Серия
Последствия (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Once and Always, (Пълни авторски права)
Превод от английски
[Няма данни за преводача; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,5 (× 405 гласа)

Глава двайсет и шеста

Виктория замина за Лондон много рано на следващата сутрин и тръгна обратно за Уейкфийлд на свечеряване. В ръце стискаше предмета, който беше видяла в един магазин, когато за пръв път дойде в града преди седмици. Тогава й беше напомнил за Джейсън, но й се струваше много скъп, а освен това нямаше да е особено подходящо да му купува подарък точно в този момент. Мислеше си за него през всичките тези седмици, докато най-сетне реши, че вече не може да чака и да рискува да го купи някой друг.

Не знаеше кога щеше да му го даде. Със сигурност не сега, когато бяха настроени толкова враждебно един към друг. Тя изтръпна при мисълта за цената му. Джейсън й беше отпуснал страшно много пари, които почти не беше докоснала, но не й стигаха за подаръка. Собственикът на скъпото магазинче с радост записа на сметката, която с най-голямо удоволствие отвори на името на маркизата на Уейкфийлд.

— Господарят е в кабинета си — съобщи Нортръп на Виктория, отваряйки входната врата.

— Дали иска да ме види? — попита тя, озадачена от това, че икономът бе побързал да я уведоми за Джейсън.

— Не зная, милейди — с неудобство отвърна Нортръп. — Но питаше дали вече сте се върнали.

Виктория забеляза обезпокоеното лице на иконома и си спомни колко разтревожен беше Джейсън, когато тя беше в дома на капитан Фаръл. Тъй като пътуването й до Лондон беше отнело доста време, тя реши, че Нортръп отново е бил подложен на безпощадна критика от страна на Джейсън.

— Колко пъти е питал дали съм се прибрала?

— Три пъти — отвърна икономът — за последния един час.

— Разбирам. — Виктория се усмихна съчувствено, но остана много доволна от това, че Джейсън беше мислил за нея.

Нортръп й помогна да свали пелерината си и тя отиде в кабинета на Джейсън. Тъй като ръцете й бяха заети, тя натисна дръжката и леко бутна вратата с рамо. Вместо да работи на бюрото си, където очакваше да го намери, Джейсън стоеше до прозореца и гледаше мрачно към терасовидните поляни отстрани на къщата. Той хвърли бегъл поглед, дочувайки шума от приближаващи стъпки, и веднага се обърна.

— Върнала си се — каза и пъхна ръце в джобовете си.

— Нима си си помислил, че няма да се върна? — попита тя, наблюдавайки го внимателно.

Той уморено вдигна рамене:

— Честно казано, нямам никаква представа какво ще направиш във всеки следващ момент.

Виктория разбираше защо я смята за импулсивна и непредвидима. Вчера например се беше държала предизвикателно и нежно, след което се ядоса и го остави в салона за гости. И сега изпитваше желание да го прегърне и да го помоли да й прости. Вместо да го направи и да рискува отново да я отблъсне като вчера, тя реши да му поднесе подаръка сега.

— Трябваше да купя нещо в Лондон — радостно изрече и му показа опакования подарък. — Видях го преди седмици, но нямах достатъчно пари.

— Трябваше да ми поискаш — отвърна той и се насочи към бюрото си.

Виктория поклати глава.

— Не можех да те помоля за пари, защото това, което исках да купя, беше за теб. — Ето — протегна ръце тя към него, — за теб е.

Джейсън спря и погледна продълговатия предмет, опакован в сребриста хартия.

— Какво? — недоумяващо попита той, сякаш не разбираше какво му казва.

— Причината, поради която отидох в Лондон, беше да ти купя това — поясни Виктория и му подаде тежкия пакет.

Той объркано се загледа в подаръка, без да извади ръце от джобовете си. Виктория със свито сърце се запита дали някога е получавал подаръци. Едва ли първата му жена, както и любовниците му са го правили. Да не говорим за жестоката жена, която го беше отгледала. Едва се сдържаше да не го прегърне.

Джейсън най-сетне извади ръце от джобовете си. Той взе подаръка и започна да го гледа така, сякаш не знаеше какво да прави с него. Виктория седна на края на бюрото:

— Няма ли да го отвориш?

— Какво? — объркано попита Джейсън, но успя да се съвземе и добави: — Сега ли искаш да го отворя?

— Нима може да има по-подходящ момент? — весело каза тя и потупа бюрото. — Можеш да го сложиш тук, докато го отваряш, но внимавай — чупливо е.

— Тежко е. — Смутено се усмихна той, докато внимателно махаше сребристата хартия. Вдигна капака на голямата кожена кутия и пъхна ръка вътре.

— Напомня ми за теб — каза Виктория с усмивка, когато съпругът й предпазливо извади от кутията една прекрасно изваяна пантера от чист оникс с очи от бляскави смарагди. Сякаш живата котка беше уловена с някаква магия, докато тича, и превърната в оникс. Усещаше се енергия и живот във всяка извивка на изящното й тяло, сила и грация в крайниците, опасност и интелигентност в бездънните й зелени очи.

Джейсън, чиято колекция от картини и редки произведения на изкуството беше една от най-хубавите в Европа, огледа пантерата с възхищение, което накара младата жена да се просълзи. Тя знаеше, че произведението е прекрасно, но Джейсън се отнасяше към него като към безценно съкровище.

— Изключителна е — тихо каза той, проследявайки с палец извивката на гърба на пантерата. Той внимателно постави животното на бюрото си и се обърна към Виктория.

— Не зная какво да кажа — призна с лека усмивка.

Тя погледна строго изваяното му лице с момчешка усмивка и си помисли, че никога не е изглеждал толкова мил и красив. Изключително развеселена, каза:

— Не е нужно да казваш нищо освен „благодаря“.

— Благодаря ти — каза той със странен, пресипнал глас.

— Благодари ми с целувка — напомни му тя с усмивка.

Джейсън пое дълбоко въздух, сякаш се приготвяше за нещо трудно; после постави длани на бюрото от двете й страни и се наведе. Докосна с устни нейните. Главата й се наклони назад под лекия натиск на устните му и тя загуби равновесие.

Когато Джейсън вдигна глава да се отдръпне, тя се вкопчи в ръцете му, за да се закрепи. За него ръцете й, вкопчени в неговите, беше, като да поканиш умиращ от глад човек на богата трапеза. Устата му се притисна в нейната нежно и ненаситно и когато и тя започна да му отвръща, целувката му стана още по-настойчива. Той разтвори устните й с език, като я подмамваше и я приканваше да му отвърне.

Езикът й плахо докосна неговия и Джейсън изгуби контрол. Той изпъшка и обви ръце около нея, вдигна я от бюрото и я притисна към себе си. Ръцете й се плъзнаха по гърдите му, обвиха врата му, придържайки лицето му към нейното. Поощрението, което усети в този жест, възпламени в него такъв огън, че едва не загуби разсъдъка си. Ръката му се придвижи към пищната й гръд. Виктория потрепери от интимното докосване, но вместо да се отдръпне, както той очакваше, тя се притисна към него, отдадена на страстната целувка.

Гласът на капитан Фаръл прозвуча в коридора точно пред кабинета:

— Не се притеснявай, Нортръп, зная къде е.

Вратата на кабинета рязко се отвори и Виктория се отскубна от прегръдката на Джейсън.

— Джейсън, аз — започна приятелят му, влизайки в кабинета, но внезапно спря, забелязвайки пламналите страни на Виктория и смръщеното лице на Джейсън. — Трябваше да почукам.

— Приключихме — сухо каза Джейсън.

Без да може да погледне приятеля си в очите, Виктория се усмихна бегло към Джейсън и измърмори, че трябва да се качи горе и да се преоблече за вечеря.

Капитан Фаръл протегна ръка:

— Как си, Джейсън?

— Не съм сигурен — разсеяно отвърна той, докато гледаше как жена му се отдалечава.

Фаръл се усмихна, но се обезпокои, когато Джейсън се обърна и бавно отиде до прозорците. Сякаш беше изключително уморен, прокара ръка по тила си, втренчено загледан навън.

— Нещо не е ли наред?

Джейсън мрачно се подсмихна:

— Няма нищо нередно, Майк. Нищо, което да не заслужавам. Нищо, за което да не мога да се погрижа.

Когато Майк си тръгна след час, той се отпусна в стола си и затвори очи. Желанието, което Виктория беше запалила у него, все още го измъчваше като огън и изгаряше слабините му. Толкова силно я желаеше. Толкова я желаеше, че едва се сдържаше да не хукне по стълбите и да я вземе в прегръдките си. Направо му идеше да я удуши за това, че му беше казала да си има любовница като „добър“ съпруг.

Неговата съпруга, която беше почти дете, го беше объркала напълно. Беше поискала да играе с него на шах и карти, сега се опитваше да играе по-възбуждаща игра. Беше се превърнала в прелъстителка и беше изключително добра. Сядаше на бюрото му, на стола му, донесе му подарък и го помоли да я целуне. Той се запита, докато я целуваше преди малко, дали не си представяше, че е Андрю, както си беше представяла в деня на сватбата им.

Ядосан от копнежа на собственото си тяло но нея, той скочи на крака и заизкачва широкото, вито стълбище. Беше наясно, че се жени за жена, която принадлежи на друг, само дето не беше очаквал, че това толкова ще го измъчва. Само гордостта го възпираше да не я принуди отново да легне с него. Гордост, както и съзнанието, че когато всичко свърши, няма да изпита по-голямо задоволство от това, което изпита през първата им брачна нощ.

Виктория го чу да се движи в стаята си и почука на вратата. Чу го да й казва да влезе, но усмивката й веднага угасна, когато отвори вратата и видя Франклин, личният му прислужник, да опакова една чанта, докато Джейсън тъпчеше документи в кожен куфар.

— Къде отиваш? — попита тя.

— В Лондон.

— Но защо?

Джейсън погледна към прислужника си:

— Аз ще довърша с багажа, Франклин.

Той изчака, докато прислужникът се оттегли и затвори вратата, след което каза:

— Там мога да работя по-добре.

— Но снощи ми каза, че не можеш да дойдеш в Лондон и да останеш там с мен вечерта, защото трябва да бъдеш тук и да се срещнеш с някакви хора рано утре сутрин.

Джейсън престана да тъпче книжа в куфара си, изправи се и с преднамерена грубост попита:

— Виктория, знаеш ли какво става с един мъж, когато дни наред е в състояние на неудовлетворена сексуална възбуда?

— Не — тихо каза тя и поклати глава.

— Тогава ще ти обясня — отсече той. Младата жена тревожно поклати глава:

— Н-не мисля, че е необходимо, не и когато си в такова настроение.

— Нямах такива настроения, преди да те срещна — ядно каза той, обърна гръб и се подпря на полицата над камината. — Предупреждавам те, върни се в стаята си, преди да забравя колко „добър“ съпруг трябва да бъда и да не си правя труда да ходя до Лондон.

— Отиваш при любовницата си, нали? — сподавено попита тя, спомняйки си с изумление колко очарователен изглеждаше, когато му даде подаръка.

— Започваш да говориш като ревнива съпруга — процеди той.

— Какво очакваш, аз съм ти съпруга.

— Имаш много странна представа за това какво означава да бъдеш съпруга — жестоко й се подигра той. — А сега се махни оттук.

— Проклет да си! — пламна Виктория. — Та аз не зная как да бъда съпруга, не можеш ли да проумееш? Зная как да готвя, да шия и да се грижа за съпруга си, но ти нямаш нужда от мен за това, защото си имаш други хора да се грижат за теб. И ще ти кажа още нещо, лорд Филдинг, аз може и да не съм много добра съпруга, но ти си невъзможен съпруг! Когато ти предложа да играем шах, се ядосваш. Когато се опитвам да те прилаская, започваш да се държиш ужасно…

Тя видя как Джейсън рязко вдигна глава, но беше толкова ядосана, че не обърна никакво внимание на изуменото му изражение.

— А когато ти нося подарък, ти заминаваш за Лондон при любовницата си!

— Тори — с болка в гласа каза той, — ела тук.

— Не, не съм свършила! — избухна тя, разярена и унизена. — Върви при любовницата си, щом така искаш, но недей да виниш мен за това, че нямаш син. Може и да съм наивна, но не съм чак толкова глупава да си мисля, че мога да ти родя син без твоето съдействие!

— Тори, моля те, ела тук — повтори той.

Виктория най-сетне долови силното вълнение в гласа му и гневът й внезапно утихна, но все още се страхуваше да не би отново да я отхвърли, ако се приближи до него.

— Джейсън, не мисля, че знаеш какво искаш. Каза, че искаш син, но…

— Зная съвсем точно какво искам — заяви той и разтвори ръце. — Ако дойдеш тук, ще ти покажа…

Омагьосана от зелените му очи и кадифената дрезгавина на плътния му глас, младата жена бавно тръгна към него и се озова в прегръдка, от която едва не й спря дъхът. Устните му се впиха в нейните в дива, възбуждаща целувка, която разпали цялото й тяло. Тя усети интимното, надигащо се напрежение на тялото му върху своето, докато ръцете му се плъзгаха страстно по гърба и гърдите й, прогонвайки страховете й, разпалвайки желание с всяко докосване.

— Тори — прошепна той, плъзгайки устни по врата й и тя потръпна от наслада. — Тори — болезнено простена и отново впи устни в нейните.

Отначало я целуваше бавно, а после с ненаситен глад, плъзгайки ръце надолу към бедрата й, притискайки я плътно към възбуденото си тяло, което изтръгна от гърдите й стенание.

Без да откъсва устни от нейните, той постави ръка под коленете й и я грабна на ръце. Потънала в трепетното, страстно вълшебство на устните и ръцете му, Виктория почувства как светът се преобърна, когато той я положи на леглото. Притискайки се отчаяно в този неповторим, прекрасен свят, където съществуваше единствено съпругът й, тя затвори очи, докато той събличаше дрехите си. Усети как той легна до нея и се опита да преодолее паниката си, докато очакваше да развърже халата й.

Той нежно целуна затворените й очи и я обгърна с ръце, придърпвайки я внимателно към себе си.

— Принцесо — прошепна и пресипналият му глас прозвуча толкова сладко в ушите й, — моля те, отвори очи. Нищо лошо няма да ти сторя, обещавам.

Виктория преглътна и отвори очи и с най-голямо облекчение осъзна, че той предвидливо е изгасил всички свещи, освен онези на полицата над камината в другия край на стаята.

Джейсън забеляза страха в големите й сини очи и се наведе, подпирайки се на лакът, да погали нежно златисто-червените й къдрици, разпилени по възглавницата. Никой мъж освен него не я беше докосвал, си помисли той. Гордост изпълни гърдите му. Това красиво, смело и непокварено момиче се беше отдало единствено на него. Искаше да поправи грешката си от първата им брачна нощ, искаше да я накара да стене от наслада и да го прегръща.

Без да обръща внимание на настойчивото пулсиране в слабините си, докосна с устни ухото й.

— Не зная какво си мислиш — нежно прошепна, — но изглеждаш уплашена до смърт. Нищо не се е променило отпреди няколко минути насам, когато се целувахме.

— Само дето си свалил дрехите си — напомни му боязливо тя.

Той леко се усмихна:

— Така е. Но ти не си.

„Не за дълго“ — помисли си тя и чу как той гърлено и чувствено се засмя, сякаш прочете мислите й. Целуна очите й:

— Ако искаш, не сваляй халата си.

Съпругата, чиято девственост беше отнел така бързо и грубо, го погледна в очите, постави ръка на бузата му и нежно прошепна:

— Искам да ти доставя удоволствие. И не мисля, че искаш да остана с халата.

Джейсън тихо простена, наведе се и я целуна страстно и нежно, потрепервайки, когато тя отвърна на целувката му с невинен плам. Желанието забушува като неудържим огън в Цялото му тяло. Откъсна устни от нейните.

— Тори, ако ми доставиш по-голямо удоволствие от това, което ми даваш с целувките си, ще умра от наслада.

Той пое разтреперано въздух и развърза кадифения й халат, но когато понечи да го разтвори, ръката й конвулсивно сграбчи неговата.

— Няма да го разтворя, ако не искаш, мила — обеща той и ръката му спря да се движи под нейната. — Просто се надявах нищо повече да не застава между нас — нито недоразумения, нито врати, даже и дрехи. Аз свалих моите, за да ти се покажа, а не да те плаша.

При тези нежни думи Виктория трепна и отмести ръка; после за негова най-голяма радост плъзна ръка около врата му, готова да му се отдаде.

Халатът се свлече, той се наведе и я целуна, ръцете му галеха зърното на гърдата й, езикът му се плъзгаше по устните й, приканвайки ги да се разтворят. Джейсън откъсна устни от нейните, навеждайки се към гърдата й.

Виктория подскочи и той я погледна изумен, осъзнавайки отново, че никой мъж не я беше целувал по този начин.

— Няма да ти причиня болка, мила — окуражително прошепна той, притисна устни към втвърденото зърно и започна да го целува, докато не усети как тя се отпуска, след което бавно разтвори устни, поемайки зърното й в устата си.

Отначало бе изумена от това, че той иска да смуче гърдата й, после изпита нарастващо удоволствие, докато желанието се надигна в цялото й тяло, пронизвайки го като стрели. Тя зарови пръсти в къдравата му черна коса, притискайки главата му, сякаш никога нямаше да го пусне. Почувства как ръката му се плъзга надолу между краката й.

— Не! — откъсна се от нея ужасен шепот и тя притисна бедрата си. Вместо да се ядоса, Джейсън тихо се засмя на съпротивата й.

С едно бързо движение той се надигна и започна ненаситно и замайващо да целува устните й.

— Да — прошепна той. — О, да…

Отново плъзна ръка надолу и започна нежно да я гали, докато най-сетне напрежението изчезна и бедрата й се отпуснаха, предавайки се на нежното му настойчиво приканване.

Джейсън притисна пръсти към нея и топлината, която го посрещна там, го накара почти да изгуби контрол. Не можеше да се начуди на пламенността й, както и на непринудената лекота, с която го влудяваше от страст, защото Виктория се отдаваше изцяло. Той движеше пръстите си в нея и бедрата й се повдигнаха, извивайки се сладострастно към ръката му. Поставяйки ръце от двете й страни, той се надвеси над нея.

Сърцето на Виктория подскочи едновременно от удоволствие и ужас, когато го почувства да се притиска между бедрата й, но вместо да я обладае, Джейсън я обгърна с бедрата си в нежен ритъм, който бавно я подлуди от несравнима наслада, докато страхът не изчезна и остана единствено острата, болезнена нужда да го почувства в себе си.

Той постави коляно между бедрата й и прошепна с пресипнал глас:

— Не се страхувай. Не се страхувай от мен.

Виктория бавно отвори очи и погледна мъжа над нея. Лицето му беше напрегнато от страст, раменете и ръцете му бяха изпънати от усилието да се въздържа, дишането му беше учестено. Тя докосна с пръсти чувствените му устни, инстинктивно осъзнавайки колко отчаяно я желае и колко усилия му струва да се въздържи да не я вземе в същия този миг.

— Толкова си нежен — едва прошепна тя, — толкова нежен…

Джейсън тихо простена и повече не можа да се въздържи.

Влезе в нея наполовина и отново излезе, прониквайки още по-дълбоко следващия път и отново, докато бедрата й се надигнаха и той потъна в невероятната й топлина. Пот изби по челото му, докато се опитваше да пребори мъчителните пориви на собственото си тяло и започна бавно да се движи в нея, наблюдавайки лицето й. Тя мяташе глава върху възглавницата, докато се притискаше към него, приближавайки се все повече към надигащия се екстаз, който беше твърдо решен да й достави. Той чу ниските и страстни стонове и започна все по-бързо и по-дълбоко да прониква в нея.

— Още малко, Тори — дрезгаво прошепна той. Трепетен екстаз прониза Виктория от главата до петите и вълните от удоволствие все по-бързо и по-бързо я поглъщаха, докато най-сетне от гърдите й се изтръгна вик.

Джейсън се наведе и я целуна още веднъж, преди отново да проникне в нея и да се слеят в сладко забвение.

Той се обърна настрани, издърпвайки я със себе си, телата им все още бяха интимно свързани. Когато учестеното му дишане най-сетне се успокои, той я целуна по челото.

— Как се чувстваш? — нежно я попита.

Дългите, извити клепки на Виктория потрепнаха и очите й като дълбоки сини извори се вгледаха с тиха почуда в него.

— Чувствам се като съпруга — прошепна тя.

Той тихо се засмя и проследи с пръст изящната извивка на страната й, а тя се сгуши в него.

— Джейсън — гласът й трепереше от вълнение, когато вдигна очи към него. — Искам да ти кажа нещо.

— Какво е то? — попита той и се усмихна нежно. Съвсем простичко, без да се смущава, тя изрече:

— Обичам те.

Усмивката му угасна.

— Наистина. Оби…

Той притисна пръст към устните й и поклати глава:

— Не, не ме обичаш. И не е нужно. Не ми давай повече от това, което вече си ми дала. Тори.

Виктория се обърна настрана и нищо не каза, но отблъскването му я нарани. Сгушена в ръцете му, тя отново чу думите му: „Нямам нужда от твоята любов. Не я искам.“

Франклин почука на вратата с намерението да види дали лорд Филдинг се нуждае от помощ за опаковането на багажа. Когато не получи отговор, той допусна, че господарят му е някъде из покоите и отвори вратата.

Направи една крачка в полутъмната стая и примигна, когато видя двойката в голямото легло. Франклин мъдро се оттегли от стаята и затвори вратата с леко щракване.

Когато излезе в коридора, възмущението му от това как лорд Филдинг беше разхвърлял дрехите си, отстъпи пред радостта от току-що видяното. Обръщайки се, той хукна по коридора към площадката над фоайето.

— Господин Нортръп — извика той, като се надвеси предпазливо над парапета и настойчиво започна да маха на иконома, който стоеше близо до входната врата. — Господин Нортръп, имам много важни новини! Приближете се, за да не ни чуят…

Откъм дъното на коридора две бдителни прислужници изтичаха начаса от стаите, които чистеха, и се сблъскаха, нетърпеливи да чуят какви новини има Франклин. От дясната му страна в коридора се показа някакъв лакей и започна въодушевено да почиства едно огледало с пчелен восък и лимонов сок.

— Случи се! — прошепна Франклин на Нортръп.

— Сигурен ли си?

— Разбира се, че съм сигурен — обидено отвърна Франклин.

Усмивка пропука желязното изражение на Нортръп, но той бързо се съвзе, скривайки се зад обичайната си маска.

— Благодаря, господин Франклин. В такъв случай ще наредя да приберат каретата в конюшнята.

С тези думи Нортръп се обърна и тръгна към входната врата. Излезе навън, където чакаше луксозна карета със златния знак на Уейкфийлд на вратата, а лампите й светеха ярко в тъмнината. Четири дорести коня с лъскав косъм тръскаха тежките си гриви и дрънчаха с юздите си, нетърпеливи да потеглят. Тъй като не можа да привлече вниманието на кочияшите, които седяха на капрата, Нортръп се спусна по терасовидните стъпала към алеята.

— Господарят няма да има нужда от услугите ви тази вечер. Можете да приберете конете — каза той на кочияша с възможно най-хладен тон.

— Няма да има нужда от карета ли? — възкликна изненадан кочияшът. — Но той сам ме уведоми преди час, че иска да впрегна конете, и то бързо!

— Плановете му се промениха — ледено заяви Нортръп. Джон, кочияшът, въздъхна ядосано и погледна сърдито към необщителния иконом:

— Казвам ти, станала е грешка. Той наистина иска да ходи в Лондон:

— Идиот! Той искаше да ходи в Лондон, но сега се е оттеглил в покоите си!

— В седем и половина!

Когато Нортръп се обърна и влезе в къщата, кочияшът изведнъж проумя думите на иконома и на лицето му се изписа широка усмивка. Той смушка другаря си в ребрата и му хвърли лукав, развеселен поглед.

— Май лейди Филдинг е решила, че брюнетките вече не са на мода — каза той и подкара конете към конюшнята, за да сподели новината с конярите.

Нортръп влезе право в трапезарията, където О’Мейли си подсвиркваше тихичко и прибираше порцелановия сервиз, който беше извадил за самотната вечеря на Виктория.

— Има промяна, О’Мейли — уведоми го Нортръп.

— О, да, господин Нортръп — съгласи се дръзкият лакей, — наистина има.

— Можеш да махнеш покривките от масата.

— Вече го направих.

— Все пак лорд и лейди Филдинг може да решат да вечерят по-късно.

— На горния етаж — предсказа О’Мейли с нахална усмивка. Нортръп се наежи и отмина.

— Проклет нахален ирландец! — ядосано промърмори той.

— Надут пуяк! — върна му О’Мейли зад гърба.