Уилям Шекспир
Много шум за нищо ^[0] (7)

ТРЕТА СЦЕНА

 

БЕНЕДИКТ

        Ей, малкия!

 

ПАЖЪТ

        Да, синьор?

 

БЕНЕДИКТ

        На прозореца в моята стая има една книга. Бягай и ми я донеси!

 

ПАЖЪТ

        Вече съм тук!

 

БЕНЕДИКТ

        Виждам, че си тук, но искам първо да си бил там и да си се върнал с книгата.

 

        Не мога да разбера как един мъж, след като е видял до каква степен изглупяват другите мъже, щом се отдадат на любовта, може изведнъж, забравяйки, че се е надсмивал над чуждото безумие, сам да хлътне и да се превърне в мишена на собствените си подигравки! Точно това прави Клавдио. Помня времето, когато не признаваше друга музика освен бойните тръби и барабани, а сега дай му сватбени гайди и тъпани. Помня го, когато беше готов да извърви десет мили пеш, за да види една добра броня; а сега може да не спи пет нощи, за да обмисля някаква нова кройка на якичка. Преди говореше направо и делово като честен мъж и воин, а сега си губи времето в словесни кълчения и речта му прилича на фантастично пиршество от невероятни ястия. Възможно ли е и с мен да стане същото? Да гледам все с тези си очи, а да се преобразя така? Нищо не се знае, но не, не вярвам! Не смея да твърдя, че любовта няма някой ден да ме накара да се затворя в себе си като мида, но кълна се, че преди да ме направи на мида, няма да ме направи на глупак! Една може да е красива: не трепвам! Друга — да е разумна: не мърдам! Трета — добродетелна: не се поддавам! Трябва всички качества да се съберат в едно, за да може Купидон да купи сърцето ми. Тя трябва да бъде богата — това е безспорно! Умна — инак не я искам! Добродетелна — инак не я вземам! Хубава — инак няма да я погледна! Нежна — инак далеч от мен! Благородна — инак да не се показва! А освен това трябва да бъде сладкодумна, музикална, с коса… косата й може да си бъде каквато Господ й е дал… Ха! Принцът и господин Аморозо^[33]! Ще се скрия в шумака!

 

ДОН ПЕДРО

        Желаеш ли да чуем тази песен?

 

КЛАВДИО

        Да, ваша светлост. Толкова е тихо,

        като че ли нарочно вечерта

        е затаила дъх, за да я слуша.

 

ДОН ПЕДРО (тихо)

        А виждаш ли зад мене Бенедикт?

 

КЛАВДИО (тихо)

        Разбира се. Щом музиката свърши,

        лисичето ще падне във капана.

 

ДОН ПЕДРО

        Изпей онази песен, Балтазаре!

 

БАЛТАЗАР

        О, ваша светлост, тя не е виновна,

        за да я мъчи втори път гласът ми.

 

ДОН ПЕДРО

        Да не признаваш своята способност,

        е често верен знак за съвършенство,

        но ти все пак недей ни принуждава

        да те ухажваме!

 

БАЛТАЗАР

                        Пред тази дума

        отстъпих вече, тъй като в живота

        ухажването често няма общо

        с харесването.

 

ДОН ПЕДРО

                        Чакаме те вече.

        Ако желаеш да разкажеш нещо,

        то разкажи го в ключове, в бемоли!

 

БАЛТАЗАР

        А после да приключа ще ме моли

        пак ваша светлост!

 

ДОН ПЕДРО

                                Сто игри на думи

        и в крайна сметка — нищо. Хайде, пей!

 

БЕНЕДИКТ

        Божествената им музика! Два струнни звука и духът им е вече запленен! Не разбирам как едно усукано овнешко черво може да изтръгва душите на хората от телата им. Ако трябва непременно да се слуша нещо, бих предпочел рога на овена, а не червата му!

 

БАЛТАЗАР (пее)

                „Девойки, вам съвет ще дам:

                плач нива не полива.

                Сега са тук, а утре там —

                мъжете са такива!

 

                        Припев:

 

                Затуй след тях…

                викнете в смях:

                — Довиждане, синьоре! —

                Да си вървят,

                добър им път

                и тра-ла-ла отгоре!

                Таз дълга скръб по спомен скъп

                защо ви е, кажете?

                Днес огнен взор, утре гръб —

                това са то мъжете!

 

                        Припев:

 

                Затуй след тях…“ и т.н.

 

ДОН ПЕДРО

        Честна дума, хубава песен!

 

БАЛТАЗАР

        И лош певец, принце.

 

ДОН ПЕДРО

        О, не, не! Напротив, много добре я изпълнихте… за случая.

 

БЕНЕДИКТ (настрани)

        Ако някое куче беше вило така, досега да са го обесили. Дано воят му не ми докара някоя беда! Бих предпочел да слушам гарванов грак, каквито и злини да носи той!

 

ДОН ПЕДРО (завършвайки разговора си с Клавдио)

        …Да, точно така… Чувай, Балтазаре! Намери ни свирачи, но да бъдат добри, и нека устроят утре малък концерт под прозореца на госпожица Херо.

 

БАЛТАЗАР

        Най-добрите, които има, ваша светлост!

 

ДОН ПЕДРО

        Хубаво! Свободен си.

 

        Елате, Леонато! Споменахте ми днес, че племенницата ви Беатриче била се влюбила в Бенедикт?

 

КЛАВДИО

        Какво?

 

        Пълзете, пълзете! Патицата е наблизо!

 

        Никога не съм допускал, че тази подигравачка може да се влюби!

 

ЛЕОНАТО

        И аз също. Но най-чудното е, че се е увлякла тъкмо по синьор Бенедикт, когото не можеше да понася, ако се съди по цялото й държане.

 

БЕНЕДИКТ (настрани)

        Възможно ли е това? Виж ти каква била работата!

 

ЛЕОНАТО

        Вярвайте, ваша светлост, и аз не зная какво да мисля, но тя го люби с бурна страст и отвъд безграничността на човешкия разсъдък!

 

ДОН ПЕДРО

        А може би само се преструва?

 

КЛАВДИО

        Да, да, много е вероятно.

 

ЛЕОНАТО

        Боже господи, да се преструва тъй! Никога досега престорена страст не е била подобна на истинската, както тази, която тя проявява!

 

ДОН ПЕДРО

        Е какви са толкоз проявите и?

 

КЛАВДИО (тихо)

        Нанижете я добре тази стръв! Сега ще клъвне!

 

ЛЕОНАТО

        Как какви са! Ами че тя по цял ден… Но на вас дъщеря ми сигурно ви е разказвала.

 

КЛАВДИО

        Да, разказа ми, но…

 

ДОН ПЕДРО

        Чакайте, за какво говорите? Вие наистина ме смайвате! Бях останал с впечатление, че духът й е здраво укрепен срещу пристъпите на любовното чувство.

 

ЛЕОНАТО

        Аз пък бих се заклел в това, ваша светлост, и то особено по отношение на Бенедикт.

 

БЕНЕДИКТ (настрани)

        Щях да помисля, че ми погаждат нещо, ако не го казваше тази бяла брада. Но не е възможно такава измама да се крие под тъй внушителна външност.

 

КЛАВДИО (тихо)

        Действа, действа! Досипете му още нещо!

 

ДОН ПЕДРО

        А разкрила ли е тя чувството си пред Бенедикт?

 

ЛЕОНАТО

        Не, и се кълне, че никога нямало да го направи. В това е мъката й.

 

КЛАВДИО

        Да, и аз знам от дъщеря ви, че тя била казала: „Как аз, която толкоз пъти съм го срещала с подигравки, сега ще му пиша, че го обичам!“

 

ЛЕОНАТО

        И това го повтаряла постоянно, защото нощем ставала по двайсет пъти да му пише, по нощница. И не си лягала, преди да изпълни цял лист. Дъщеря ми най-подробно ми разказа за всичко.

 

КЛАВДИО

        Казахте „лист“, та се досетих. Спомена ли ви тя за онази смешна подробност с листа?

 

ЛЕОНАТО

        А, да! Веднъж като сгънала листа, двете имена — Бенедикт и Беатриче — легнали едно върху друго. За това ли казвате?

 

КЛАВДИО

        Да, точно!

 

ЛЕОНАТО

        Тя пламнала, накъсала писмото на хиляди парченца и започнала да се обвинява в нескромност, задето била посмяла да пише на човек, който, както тя отлично знаела, щял да й се надсмее. „Знам го по себе си — казала, — защото и аз бих му се надсмяла, ако би ми писал! Да, да, макар да го обичам ужасно, пак бих му се надсмяла!“ Така казала.

 

КЛАВДИО

        И след това паднала на колене, захълцала, заридала! Не може да се успокои! Бие се в гърдите, скубе си косата, кълне, моли се: „О, сладки Бенедикт! Боже, дай ми търпение!“

 

ЛЕОНАТО

        Да, точно така прави… искам да кажа: Херо ми казваше, че правела. И любовната лудост така я била обзела, че дъщеря ми се бои да не би в миг на отчаяние да посегне на живота си. И има право.

 

ДОН ПЕДРО

        Добре ще е Бенедикт да узнае от другиго за всичко това, щом тя не иска да му го разкрие сама.

 

КЛАВДИО

        А каква полза? Той само ще намери в това нов повод за забава и ще измъчи докрай злочестата девойка.

 

ДОН ПЕДРО

        За такава постъпка и бесилото ще му е малко. Тя е тъй прелестна и без съмнение високо нравствена!

 

КЛАВДИО

        И винаги е била извънредно разумна!

 

ДОН ПЕДРО

        Освен когато се е влюбила в него!

 

ЛЕОНАТО

        О, ваша светлост, когато ум и страст си дават бой в такова крехко тяло, в десет случая срещу един взема връх страстта. Много ми е мъчно за девойката, защото съм неин и вуйчо, и настойник.

 

ДОН ПЕДРО

        Ако бях аз предметът на нейното увлечение, нищо не би ме спряло да направя от нея своя нежна половина. Моля ви, съобщете на Бенедикт за всичко това, да чуем какво ще отговори.

 

ЛЕОНАТО

        Мислите ли, че ще бъде добре, ваша светлост?

 

КЛАВДИО

        Според Херо братовчедка й била обречена на смърт, защото казвала, че щяла да умре, ако Бенедикт не я обичал; че щяла да умре, ако трябвало да му признае, че сама тя го обича; и че ако той пък й се признаел — щяла да умре, преди да отстъпела педя от своето упорство!

 

ДОН ПЕДРО

        И права е. Ако му разкрие любовта си, много е възможно той да й се подиграе безмилостно. Нали го знаете какъв надменен характер има!

 

КЛАВДИО

        Но пък е хубав мъж.

 

ДОН ПЕДРО

        Наистина има красива външност.

 

КЛАВДИО

        Уверявам ви, той е и много умен.

 

ДОН ПЕДРО

        Забелязвал съм у него някои проблясъци на разум.

 

КЛАВДИО

        А пък аз зная какъв храбрец е!

 

ДОН ПЕДРО

        Втори Хектор^[34], съгласен съм. И при уреждането на свадите може да се каже, че проявява мъдрост, защото или ги избягва твърде благоразумно, или пък, когато трябва да се бие, прави го с истински страх божи.

 

ЛЕОНАТО

        Щом е богобоязлив, длъжен е да бъде и миролюбив; и когато е принуден да наруши мира, естествено ще го прави със страх и трепет.

 

ДОН ПЕДРО

        Да, и то с голям. Изглежда, че много се бои от бога, макар че това не е в съгласие с някои малко волни шеги, които си позволява. Но както и да е, много ми е жал за вашата племенница — дали да идем да кажем на Бенедикт за нейната любов?

 

КЛАВДИО

        За нищо на света, принце! По-добре ще бъде да подкрепим нея с добри съвети. Може би сърдечната й болка ще стихне.

 

ШОНАТО

        Мисля, че сърцето й ще стихне преди болката.

 

ДОН ПЕДРО

        Добре, нека първо чуем какво ново ще ни съобщи дъщеря ви. Обичам го, този Бенедикт, и ми се ще той да се вгледа с повечко скромност в себе си и да се убеди колко е недостоен все пак за такава чудесна девойка.

 

ЛЕОНАТО

        Да вървим ли, ваша светлост? Обядът е готов.

 

КЛАВДИО (тихо)

        Ако и след всичко това не пламне, вече няма да зная на какво да вярвам!

 

ДОН ПЕДРО (тихо)

        Сега трябва да се заложи и за нея една такава мрежа. Но с това ще се занимаят дъщеря ви и нейните компаньонки. Играта ще стане най-забавна, когато всеки от двамата повярва, че другият е влюбен в него. Много бих искал да присъствам на тази сцена. Ще бъде невероятна пантомима! Сега нека изпратим нея тук, да го извика за обяд!

 

БЕНЕДИКТ (излиза от скривалището си)

        Не може да бъде шега! Говореха съвсем сериозно! Те са научили истината от Херо. Изглежда, че искрено съжаляват Беатриче — навярно се е влюбила до краен предел. И в мен? Не, такова нещо иска взаимност! Колко упреци ми струпаха! Казват, че съм щял да се държа високомерно, ако съм узнаел, че тя ме обича. И че тя щяла по-скоро да умре, отколкото да ми подскаже с нещо чувството си… Никога не съм и помислял да се женя!… Не бива да правя впечатление на горделивец!… Хубаво е да чуеш как те критикуват, та да можеш след това да се поправиш! Казват, че е красива — вярно е; мога и сам да свидетелствам. И била добродетелна — кой спори? И разумна, ако не се смятало туй, че се била влюбила в мен — вярно, като си премисля, това не говори кой знай колко добре за нейния ум… Но пък и не е толкоз голям признак за глупост, защото и аз съм готов да я обикна ужасно! Навярно ще пуснат по мой адрес няколко безсолни смешки, две-три трохи от чужда духовитост, защото много нападах брака, но какво от това най-сетне! Вкусът не се ли мени? Човек, когато е млад, обича една гозба, а на старост не може да я понася. Бива ли няколко закачки, подмятания и разни книжни топчета, изстрелвани от мозъци, които си нямат друга работа, да отклонят човека от пътя, който неговата природна склонност му сочи? Ами че този свят нали трябва да бъде населван! Вярно е, казвах, че ще умра неженен, но отде да зная, че ще доживея до женитба!… Ето я, иде! Хубава е, бога ми! Забелязвам в нея някои признаци на влюбеност!

 

БЕАТРИЧЕ

        Пратена съм против волята си да ви поканя за обяд.

 

БЕНЕДИКТ

        Благодаря ви за труда, красива Беатриче.

 

БЕАТРИЧЕ

        Положила съм толкоз труд, за да заслужа вашите благодарности, колкото вие — за да ги изкажете. Ако беше трудно, нямаше да дойда.

 

БЕНЕДИКТ

        Щом не ви е било трудно, значи поръчката ви е била доста приятна?

 

БЕАТРИЧЕ

        Да, приятното в нея беше толкоз много, че можете да го дадете на гарга с върха на ножа; и толкоз приятно, че тя веднага ще тупне мъртва. Изглежда не сте гладен. Тогава прощавайте!

 

БЕНЕДИКТ

        Ха! „Пратена съм против волята си да ви поканя за обяд.“ Тук трябва да се крие някаква двусмислица! Положила съм толкоз труд, за да заслужа вашите благодарности, колкото вие — за да ги изкажете. Това значи, че всеки труд, който полага за мен, е за нея лесен като изказване на благодарност. Не, ако не се смиля над нея, ще бъда просто негодник! Човек да не съм, ако не я обикна! Отивам да си намеря един неин портрет!