Серия
Последствия (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Once and Always, (Пълни авторски права)
Превод от английски
[Няма данни за преводача; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,5 (× 405 гласа)

Глава четиринайсета

Робърт се оказа напълно прав за успеха на Виктория. В деня след бала дванайсет господа и седем млади дами посетиха лейди Виктория, като настойчиво й отправяха покани й желаеха да видят Улф по-отблизо. Нортръп непрекъснато посрещаше и изпращаше посетители и раздаваше нареждания на лакеите, които разнасяха подноси с чай из салоните.

И когато в девет сервираха вечерята, Виктория вече беше твърде уморена, за да посети някой бал или соаре. Беше си легнала почти на зазоряване и едва държеше очите си отворени, докато разсеяно похапваше от десерта. Джейсън от своя страна изглеждаше бодър и жизнен както обикновено, въпреки че цял ден беше работил в кабинета си.

— Виктория, ти пожъна невероятен успех снощи — обърна се той към нея. — Очевидно Кроули и Уилтшир вече са запленени от теб. Както и лорд Мейкпийс, а той е смятан за най-добрата плячка за сезона.

— Сякаш говориш за някой тлъст сом! — засмя се тя. След малко Виктория се извини и се оттегли в покоите си.

Джейсън й пожела лека нощ, като продължаваше да се усмихва на остроумната й забележка. Тази жена можеше да освети цяла стая с усмивката си. Джейсън отпиваше от брендито и си мислеше за това как предишната вечер Виктория беше очаровала обществото с красотата и смеха си. Беше спечелила напълно и Нортръп с тазвечерното си изпълнение на Моцарт, специално в негова чест. Когато приключи, в очите на стария иконом имаше сълзи. После тя помоли да извикат О’Мейли и изсвири игрива ирландска жига. Към края пред салона за гости се бяха събрали много слуги, за да послушат импровизирания концерт. Вместо да им нареди да се разотидат и да се върнат към работата си — както се канеше да стори Джейсън — Виктория се обърна към тях и ги попита дали искат да им свири нещо любимо. Тя знаеше имената на всички и ги разпитваше за здравето и семействата им. И колкото и да беше уморена, продължи да свири повече от час. Прислужниците й бяха предани до един, осъзна Джейсън. Лакеите й се усмихваха и кланяха до земята. Камериерките с радост тичаха да изпълнят и най-малката й молба, а Виктория мило благодареше на всеки за свършената работа. Имаше подход към хората: можеше с лекота да спечели и барон, и иконом, може би защото се отнасяше към тях с еднакъв интерес.

Джейсън разсеяно въртеше между пръстите си столчето на чашата с бренди. Без присъствието на Виктория трапезарията изведнъж му се стори мрачна и празна. Без да забелязва, че Чарлз го наблюдава, Джейсън продължи да седи, загледан в празния й стол.

— Тя е необикновена млада жена, нали? — най-накрая се обърна към него Чарлз.

— Да.

— Изумително красива и невероятно духовита. Откакто тя дойде в Англия, ти си се смял повече отколкото съм те виждал да се смееш за цяла година. Не можеш да отречеш — момичето е невероятно.

— Не отричам. — Джейсън си спомни за невероятната способност да изглежда като графиня, краварка, изоставено дете или изискана дама според настроението или ситуацията.

— Тя е чаровна и невинна, а в същото време у нея има пламенност и дух. Подходящият мъж може да превърне Виктория в страстна, любяща жена — жена, която да топли постелята и живота му.

Джейсън нищо не каза.

— Този неин Андрю няма никакво намерение да се ожени за нея — продължи многозначително Чарлз, — напълно съм сигурен. Ако имаше, досега да се е свързал с нея.

Чарлз отново замълча, но и този път синът му нищо не каза.

— Изпитвам съжаление към него много повече отколкото към Виктория — продължи той лукаво. — Всъщност съжалявам всеки мъж, който е толкова глупав, че да пренебрегне единствената жена, която може да го направи щастлив. Джейсън, обръщаш ли изобщо някакво внимание на думите ми?

Той му хвърли нетърпелив озадачен поглед:

— Чух всичко. Но какво общо има всичко това с мен?

— Как какво? — разгорещено подхвана баща му, но успя да се овладее и продължи по-предпазливо: — Всичко — свързано с нас двамата. Виктория е млада, неомъжена жена. Дори и с госпожица Флоси като нейна придружителка тя не може да продължи да живее до безкрай под един покрив с двама ергени. Само след няколко седмици хората ще сметнат, че годежът ви е само слух и че тя е само поредното ти завоевание. А това ще погуби Виктория. Нали не искаш да й навлечеш такова унижение?

— Разбира се, че не — разсеяно отвърна Джейсън, без да откъсва очи от чашата си.

— В такъв случай има само едно разрешение. Тя трябва да се омъжи, и то бързо. — Почака, но младият мъж нищо не каза: — Нали, Джейсън?

— Предполагам.

— В такъв случай кой е човекът, за когото трябва да се омъжи Виктория, Джейсън? — настойчиво попита Чарлз. — Кой би могъл да я превърне в страстна, любяща жена? Кой има нужда от жена, която да топли постелята му и да го дари с наследник?

Джейсън раздразнено повдигна рамене:

— Откъде да знам, по дяволите? Сватовникът в това семейство си ти, не аз.

Чарлз го погледна изненадано:

— Да не искаш да кажеш, че не знаеш за кого трябва да се омъжи тя?

Джейсън вдигна чашата си и я пресуши на един дъх, след което я постави на масата и рязко се изправи.

— Виктория може да пее, да свири на пиано, да прави реверанси и да бродира. Намери й съпруг, който да цени музиката и красотата и да обича кучета.

Баща му зяпна от изумление, а той добави нетърпеливо:

— Аз трябва да се грижа за шест имения, цяла флота от кораби и стотици други подробности, които изискват вниманието ми. Аз ще се погрижа за тях, а ти се заеми с това да намериш съпруг на Виктория. Ще ти съдействам, като я придружа на още няколко бала и соарета през следващите една-две седмици. Тя вече е много популярна. След още няколко официални появи в Лондон вече ще има толкова обожатели, че няма да знаеш какво да ги правиш. Огледай ги внимателно, когато идват на посещения, и състави списък на най-подходящите. След това аз ще го прегледам и ще избера някого.

Победен, Чарлз уморено отпусна рамене:

— Както желаеш.