Серия
Последствия (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Once and Always, (Пълни авторски права)
Превод от английски
[Няма данни за преводача; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,5 (× 407 гласа)

Глава тринайсета

— Почти всички пристигнаха — развълнувано бърбореше госпожица Флоси, докато Рут довършваше прическата на Виктория. — Настъпи часът на грандиозния ти дебют, скъпа моя.

Виктория се изправи послушно, но коленете й трепереха:

— Бих предпочела да посрещна гостите заедно с чичо Чарлз и лорд Филдинг. Така няма да е толкова изнервящо.

— Но далеч няма да е толкова впечатляващо — възрази й госпожица Флоси.

Виктория се огледа за последен път, взе ветрилото, което Рут й подаде, и повдигна полите си.

— Готова съм — с треперещ глас заяви.

Докато прекосяваха площадката пред стълбището, спря и погледна надолу към фоайето, превърнато в чудна цветна градина с огромни саксии с ефирна папрат и кошници, пълни с бели рози. После нервно пое въздух и се отправи по извитото стълбище към следващия етаж, където беше балната зала. Лакей, облечени в официални ливреи от зелено кадифе, украсени със златни нишки, стояха изправени на стълбището до високи сребърни вази, пълни с бели рози. Виктория се усмихна на лакеите, които познаваше, и вежливо кимна на останалите. О’Мейли, главният лакей, стоеше най-горе на стълбището и тя тихо го попита:

— Как е зъбът ви? Непременно ми кажете, ако пак ви заболи. Веднага ще приготвя нова смес.

Той предано й се усмихна:

— Не ме е болял, откакто приготвихте последната смес, милейди.

— Чудесно, но нали ще ми кажете, ако започне да ви боли отново?

— Да, милейди.

Той изчака Виктория да се скрие зад ъгъла и се обърна към лакея, който стоеше до него:

— Великолепна е, нали?

— Истинска дама — съгласи се другият лакей. — Точно както я описа.

— Тя ще направи живота ни по-добър — предсказа О’Мейли, — както и този на господаря, щом започне да топли леглото му. Ще го дари и с наследник, а това ще го направи щастлив.

Нортръп стоеше изпънат като струна на балкона над балната зала, готов да съобщи имената на позакъснелите гости, които минаваха под мраморния портал до него. Уплашената Виктория се приближи.

— Само минутка да си поема въздух — помоли го тя. — След това можеш да съобщиш имената ни. Ужасно съм нервна.

Лека усмивка се прокрадна на строгото му лице, щом зърна поразителната млада жена, застанала пред него.

— Докато си поемате въздух, милейди, позволете ми да ви кажа колко много ми хареса вашето изпълнение на Бетоновата Соната във Фа минор. Тя ми е любима.

Виктория остана толкова доволна и удивена от неочакваната сърдечност от страна на строгия слуга, че почти забрави за шумната тълпа в балната зала.

— Благодаря — отвърна с нежна усмивка. — И коя е любимата ви част?

Той изглеждаше крайно изненадан от проявения интерес, но й отговори.

— Утре ще ви я изсвиря — обеща тя.

— Наистина много мило от ваша страна, милейди! — отвърна той със сериозно изражение и официален поклон. Но когато се обърна да съобщи името й, гласът му прозвуча уверено и гордо:

— Лейди Виктория Сийтън, графиня Лангстън и госпожица Флорънс Уилсън.

Сякаш светкавица премина през тълпата, прекъсна разговорите и сподави смеховете и всички гости, близо петстотин души, се обърнаха почти едновременно, за да видят най-сетне момичето, родено в Америка, което сега носеше титлата на майка си, а скоро щеше да получи и друга, още по-мечтана, от Джейсън, лорд Филдинг.

Пред тях стоеше богиня с екзотична красота и червеникаворуси коси, облечена в ефирна рокля, подобна на туника, от сапфирена коприна, която подхождаше на прекрасните й очи и следваше всяка извивка на изящната й женствена фигура. На ръцете си носеше дълги ръкавици, а в бляскавите й къдрици бяха вплетени сапфири и диаманти. Лицето й беше като изваяно, с високи, добре оформени скули, съвършен нос, плътни устни и малка, закачлива трапчинка по средата на брадичката.

Никой от присъстващите в залата не би повярвал, че царствената млада красавица едва се държи на крака от страх.

Морето от безименни лица, втренчени в нея, сякаш се раздели, когато Виктория тръгна по стълбите, а Джейсън се отправи към нея през тълпата. Той й протегна ръка и постави своята върху нея, но когато го погледна, в широко отворените й очи прочете срах. Той се наведе към нея, сякаш за да й прошепне някой комплимент:

— Уплашена си до смърт, нали? Веднага ли искаш да започна със стотиците представяния или би предпочела да танцуваш с мен, за да им дадеш възможност да те доогледат?

— Голям избор! — прошепна Виктория и нервно се засмя.

— Ще поръчам музика — мъдро реши Джейсън и даде знак на музикантите. Когато те засвириха валс, я поведе към танцовата площадка.

— Можеш ли да танцуваш валс? — внезапно попита той.

— Питаш точно навреме! — засмя се нервно тя.

— Виктория! — строго каза Джейсън, но с ослепителна усмивка заради гостите, които не снемаха очи от тях. — Ти си същата онази млада жена, която хладнокръвно заплаши да ми пръсне мозъка с пистолет. Да не си посмяла да се държиш като страхливка точно сега.

— Не, милорд — отвърна тя, опитвайки се отчаяно да го следва в танца.

Танцуваше, помисли си тя, със същата лекота и елегантност с каквато носеше и безупречно ушития си костюм.

Той я притегли толкова близо до себе си, че тя едва овладя напрежението си.

— Прието е двойката да води някакъв разговор или безобидно да флиртува по време на танца, иначе околните ще си помислят, че двамата не се харесват — тихо я предупреди.

Виктория се втренчи в него с пресъхнало гърло:

— Кажи ми нещо, по дяволите.

Неволно се изсмя на ругатнята си, изречена с такава вежлива усмивка, и сякаш забрави за присъстващите за известно време. Опитвайки се да последва съвета на Джейсън, тя каза първото, което й хрумна:

— Танцувате много добре, милорд.

Джейсън си отдъхна и й се усмихна:

— Това трябваше аз да го кажа.

— Вие, англичаните имате правила абсолютно за всичко — с престорено възхищение отвърна Виктория.

— Ти също си англичанка, ако не ме лъже паметта — напомни й той и добави: — Госпожица Флоси те е научила да танцуваш валс много добре. Какво друго научи?

Леко засегната от предположението му, че не е можела да танцува валс преди, Виктория му се усмихна:

— Можеш да бъдеш напълно сигурен, че вече притежавам всички умения, които според англичаните са необходими за една изискана млада дама с потекло.

— И кои са те? — закачливо попита Джейсън.

— Мога да свиря на пиано, освен това мога да пея, да танцувам валс, да бродирам. Мога да чета на френски и да изпълнявам реверанс. Струва ми се, че в Англия е желателно жената да е напълно безполезна — отбеляза тя с дръзка усмивка.

Джейсън се засмя. Какво изумително съчетание от контрасти беше тази жена — изискана и невинна, женствена и смела, с пищна красота и с огнен темперамент. Тялото й сякаш бе създадено за ласки, очите й можеха да събудят страст у всеки мъж, усмивката й беше ослепителна, а устните й — устните й определено приканваха да бъдат целунати.

— Не е възпитано да се втренчваш — направи забележка Виктория, като се стараеше да си придава вид, че се забавлява.

Джейсън бързо отмести поглед от устните й:

— Съжалявам.

— Каза, че трябва да флиртуваме, докато танцуваме — напомни му тя предизвикателно. — Аз нямам никакъв опит в това, а ти?

— Достатъчно — отвърна той, любувайки се на руменината, която подчертаваше скулите й.

— Много добре, покажи ми тогава как става. Стъписан от подканата, той се вгледа в засмените й сини очи с дълги тъмни ресници и за миг сякаш се изгуби в тях. Тялото му потръпна от желание и ръцете му я притеглиха.

— Нямаш нужда от уроци — прошепна той, — справяш се чудесно.

— С какво?

Очевидното й объркване възвърна разума му и той поотпусна прегръдката си:

— С това да си навлечеш неприятности. Младият лорд Кроули, който наблюдаваше отстрани, вдигна чашата си с пенливо шампанско и огледа лейди Виктория.

— Изключителна е — обърна се той към приятеля си, — казах го още в мига, когато я зърнахме в деня на пристигането й на Брук Стрийт. Никога не съм виждал по-красива жена. Божествена е. Неземна. Истински ангел.

— Наистина е красавица! — съгласи се младият лорд Уилтшир.

— Щях сам да я ухажвам, ако не беше Уейкфийлд — каза Кроули. — Щях да обсадя придружителите й, да надвия другите й кандидати и да започна да я преследвам!

— Би могъл — отвърна с насмешка лорд Уилтшир, — но за а я хванеш, трябва да си с десет години по-възрастен и двайсет пъти по-богат. Макар че, съдейки по това, което чувам, бракът не е напълно уреден.

— В такъв случай смятам да й се представя още тази вечер.

— Аз също — заяви предизвикателно лорд Уилтшир и двамата хукнаха да търсят майките си, за да ги представят.

Виктория пожъна небивал успех тази вечер. Тя се страхуваше, че и останалите членове на висшето общество ще са като лейди Кърби, но се оказа, че повечето я приеха много сърдечно. Всъщност някои от тях — най-вече господата — бяха направо смешни с възторжените си комплименти и с вниманието си. Те се тълпяха, настояваха да бъдат представени или да танцуват с нея, после заставаха до нея, като се съревноваваха за вниманието й и молеха за разрешение да я посетят. Виктория не прие нищо от това насериозно и към всички се отнасяше с безразличие.

От време на време зърваше Джейсън. Той беше поразително красив във вечерния си костюм, който подхождаше на косата му и още повече изпъкваше на фона на снежнобялата му риза и ослепителната усмивка. До него всички останали мъже бледнееха.

Четири часа по-късно, докато танцуваше с поредния си ухажор, Виктория разбра, че и много други дами са на същото мнение. Няколко от тях флиртуваха открито с Джейсън, независимо от факта, че той беше предполагаемият й годеник. Съчувстваше на една красива, чувствена блондинка, която се опитваше да привлече вниманието му, докато Джейсън се подпираше небрежно на една колона с отегчено и надменно изражение.

До тази вечер Виктория беше смятала, че той се държи единствено с нея по този вбесяващ начин, но разбра, че Джейсън явно се отнася към всички жени с хладно снизхождение. Без съмнение точно това имаше предвид Каролайн, когато заяви, че той е груб и непочтителен. Но независимо от това дамите бяха привлечени от него като красиви нощни пеперуди от опасен пламък. И защо не, заключи философски Виктория, наблюдавайки как той внимателно освобождава ръката си от тази на блондинката и се отправя към лорд Колингуд. Джейсън беше покоряващо, неустоимо, магнетично… мъжествен.

Робърт Колингуд погледна приятеля си и кимна към обожателите на Виктория, които се бяха струпали около Флоси Уилсън.

— Ако все още възнамеряваш да я омъжиш за някой друг, няма да ти се наложи да чакаш дълго. Тя вече е новата звезда.

— Чудесно — отвърна Джейсън, като хвърли бърз поглед към тълпата ухажори на Виктория и безразлично повдигна рамене.