Серия
Последствия (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Once and Always, (Пълни авторски права)
Превод от английски
[Няма данни за преводача; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,5 (× 407 гласа)

Глава трийсет и втора

Цялата къща беше осветена, когато каретата на Джейсън спря на алеята. Нетърпелив да види Виктория, той бързо изкачи стъпалата пред къщата.

— Добър вечер, Нортръп! — усмихна се той и потупа предания иконом но гърба, подавайки му наметалото си. — Къде е съпругата ми? Всички ли вечеряха вече? Забавих се заради едно колело, което за проклетия се счупи.

Лицето на Нортръп наподобяваше ледена маска, когато прошепна:

— Капитан Фаръл ви чака в салона, милорд.

— Какво е станало с гласа ти? — добронамерено попита Джейсън. — Ако имаш проблем с гърлото, кажи на лейди Виктория. Тя чудесно се справя с такива неща.

Нортръп преглътна и нищо не каза. Като му хвърли любопитен поглед, Джейсън се обърна и се отправи към салона. Отвори със замах вратите.

— Здравей, Майк. Къде е жена ми?

Джейсън огледа уютната стая с тихия огън, който гореше в камината, в очакване Виктория да се появи, но видя само наметалото й на един стол. От него капеше вода.

— Прости лошите ми обноски, приятелю, но не съм виждал Виктория от дни. Нека първо я намеря, а после ще седнем и ще си побъбрим. Сигурно е…

— Джейсън — каза Майк Фаръл, — станала е злополука… Споменът за друга една нощ като тази болезнено проряза съзнанието на Джейсън. Нощ, в която се беше прибрал у дома, очаквайки да види сина си, и Нортръп отново се беше държал необичайно; а Майк Фаръл го чакаше в същата стая. Сякаш за да прогони ужаса и болката, които вече разкъсваха сетивата му, Джейсън поклати глава и отстъпи назад.

— Не! — прошепна, след което гласът му се надигна в измъчен вик: — Не, проклет да си! Не ми казвай, че…

— Джейсън…

— Не смей да ми го казваш! — изтерзано извика той. Майк Фаръл заговори, но извърна глава, за да не гледа нечовешкото страдание, изписано на лицето на приятеля му:

— Конят й я хвърлил от скалата в реката, на около шест километра оттук. О’Мейли тръгнал след нея, но не могъл да я намери. Той…

— Махай се — прошепна Джейсън.

— Съжалявам, Джейсън. Не мога да намеря думи да ти кажа колко съжалявам…

— Махай се!

Когато приятелят му излезе, той протегна ръка към наметалото на Виктория. Притисна го към гърдите си и започна нежно да го милва, след което зарови лице в дрехата. Мъката го разтърси и сълзи, които мислеше, че не е способен да пролее, закапаха от очите му.

— Не — изплака, а после извика в пристъп на безумна мъка.