурност ще я прочета пак.
Прощавайте, мили дами, но не девалвирате ли леко понятието „шедьовр“, лепвайки го на любовно романче? Ако тази книга е „шедьовр“, то тогава какво да кажем за „1984“ или „Престъпление и наказание“ например?
Драги Barlow, в коментар под едно доста гнусничко четиво, което обаче вие харесвате, но не харесахте отрицателните коментари към него, писахте, че всеки има право да си изказва мнението. Да, така е. Защо сега се възмущавате, че някои потребители харесват даден роман и му дават най-висока оценка?
Тук има литературни произведения за всеки вкус, нека всеки си чете каквото му душа иска, съответно ще си пише коментари и ще си гласува както иска. Вас какво ви засяга това? Аз лично не смятам, че се девалвира понятието „шедьовър“ в случая (да, пише се шедьовЪр, а не шедьовр!). Става дума, че книгата е шедьовър в съответния жанр, а не сравнена с книгите на Оруел или Достоевски.
С други думи, четете си „1984“ или „Престъпление и наказание“, както и „11 000 камшика“ и си мълчете. Никой не ви кара да четете любовни романи, не четете и коментарите към тях. Така няма да спамите за щяло и нещяло.
Еееех, пак обидчивост, пак запенени слова… Къде, драга госпожо, съм споменал че НЕ трябва да се четат или коментират положително розовите книжлета? Посочете ми, ако обичате, защото аз поне не съм видял. Не съм против четенето и обсъждането на каквато и да е литература, била тя и напълно посредствена… Убежденията ми са либерални. Изказах се само против девалвацията на определено понятие. Но вместо да се отговори по същество е по-лесно да се възмущаваме на теми от по-общ характер.
П.П. Ако обичате, не е нужно да коментирате ортографията ми. Като френски възпитаник не съм свикнал да бутам излишни „ъ“-та къде ли не.
Като сте френски възпитаник, пишете си на френски! Не знам каква е Вашата „ортография“, но в българския език има правопис /както и във френския/.
Франция е аграрна соц пародия на регионална супер сила. Финансова, културна и модна столица май ес. Почни от свинята Ришелю, мини през предателя дю Гол и виж Франсоа Холанд и ще разбереш защо са гнойната пъпка на стария континент.
Помийната яма на стария континент е кучешкият остров като започнеш с изрода хенри осми,минеш през вонящия толум чърчил и свършиш с вещицата,която умря преди няколко дни ,вземеш предвид статистиката ,че 49% са хомосексуалисти ще разбереш каква деградирала нация са .Оттук става ясна любота им към арапя и турчоля.
ПРИЗОВАВАМ МОДЕРАТОРИТЕ да се включат с големия парцал и да изчистят всичко, което не е по темата за конкретното произведение!
Скъпа нт, моля ви да коментирате книгата или да споделите мнението си по темата, а не да скандирате лозунги, да леете омраза и да демонстрирате презрение към дебата ни.
Не се пеня, Barlow, само си изказах мнението и ви отговорих относно девалвацията на думата шедьовър, обаче вие винаги скачате като ужилен да ме репликирате, нещо, което доста ме забавлява.
Може да не сте споменал изрично, че не трябва да се четат любовни книги, но отношението ви към тях ясно прозира от няколко ваши коментара, които съм чела, та не ми се връзва много твърдението ви, че сте с либерални убеждения.
Относно ортографията ви, ако щете бъдете и бимбинистански възпитаник, хич не ме интересува, но преди всичко сте български гражданин, предполагам. А аз като българка, ценя много и уважавам българския език, граматика и правопис. Та в тази връзка буквата „ъ“ е 26-тата буква от българската азбука и съвсем не е излишна.
Уважаема г — жо ganiva,
Позволете ми да се съглася с г — н Barlow, като освен това се осмеля да Ви препоръчам от мое име един също не лош любовен роман. Става въпрос за романа „Човекът, който се смее“ от прочутия френски писател Виктор Юго. Осмелявам се да направя тази препоръка воден само и единствено от дълбокото ми уважение към всички четящи български граждани, независимо от това кой литературен жанр стои най — близко до сърцето им.
Надявам се, също така, че бихте приели благосклонно съвет от един, донякъде
професионално свързан с литературата читател.
Благодаря Ви.
Поздрави
g: „отговорих относно девалвацията на думата шедьовър“
B: Къде? Любопитен съм.
g: „вие винаги скачате като ужилен да ме репликирате, нещо, което доста ме забавлява.“
B: Аууу, не думайте… То се вижда кой скача като ужилен и кой защитава достойно позицията си :D Апропо, ако Ви бях „репликирал винаги“, трябваше да има мои коментари под цялата Нора Робъртс и други такива разни безобразни…
g: „Може да не сте споменал изрично, че не трябва да се четат любовни книги“
B: Не, определено не съм споменал.
g: „отношението ви към тях ясно прозира от няколко ваши коментара, които съм чела, та не ми се връзва много твърдението ви, че сте с либерални убеждения.“
B: Тук вече се обърках:) Какво общо има нехаресването ми на любовните романчета с либералните възгледи? Защо да се изключват взаимно? Изразил съм неприязнено усещане към розовките книжки, самата истина. Но в качеството ми на либерал, на никого не съм забранявал да си ги чете и коментира. Това май за трети път го повтарям, но уви нахалост…
g: „ако щете бъдете и бимбинистански възпитаник“
B: ??? Къде е това? ???
g: „аз като българка, ценя много и уважавам българския език, граматика и правопис“
B: Браво!
g: „буквата «ъ» е 26-тата буква от българската азбука“
B: Не знаех. Неук щях да си умра млад и зелен… Тюх!
g: „и съвсем не е излишна.“
B: В някои чуждици определено не стои добре.
Към списъка с шедьоври бих добавила ,,Братя Карамазови" и ,,Властелинът на пръстените", споделям мнението на Barlow — не става дума за харесване на книга (независимо от жанра), а за най-доброто от най-доброто. Например за мен шедьоври в любовния жанр са ,,Гордост и предрасъдици", ,,Птиците умират сами", а защо не и ,,Брулени хълмове", ,,Отнесени от вихъра", ,,Вечната Амбър".
Не е лоша книжката. Но наистина и дума не може да става, че е шедьовър! И само да изясним: не съм отрицателно настроена към розовите романи, както e Barlow. Чета всякакви жанрове. Но съм съгласна с човека, че има любовни романи, които са страшно глупави и пак са наричани шедьоври… Друг е въпроса, че Barlow има малко крайно мнение по въпроса за този тип литература. Но всеки с вкуса си…
P.S. Както казах — не е лоша книгата, но определено не бих я прочела пак.
Мислех да се въздържа от отговор, но все пак реших отново да пиша.
Първо да изясня нещо и нека да е веднъж завинаги — не казвам, че тази книга е шедьовър, а че някои потребители, които са я чели, я намират за такава.
Второ, когато аз пиша в някой коментар към любовен роман, че е шедьовър, имам предвид шедьовър в ЖАНРА ЛЮБОВЕН РОМАН, А НЕ ИЗОБЩО В ЛИТЕРАТУРАТА!!! Има разлика, нали? Така че, хайде моля ви, стига сте ми давали за пример Достоевски, Юго, Оруел и прочие. Да, много от техните романи са шедьоври в литературата, но тук се коментира конкретен роман от жанра любовни романи, който няма нищо общо с класическата литература. И изобщо се чудя защо разни хора, които не харесват този род литература (любовната), спамят тук и дават съвети какво да се чете. Някой някога от феновете на любовните романи да е спамил под романи на руски или френски класици, или на други писатели и да е препоръчвал да четете Сандра Браун или Нора Робъртс примерно? Аз поне не съм видяла такова нещо. Защо вие, няколко души тук, спамите под любовните романи?
Ето какво пише преди да пуснете коментар, ако не сте го чели де: „Уважаеми посетители на сайта, всеки е добре дошъл да изкаже мнението си относно дадено произведение. Имайте предвид, че модераторите ще изтрият коментара или част от него, ако той съдържа обидни и груби нападки към другите, както и ако рекламира собствени възгледи, които не са в контекста на произведението…“
Та, значи, барлоу, tzdk, абв — вие четохте ли този роман, защото аз не останах с такова впечатление и защо си рекламирате собствените възгледи, които не са в контеста на произведението? Защото вие не сте чели тази книга и не изказвате мнение дали ви харесва или не, вие спамите и ми налагате своите вкусове, както и на другите фенове на жанра.
Нека изясня и още нещо — годините ми са доста и смея да твърдя, че съм прочела хиляди книги. Имам и много богата библиотека като събирам книги от 35 години. Едно време хубава книга се купуваше в комплект с някоя друга, дето никой не щеше да я купува (ако нямаш позната книжарка) или от антикварна книжарница. Вероятно съм от малцината луди, които все още продължават да дават пари за книги и към днешна дата. Имам и съм чела всички класици, които ми препоръчвате. Откакто се помня все чета и продължавам да го правя.
tzdk, чела съм и имам и „Човекът, който се смее“ на Юго, но за съжаление не съм фен на този роман — въпрос на вкус. Любимият ми роман от него е „Парижката света Богородица“. Ето там се говори за голяма любов.
Любовните романи навлязоха в България след промените през 1989 г., но аз лично ги открих за себе си някъде към 1994 г. Тогава започнах да продавам книги на улична тараба и вършех това в продължение на доста години. Уверявам ви, че четях почти всички автори, които се издаваха на нашия книжен пазар, за да съм полезна на клиентите си. Така че, моля ви, не ми препоръчвайте какво да чета и какво не, аз знам доста по-добре.
В заключение, напоследък съм се ориентирала към любовните романи като по-леко четиво, което не те кара много-много да се замисляш, като противовес на скапания живот и мизерията, в която живеем през последните няколко години в България.
Ами това е. Дано веднъж завинаги да сме се изяснили по някои въпроси и по възможност да се спре с глупавия спам под любовните романи. Който ги харесва, да си ги смята за шедьоври, тяхно право си е, а тези, които не ги харесват и не ги четат, да не коментират. Благодаря за вниманието.
моят проблем със спамът на чиклит гилдията е, че са точно толкова съдържателни, колкото и самите книги. С две думи — плоски са, не можеш да изведеш никаква идея, не можеш да съпоставиш с нещо, не се обогатяваш, не страдаш/не се радваш истински. Може би изпитваш някакъв гъдел, отъждествявайки се с герои и ситуации, но пак ми се струва безсмислено. А коментарите се свеждат винаги до „страхотна е!“ „нежна и увлекателна!“ „лека и забавна“… прочетох я на един дъх, не усетих как свърши, ще прочета и останалите бла-бла-бла. Ами гласувайте там с 6 или с 1 и другите ще разберат, че евентуално сте я харесали/ не сте я харесали. Трябва да скролвам и да местя страници, за да намеря на нормалните книги коментарите. Досадно е.
Скъпа ganiva,в днешно време малко са хората,които четат.ЗА СЪЖАЛЕНИЕ.А относно четенето на любовни романи аз лично съм научила доста интересни неща от тези книги,например коя е най-старата столица на Япония,за фиордите в Норвегия и всеки от тях е със история и така нататък….
Ами, който не е внимавал в училище, така се научава; от любовните романчета.
Предполагам няма да отречете,че човек се учи,докато е жив.Аз чета книги от абсолютно всеки жанр,а относно това,че обичам да чета любовни романи не ме прави човек с по-нисък коефициент на интелигентност от Вас или всеки друг,отричащ този тип книги.Желая Ви приятен ден!
Уважаеми „д“ извинявам се от името "чиклит гилдията " че оскверняваме читателските коментари с нашите прости изречения .Но все пак те плод на мисловна дейност макар и трудно забележима.
Аз чета тези романи защото " ..напоследък съм се ориентирала към любовните романи като по-леко четиво, което не те кара много-много да се замисляш, като противовес на скапания живот и мизерията, в която живеем през последните няколко години в България." Това е цитат от „ganiva“ харесва ми и затова го използвах .
А вие ползвайте по често скрола и не забравайте че всеки има право на мнение независимо дали на вас ви харесва или не .
разбрах, чиклита ще спаси България ! Алилуя !
Ех, че дискусия съм предизвикал! А като си помисля, че този грандиозен диспут се разгоря от една единствена невинна забележчица, която моя милост си позволи да пусне… Понеже съм апострофиран, чувствам се задължен да отговоря на всички по ред на номерата, въпреки че едва ли има смисъл.
1. До изпадналата в праведен гняв ganiva:
g: „когато аз пиша в някой коментар към любовен роман, че е шедьовър, имам предвид шедьовър в ЖАНРА ЛЮБОВЕН РОМАН, А НЕ ИЗОБЩО В ЛИТЕРАТУРАТА!!! Има разлика, нали?“
B: И да крещите, и да не крещите, не мога да приема подобно твърдение. Една книга или е шедьовр или не. Няма такова нещо като „шедьовр в жанра“. По тая логика трябва да приемем и определени порнофилми за „шедьоври“, само защото, видите ли, били много известни сред почитателите на жанра… Няма логика. Една книга или има принос в световната литература, или не. Ако няма, значи не е „шедьовр“. Това, разбира се, не означава, че не бива да се чете и коментира. Просто подобно определение не ѝ приляга.
g: „И изобщо се чудя защо разни хора, които не харесват този род литература (любовната), спамят тук и дават съвети какво да се чете.“
B: 1. конструктивната критика не е спам; 2. не препоръчвам нищо, всеки с вкуса си. Просто си позволих да дам пример.
g: „Имайте предвид, че модераторите ще изтрият коментара или част от него, ако той съдържа обидни и груби нападки към другите“
B: Никъде в коментарите ми няма „груби нападки“. Това се вижда с просто око.
g: „Та, значи, барлоу, tzdk, абв — вие четохте ли този роман, защото аз не останах с такова впечатление и защо си рекламирате собствените възгледи, които не са в контеста на произведението?“
B: Моля, моля! Нищо не съм „рекламирал“. Просто взех отношение към неточната употреба на понятие. Това го обяснявам комай за трети път, но както казва поговорката „едно си баба знае, едно си баба бае“.
g: „Защото вие не сте чели тази книга и не изказвате мнение дали ви харесва или не, вие спамите и ми налагате своите вкусове, както и на другите фенове на жанра.“
B: Ако преди да се възпламените от гореспоменатия праведен гняв, бяхте разбрали какво съм написал, щеше да Ви е ясно, че „налагането на вкусове“ никога не е било моя цел. Но Вие предпочитате да си се разпените. ОК.
2. Към dakel51:
d: „Като сте френски възпитаник, пишете си на френски!“
B: Във френските сайтове, които следя, го правя.
d: „Не знам каква е Вашата «ортография», но в българския език има правопис /както и във френския/.“
B: За първи път чувам! Ако не знаете какво е ортография, надникнете в речника. Не е тук мястото да питате.
3. Към Лондон Берлин:
Млади приятелю, тук обсъждам само и единствено литература. Не смятам, че прекрасният сайт, наречен Читанка е място за бистрене на политиката. Затова, моля, приемете извиненията ми, но няма да се задълбая в повдигнатите от Вас въпроси. Не му е тук мястото.
Искрено се надявам поне този път да съм бил разбран. Постарах се максимално да бъда пределно ясен в изказванията си. Все пак, предвид досегашния ми злополучен опит в това отношение, си съхранявам правото на известен скепсис. Желая на всички приятно четене и нека не бъдем тъй обидчиви!
Прочетох книгата само заради всички коментари, които прочетох, смея да твърдя, че са по-интересни от самата книга. Моля не ме замеряйте с камъни :D Книгата определено е посредствена.Не разбирам как така разпали подобна дискусия. Става само за четене на плажа докато си почиваш и не мислиш за нищо. Не съдете barlow за това, че е напълно прав и казва истината.
Благодаря ви ’д ’ че сте прочели коментара ми ,но не сте го разбрали нищо такова не съм написала "разбрах, чиклита ще спаси България ! Алилуя ! " .Но май ви е по лесно да отричате всяко мнение различно от вашето а не да се опитате да го разберете .
Прочетох въпросният роман тъй хвален от дамите тук. Не мога да кажа,че останах очарована и определено не го смятам за шедьовър.Една пряка реч и нищо друго…Но за всеки влак си има пътници,както се казва;)
Харесвам книгата, харесвам Джудит Макнот и не мога да развера защо всичко се правите на велики. Всеки от вас е могъл да прекрати четенето на този „безинтересен роман“ след като не е по вкуса му. Благодаря на Читанка и бих прочела още романи от този автор. Давам 66666.
Харесвам книгата, харесвам Джудит Макнот и не мога да разбера защо всичко се правите на велики. Всеки от вас е могъл да прекрати четенето на този „безинтересен роман“ след като не е по вкуса му. Благодаря на Читанка и бих прочела още романи от този автор. Давам 66666.
Не мога просто да се сдържа да не се включа в като видях цялата тази дискусия(колкото и отдавна да се е случила, никога не е късно). 1) В разговорната реч не винаги думите се използват в прекия им смисъл и в правилния им контекст, но по моя скромно мнение това е напълно прието за правилно т.е. не е грешно. От което смея да твърдя, че използването на фрази като „шедьовЪр в жанра“ са допустими, който както иска да го разбира.
2) Защо трябва да се правим на големи професори и да четем световна класика. Че аз като прочетох „Брулените хълмове“, „Джейн Ейр“, „Гордост и предразсъдаци“ и т.н.(даже някои не успях да ги довърша до край) нито поумнях кой знае колко много, нито ми харесаха. В крайна сметка книгата е, за да ти достави удоволствие, а не защото някой казал, че тази книга трябва да се прочете и веднага юруш всички. Всеки чете това, което му харесва и му доставя удоволствие. Аз няма да си причиня това повече- да се мъча над някоя книга само защото била класика.
3) Чиклита ми доставя достатъчно удоволствие, дори със своето съвършенство. Не е само „гъдел“, колко пъти съм се смяла, колко пъти съм плакала( и не съм само аз).
4) Мога още много неща да кажа, но става прекалено дълго. В завършек- който наистина иска да избяга от вечните философи от типа „да бъда или да не бъда“, който иска да избяга от негативната енергия, която всеки ден със сигурност по един българин му отпраща и който иска просто да се изпълни със сладка емоция- за него е чиклита.
ПС: Книгата е хубава. Аз лично смятам, че е шедьовър в жанра. Прочела съм я 2 пъти вече и ми е една от любимите.
Съжалявам, но не мога да се съглася с изходната точка на Вашето изказване, а именно: „В крайна сметка книгата е, за да ти достави удоволствие“. Моето разбиране за литературата е друго — книгата е, за да накара човека да мисли, да подтикне към разсъждение, да обогати познанията и мирогледа. Не виждам как книга, съдържаща следното може да постигне този резултат:
„Като си напомняше, че Лорън все още е твърде неопитна и не бива да я притеснява с прекалена настойчивост Ник я вдигна на ръце и я понесе към спалнята.
Там се изправиха един срещу друг. Лорън започна да го съблича под изгарящия му поглед. И когато накрая дантеленото й бельо се свлече на пода, тя го погледна право в очите й застана смело пред него.“
От самото начало не съм имал намерение да обиждам когото и да било. Не мога да се примиря обаче с идеята, че книга с подобно съдържание може да има нещо общо с добрия вкус.
Съвсем отделно: когато чуя Класика, не си представям точно сестрите Бронте. По-скоро Достоевски.
За това: „книгата е, за да накара човека да мисли, да подтикне към разсъждение, да обогати познанията и мирогледа“ несъмнено сте прав и Ви подкрепям напълно. Обаче има и друг момент. Ще споделя личния си опит. Докато бях студентка, особено в разгара на сесиите, открих т.нар. „розови романи“. Те ми бяха „бягството“ на ума от това, което трябваше преговарям, заучавам, разработвам, но преди всичко да РАЗБИРАМ, за да мога един ден да бъда добра в професията си. Представете си тази глупост, която сте постнали от ромачето, четена като упойка за заспиване след 10–15 + часови маратони учене. Помагаше ми, защото мозъка превключваше на режим „Немислене“ и колкото да е невероятно, така успявах да си почивам. Оттогава насетне ползвам този жанр именно в подобни ситуации.
Малко за Класиката — това, което прочитам и преживявам чрез нея, си остава за вътрешна употреба и доволството на душевния ми мир. Нямам никакво намерение да споделям какъв ефект са предизвикали тези книги в мен, защото съм скъперник и ценя личната си територия повече от всичко, за да си губя времето чрез виртуална анонимност да се правя на интелигентна и интересна (което НЕ означава, че пишещите подобни коментари са такива лицемери, тъкмо обратното). Как да опиша душевния оргазъм изобщо и защо пък? Не е ли редно да му се насладя насаме, до пълното разнищване и трептене на всеки неврон? Иначе би било като да правя секс пред публика. Е, няма как! Така че, извинете за това сравнение но…литературата, обозначавана като Класика (нарочно с главна буква), не бих коментирала. Не мога да обясня защо обичам толкова чувствено и интимно Равик, нито имам желанието за това. Рабирате ме, предполагам?
Има и друг момент — признавам, че съм се забавлявала като съм пускала „уловки“ в мои коментари, за да видя дали мога да бъда изобличена в погрешно твърдение, незнание и неграмотност. Трябва да кажа, че макар дамите, четящи розовия жанр да изглеждат леконравни или глупави за хора като Вас, ме изненадаха приятно. Сред читателките тук има доста „скрити лимонки“ (изключвам моя милост).
За да не вземете сега да си помислите, че съм някаква „бяла лястовица“, ще спомена и че имах други колеги, които са прилагали с такъв успех същата терапия, за която Ви разказах. Интересното бе, че колкото по-нелогично, глупаво и дори откровено просташко четиво се ползваше (еквивалентите на в-к ШОК дори?!), толкова разтоварващият ефект нарастваше. Явно темата е подходяща за PhD на психолог, особено пък психиатър :-D. Ах, да! Тогава още го нямаше Плейбой, който започна да излиза в България през последната година от следването ми, та колегите — мъже да понаучат нещо повече за анатомията.
Доколкото подобни книжки отговарят на добрия вкус, не се наемам да споря. Сестрите Бронте никак не харесвам, но Остин ще я браня до кръв ;-) Пожелавам Ви всичко най-добро и простете за намесата в разговора.
Мече Кода, не воювам с жанра. Разбирам, че хората имат нужда от развлечения и умствено разтоварване. Аз лично, когато съм претоварен и се нуждая от мозъчна почивка или гледам филми, или чета криминални романи. Много харесвам Агата Кристи, например. Но не съм обявил „Убийство в Ориент експрес“ за шедьовр, защото макар и да е много интересна и увлекателно написана книга с приятното за мен английско чувство за хумор, тя не е шедьовр.
Ако съм посочил определени автори или заглавия в по-горните си постове, не го правя от „ексхибиционизъм“, а просто, за да дам пример. Никъде не съм коментирал преживяванията си във връзка с прочетеното, затова Вашият екскурс върху четенето и анонимното обсъждане на Класиката не би трябвало да е отправен към мен.
Пак ще кажа, надявам се да е за последно:
1. Нямам нищо против жанра. Това, че не ми допада, не означава, че тези книги нямат право на съществуване.
2. Не смятам, че хората, които ги четат задължително са прости или нискоинтелигентни. Въобще, да се съди за човек само по дадено негово предпочитание, поне за мен, е крайно неуместно.
3. Не мисля, че е в рамките на добрия тон да се напада и обвинява в тролене всеки, който не споделя отношението ти към дадена книга. (Това не е към Мечето Кода, а към някои разписали се по-горе.)
4. Възразих единствено срещу изключително неточната употреба на понятието шедьовр, както и срещу съждението: „Книгата е за това, за да доставя удоволствие.“
П.П. Не съм казал нито дума против мис Остин.
Желая на всички прекрасна пролет!
Barlow,
Приемете искрените ми извинения моля, тъй като явно съм ви засегнала, а съвсем не исках това!
Разбирам наистина много добре възраженията Ви за своеволната употреба на думата „шедьовър“ по повод въпросната книга, както и хилядите подобни на нея. За мен „Гордост“ е една от посредствените книги специално на тази авторка. Също така никога не бих нарекла роман от този вид „шедьовър“, защото смятам, че е неуместно. Дори и недотам убедителните творби на сестрите Бронте не бих причислила към жанра. Да, наистина не сте казал нищо срещу Дж. Остин, а това бе мое вмъкване, извинете за което. Просто се опитах да Ви обясня друга позиция (на някои от дамите тук), за да се сложи край на недоразумението, което струва ми се, възникна сякаш от нищо. Във виртуалното общуване (поне на мен) е малко по-трудно да се постигне изглаждането на подобни неразбории, тъй като липсват прекият диалог и визуалният контакт. Не смятам „негативните мнения“ като Вашето за тролене под подобни романи така или иначе, но и защото се аргументирахте с цитат от текста и няма как да Ви възразя. Дори признавам, че силно ги предпочитам пред: " Книгата е уникална", „Прочетете непременно“ и т.н.. Освен това можете да изказвате справедливото си възмущение и това не подлежи на дискусия, тъй като е Ваше неприкосновено право. Различното от това би било своеобразна цензура и първата стъпка по ужасния път към изгарянето на книги.
Последна вметка, ако позволите. Има хора, за които книгата носи наистина само удоволствие и затова избират такава, през която „да преминат“ като на филм, без да се замислят, а само да съпреживяват. Но има и хора (Вие явно), на които именно процесът по осмисляне и научаване на нови и ценни знания доставя тази радост. Не мога да не се стърпя да направя и още едно сравнение. Харесвам изключително много картините на Тамара де Лемпицка. Намирам ги заредени с експлозивна еротика в най-чист и съвършен вид, доколкото може да бъде предадена в съвременното изобразително изкуство. Оказа се, че това си е само мое мнение сред тези, с които коментирах художничката. Явно само аз виждам изключително наситените сексуални пулсации. Присмяха ми се, няма да описвам как, но това в никакъв случай не ме обиди или направи нещастна. Не мога да накарам другите да видят това, което виждам аз, нито пък твърдя, че съм права във възприятията си. Явно същият момент го има и по отношение на „розовите“ романи. Дамите, които изпадат във възторг от тях, не биха желали или могли (в по-лошия случай) да разберат Вашата позиция.
Бъдете здрав и всичко най-добро желая!
Мече Кода, ни най-малко не се чувствам засегнат от коментарите Ви, напротив, изчетох ги с интерес. Предполагам, че съм създал такова впечатление заради традиционно резкия си изказ и моля за извинение. Единственото ми желание беше да се изразя пределно ясно. Желая Ви всичко най-добро и приятно четене!
Първо, за книгата — харесвам я, определено има някакъв замисъл, не е само като да са мигнали и да са открили „голямата“ любов.
Не мога да не се съглася, с Barlow, че с лека ръка се раздават гръмки похвали — всяка втора книга е неповторима, уникална, страхотна или шедьовър. Понятията наистина губят стойността си, когато се раздават с лека ръка. /подозирам, Barlow доста се забавлява като се включва в коментарите на „дамски“ книги/
Сега обаче нека погледнем, що е то класика — най-общо, …нещо, чиято стойност може само да се увеличи с времето и притежава качества, които са практически вечни. В такъв случай, наистина ли Достоевски, Толстой, Юго…. са класика. Ако сложим ръка на сърце, за съвременните млади те са „несмилаеми“. Но някой някога ги е определил за класика, включени са в учебната програма и по подразбиране ще се водят за класици, независимо как ги определя масата в 21 век.
Кой и защо чете даден тип литература е абсолютно без значение за останалите, ако ще и само „розови“ романи да чете някой, това не го прави по-глупав от любителите на класика — сега няма да си мерим житейските и професионални успехи/неуспехи, нали така?
Впрочем, ще ми се да попитам victory, на вас наистина ли в училище са ви говорили за най-старата столица на Япония, или и вие като нас научихте много неща от книгите /не винаги класика/, знам ли… може би за фойерверките. Думата ми е, че беше дребнаво изказването.
Та така, малко повече толеранс, няма да е излишен при споровете.
Ами, аз пък съм съгласна, че подобни „бози“ не трябва да се наричат шедьоври. С 5 ръце подкрепям поддръжниците на това мнение. Да, жанрът е увлекателен, забавен и разтоварващ, но да пльоснеш ей така думата „Шедьовър“ с удивитална накрая е …., ох не знам, чак обидно ми става някак си :(
А и друго. Отворете наслуки който и да е класически роман в Читанката и прочетете коментарите. После отворете пак наслуки един любовен роман и прочетете коментарите. Е тогава може би някои от вас ще си отговорят на въпроса защо ние останалите смятаме любителите на този жанр за повърхностни.
Госпожо megz,бихте ли обяснили на една читателка на тъй наречените от вас „бози“ ,какво значи класика.
Ще съм много щастлива да разбера, кои сте вие останалите,който…Цитирам вашите думи:
„Е тогава може би някои от вас ще си отговорят на въпроса защо ние останалите смятаме любителите на този жанр за повърхностни.“
Шедьовър е оценка 6 за дадено произведение, не бъдете злобни и оставете всеки да коментира както го чувства. Аз лично като видях че пише шедьовър..реших че книгата е прекрасно четиво, не съм се задълбочавала, нито съм се гневила на хората който са оценили книгата по този начин, всеки има право на мнение и всеки човек е различен, т.е всяко мнение е нормално да е различно от това което мислите.
Между другото дадох оценка 4.
Дами,смях се от сърце!Който не е прочел тази книга,губи!Губи един неочакван калейдоскоп!Добро чувство за хумор, отморете се!
Бих нарекла книгата доста сапунена.Едва ли може да има подобно държане на секретарка към шеф на корпорация…всичко се случва прекалено бързо и розово.Бих казала, че тази книга е най-слабата от всичи които съм чела от Джудит.
В сравнение с другите и книги тази не става посредствена е :(
Хубава история, посредствена книга.
Здравейте. Аз не съм чак такъв познавач,но мога да кажа когато една книга ми харесва и когато не. Тази определено не можах да оставя, докато не видях края и . Страшно увлекателна и динамична книга.
Интересна е много ми хареса историята, само че много кратка, някакси набързо всичко започна и свърши преди да успея да и се насладя и бях на финала! И края беше написан почти с едно изречение набързо без излишни обяснения, сякаш някой е гонел авторката да приключи набързо историята! Оценка 5 от 6
Аз разбрах,че книгата е „шедьовър“ пореден от авторката.В този жанр.Не знам защо така класически се е възприела тази дума,а и не съм чувала да е ограничена за определен тип художествена литература.Още не съм я чела,но аз чета всичко,от световна класика до т.нареченият чиклит.Много ми хареса коментарът на някого по-нагоре,че този тип книги й действат разтоварващо на фона на къде по-серизони учения,подготовка за диплома или кариера.На „розов“ роман посягам много рядко,просто защото насред другите „по-стойностни“ книги не остава време за бозички.Но веднъж-два пъти в годината може и да прехвърля някоя лека подсладена вода.Не виждам нищо лошо.По-добре розов роман,отколкото телевизия и ракия или пък дори нищо!Книгата е безценна,като носител,като разказвач.Аз съм с две ръце за идеята човек да опитва да чете всичко,да отовори колкото може повече „прозорци“ и да диша от онази история,която най-много му харесва.Приятно четене.
„шедьовър“
Една от най-добрите книги на Джудит Макнот
Много увлекателна книга! Прочетох я на един дъх!
Смях се , ядосвах се и преживях всеки един миг. Емоция , страст ГОРДОСТ…тя в краката му се врича в любов ,а той извръща поглед и се отрича от любовта и…. Преживейте го и вие !
Книгата е страхотна. Чете се на един дъх.
Майчице, какъв дебат! Още не съм чела книгата, но след толкова противоречиви мнения ще взема да си съставя мое. И, само между другото, за мен книгите също са основно източник на удоволствие, поради което ще видите мои коментари най-вече при Нора Робъртс и др.под.Когато искам да науча нещо ново, вземам учебник, енциклопедия или специализирана литература.
Книгата е много сладка …. Изпълнена с хумор и сатира , и си заслужава отделеното време …… Изобщо не четете словоизлеянията на психоболните мозъци като Barlow ….. Това е книга , която се чете леко , зарежда те с позитивизъм и след това ти остава приятен спомен и чувство , че не си си загубил часовете отделени за книгата ……. Благодаря на читанка и екипа !
Историята ми беше много интересна, но изказа на авторката нещо не ми хареса особено. Прекалено много прилагателни като за моя вкус — нещо от сорта на „лазурното синьо безоблачно лятно небе“.
Неможа да ме грабне книгата , четох добри отзиви , но уви ..
Тъпотата на главната гериня ме изнерви…
Книгата е вълнуваща и интересна.
Може и да не е шедьовър този роман, но е динамичен и достатъчно увлекателен, за да бъде прочетен.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.