Серия
Последствия (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Once and Always, (Пълни авторски права)
Превод от английски
[Няма данни за преводача; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,5 (× 405 гласа)

Глава десета

Веднага след като семейство Колингуд си тръгнаха, Джейсън отиде в библиотеката, където Чарлз бе отишъл преди един час.

Херцогът веднага остави настрана книгата си и се усмихна на сина си.

— Обърна ли внимание на поведението на Виктория на вечеря? — разпалено попита той. — Не е ли прекрасна? Толкова е чаровна, уверена. Едва не се пръснах от гордост, докато я гледах! Тя е…

— Утре я отвеждаш в Лондон — прекъсна го Джейсън. — Флоси Уилсън може да дойде при вас за сезона.

— Лондон! Но защо? Защо трябва да бързаме?

— Искам да е далеч от Уейкфийлд и да не нося отговорност за нея. Заведи я в Лондон и й намери съпруг. Сезонът започва след две седмици.

Чарлз пребледня:

— Мисля, че ми дължиш обяснение за това свое внезапно решение.

— Вече ги го дадох. Искам да напусне имението и да не нося отговорност за нея.

— Не е толкова просто — отчаяно запротестира херцогът. — Не мога да пусна обява във вестника, че й търся съпруг. Трябва да го направим както трябва — като я представим в обществото.

— Тогава я заведи там и се залавяй за работа!

Чарлз прокара ръка през прошарената си коса, поклати глава и се опита да го разубеди:

— Къщата ми не е удобна за приеми…

— Използвай моята — прекъсна го младият мъж. — Тогава ти няма да можеш да оставаш там — възрази Чарлз, чудейки се как да попречи на плановете на сина си. — Ако останеш, всички ще решат, че Виктория е поредното ти завоевание. Фактът, че си сгоден за нея, няма да има никакво значение.

— Когато съм в града, ще отсядам в твоята къща — рязко отвърна Джейсън. — Вземи прислугата ми от Уейкфийлд Парк с теб. Могат да подготвят прием с еднодневно предизвестие. Правили са го.

— Ами роклите и гаранциите при „Алмак“…

— Нареди Флоси Уилсън да заведе Виктория при мадам Дюмос и да й каже, че искам най-доброто за Виктория. Веднага. Флоси знае как да уреди гаранциите при „Алмак“. Нещо друго?

— Нещо друго? — избухна баща му. — Като начало Дюмос е толкова известна, че дори аз съм чувал за нея. Така че няма да има време да ушие дрехите на Виктория, особено след като сезонът почти е започнал.

— Предай на Дюмос, че съм казал да използва собствената и преценка за гардероба на Виктория и да не пести средства. Червената коса на Виктория и дребният й ръст ще бъдат предизвикателство за нея. Ще я облече така, че ще засенчи всяка превзета блондинка и грациозна брюнетка в Лондон. Мадам Дюмос ще го направи дори ако трябва да не спи следващите две седмици и след това ще ми вземе двойно над обичайната си безбожна цена. Правил съм го и друг път. А сега, след като всичко е уредено, отивам да свърша малко работа.

Чарлз въздъхна дълбоко:

— Много добре, но ще тръгнем след три дни, не след един. Това ще ми даде време да предупредя Флоси Уилсън да се присъедини към нас в Лондон. Като неженен мъж не мога да живея в една и съща къща с Виктория без присъствието на придружителка. Особено в Лондон. Изпрати прислугата си, а да подготви къщата, а аз ще изпратя известие до Флоси да дойде в Лондон вдругиден. Сега искам да те помоля за една слуга.

— Каква?

— Не искам никой да научава, че годежът ти с Виктория е анулиран. Не веднага.

— Защо? — нетърпеливо попита Джейсън.

— Първо, ако членовете на обществото вярват, че Виктория вече сгодена за теб, няма да я наблюдават толкова внимателно. Ще може да се движи малко по-свободно и да огледа джентълмените, докато е свободна, преди да реши на кого да спре.

Като видя, че синът му е готов да спори, Чарлз бързо добави:

— Ще бъде много по-харесвана и много по-желана, ако лондонските контета вярват, че е получила предложение от теб. Само помисли. Всички заможни ергени в Лондон ще помислят, че тя наистина е специална, щом искаш да се ожениш за нея. От друга страна, ако разберат, че си я отхвърлил, ще се двоумят.

— „Приятелката“ ти лейди Кърби вече е казала на всички, че годежът е анулиран — отбеляза Джейсън.

Чарлз отхвърли думите ми с пренебрежително махване на ръката.

— Никой няма да обърне внимание на Кърби, ако ти кажеш обратното, когато отидеш в Лондон.

— Добре — отвърна младият мъж, готов да се съгласи с всичко само и само да ожени Виктория. — Заведи я в Лондон и я представи. Аз ще осигуря подходяща зестра. Дай няколко бала и покани всички франтове от Европа. Аз лично ще присъствам на дебюта й — хапливо добави. — И ще остана в Лондон, за да поговоря с евентуалните кандидати. Едва ли ще бъде трудно да се намери някой, който да ни освободи от присъствието й.

Джейсън беше толкова доволен, че е разрешил проблема с Виктория, и дори не се замисли над противоречивите аргументи на Чарлз за запазването на годежа.

Виктория влезе в библиотеката точно когато Джейсън излизаше от нея. Тя му се усмихна и се приближи към Чарлз.

— Готов ли си за вечерната ни игра на дама, чичо Чарлз?

— Какво? — разсеяно попита той. — Да, разбира се, скъпа моя. Цял ден с нетърпение очаквам момента, в който ще седнем да поиграем. — Те се настаниха от двете страни на дъската за дама.

Докато Виктория поставяше дванайсетте си бели пула на дванайсетте черни квадратчета от нейната страна, тайно хвърли замислен поглед към високия, елегантен, прошарен мъж срещу себе си, когото бързо обикваше като истински чичо. Тази вечер херцогът бе много елегантен с добре скроеното тъмно сако. Спомените им от детството го бяха разсмивали от сърце и той дори сам разказа няколко от своето, но сега изглеждаше замислен и разтревожен.

— Добре ли си, чичо Чарлз? — попита момичето, изучавайки лицето му, докато той поставяше дванайсетте си черни пула на черните полета от неговата страна.

— Да, разбира се — успокои я той. Но за първите пет минути от играта Виктория прескочи три от пуловете му и ги взе.

— Явно не мога да се съсредоточа в играта — призна той.

— Тогава да поговорим — предложи тя.

Херцогът се съгласи и се усмихна с облекчение. Виктория се опита да разбере какво го безпокои. Баща й смяташе, че хората трябва да споделят онова, което ги тревожи — особено хора със слаби сърца, защото по този начин намаляват вътрешното напрежение, което може да причини сърдечен удар. Виктория си спомни, че Джейсън беше с Чарлз точно преди тя да влезе в библиотеката и сметна, че това е най-вероятната причина за притесненията на негово сиятелство.

— Добре ли прекара вечерята? — започна тя с престорена небрежност.

— Невероятно — отвърна херцогът с вид на човек, който говори искрено.

— Според теб Джейсън доволен ли е от вечерята?

— Мили Боже, да! Много. Защо питаш?

— Направи ми впечатление, че той не разказа нищо за детството си.

Чарлз отмести поглед от нея.

— Може би не се е сетил за никаква забавна история.

Виктория не обърна внимание на думите му, тъй като търсеше начин да насочи разговора към него.

— Мислех, че може нещо, което съм казала или направила, да не му е харесало и да го е споделил с теб.

Чарлз отново я погледна.

— За мен ли се притесняваш, скъпа моя? Искаш да знаеш дали нещо ме тревожи?

Виктория се засмя:

— Толкова ли съм прозрачна?

Херцогът сложи ръка върху нейната и я стисна.

— Не си прозрачна, Виктория. Чудесна си. Интересуваш се от хората. Като те погледна, виждам надежда за света. Въпреки болката, която си преживяла през последните месеци, забелязваш кога един стар човек е уморен и му обръщаш внимание.

— Ти изобщо не си стар — възрази тя.

— Понякога се чувствам много по-стар отколкото съм. Тази вечер се чувствам така. Но ти ме развесели. Мога ли да ти кажа нещо?

— Разбира се.

— Някога исках да имам дъщеря. Представях си я точно като теб.

Гърлото й се стегна, а херцогът тихо продължи:

— Понякога те гледам, когато се разхождаш из градината или говориш с прислугата, и сърцето ми се изпълва с гордост. Знам, че може да ти се стори странно, тъй като нямам никаква заслуга за това, което представляваш, но изпитвам истинска гордост. Иде ми да изкрещя на циниците в целия свят: „Погледнете я. Тя е енергична, смела и красива. Когато Господ е създавал първата жена, е мислил за нея. Тя ще се бори за убежденията си, ще се защитава, когато е онеправдана, ще приеме извинението за това онеправдаване и ще прости.“ Знам, че вече много пъти си простила на Джейсън за отношението му към теб. Мисля си такива неща и след това се питам какво мога да ти дам, за да ти покажа колко те обичам? Какъв подарък прави човек на богиня!

На Виктория й се стори, че видя в очите му да проблясват сълзи.

— Хайде, стига! — каза Чарлз, засмя се и силно стисна ръката й. — След малко и двамата ще ревнем над дъската за дама. След като отговорих на твоя въпрос, ще отговориш ли на един мой? Какво мислиш за Джейсън?

Тя се усмихна нервно.

— Той е много щедър към мен — предпазливо започна.

— Не това имах предвид. Исках да знам какво мислиш лично за него. Кажи ми истината.

— Не разбирам защо ме питаш.

— Добре. Ще бъда по-конкретен. Намираш ли го за привлекателен?

Виктория потисна изненадата си и смеха, които предизвика въпросът му.

— Повечето жени смятат, че е изключително привлекателен — подхвърли бащата и гордо се усмихна. — А ти?

Момичето кимна и се опита да не показва смущението си.

— Добре, добре. А би ли се съгласила, че е много… а… мъжествен?

Виктория си припомни целувката при потока и силно се черви.

— Виждам, че мислиш така — продължи Чарлз и се засмя, тълкувайки погрешно причината за изчервяването й. — Отлично. А сега ще ти кажа една тайна: Джейсън е един от най-хубавите мъже, които познаваш и изобщо ще познаваш, Животът му не е бил розов, но е намерил сили да продължи напред, понеже има невероятна воля. Леонардо да Винчи е казал: „Колкото по-голяма е душата на човек, толкова по-силно обича.“ Тези думи винаги са ми напомняли за Джейсън. Той усеща нещата много дълбоко, но рядко го показва. И понеже е толкова силен, рядко среща съпротива от страна а другите и никога от младите дами. Това е причината, поради която понякога може да ти се струва малко… а… като диктатор.

Виктория не се сдържа и попита:

— В какъв смисъл животът му не е бил розов?

— Джейсън е човекът, който трябва да ти разкаже за живота си. Аз нямам право да го правя. Някой ден ще ти каже. Знам го. Но аз имам да ти кажа нещо друго. Джейсън реши да имаш лондонски сезон. С целия му блясък. Ще заминем за Лондон след три дни. Флоси Уилсън ще се присъедини към нас там и за оставащите две седмици до началото на сезона е те научи на всичко, което трябва да знаеш, за да се движиш в обществото. Ще останем в градската къща на Джейсън, която е много по-подходяща за забави от моята, а Джейсън ще отсяда в моята, когато е в града. Едно е тримата да сме едно тук, в уединението на провинцията, но това няма да може да продължи, щом отидем в Лондон.

Виктория нямаше ни най-малка представа какви са последиците от лондонския сезон, но внимателно изслуша описанието на баловете, вечеринките, театралните премиери и венецианските закуски, на които трябваше да присъства. Тя почти бе изпаднала в паника, когато Чарлз спомена, че и Каролайн Колингуд ще бъде в Лондон.

— Лейди Колингуд два пъти спомена, че се надява да отидеш в Лондон, за да продължите приятелството си и там. Това ще ти хареса, нали? — завърши Чарлз.

Виктория смяташе, че поне това ще й хареса, и си го призна, но се ужасяваше да напусне Уейкфийлд и да се изправи пред стотици непознати.

— След като уточнихме всичко това — завърши херцогът, отвори едно малко чекмедже в масата и извади от него колода карти, — искам да ми кажеш нещо. Когато приятелят ти Андрю те научи да играеш карти, случайно не те ли научи да играеш пикет?

Виктория кимна.

— Отлично. Да поиграем тогава.

Момичето с готовност се съгласи. Чарлз го погледна:

— Нали няма да лъжеш?

— За нищо на света.

Той бутна тестето към нея.

— Първо ми покажи как раздаваш отдолу. Ще сравним техниките си.

Виктория избухна в смях. Тя взе колодата за пикет и картите оживяха под пръстите й.

— Първо ще те излъжа, че тази вечер късметът е с теб — каза му, докато ловко раздаваше по две карти. Двамата получиха по дванайсет. Чарлз погледна ръката, която му бе дала. След това вдигна глава и изгледа момичето с възхищение.

— Четири попа. Бих заложил цялото си състояние на тази ръка.

— Ще загубиш — увери го Виктория с усмивка и свали картите си. — Имам четири аса.

— А сега да видим ти как раздаваш отдолу — предложи той.

И когато му показа, херцогът избухна в смях.

Играта на карти бе много забавна. Двамата се редуваха да раздават и всеки път получаваха невиждани печеливши ръце, а опитите им да се надлъжат ги забавляваха много.

Смеховете, които идваха от библиотеката, пречеха на Джейсън да се съсредоточи и той излезе от кабинета си, за да види какво става точно когато големият стенен часовник удари девет часа. Милордът завари Чарлз и Виктория да се превиват от смях, а на масата пред тях лежеше колода карти.

— Историите, които си разказвате, трябва да са още по-смешни от онези, с които се забавлявахте по време на вечеря — отбеляза Джейсън, пъхна ръце в джобовете си и изгледа двамата леко намръщено. — Чувам смеховете ви чак в кабинета си.

— Вината е моя — излъга баща му и лукаво намигна на момичето, докато ставаше. — Виктория искаше да играе пикет, а аз я разсейвам, като й разказвам вицове. Явно тази вечер не съм сериозен. Ще изиграеш ли няколко игри с нея?

Виктория очакваше Джейсън да откаже. Той изненадано погледна към Чарлз, но седна срещу нея. Херцогът застана зад стола на сина си и остана там, докато Виктория не го погледна. Той й отговори с поглед, който ясно казваше: „Победи го. Лъжи!“

— Ти ли предпочиташ да раздаваш, или аз? — невинно попита Виктория.

— Ти, разбира се — възпитано отвърна Джейсън.

Тя се погрижи да му създаде измамно чувство за сигурност и разбърка картите, без да показва никаква ловкост. След това започна да ги раздава. Джейсън погледна през рамо към Чарлз и го помоли за чаша коняк. После се облегна назад, пали пура и пое чашата, предложена му от херцога.

— Няма ли да си видиш картите? — попита Виктория. Захапал пурата между равните си бели зъби, Джейсън пъхна ръце в джобовете си и замислено погледна момичето.

— Обикновено предпочитам да получавам картите си от горната страна на тестето — провлачено отвърна той.

Виктория потисна смеха си и се опита да блъфира.

— Не знам за какво говориш.

Той предизвикателно вдигна вежда.

— Знаеш ли какво става с измамниците на карти?

Виктория облегна лакти на масичката, опря брадичка на дланите си и го погледна с засмените си сини очи.

— Не. Какво?

— Страната, която е била измамена, отправя предложение към страната, която с извършила измамата, и често се стига до дуел за уреждане на въпроса.

— Искаш да ме предизвикаш на дуел ли? — дръзко попита момичето, забавлявайки се.

Джейсън отпуснато седеше в стола си и изучаваше усмихнатото й лице и искрящите сини очи, докато обмисляше въпроса.

— Толкова добър стрелец ли си, колкото се изкара днес, когато ме заплаши?

— По-добър — без колебание заяви тя.

— А как си със сабите?

— В живота си не съм хващала сабя, но може би лейди Каролайн ще застане на мое място. Тя е отличен фехтувач.

— Питам се кой ли зъл дух ме облада, за да си помисля, че двете с нея ще сте безопасни. — След това маркизът добави нещо, което й се стори като прекрасен комплимент. — Бог да е на помощ на лондонските контета през този сезон. Сърцата на всички ще са сломени, когато свършиш с тях.

Виктория още се отърсваше от изненадата си от високото му мнение за ефекта, който би имала върху господата, когато Джейсън рязко изрече:

— А сега ще изиграем ли играта, която толкова искаш?

Тя кимна и той взе картите от ръката й.

— Аз ще раздавам, ако нямаш нищо против — пошегува се той. Джейсън спечели три ръце, преди Виктория да го хване, че краде картата, която му трябва, от онези, които не беше раздал и не трябваше да докосва.

— Лъжеш! — засмя се тя. — Попаднала съм на двама разбойници! Видях какво направи! Лъжеше, докато разигравахме тази ръка.

— Грешиш — отвърна Джейсън, усмихна се и се изправи с котешка грация. — Лъгах и на трите ръце.

Неочаквано се наведе, целуна я по главата, нежно разроши косата й и излезе от библиотеката.

Виктория толкова се смая от постъпката му, че не забеляза радостта, изписана на лицето на Чарлз.