Серия
Последствия (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Once and Always, (Пълни авторски права)
Превод от английски
[Няма данни за преводача; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,5 (× 407 гласа)

Глава двайсет и девета

Виктория се събуди със свито сърце и уморена, сякаш изобщо не беше спала. С отчаяние си припомни унизителното отмъщение на Джейсън. Отхвърляйки косата от лицето си, тя се подпря на лакът, а погледът й разсеяно блуждаеше из стаята. И тогава забеляза кожената кутия за бижута до леглото си.

Безумна ярост се надигна в нея. Тя скочи от леглото, навлече един халат и грабна кухнята. Отвори със замах вратата към стаята на Джейсън и влезе вътре.

— Да не си посмял повече да ми подаряваш бижута! — просъска тя.

Той стоеше гол до кръста до леглото си. Погледна към нея точно когато тя хвърли кутията по главата му, но не помръдна, за да се предпази от тежката кожена кутия, която прелетя покрай ухото му.

Кутията тупна тежко на лъскавия под и се плъзна под леглото му.

— Никога няма да ти простя за снощи — пламна Виктория, ноктите й се забиха в дланите на ръцете й, а гърдите й гневно се надигаха и спадаха. — Никога!

— Сигурен съм — спокойно и равнодушно отвърна той и се пресегна да вземе ризата си.

— Мразя бижутата ти, мразя начина, по който се отнасяш към мен, мразя и теб! Ти не знаеш как да обичаш — ти си цинично, безсърдечно копеле!

Изрече го, преди да осъзнае какво казва, но каквато и реакция да очакваше, не беше тази, която последва.

— Права си — съгласи се Джейсън. — Точно такъв съм. Съжалявам, че трябва да разруша и последните ти илюзии за мен, но истината е, че аз съм плод на кратка, безсмислена връзка между Чарлз Филдинг и някаква отдавна забравена танцьорка.

Виктория бавно започна да осъзнава, че той мислеше, че й признава нещо долно и отвратително.

— Израснах в нищета, отгледан от снахата на Чарлз. Кога то поотраснах, спях в един голям магазин. Научих се да чета и да пиша. Не съм завършил Оксфорд и не съм правил нищо от онова, което твоите изискани, аристократични обожатели са правили. Накратко, не съм такъв, за какъвто ме мислиш. — Започна да закопчава ризата си, като внимателно следеше движението на пръстите си. — Не съм подходящ съпруг за теб. Не съм достоен да те докосвам. Правил съм неща, от които би ти прилошало.

Тя си припомни думите на капитан Фаръл: „Вещицата го караше да коленичи и да моли за прошка пред онези мръсни индийци.“ Виктория погледна гордото, слабо лице на Джейсън и почувства силна болка. Сега разбра защо той не искаше и не можеше да приеме любовта й.

— Аз съм копеле — мрачно завърши той.

— В такъв случай си имаш чудесна компания — развълнувано каза тя. — Трима от синовете на крал Чарлз са били такива и той ги е направил херцози.

За миг я погледна озадачен, след което сви рамене:

— Важното е, че ти ми каза, че ме обичаш, и не мога да допусна да продължаваш да си го мислиш. Обичала си един мираж, не мен. Ти дори не ме познаваш.

— Напротив, познавам те. — Виктория ясно съзнаваше, че думите й в този момент щяха да определят цялото им бъдеще. — Знам всичко за теб — капитан Фаръл ми разказа преди повече от седмица. Знам какво си преживял, когато си бил малък…

За миг в очите му пламна ярост, после той примирено сви рамене:

— Не е трябвало да ти разказва това.

— Ти трябваше да ми кажеш — изплака Виктория, без да може повече да овладее гласа си или да спре сълзите, които рукнаха от очите й. — Но нямаше да го направиш, защото се срамуваш от нещата, с които трябва да се гордееш!

Тя ядосано изтри сълзите си и с разтреперан от вълнение глас каза:

— Предпочитам да не ми беше казвал. Преди да го направи, любовта ми към теб не беше толкова силна. Но когато разбрах колко си смел и силен, толкова силно те обикнах, че…

— Какво? — едва прошепна той.

— Тогава ти се възхитих — продължи тя — и сега продължавам, и не мога да понеса това, което ми причиняваш.

Видя го как се приближава и след миг вече я притискаше силно до гърдите си.

— Не ме интересува кои са родителите ти — ридаеше тя в ръцете му.

— Не плачи, мила — прошепна той. — Моля те, недей.

— Мразя, когато се отнасяш към мен като към глупава кукла, която непрекъснато обличаш в бални рокли и…

— Повече никога няма да ти купя рокля — опита се да се пошегува той.

— И после ме окичваш с бижута…

— Никакви бижута повече — прегърна я още по-силно.

— И когато се наиграеш с мен, просто ме захвърляш.

— Аз към пълен глупак — галеше косите й той и я притискаше към себе си.

— Никога не си ми казвал какво мислиш или чувстваш, а аз не мога да чета мислите ти.

— Аз нямам такива — пресипнало отвърна той. — Изгубих ги преди месеци.

Виктория знаеше, че е победила, но не можеше да се успокои.

— Господи, моля те, недей да плачеш — изпъшка Джейсън, като безпомощно галеше раменете и гърба й, опитвайки се да я успокои. — Не мога да понеса да гледам, че плачеш — заравяйки пръсти в косите й, той вдигна обляното й в сълзи лице, а палците му нежно погалиха страните й. — Никога вече няма да те карам да плачеш. Кълна се — с разкаяние прошепна той, наведе се и нежно и страстно я целуна.

— Ела с мен в леглото — прошепна с пресипнал глас. — Ела и ще те накарам да забравиш за снощи…

В отговор Виктория страстно обви ръце около врата му и той я вдигна на ръце, обзет от желание да се опита да поправи щетите от миналата нощ по единствения начин, който знаеше. Подиря коляно на леглото и нежно я положи, без да откъсва устни от нейните.

Когато най-сетне се надигна, за да съблече ризата и да разкопчае панталона си, Виктория го загледа, без да се смути, възхищавайки се на великолепното му тяло — на дългите крака и тесни бедра, силните ръце и широките рамене, яките мускули, които набраздяваха гърба му. Но когато се обърна, от гърдите на Виктория се откъсна болезнен стон.

Джейсън я чу и тялото му се скова при мисълта за това какво виждаше. Белезите! Беше забравил за проклетите белези. В съзнанието му ясно изплува споменът за последния път, когато беше забравил да ги скрие — спомни си ужаса, изписан на лицето на жената в леглото му, пренебрежението и отвращението й от това, че е позволил да го бичуват като куче. Затова винаги пазеше гърба си да не го види Виктория, когато се любеха, и винаги старателно гасеше свещите, преди да заспят.

— Господи! — сподавено изпъшка Виктория зад гърба му, втренчила ужасен поглед в белите белези, които покриваха красивия му гръб. Бяха толкова много. С треперещи пръсти тя се пресегна да ги докосне. В мига, в който го направи, той се сепна.

— Още ли те болят? — с болка прошепна тя.

— Не — отвърна Джейсън. Срамът го заля на болезнени вълни, докато безпомощно чакаше неизбежната й реакция спрямо доказателството за унижението му.

С изненада почувства как ръцете й го обгръщат и устните й докосват гърба му.

— Колко смел си бил да понесеш всичко това — прошепна тя, — колко силен, за да го преодолееш и да продължиш да живееш.

И когато тя започна да целува белезите по гърба му, Джейсън се обърна към нея и я взе в обятията си.

— Обичам те — прошепна той с измъчен глас и зарови пръсти в буйните й коси, — толкова много те обичам…

Целувките му изгаряха плътта й като нажежено желязо, когато устните му се спуснаха надолу към врата и гърдите й, а ръцете му се плъзгаха по гърба и бедрата й, принуждавайки я да стене и да се извива под нежната му атака. Той се подпря на ръцете си и с пресипнал от страст глас изрече:

— Моля те, докосни ме, нека почувствам ръцете ти върху мен.

Никога не си беше помисляла, че Джейсън може да иска да го докосва така както я докосваше той. Тя постави ръце на гърдите му, разтваряйки бавно пръсти, изумена как това леко докосване накара дъхът му да секне. После ги плъзна още по-надолу и стегнатите мускули на корема му се свиха. Тя постави устни върху малкото му зърно и започна да го целува така, както той целуваше нейното, после езикът й заигра върху него и когато го пое в уста, Джейсън простена от удоволствие.

Замаяна от новооткритата си власт над тялото му, тя започна да движи полуотворените си устни върху неговите, докосвайки ги сладострастно с езика си. Нещо между лек смях и стон прозвуча в гърлото му и той засмука езика й в устата си, като с една ръка притисна главата й към него, а с другата обгърна бедрата й и я повдигна върху възбуденото си тяло.

Без да мисли, Виктория започна да се движи върху него, докато не премаля от удоволствието, което му доставяше и сама получаваше. Започна да се спуска все по-надолу, погълната от желание да го удовлетвори, като целуваше гърдите и корема му, когато ръцете му изведнъж я издърпаха към него. Под себе си тя усещаше пулсирането на възбуденото му тяло, огненото докосване на пламналата му кожа, силните удари на сърцето му. Но вместо да я вземе още в същия миг, както очакваше, той се загледа в нея с пламнали от желание очи и смирено произнесе думите, които се беше опитал да я накара да изрече миналата нощ.

— Искам те — прошепна. И сякаш не смяташе, че достатъчно се е смирил, добави: — Моля те, любима.

Виктория имаше чувството, че сърцето й ще се пръсне от любов и му отговори с нежна целувка. Отговорът й беше напълно достатъчен. Джейсън я грабна в обятията си, обърна я по гръб и бързо проникна в нея.

Виктория се извиваше в трескава нужда да сподели и подхрани нарастващата му страст, притискайки бедра към пулсиращото му тяло, сливайки устоите си с неговите, а вълните на наслада, които я заливаха, прераснаха в безумна страст и разтърсиха цялото й тяло в бурен екстаз.

Джейсън усети спазмите на нейния екстаз. Той също се сгърчи в конвулсивен екстаз, докато тялото на Виктория изсмукваше от него горчивината и отчаянието, като го освободи от натрупаната болка и в замяна му даде радост.

След големите финансови победи и безсмислените сексуални подвизи най-сетне беше намерил това, което цял живот несъзнателно беше търсил. Беше намерил дома си. Притежаваше шест имения в Англия, два палата в Индия, кораби и все пак никога и никъде не се беше чувствал като у дома си. Сега най-сетне беше у дома. Това красиво момиче, което лежеше щастливо в ръцете му, сега беше неговият дом.

Без да я пуска от прегръдките си, той се обърна на една страна и прокара пръсти през копринената коса, докосвайки нежно с устни слепоочието й.

Клепките й трепнаха и когато Виктория го погледна, Джейсън потъна в дълбоките сини извори на очите й.

— Как се чувстваш? — попита я той и се усмихна, когато тя му зададе същия въпрос. После тържествено изрече: — Чувствам се като съпруг.

Целуна я, после се вгледа в очите й, които блестяха.

— Като си помисля, никога не съм вярвал, че съществуват ангели — въздъхна той и отпусна глава на възглавницата, наслаждавайки се на радостта да държи Виктория в обятията си. — Колко глупав съм бил…

— Ти си изключителен — предано отвърна съпругата му.

— Не, не съм — тъжно се засмя той. — Ако имах поне малко ум в главата си, щях да те взема в леглото си още първия път, когато го поисках, и после да настоявам да се омъжиш за мен.

— Кога за пръв път поиска да го направиш?

— В деня, в който пристигна в Уейкфийлд — призна той и се усмихна, спомняйки си. — Мисля, че се влюбих в теб, когато те видях да стоиш на прага ми с онова прасенце в ръце и пламтящи коси, разпилени на вятъра.

Виктория сериозно поклати глава.

— Моля те, нека никога не се лъжем, Джейсън. Ти не ме обичаше тогава, не ме обичаше и когато се ожени за мен. Но това няма значение, наистина няма значение. Единственото важно нещо е, че ме обичаш сега.

Джейсън повдигна брадичката й и я накара да го погледне в очите.

— Не, скъпа, говоря сериозно. Ожених се за теб, защото те обичах.

— Джейсън! — възкликна тя поласкана, но все пак твърдо решена да установи честни и открити отношения между тях.

— Ти се ожени за мен, защото това беше желанието на един умиращ човек.

— Желанието на умиращ… — За нейно учудване Джейсън отметна глава и избухна в смях, после я прегърна. — О, скъпа — каза той през смях, като нежно я галеше, — този „умиращ“ човек, който ни извика на смъртното си ложе и държеше ръката ти, беше хванал в другата карти за игра.

Виктория се изправи на лакти.

— Какво! — Тя се разкъсваше между яда си и желанието да се засмее. — Сигурен ли си?

— Напълно — продължаваше да се смее той. — Видях ги, когато одеялото се отмести. Държеше четири царици.

— Но защо ще иска да го прави?

Джейсън сви рамене.

— Очевидно е решил, че твърде дълго се бавим със сватбата.

— Като се сетя как се молих да оздравее, идва ми да го убия!

— Що за приказки — подразни я Джейсън. — Не ти ли харесва крайният резултат от плана му?

— Да, разбира се, но защо не сподели с мен, или поне да кажеш на него, че знаеш какво е намислил?

— Какво? И да разваля удоволствието му? Никога!

Виктория го погледна възмутено.

— Трябваше да ми кажеш. Нямаш право да криеш от мен.

— Така е.

— Тогава защо не ми каза?

— Щеше ли да се омъжиш за мен, ако не си мислеше, че е крайно необходимо?

— Не.

— Затова не ти казах истината.

Тя се отпусна на гърдите му и започна да се смее безпомощно.

— Наистина ли нямаш никакви принципи? — попита го с престорена строгост.

Той се усмихна:

— Очевидно не.