Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Much Ado About Nothing, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Пиеса
Жанр
Характеристика
Оценка
5,7 (× 16 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
Alegria (2009)

Издание:

Уилям Шекспир. Събрани съчинения. Том 2

Издателство „Захарий Стоянов“, София, 1998

Художник: Петър Добрев

ISBN 954-9559-36-Х

История

  1. — Добавяне

ВТОРО ДЕЙСТВИЕ

ПЪРВА СЦЕНА

Зала в дома на Леонато.

Влизат Леонато, Антонио, Херо, Беатриче и други.

 

ЛЕОНАТО

        Граф Хуан не беше ли на вечерята?

 

АНТОНИО

        Не го видях.

 

БЕАТРИЧЕ

        Какъв кисел вид има този човек! Не мога да го погледна, без след това цял час да имам парене в стомаха!

 

ХЕРО

        Наистина той има меланхоличен характер.

 

БЕАТРИЧЕ

        Идеалният мъж би бил нейде по средата между него и Бенедикт: единият стои като нарисуван и дума не продумва, а другият, като първороден син, през цялото време бърбори.

 

ЛЕОНАТО

        Значи половината от езика на синьор Бенедикт в устата на Дон Хуан и половината от меланхолията на Дон Хуан върху лицето на Бенедикт…

 

БЕАТРИЧЕ

        Към това един хубав крак, вуйчо, всичко останало на място и повечко пари в кесията. Такъв мъж може да получи всяка жена на света… ако съумее да спечели нейната благосклонност.

 

ЛЕОНАТО

        С този език, племеннице, ти никога няма да си намериш съпруг.

 

АНТОНИО

        Наистина тя боде наляво и надясно.

 

БЕАТРИЧЕ

        Това ще спести малко от имуществото на бога. Защото поговорката казва, че на бодлива крава той рога не дава.

 

ЛЕОНАТО

        И ти смяташ да живееш без рога до края, така ли?

 

БЕАТРИЧЕ

        Точно. Ако той се смили и ме остави без съпруг, за което сутрин и вечер на колене го моля. Брадат мъж — какъв ужас! Не бих го изтърпяла. Предпочитам да спя върху невлачена вълна.

 

ЛЕОНАТО

        Можеш да си намериш съпруг без брада.

 

БЕАТРИЧЕ

        И какво ще го правя? Да го облека в рокля, за да ми служи като камериерка? Брадатият не е вече момък, а безбрадият не е още мъж. Който не е вече момък, не е за мен, а пък който не е още мъж, аз не съм за него. И щом има дума, че старите моми развеждали маймуни на оня свят[16], още отсега ще се спазаря с някой пътуващ зверилник да им върша тази работа в ада за шест пенса месечно.

 

ЛЕОНАТО

        Добре, тръгвай за там тогава!

 

БЕАТРИЧЕ

        Ще тръгна, но ще стигна само до вратата, защото оттам ще изскочи дяволът, този стар рогоносец, и ще викне: „Върви си в рая, Беатриче, върви си в рая! Тук не е място за девици!“ И тогава аз ще оставя на него маймуните си да ги пази и хайде в рая, при свети Петър! Той ще ме отведе, където са настанени другите като мен и ние с тях по цял ден ще си прекарваме весело.

 

АНТОНИО (към Херо)

        Ти, племеннице, надявам се, ще слушаш повече баща си.

 

БЕАТРИЧЕ

        То се знае, тя ще направи реверанс и ще каже: „Както вие желаете, татко!“ И все пак гледай, братовчедко, женихът да бъде красив, а ако не е, направи втори реверанс и кажи: „Както аз желая, татко!“

 

ЛЕОНАТО

        Добре, добре, племеннице. И все пак надявам се, че някой ден и ти ще си намериш похлупака.

 

БЕАТРИЧЕ

        Не, докато бог не създаде мъж от вещество, по-благородно от пръстта. Може ли жената да не страда, когато трябва да се подчинява на шепа високомерна земя, да дава отчет пред бучка самомнителна глина[17]? Не, вуйчо, аз няма да се омъжа! Мъжете са като мен от рода Адамов и грях ще бъде да диря съпруг сред тъй близки роднини.

 

ЛЕОНАТО

        Помни какво ти казах, дъще: ако принцът по време на танците ти заговори в оня смисъл, знаеш какво да му отвърнеш.

 

БЕАТРИЧЕ

        А ако ухажването не потръгне, братовчедко, вината ще е в музиката. Щом принцът каже някоя нетактична дума, припомни му, че всяко нещо има свой такт и му изтанцувай един подходящ отговор. Защото ухажването, сватбата и разкаянието са като шотландската жига, паваната и галярдата[18]. Ухажването е бързо и пламенно като жигата и не по-малко лудо от нея. След него иде сватбата — чинна, сдържана и тържествена като павана. И всичко завършва с разкаянието, което трескаво и с треперещ крак все по-бързо и по-бързо изтропва своята галярда към трапа от два ярда[19].

 

ЛЕОНАТО

        Племеннице, ти гледаш твърде мрачно на живота.

 

БЕАТРИЧЕ

        Имам добро зрение, вуйчо. Мога да отлича денем черква от колиба.

 

ЛЕОНАТО

        Братко, маските идат. Да им направим място!

 

Влизат маскирани Дон Педро, Клавдио, Бенедикт, Балтазар, Дон Хуан, Борачио, Маргарита, Урсула и други.

Антонио излиза и след време се завръща, също маскиран.

 

ДОН ПЕДРО

        Желаете ли, госпожице, да се поразходите с един ваш поклонник?

 

ХЕРО

        Ако вървите бавно, гледате нежно и говорите малко, бих ви приела, докато се измъкна оттук.

 

ДОН ПЕДРО

        Заедно с мен?

 

ХЕРО

        Ще го кажа, когато поискам.

 

ДОН ПЕДРО

        А кога ще поискате да го кажете?

 

ХЕРО

        Когато видя лицето ви и се убедя, че мога да го понасям. Защото не дай боже лютнята да прилича на калъфа си!

 

ДОН ПЕДРО

        Маската ми е като колибата на стареца Филемон[20] — сам Зевс е приютен зад нея.

 

ХЕРО

        Тогава защо не е покрита със слама?

 

Отдалечават се.

 

МАРГАРИТА

        По-тихо, ако ще говорите за любов!

 

БАЛТАЗАР

        Бих искал да ме обикнете.

 

МАРГАРИТА

        А пък аз не бих искала, и то за ваше добро, защото съм пълна с недостатъци.

 

БАЛТАЗАР

        Кажете ми един от тях!

 

МАРГАРИТА

        Имам навик да се моля на глас.

 

БАЛТАЗАР

        Че още по-добре: който ви чуе, ще прибави своето „амин“ към вашата молитва.

 

МАРГАРИТА

        „Моля ти се, Боже, прати ми един добър танцьор!“

 

БАЛТАЗАР

        „Амин!“

 

МАРГАРИТА

        „И отърви ме от него веднага след танца!“ Подхващай, клисарю!

 

БАЛТАЗАР

        Клисарят си мълчи. Вие го подхванахте.

 

Отдалечават се.

 

УРСУЛА

        Познах ви! Вие сте синьор Антонио!

 

АНТОНИО

        Честна дума, не съм.

 

УРСУЛА

        Вие сте! Познах ви по това как си тресете главата.

 

АНТОНИО

        Аз нарочно му подражавам.

 

УРСУЛА

        Не, никой не може да го прави като него. И ръката ви е същата: суха, суха[21] и хладна, хладна! Познах ви, познах ви!

 

АНТОНИО

        Честна дума, не съм аз!

 

УРСУЛА

        Хайде, хайде! Познавам ви по блестящото остроумие. Шило в торба не седи. Вие сте, вие сте! Вашите дарби си показаха рогата!

 

Отдалечават се.

 

БЕАТРИЧЕ

        Няма ли да ми кажете кой ви го е казал?

 

БЕНЕДИКТ

        Съжалявам, но не мога.

 

БЕАТРИЧЕ

        Значи така. Била съм надута и съм си черпела остроумията от „Стоте весели случки“[22]. Това само синьор Бенедикт го е казал!

 

БЕНЕДИКТ

        Кой е той?

 

БЕАТРИЧЕ

        Много добре знаете кой е.

 

БЕНЕДИКТ

        Не, вярвайте, не зная.

 

БЕАТРИЧЕ

        Нима никога не сте си правили смях с него?

 

БЕНЕДИКТ

        Никога. Кажете наистина, кой е той?

 

БЕАТРИЧЕ

        Шут на принца. Плосък палячо, който има една-единствена дарба: да измисля невероятни клюки. Само разпуснатите го харесват, и то не защото е духовит, а заради подлостта му. Останалите се забавляват с него, но той ги възмущава и затова те първо му се смеят, но после го бият. Сигурна съм, че и сега се носи нейде сред тази флотилия. И съжалявам, че не е хвърлил котва до мен.

 

БЕНЕДИКТ

        Когато се запозная с този господин, ще му кажа какво говорите за него.

 

БЕАТРИЧЕ

        Кажете му го. Той ще пусне едно-две бездарни сравнения по мой адрес и ако никой не му обърне внимание и не се разсмее, ще изпадне в такава меланхолия, че ще спестим една яребича кълка, защото този шут изобщо няма да може да вкуси от вечерята… Но да следваме челната двойка!

 

БЕНЕДИКТ

        В добро и лошо!

 

БЕАТРИЧЕ

        Не, ако ни поведат към лошото, ще ги оставя след първия кръг.

 

Танци. Всички — освен Дон Хуан, Борачио и Клавдио излизат.

 

ДОН ХУАН

        Брат ми наистина изглежда влюбен в Херо; сега отведе встрани баща й, за да говори с него по това. Дамите пък тръгнаха след нея и остана само една маска.

 

БОРАЧИО

        Това е Клавдио. Познавам го по стойката.

 

ДОН ХУАН

        Не сте ли вие синьор Бенедикт?

 

КЛАВДИО

        Познахте. Аз съм.

 

ДОН ХУАН

        Вие сте много близък с брат ми, синьоре, а пък той се е влюбил в Херо. Моля ви, отклонете го от нея — тя не му е равна по произход. Ако успеете, ще сте извършили добро дело.

 

КЛАВДИО

        А откъде знаете, че той е влюбен в нея?

 

ДОН ХУАН

        Чух го, като й се признаваше.

 

БОРАЧИО

        И аз го чух. Кълнеше й се, че щял да се ожени за нея още тази вечер.

 

ДОН ХУАН

        Но да вървим. Трапезата ни чака.

 

Излиза, следван от Борачио.

 

КЛАВДИО

        С гласа на Бенедикт им отговарях,

        но със слуха на Клавдио ги чух!

        Разбира се! Това е очевидно:

        за себе си ухажвал я е принцът!

        Приятелство във всичко друго има,

        но не и в любовта! Сега го зная!

        О, влюбени, със собствени уста

        разпалвайте в любимата страстта,

        насилвайте със собствени очи

        отсрещната душа да зазвучи,

        недейте се осланя на посредник

        да ви издейства обич! Хубостта е

        магьосница, която претопява

        във нова страст най-твърдата ни вярност.

        Това се случва всеки ден сто пъти,

        пък аз го бях забравил! Сбогом, Херо!

 

Влиза отново Бенедикт.

 

БЕНЕДИКТ

        Граф Клавдио?

 

КЛАВДИО

        Да, аз съм.

 

БЕНЕДИКТ

        Е, ще вървим ли?

 

КЛАВДИО

        Къде?

 

БЕНЕДИКТ

        До първата плачеща върба, във връзка с плачевната ви съдба. Кажете, графе, как възнамерявате да носите върбовия си венец? На шията ли, като златна верига на лихвар[23], или през рамо, като капитанска лента? Така или иначе, не можете да се откажете от този знак на любовен траур, тъй като принцът ви задигна прекрасната Херо.

 

КЛАВДИО

        Честита да му е!

 

БЕНЕДИКТ

        Добре казано! Като честен търговец на добитък, който е продал телицата си. И не предполагахте, че принцът ще ви изиграе такава шега?

 

КЛАВДИО

        Моля те, остави ме!

 

БЕНЕДИКТ

        А сега се държите като слепия от приказката: крадецът ви е задигнал месото, а вие биете гредата, на която е висяло.

 

КЛАВДИО

        Щом е така, отивам си!

 

Излиза.

 

БЕНЕДИКТ

        Ах, горкото простреляно птиче! Сега ще се завре в тръстиките. Но как може госпожица Беатриче, която уж ме познава, толкоз да не ме знае! Шут на принца! Ха! Пък кой знае — нали съм весел — може да са ми лепнали този прякор… Не, не, напразно съм готов да се черня сам! Не се ползвам с такава слава! Беатриче със своя лош и остър нрав представя собствените си мисли за общо мнение. Но аз ще й платя при първа възможност!

 

Влизат отново Дон Педро, Херо и Леонато.

Дон Педро се приближава към Бенедикт.

 

ДОН ПЕДРО

        Не сте ли видели графа, синьоре?

 

БЕНЕДИКТ

        Да си призная, принце, току-що изиграх пред него ролята на Госпожа Мълва. Заварих го тук тъжен като лесничейска колибка наесен. Казах му — и, струва ми се, не го излъгах, — че ваша светлост е спечелил благосклонността на дамата там и му предложих да го придружа до първата върба, за да му оплета от клонките й венец на любовник, заслужаващ съжаление, или камшик за наивник, заслужаващ бой.

 

ДОН ПЕДРО

        Бой? За какво?

 

БЕНЕДИКТ

        За това, че е постъпил като глупаво учениче, което е намерило гнездо с пиленце и веднага от радост го е показало на приятелчето си, без да предполага, че то ще му го задигне.

 

ДОН ПЕДРО

        Нима доверчивостта е престъпление? Престъпник е крадецът!

 

БЕНЕДИКТ

        Тогава пък би трябвало да оплетем и венец, и камшик — венеца за графа, а камшика за вас, тъй като, ако не се лъжа, вие сте опразнили гнездото.

 

ДОН ПЕДРО

        Аз само ще накарам пиленцето да пее и ще го дам на притежателя му.

 

БЕНЕДИКТ

        Когато то запее в съзвучие с вашите думи, ще се закълна, че сте говорили честно.

 

ДОН ПЕДРО

        Госпожица Беатриче ви е сърдита. Кавалерът, с когото е танцувала, й казал, че много сте злословили по неин адрес.

 

БЕНЕДИКТ

        Тя се нахвърли срещу мен тъй, че и пън да бях, не бих изтраял! Всеки дъб, дори да му е останало само едно зелено листенце, би й отговорил! Усетих как просто маската ми се раздвижва и започва да й отвръща! Тя, без да подозира, че говори с мен, ми каза, че аз съм бил ваш придворен шут, че съм бил скучен като кишав ден, и продължи да сипе върху мен подигравки и насмешки с такава невероятна ловкост, че аз се чувствах като мишена, в която стреля цяла армия! Думите й бяха летящи ножове и всяка раняваше! Ако дъхът й бе ядовит като речта й, не би останала жива душа край нея, тя би изтровила всичко до Полярната звезда! Не бих се оженил за такава жена, дори и да ми носи в зестра градината, която Адам е притежавал до грехопадението[24]! Тя би накарала Херкулес[25] да й върти шиша и би му нацепила боздугана, за да си накладе огъня! Какво ще говорим: това е самата Ата[26], адската богиня на раздора, само че красиво издокарана! Да ще господ да ни прати един книжник, който да я прогони обратно в пъкъла й, защото хората са разбрали, че щом тя е тук, долу в ада ще се живее спокойно като в манастир, и сега грешат нарочно, за да отидат там. Да, дето е тя, там са свадата, бъркотията и суматохата!

 

Влизат отново Клавдио и Беатриче.

 

ДОН ПЕДРО

        Тихо, ето я, иде!

 

БЕНЕДИКТ

        Ваша светлост, пратете ме да извърша нещо накрай света! Готов съм за най-дребната поръчка, която би ви хрумнала, да отида до антиподите[27]! Ще ви донеса клечка за зъби от най-далечния ръб на Азия; ще взема мярка от крака на свещеника Йоан[28], който царства на Изток; ще отскубна за вас косъм от брадата на великия Хан[29]; ще ида с каквато искате мисия при пигмеите[30]; само не ме карайте да разменя три думи с тази харпия[31]! Нямате ли някаква задача за мен, принце?

 

ДОН ПЕДРО

        Само тази: да ни правите приятна компания тук.

 

БЕНЕДИКТ

        О, Боже мой! Не, не, нейният език е ястие, което стомахът ми не понася! Прощавайте!

 

Излиза.

 

ДОН ПЕДРО

        Виждате ли, госпожице, вие съвсем сте загубили сърцето на синьор Бенедикт.

 

БЕАТРИЧЕ

        Вярно е, принце. Той ми го беше дал взаем и аз му платих добра лихва, като му дадох своето голямо сърце срещу неговото дребничко. След това обаче той с фалшиви зарове си върна своето обратно и вие сте прав, като казвате, че съм загубила сърцето му, но той защо се чуди, че съм станала безсърдечна?

 

ДОН ПЕДРО

        Чудесно, госпожице! Вие просто го повалихте по гръб.

 

БЕАТРИЧЕ

        И добре че не стана обратното, защото би ме направил майка на идиотчета. Доведох ви граф Клавдио, за когото ме бяхте пратили.

 

ДОН ПЕДРО

        Какво има, графе? Защо сте тъй тъжен?

 

КЛАВДИО

        Не съм тъжен, ваша светлост.

 

ДОН ПЕДРО

        Тогава болен?

 

КЛАВДИО

        Нито болен, ваша светлост.

 

БЕАТРИЧЕ

        Графът не е нито болен, нито здрав, нито сладък, нито горчив. Той е просто учтив. Учтив като китайски мандарин и жълт от ревност като испанските мандарини, когато узреят.

 

ДОН ПЕДРО

        Вашето предположение, госпожице, ми се вижда вярно. Макар че, кълна се, ако той наистина ревнува, въображението го е подвело. Слушайте, Клавдио! Аз направих признание на Херо от ваше име и я спечелих за вас. Говорих с нейния баща и получих съгласието му. Определете деня на сватбата и Бог да ви дава щастие!

 

ЛЕОНАТО

        Графе, давам ви дъщеря си и заедно с нея своите богатства. Милостта на принца уреди този съюз и нека милостта Божия го благослови!

 

БЕАТРИЧЕ

        Говорете, графе, сега е вашата реплика.

 

КЛАВДИО

        Мълчанието е най-красноречивият изразител на радостта. Ако можех да изкажа колко голямо е щастието ми, това би значело, че не съм истински щастлив!… Предлагам ви себе си срещу вас и страстно желая да се разменим!

 

БЕАТРИЧЕ

        Хайде, братовчедке! Твой ред е! Или ако не можеш да говориш, запечатай му устата с целувка, за да не може да говори и той!

 

ДОН ПЕДРО

        Наистина, госпожице, вие имате весело сърце.

 

БЕАТРИЧЕ

        Да, ваша светлост. И съм му благодарна на това тупкащо глупаче затова, че знае да се държи на завет от вихъра на грижите… Братовчедка ми му шепне в ухото, че той й е в сърцето.

 

КЛАВДИО

        Познахте, братовчедке.

 

БЕАТРИЧЕ

        Боже Господи, още един роднина! Всички се нареж-дат, само аз, грозницата, ще си остана да рева в някой ъгъл: „Мамо, искам мъж, искам мъж!“

 

ДОН ПЕДРО

        Госпожице Беатриче, аз бих могъл да ви намеря един.

 

БЕАТРИЧЕ

        Баща ви да беше поел тази грижа!… Няма ли ваша светлост някой брат, който да ви прилича? Благородният ви родител е създавал чудесни съпрузи, но къде да ги срещне една обикновена девойка!

 

ДОН ПЕДРО

        Не желаете ли мен, госпожице?

 

БЕАТРИЧЕ

        Не, ваша светлост, освен ако мога да имам и втори мъж за делниците. Един разкошен съпруг като вас не е за всеки ден… Простете, родила съм се такава: говоря много смешки с малко смисъл.

 

ДОН ПЕДРО

        Веселието ви подхожда и мълчанието ви би ме огорчило. Честна дума, вие сте родена в радостен час!

 

БЕАТРИЧЕ

        Не, майка ми навярно е пищяла, но една звезда е танцувала в небето и аз съм се пръкнала под нея… Братовчедке, братовчедке, господ да ви дава щастие!

 

ЛЕОНАТО

        Племеннице, нали ще се погрижите за онази работа?

 

БЕАТРИЧЕ

        Прощавайте, вуйчо! Разрешете, ваша светлост!

 

Излиза.

 

ДОН ПЕДРО

        Честна дума, много весела девойка!

 

ЛЕОНАТО

        Да, меланхоличният елемент е слабо застъпен в нея. Тя е сериозна само когато спи, но и насън никога не е печална. Дъщеря ми казва за нея, че дори когато сънувала тъжни неща, пак се събуждала със смях.

 

ДОН ПЕДРО

        Но не ще и да чуе за съпруг.

 

ЛЕОНАТО

        За нищо на света! Тя се държи тъй заядливо с поклонниците си, че всички побягват един след друг.

 

ДОН ПЕДРО

        Би била чудесна женичка за Бенедикт.

 

ЛЕОНАТО

        Какво говорите, принце! След една седмица словесни битки ще са луди и двамата!

 

ДОН ПЕДРО

        А кога ще бъде вашата венчавка, граф Клавдио?

 

КЛАВДИО

        Още утре, принце! Времето се мъкне на патерици, когато любовта го чака, за да влезе в пълните си права.

 

ЛЕОНАТО

        Не по-рано от понеделник, драги зетко, или, иначе казано, след седмица. Дори и тя едва ще стигне да приготвим всичко, както бих желал.

 

ДОН ПЕДРО

        Виждам, Клавдио, че клатите глава. Срокът ви се струва дълъг, но, вярвайте, няма да ви е скучно. През тези дни искам да извърша един херкулесовски подвиг: той се състои в това да накарам синьор Бенедикт и госпожица Беатриче да се изкачат от две различни страни върху високия връх на любовта. Много ми се ще да ги събера там и не се съмнявам в успеха си, ако вие тримата ми помагате тъй добре, както аз ще ви ръководя.

 

ЛЕОНАТО

        На вашите услуги, принце, дори ако трябва да не спя десет нощи подред.

 

КЛАВДИО

        И аз съм готов, принце.

 

ДОН ПЕДРО

        А вие, прелестна Херо?

 

ХЕРО

        Ваша светлост, ще сторя всичко, което е в рамките на скромността, за да помогна на своята братовчедка да си намери добър съпруг.

 

ДОН ПЕДРО

        А Бенедикт няма да е от най-безнадеждните. Смело мога да го похваля, защото той е рицар с благородно потекло, проверена храброст и доказана честност. Вас ще науча как да повлияете на братовчедка си, за да обикне тя Бенедикт, а пък аз самият, подпомогнат от вас двамата, тъй ще въздействам върху него, че той въпреки острия си ум и придир чивия си вкус да се влюби в Беатриче. И ако успеем, Купидон вече няма да бъде първият стрелец на пламенни страсти. Ние ще сме му отнели славата и ще бъдем неоспорваните богове на любовта. Тръгвайте с мен и ще ви разкажа своя план!

 

Излизат.

Бележки

[16] „…развеждали маймуни на оня свят…“ — според старата английска поговорка неомъжените жени били осъдени да отглеждат в ада маймуни.

[17] „…шепа високомерна земя… бучка самомнителна глина…“ — според Стария завет Бог сътворил Адама от глина.

[18] Жига, павана, галярда — танци, популярни по Шекспирово време.

[19] Ярд — английска мярка за дължина, малко по-малка от метъра.

[20] Филемон (митол.) — Филемон и Бавкида били пример за семейство, запазило любовта си до старост. Зевс и Хермес, в образа на обикновени пътници, поискали подслон от двамата съпрузи и били радушно приети от тях, в награда за което превърнали сламената им колиба в храм.

[21] „…суха, суха…“ — за Шекспировите съвременници сухата ръка била признак на слаб мъжки темперамент.

[22] „…Стоте весели случки“ — английска сбирка с анекдоти от началото на XVI в.

[23] „…златна верига на лихвар…“ — богатите граждани в Европа от времето на Възраждането носели на шията си масивни златни огърлици.

[24] „…градината… до грехопадението…“ (библ.) — т.е. едемът, земният рай.

[25] Херкулес (митол.) — главен герой на гръцката митология, прочут с дванадесет подвига (като удушването на Немейския лъв, умъртвяването на Лернейската хидра, надвиването на Критския бик и т.н.).

[26] Ата (митол.) — дъщеря на Зевс, олицетворение на безумната ярост и на раздора.

[27] Антиподи — човеци, живеещи „с краката нагоре“ на противоположната нам страна на земното кълбо.

[28] „…свещеника Йоан…“ — легендарен владетел на християнско царство в Далечния изток или в Североизточна Африка.

[29] „…великия Хан…“ — в случая става дума за великия хан на монголите или за китайския император.

[30] Пигмеи — пигмеите били за Шекспировите съвременници легендарен народ от джуджета, които имали своя държава в сърцето на Африка.

[31] Харпия (митол.) — харпиите, богини на вятъра при гърците, били изобразявани като птици с женски глави. Названието им е станало синоним на зла жена.