Джудит Макнот
Гордост (19)

ГЛАВА 19

— Слава Богу, че се връщаш! — възкликна Мери в срядата, когато Ник влезе забързано в кабинета си, следван от Ерика и Джим. — Майк Уолш настоява да говори не забавно с теб. Казва, че е много спешно.

— Кажи му да се качи при мен — каза той. — А после ела при нас да вдигнем наздравица. Решил съм още сега да за мина с Лорън за Лае Вегас, за да се оженим. В момента презареждат самолета с гориво и го регистрират на летището.

— Лорън знае ли за това? — смръщи се секретарката. — Тя е долу в кабинета на Джим, има много работа.

— Аз ще я убедя колко разумен е моят план.

— Когато самолетът излети и тя вече няма да има никакъв избор — добави Ерика със заговорническа усмивка.

— Точно така — захили се Ник. Тя му беше липсвала толкова много, че всеки ден й се обаждаше по три пъти като някакъв побъркан от любов ученик. — Настанявайте се удобно — добави. После се протегна към широк шкаф, където имаше някои дрехи за преобличане, и извади чиста риза. Пет минути по-късно той излезе свежо обръснат от банята и погледна към Майк Уолш и кръглоликия мъж, изправени до дивана, където седяха Джим и Ерика.

— Какво има, Майк? — попита Ник, като се приближи към бара и извади бутилка шампанско, застанал с гръб към останалите.

— Има изтичане на информация за проекта „Роси“ — започна предпазливо адвокатът.

— Точно така. Нали аз сам ти го казах вече.

— Хората в Казано, които са се опитвали да се доберат до повече информация за Роси, са били хора на Уитуърт.

— Давай нататък — подкани го с равен глас.

— По всичко личи — продължи адвокатът, — че в нашите редици има жена, която явно шпионира за Уитуърт. Аз наредих на Руди да подслушва нейния служебен телефон тук и да я държи под постоянно наблюдение.

Ник извади четири чаши за шампанско от барчето, като си мислеше за усмивката на Лорън и нейното красиво лице. Довечера щяха да се оженят, а след това единствено той щеше да има правото да я прегръща, да съединява тялото си с нейното, да я милва и целува…

— Слушам те — каза. — Давай нататък.

— Вчера тя беше заснета как му предава четири от офертите на „Синко“. Имаме на разположение сбора от копията, които е предала на Уитуърт, за да ги използваме като доказателство в съда.

— Този мръсен кучи… — Ник едва сдържаше гнева си и се опитваше да не допусне ненавистта към Филип Уитуърт да му развали настроението. — Джим, ще направя онова, което трябваше да направя още преди пет години. Напълно ще го отстраня от сферите на бизнеса. Отсега нататък искам „Синко“ да се включва с оферти във всяка сделка, с която се заеме той, и при това искам да предлагаш по-ниски от нормалните за нас цени. Ясно ли е? Искам това копеле да ми се махне от главата веднъж завинаги!

След като Джим измърмори нещо в знак на съгласие, Майк продължи:

— Можем да получим разрешение за арестуването на тази млада жена. Вече говорих със съдия Спат и той е готов да направи това веднага щом получи твоята дума.

— Коя е тя? — попита Джим, когато видя, че вниманието на Ник сякаш беше по-ангажирано с шампанското.

— Любовницата на Уитуърт! — намеси се Руди. — Аз лично направих проучванията за нея. Тази мадама живее като кралица в луксозен апартамент в Блумфийлд Хилс, наемът на който се плаща от Уитуърт. Облича се като манекенка и…

Ник застина от ужасно предчувствие. Все още с гръб към останалите, прошепна:

— Коя е тя?

— Лорън Данър — намеси се адвокатът и по този начин попречи на разгорещения агент по сигурността да довърши. — Ник, знам, че тя има някакви лични взаимоотношения с теб и че тъкмо това е момичето, което буквално падна в краката ни през онази нощ. Публичното разгласяване на нейния арест определено ще възпре всеки, който има намеренията да ни шпионира, но изчаках първо да поговоря с теб. Трябва ли да…

Ник се задуши от болка и гняв.

— Прибирай се обратно в твоя кабинет — нареди той — и ме чакай там. Аз ще ти се обадя. — Без дори да се обръща, Ник кимна с глава към Руди. — Махни го от очите ми, за да не го виждам повече… никога!

— Ник… — обади се Джим.

— Махайте се! — извика несдържано, след което гласът му стана опасно спокоен. — Мери, обади се на Лорън и й кажи след десет минути да се качи при мен. После се прибирай вкъщи. Вече е почти пет.

Когато те излязоха, Ник се изправи над бара и изля шампанското, с което смяташе да отпразнува женитбата си с ангел. За една принцеса с усмихнати сини очи, която влезе в живота му и го обърна наопаки. Лорън го шпионираше, предаваше го на Уитуърт. Тя беше любовница на Уитуърт.

Сърцето му не желаеше да приеме тази мисъл, но умът му знаеше, че това е истина. Това обясняваше откъде всъщност е имала средства, за да живее така и да се облича по този начин.

Спомни си как в събота вечер я беше представил на Уитуърт, както и начина, по който тя се направи, че не го познава. Гняв и болка се лееха във вените му подобно на прогаряща киселина. Искаше му се да я смачка и да я принуди да каже, че това не е истина; искаше му се да излее вътре в нея цялата си любов, докато в сърцето й не остане никакво място за друг човек, освен за него.

Искаше му се да я удуши за предателството. Искаше му се просто да умре.

 

 

Докато бързаше към кабинета му, Лорън забеляза тримата охранители, които стояха в специалната приемна на Ник. Те я наблюдаваха с някак странно съсредоточени и напрегнати изражения. Тя им се усмихна леко, когато ги подмина, но само един от тях й отвърна — той й кимна рязко.

Точно пред вратата на Ник тя се спря за момент, за да пооправи косата си. Ръката й трепереше от радостта, че ще го види пак и страха от неговата реакция, когато му разкаже за Филип. Мислеше да му го каже довечера, за да му даде възможност да си почине, но тъй като Филип се опитваше да я изнудва, трябваше да му го признае веднага.

— Добре дошъл — поздрави, влизайки при него.

Ник стоеше до прозореца и се взираше навън. Нямаше включена никаква лампа, която да разсее мрака на дъждовната вечер.

— Затвори вратата — каза кротко той. Гласът му звучеше някак странно, но тъй като беше обърнат с гръб, докато вървеше към него, тя не можеше да види изражението на лицето му. — Липсвах ли ти, Лорън? — попита я, но без да се обръща.

Лорън се усмихна, защото винаги когато се връщаше от път, той й задаваше този въпрос.

— Да — призна си тя и смело обви ръце около него. Тялото му сякаш се скова при нейното докосване.

— Колко ти липсвах? — прошепна Ник.

— Обърни се и ще ти покажа — отвърна тя.

Той се обърна. Без да поглежда към нея, отиде при канапетата и седна.

— Ела тук при мен — покани я.

Лорън се приближи и погледна към красивото му лице, като се опитваше да разгадае странното му настроение. Изражението му беше студено, почти надменно, но когато понечи да седне до него, той я хвана за ръката и я придърпа върху краката си.

— Покажи ми колко ме искаш — подкани я.

В гласа му прозвуча странна нотка, която предизвика тревожни тръпки по гърба й. Устните му обаче моментално унищожиха напрежението й. Явно, че му беше липсвала. Пръстите му вече разкопчаваха копринената й блуза. Смъкна сутиена й и я положи върху канапето. Устните му си играеха с гърдите й, а ръката му се плъзна под полата й и смъкна бикините й.

— А сега искаш ли ме?

— Да — отвърна тя.

Свободната му ръка се плъзна по тила й и я стисна за косата.

— Тогава си отвори очичките, миличка — изрече спокойно. — Искам да съм сигурен, че знаеш, че върху теб съм аз, а не Уитуър!

— Ник… — безумният писък на Лорън моментално беше задушен, когато той скочи и грубо я изправи.

— Чуй ме. Моля те! — изплака тя, ужасена от чудовищния гняв, от безумната омраза, която гореше в очите му. — Ще ти обясня всичко, аз… — От гърлото й се откъсна приглушен писък, когато дръпна косата й и изви главата й.

— Искам обяснение за това — нареди той със застрашителен шепот.

Лорън замръзна от ужас при вида на листовете, пръснати по масичката: копия на четирите оферти, които беше дала на Филип; увеличени черно бели снимки, на които се виждаше тя, приведена в неговата кола, номера на черния му кадилак с регистрация от щата Мичиган.

— Моля те, аз те обичам! Аз…

— Лорън — прекъсна я той с опасно тих тон, — ще ме обичаш ли и след пет години, когато ти и твоят любовник излезете от затвора?

— О, Ник, моля те, чуй ме — примоли му се. — Филип не ми е любовник, а роднина. Той ме изпрати да кандидатствам за работа в „Синко“, но се кълна, че никога не съм му казала нищо. — Гневът на Ник се замени от ужасяващо презрение, което я уплаши много повече. — Докато… докато не ни видя на бала, той ме беше оставил, но сега се опитва да ме изнудва. Заплаши ме, че ще ти каже лъжи, ако аз не…

— Твой роднина значи — повтори Ник със смразяващ сарказъм. — И твоят роднина се опитва да те изнудва.

— Да! — Лорън трескаво се мъчеше да му обясни. — Филип си мислеше, че ти плащаш на някого, за да го шпионира, затова ме изпрати тук, за да открия кои и…

— Само Уитуърт е човек, който използва шпионин. И този единствен шпионин си ти! — Пусна, я и се опита да я отблъсне от себе си, но Лорън се притисна към него.

— Моля те, чуй ме — молеше се като обезумяла. — Недей да правиш това с нас!

Той рязко я отблъсна от себе си и тя се сви на пода, а раменете й започнаха да се тресат от ридания.

— Аз те обичам толкова много — плачеше тя. — Защо не искаш да ме изслушаш? Защо? Моля те, моля те просто да ме изслушаш.

— Изправи се! — рязко изрече той. — И си закопчай блузата.

Беше тръгнал вече към вратата. Гърдите й се надигаха в конвулсивни, приглушени ридания но тя оправи дрехите си, подпря се на масичката и бавно се изправи.

Ник рязко отвори вратата и тримата охранители пристъпиха навътре.

— Махнете я оттук — нареди.

Парализирана от ужас, Лорън се втренчи в тримата мъже, които тръгнаха решително към нея. Тя щяха да я отведат в затвора. Обърна поглед към Ник, отправяйки му за последен път безмълвна молба да я изслуша, да й по вярва, да спре това.

Пъхнал ръце в джобовете си, той отвърна на погледа й, без да трепне дори, а красивото му лице беше застинало като маска, а очите му — като парченца сив лед.

Тримата въоръжени охранители я обградиха и един от тях я хвана за лакътя. Лорън веднага издърпа ръката си, а в сините й очи пролича силна болка.

— Не ме докосвайте.

Без да се обръща, тя тръгна с тях, излезе от кабинета и тръгна през тихата, безлюдна приемна.

Когато вратата се затвори зад тях, Ник отиде до канапето. Седна, опря лакти на коленете си и се вторачи в увеличената черно бяла снимка на Лорън, която подаваше на Уитуърт откраднатите копия на офертите. Беше много фотогенична, помисли си и усети как го проряза горчиво сладка болка. Денят е бил ветровит, но тя не си бе направила труда да си наметне палто. Снимката беше уловила изящния й профил — вятърът брулеше косите й с неудържима страст.

Това бе снимка на Лорън, на която тя го предаваше.

Ник се опита да преглътне буцата, заседнала в гърлото му. Той реши, че снимката трябваше да бъде цветна. Само черното и бялото не можеха да уловят нежната й кожа, златистата й коса, нито пък блясъка на изразителните й очи.

Покри лицето си с ръце.

 

 

Мъжете от охраната мълчаливо придружаваха Лорън през мраморното фоайе, което беше претъпкано от по-късно напускащи служители. Блъсканицата между толкова много хора й спести унижението да бъде оглеждана от любопитните. Всички бързаха към домовете си, погълнати от собствените си мисли. Не че тя особено много се притесняваше от това кой щеше да види срама й — в момента не я интересуваше абсолютно нищо.

Навън беше тъмно и валеше, но Лорън почти не усещаше ледения дъжд. Огледа се безразлично за полицейската кола, която предполагаше, че ще я чака пред тротоара, но не видя нищо подобно. Охранителят от лявата й страна, както и този зад нея се спряха. Охранителят отдясно също се обърна, за да си тръгне, но се поколеба за миг и попита:

— Имате ли палто, госпожице?

Лорън го погледна с болка в очите.

— Да — отвърна. Наистина имаше палто, но то бе останало заедно с чантичката й в кабинета на Джим.

Мъжът погледна колебливо към бордюра, сякаш очакваше някой да спре и да й предложи да я откара.

— Аз ще ви го донеса — каза и заедно с колегите си влезе в сградата.

Лорън остана на тротоара под силния дъжд. Очевидно, че все пак нямаше да я откарат в затвора. Не знаеше нито къде да отиде, нито как да стигне. Тя се обърна и като в транс пое по Джефърсън Авеню. Изведнъж видя как една позната фигура излезе от сградата и тръгна към нея. За миг я озари надежда.

— Джим! — извика, когато видя, че двамата с Ерика щяха да я подминат.

Той се извърна рязко и тя се сви от безмилостния осъдителен гняв в погледа му.

— Нямам какво да ти кажа — отвърна младият мъж.

Плахата надежда на Лорън рухна и заедно с това я обхвана една блажена безчувственост. Тя се обърна рязко на другата страна, пъхна измръзналите си ръце в джобовете на полата си и тръгна надолу по улицата. Изведнъж Джим я хвана и я извърна.

— Ето — каза й все така враждебно, — вземи моето палто.

Лорън внимателно издърпа ръката си от неговата и бавно изрече:

— Не ме докосвай. Не искам никой да ме докосва.

За миг в очите му се появи тревога.

— Вземи палтото ми — повтори. — Ще умреш от студ.

Младата жена не намери нищо чак толкова лошо във възможността да умре от студ. Погледна в очите на Джак и попита:

— Вярваш ли в онова, което твърди Ник?

— До последната дума — заяви той.

— В такъв случай не искам палтото ти — отвърна с достойнство тя. — Но можеш да предадеш на Ник едно съобщение от мен, когато накрая той все пак открие истината. — Зъбите й тракаха от студ, когато заяви: — К-кажи му никога повече да не се доближава до мен. К-кажи му да стои далеч от мен!

Без изобщо да се замисля къде отива, Лорън механично премина осемте пресечки, запътена към единствените хора, които щяха да я приемат, без да поискат да им се плати. Отиде в ресторанта на Тони.

С премръзнали пръсти почука на задния вход. Вратата се отвори и възрастният човек зяпна от изненада, а черният му фрак нелепо контрастираше с шума и парата от кухнята зад гърба му.

— Лори? — възкликна. — Лори! Боже мой! Доминик Джоу — извика, — елате веднага!

 

 

Лорън се събуди в топло, удобно легло, отвори очи и видя една уютна, старомодна, но непозната стая. Надигна се с усилие и се огледа. Намираше се в къщата над ресторанта, а младата съпруга на Джоу й бе помогнала да си легне. Разбра, че не беше умряла. Колко жалко, помисли си мрачно тя. Тялото я болеше така, сякаш беше пребита.

Почуди се кога ли Ник щеше да открие, че беше променила цифрите в офертите. Ако някой от четирите договора бъде даден на „Синко“, той със сигурност щеше да се почуди как така се беше случило това. Щеше да се почуди защо Уитуърт не бе предложил по-ниска цена, отколкото „Синко“, а можеше дори да сравни копията на офертите, които беше дала на Филип, с оригиналите.

От друга страна обаче, винаги съществуваше възможността договорите да бъдат дадени на други компании, и при такъв случай Ник завинаги щеше да повярва, че тя го е предала.

Лорън отметна тежките завивки и бавно се изправи. Чувстваше се толкова зле, че дори не можеше да мисли за случилото се.

Почувства се още по-зле няколко минути по-късно, когато влезе в кухнята и чу Тони да разговаря по телефона. Синовете му бяха насядали около масата.

— Мери — каза той, а лицето му се сбърчи в сериозно изражение, — обажда се Тони. Искам да говоря с Ник.

Сърцето на Лорън заби като лудо.

— Ник, обажда се Тони — каза той. — Трябва да дойдеш веднага тук. Нещо се е случило с Лори. Тя се появи тук миналата вечер мокра и измръзнала. Няма нито палто, нито чанта, абсолютно нищо. Не иска да ми каже какво се е случило. Не позволява на никого от нас да я докосва, освен… Какво? — Ядосано извика: — Недей да ми говориш с такъв тон, Ник. Аз… — Замълча за момент, заслушан в онова, което му казваше Ник, после дръпна слушалката от ухото си и я погледна така, сякаш го беше ухапала. — Ник ми затвори телефона — каза той на синовете си.

Смаяният му поглед попадна на Лорън, която стоеше неуверено на прага.

— Ник каза, че си откраднала информация от него, че си любовница на Филип. Заяви ми, че не желае повече да чува твоето име и че ако още веднъж се опитам да му говоря за теб, щял да накара неговата банка да наложи в забрана върху заема, който направиха, за да се извършат някои подобрения по моя ресторант. Ник ми каза всичко това… каза ми всичко това по такъв начин! — повтори невярващо.

Лорън тръгна напред с пребледняло лице.

— Тони, ти не знаеш какво се случи. Не разбираш какво стана.

— Разбирам, че той ми говори с такъв тон. — Без да я погледне втори път, той се обърна отново към телефона и набра номера с вбесено изражение. — Мери — рязко изрече, — веднага ме свържи пак с Ник. — Замълча за миг докато тя явно го питаше за нещо. — Да — отвърна, — можеш да бъдеш повече от сигурна, че е заради Лорън. Какво? Да, тук е.

Тони подаде телефона на Лорън с толкова разгневено и обидено изражение, че тя се почувства зле.

— Ник не иска да говори с мен — обясни той, — но Мери иска да говори с теб.

Със смесица от надежда и страх младата жена каза:

— Здравей, Мери?

Гласът на възрастната жена беше остър като бръснач:

— Лорън, ти вече навреди достатъчно много на всички нас, които имахме глупостта да ти се доверим. Ако изобщо имаш някакво чувство за почтеност, не забърквай и Тони в това. Ник не отправя празни заплахи — онова, което каза на Тони, е съвсем сериозно. Ясна ли съм?

Лорън преглътна буцата, заседнала в гърлото й.

— Съвсем.

— Добре. Тогава ти предлагам да останеш там през следващия един час. Нашият адвокат ще ти донесе вещите и ще ти обясни какви са твоите законни права, както и обвиненията, които се отправят към теб по съдебен път. Щяхме да те уведомим за това чрез Филип Уитуърт, но така ще бъде много по-добре. Дочуване, Лорън.

Младата жена се отпусна на стола до масата, прекалено засрамена, за да вдигне очи към мъжете пред себе си, които сега щяха да я гледат със същата безмилостна осъдителност като Джим и Мери.

Тони я потупа окуражително по рамото и Лорън неуверено си пое дъх.

— Ще си тръгна веднага щом адвокатът ми донесе чантата. — С мъка вдигна очи нагоре. Вместо с презрение обаче момчетата на Тони я гледаха с безпомощно съчувствие.

След всичко, което й се беше случило, Лорън можеше по-лесно да се справя с враждебност, отколкото с благосклонност, и тяхното състрадание сломи сърцето й.

— Не ме карайте да ви обяснявам — прошепна тя. — И да го направя, няма да ми повярвате.

— Ще ти повярваме — разпалено отвърна Доминик и се изчерви. — Аз стоях зад етажерката с каните за кафе и чух всяка дума, която онзи… онази свиня ти каза по време на обяда, но не му знаех името. Татко го позна и дойде да стои при мен, защото се почуди защо ли ще обядваш с човек, когото Ник мрази.

Лорън примигна, за да прогони сълзите, и каза с разтреперан глас:

— Обслужването трябва да е било ужасно през онзи ден, щом и двамата сте стояли да ме пазите.

Не беше плакала често, преди да срещне Ник. Сега обаче слагаше край на сълзите. Завинаги. Беше плакала в краката му, беше го молила на колене да я изслуша. Тази мисъл я накара да се свие от унижение и гняв.

— Аз се опитах да се обадя на Ник, след като ти си тръгна, още същия ден — обясни Тони, — за да му кажа, че Уитуърт те заплашва и че ти си в беда, но той беше в Италия. Казах на Мери да ми се обади веднага щом се върне, но никога не съм вярвал, че ще дадеш на този човек информацията.

Лорън усети укора в гласа му и повдигна сломено рамене.

— Не съм му дала онова, което искаше. Ник обаче се мисли, че съм.

Половин час по-късно Тони и Доминик я придружиха, до ресторанта, който още не беше отворен за посетители, и застанаха закрилнически зад нейния стол. Лорън моментално разпозна в Майк Уолш човека, който беше заедно с Ник през онази нощ, когато тя буквално падна в краката им. Той представи мъжа до себе си като Джак Колинс, директор на детройтския охранителен отдел на „Глобал Индъстрис“. После и двамата седнаха на маса та срещу нея.

— Вашата чанта — каза Майк, като й я подаваше. — Бихте ли искали да проверите съдържанието и?

— Не.

— Много добре — отвърна той. — Ще премина директно на проблема. Госпожице Данър, „Глобал Индъстрис“ разполага с достатъчно доказателства, за да ви обвини в кражба, конспирация с цел измама и други сериозни престъпления. Поне засега корпорацията няма да настоява за вашето задържане. Ако обаче някой някога ви види на територията на „Глобал Индъстрис“ или на някой от неговите филиали, корпорацията ще ви отправи обвиненията за престъпленията, които току-що ви изброих. Вече е изготвена заповед за вашето задържане. Ако бъдете забелязана на наша територия, заповедта ще бъде разписана и вие ще бъдете арестувана. Ако ли пък сте в друг щат, ние ще поискаме вашето екстрадиране.

Той отвори голям кафяв плик и извади няколко листа.

— В това писмо са изброени условията, които току-що ви изброих. — Той й подаде копие от писмото заедно с един документ. — Това — посочи документа — е разпореждане, подписано от съда, което постановява, че за вас става незаконно дори само да стъпвате на територия, собственост на „Глобал Индъстрис“. Разбирате ли ме?

— Напълно — отвърна Лорън и гордо повдигна брадичка.

— Имате ли някакви въпроси?

— Да, имам два. — Стана, целуна нежно Тони, а след това и Доминик. Така се сбогуваше с двамата си приятели в този момент. Обърна се към адвоката и попита: — Къде ми е колата?

Той кимна към вратата на ресторанта.

— Господин Колинс я докара дотук. Паркирана е отвън. Какъв е другият ви въпрос?

Пренебрегвайки адвоката, Лорън попита Джак Колинс:

— Вие ли сте човекът, който е открил така наречените „доказателства“ срещу мен?

Въпреки изтощения му вид Джак Колинс я наблюдаваше изпитателно.

— Един човек, който работи за мен, направи необходимите проучвания, докато аз бях в болница. Защо питате, госпожице Данър?

Младата жена си взе чантата от масичката.

— Защото който и да го е направил, не си е свършил много добре работата.

После с насълзени очи се обърна към Тони и Доминик:

— Довиждане. И ви благодаря.

Излезе от ресторанта и повече не се обърна назад. И двамата мъже от „Глобал Индъстрис“ я изгледаха как се отдалечава.

— Изключителна млада жена, нали? — каза адвокатът.

— Красавица — съгласи се Джак Колинс, сключил замислено вежди.

— Но лъжлива и коварна, както се оказва.

Колинс се смръщи още повече.

— Чудя се дали наистина е така. През цялото време наблюдавах очите й. Изглеждаше разгневена и обидена. Но не и като човек, който се чувства виновен.

Майк Уолш се надигна нетърпеливо от стола си.

— Виновна е. Ако не вярваш, иди погледни в папката, която твоят помощник е подготвил за нея.

— Мисля, че точно това ще направя! — отвърна той.

— Вие само го направете! — обади се ядосано Тони. — А после елате при мен и аз лично ще ви кажа истината. Уитуърт я принуди да направи всичко това!