Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Much Ado About Nothing, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Пиеса
Жанр
Характеристика
Оценка
5,7 (× 16 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
Alegria (2009)

Издание:

Уилям Шекспир. Събрани съчинения. Том 2

Издателство „Захарий Стоянов“, София, 1998

Художник: Петър Добрев

ISBN 954-9559-36-Х

История

  1. — Добавяне

ПЕТО ДЕЙСТВИЕ

ПЪРВА СЦЕНА

Пред дома на Леонато.

Влизат Леонато и Антонио.

 

АНТОНИО

        Това е истинско самоубийство.

        Ти просто сам помагаш на скръбта

        да те съсипе!

 

ЛЕОНАТО

                        Стига с тез съвети,

        които през ушите ми минават

        като вода през сито! И недей

        ми праща утешители освен

        страдалец някой също като мен;

        един баща ми доведи, чиято

        любов към дъщеря му е била

        разбита като моята, и нека

        да ми говори той за търпеливост!

        Скръбта му претегли до грам със мойта

        и увери се, че са равностойни

        беда с беда, неволя със неволя,

        че двама сме по горести еднакви

        до всякоя подробност и оттенък;

        и ако той усмихва се все пак

        и гладейки брада, изрича „хъм!“,

        наместо да ридае, и отмахва

        скръбта си с поговорки или някак

        лекува я, зачетен във дебели

        хабителки на свещи — то от него

        урок по примирение ще взема.

        Но ти такъв човек не ще намериш,

        защото, братко, хората добри са

        разтуха да дадат за чужда горест,

        но щом сами пострадат, губят мигом

        онуй спокойствие, което вчера

        лекувало е лудостта с надежди,

        с конец копринен връзвало беса,

        с дъх болката церило и със думи —

        агонията. Не, от памтивека

        човек внушава смелост на човека,

        но случай досега такъв не знам,

        на себе си да я е вдъхнал сам.

        Затуй те моля да замлъкнеш ти —

        в главата ми скръбта така крещи,

        че заглушава всякакви съвети!

 

АНТОНИО

        И, значи, мъж — дете е все едно?

 

ЛЕОНАТО

        Достатъчно! И аз съм плът и кръв,

        а даже най-добрите философи

        пищят до бога, щом зъбът боли ги,

        макар с божествен стил във своите книги

        страдания и чувства да отричат.

 

АНТОНИО

        Разбирам, но поне да страдат с тебе

        виновните за туй, че страдаш ти!

 

ЛЕОНАТО

        Тук прав си! Тази шайка ще плати!

        Усещам: дъщеря ми е невинна

        и аз това в лицето ще го хвърля

        на Клавдио, на принца и на всички,

        които я опръскаха със кал!

 

Влизат Дон Педро и Клавдио.

 

АНТОНИО

        И ето, те нарочно сякаш идат!

 

ДОН ПЕДРО

        Здравейте!

 

КЛАВДИО

                Добър ден!

 

ЛЕОНАТО

                        Поспрете, моля!

 

ДОН ПЕДРО

        Простете, Леонато, нямам време.

 

ЛЕОНАТО

        А, време нямате? Дано се вземе

        отнякъде! На добър час тогава!

 

ДОН ПЕДРО

        Недейте дири свада, драги старче!

 

АНТОНИО

        О, той за свада ако беше годен,

        тук някой вече би лежал прободен!

 

КЛАВДИО

        Но кой го е обидил?

 

ЛЕОНАТО

                                Кой ли? Ти,

        двуличнико! И тази шпага там

        недей я хваща — няма да ме стреснеш!

 

КЛАВДИО

        Прощавайте, докоснах я случайно.

        Далеч от мене мисълта да плаша

        преклонната ви възраст!

 

ЛЕОНАТО

                                Слушай, младо,

        шеги със мен недей си позволява —

        не съм от тез дъртаци, дето, скрити

        зад щита на годините, се хвалят

        на младини що свят са покосили,

        и как и днес, да бяха с млади сили…

        Ти чедото ми и самия мене

        така оклевети, че аз съм длъжен

        без оглед на почтените си власи

        и тежкия товар на възрастта си

        да те извикам на двубой до смърт!

        Повтарям, зарад тебе Херо спи

        във гроба на рода ни, който с нея

        за първи път безчестие приема

        благодарение на твойта подлост!

 

КЛАВДИО

        На мойта подлост?

 

ЛЕОНАТО

                        Ти добре ме чу!

 

ДОН ПЕДРО

        Грешите, Леонато!

 

ЛЕОНАТО

                        Аз ли, принце?

        Ако приеме, аз ще го докажа

        на тялото му, нищо от това, че

        е с млади сили и прочут фехтовчик!

 

КЛАВДИО

        Не, с вас дуел не мога да приема.

 

ЛЕОНАТО

        Отхвърляш ме? Уби жестоко нея,

        а мен, мъжа, оставяш да живея?

 

АНТОНИО

        Мъже двамина и при туй какви,

        ще трябва да убие той! Но нищо —

        започвай с мен! Хлапе, изтрий носа си

        и да вървим! Надвий ме, да те видим!

        Аз шпагата ти с пръчка ще избия,

        ако не го направя, да не съм

        месински благородник!

 

ЛЕОНАТО

                                Братко, братко!

 

АНТОНИО

        Недей ме спира! Само господ знае

        как нежно любех сладката ни Херо.

        Къде е тя? Убита, умъртвена,

        до смърт оклеветена от страхливци,

        които искат да се срещнат с мъж

        не повече, отколкото аз искам

        да хвана за езика пепелянка.

        Хлапета, празноглавци, папагали,

        негодници!…

 

ЛЕОНАТО

                        Антонио, недей!

 

АНТОНИО

        Не се плаши! О, аз добре ги знам!

        Претеглил съм ги, откога, до грам

        аз тез контета дръзки и нахални,

        които по площадите злословят,

        клюкарстват, мамят, гаврят се над всичко,

        и с помощта на три геройски пози

        и половин дузина страшни думи

        доказват ти, че щели да направят

        не знам кого си на не знам какво си,

        щом дойдел случай! А пък той не иде

        и туй е всичко!

 

ЛЕОНАТО

                        Братко, стига толкоз!

 

АНТОНИО

        Не ми се бъркай! Остави ме с него!

 

ДОН ПЕДРО

        Не ще ви молим, господа, за милост —

        скръбта ви е и моя, Леонато,

        но все таки покойницата беше

        доказано виновна…

 

ЛЕОНАТО

                        Принце, принце!…

 

ДОН ПЕДРО

        Не ща да слушам вече!

 

ЛЕОНАТО

                                А, не щете?

        Ще ги принудим да ни слушат, братко!

 

АНТОНИО

        И някому май няма да е сладко!

 

Леонато и Антонио излизат.

Влиза Бенедикт.

 

ДОН ПЕДРО

        Ето го и този, когото дирихме!

 

КЛАВДИО

        Какво ново, Бенедикт?

 

БЕНЕДИКТ

        Добър ден, принце!

 

ДОН ПЕДРО

        Здравей, приятелю! Трябваше да дойдеш малко по-рано, за да ни окажеш помощ в страшна битка!

 

КЛАВДИО

        Двама беззъби старци щяха за малко да ни отхапят носовете!

 

ДОН ПЕДРО

        Леонато и брат му — можеш ли да си представиш? Ако беше се стигнало до бой, не зная дали бихме удържали на младежките им сили.

 

БЕНЕДИКТ

        В безчестна битка няма истинска храброст. Дирех точно вас.

 

КЛАВДИО

        А ние пък обърнахме всичко да дирим теб, остроумецо. Налегнала ни е жестока меланхолия, която само ти би могъл да прогониш. Хайде, опитай своето старо оръжие!

 

БЕНЕДИКТ

        То е в ножницата си. Да го измъкна ли?

 

ДОН ПЕДРО

        Нима го носиш на кръста си?

 

БЕНЕДИКТ

        Да. И мисля да го кръстосам с някого!

 

КЛАВДИО

        Няма да успееш — всичко бяга от него. Затова вместо като меч измъкни го, както свирачът измъква флейтата си от калъфа, за да зарадва слушателите. Хайде, достави ни малко удоволствие!

 

ДОН ПЕДРО

        Честно слово, той бледнее! Ей, болен ли си или ядосан?

 

КЛАВДИО

        По-весело, човече! Ти винаги си ни помагал да убием времето, което значи, че смешките ти са наистина убийствени.

 

БЕНЕДИКТ

        Господине, ако остроумието ви е насочено срещу мен, да внимава, защото може да срещне копието на моето!

 

КЛАВДИО

        Няма опасност, тъй като то пък е копие от нечие чуждо остроумие.

 

ДОН ПЕДРО

        Той пребледня съвсем! Наистина е гневен!

 

КЛАВДИО

        Ако е тъй, шпагата му е под ръка.

 

БЕНЕДИКТ

        Мога ли да ви кажа една думичка на ухото?

 

КЛАВДИО

        Не дай боже да е предизвикателство за дуел!

 

БЕНЕДИКТ (настрани, към Клавдио)

        Вие сте подлец и ви го казвам не на шега! Ако ви стига смелостта, ще ви го докажа където, когато и както пожелаете! Длъжен сте да ми дадете удовлетворение, иначе ще разглася навсякъде, че сте първи страхливец! Вие убихте една невинна девойка и смъртта й ще ви струва скъпо! Оставам в очакване на вест от вас!

 

КЛАВДИО

        …С удоволствие, непременно ще дойда. Не се съмнявам в качеството на кухнята ви.

 

ДОН ПЕДРО

        Какво? Пак гощавки, а?

 

КЛАВДИО

        Бил приготвил за мен телешка глава и гърди на млад гъсок. Ако не успея да ги разсека по всички правила, значи не зная да държа нож!… А дали няма да има и пуяк?

 

БЕНЕДИКТ

        Смешките ви, господине, препускат добре. Вие сте просто рядко остроумен.

 

ДОН ПЕДРО

        А знаеш ли как Беатриче се изказа за твоето остроумие неотдавна? Аз споменах, че имаш тънък ум, а тя каза: „Прав сте, толкоз тънък, че почти се къса!“ — „Не, той има обширни познания“ — казвам аз. „Да — казва тя, — дъното им се не вижда!“ — „И все пак владее няколко езика!“ — казвам аз. „Положително — казва тя, — защото в понеделник вечер ми заяви едно, а във вторник сутрин — друго. С един език това не може да се направи — явно е, че владее най-малко два!“ И така като ръкавица обърна всичките ти качества, докато накрая с въздишка заключи, че си най-очарователният мъж в цяла Италия.

 

КЛАВДИО

        След което горчиво се разплака и заяви, че й бил съвсем безразличен.

 

ДОН ПЕДРО

        Да, това е така, то се знае, при все че, ако не го беше намразила смъртно, би могла до смърт да го обикне. Дъщерята на стареца ни разказа всичко.

 

КЛАВДИО

        Всичко, а освен това той… както е казано в Светото писание: „И съзря го Бог, че се криеше в градината.“[45]

 

ДОН ПЕДРО

        Добре, но пита се, кога ще сложим бичите рога на този рицар падуански?…

 

КЛАВДИО

        …с отдолу букви великански: „Тук може да се види семейният Бенедикт“?

 

БЕНЕДИКТ

        Добре, добре! С вас се разбрахме, момченце. Оставям ви на вашите тъпи игрословици, които размахвате, без да засегнете никого, както някой рицар-самохвалко размахва тъпия си меч. А вам, принце, благодаря за милостите, които ми оказахте досега, но ще трябва да ви лиша за в бъдеще от своето общество: незаконнороденият ви брат избяга от Месина; вие двамата с него допринесохте за смъртта на една чудесна и непорочна девойка. Що се отнася до този голобрадко тук, ние ще се срещнем с него; желая му живот и здраве… дотогава!

 

Излиза.

 

ДОН ПЕДРО

        Не се шегува!

 

КЛАВДИО

        Ни най-малко. И сигурен съм, че го прави от любов към Беатриче.

 

ДОН ПЕДРО

        И те извика на двубой?

 

КЛАВДИО

        По всички правила.

 

ДОН ПЕДРО

        Какво чудо става с човека, когато на излизане си облече всичко, от шапката до шпорите, а си забрави ума вкъщи.

 

КЛАВДИО

        Тогава, макар да е на ръст гигант пред маймуните, всяка маймуна е по ум цял доктор пред него.

 

Влизат Кучидрян и Киселица заедно със Стражата, която води Конрад и Борачио.

 

ДОН ПЕДРО

        Но чакайте! Да съберем мислите си и поговорим сериозно. Не каза ли той, че брат ми бил избягал?

 

КУЧИДРЯН

        Хайде, хайде, господин дворянино! Ако съдът не те оправи, то значи няма оправосъдие на този свят. Такива фалшиви уж-двуличници като тебе не трябва да се изпускат из подозрение!

 

ДОН ПЕДРО

        Я гледай, двама от хората на брат ми задържани! Ами че това е пияницата Борачио!

 

КЛАВДИО

        Изяснете случая, принце!

 

ДОН ПЕДРО

        Хей, приятели, какво са извършили тези двамата?

 

КУЧИДРЯН

        Първо, уважаеми, те са инфорнирали лъжлив донос и освен това са говорили неправдоподобности; вторично, са автори на клевети; на шесто и последно място, инсинуирали са една дама; на трето място, са твърдели фиктивности; и накрая, уважаеми, са лъжци, еша им няма!

 

ДОН ПЕДРО

        Питам: първо, какво са извършили; трето, какво е престъплението им; шесто и последно, за какво са задържани, и най-сетне, в какво ги обвинявате?

 

КЛАВДИО

        Честна дума, стилът и порядъкът са спазени. Една мисъл под четири дрехи.

 

ДОН ПЕДРО

        Господа, за каква постъпка сте задържани? Този наш началник е твърде умен, за да можем да вникнем в отговора му.

 

БОРАЧИО

        Благородни принце, недейте ме изправя пред съда! Изслушайте ме и нека графът направо ме убие! Аз заслепих с лъжите си дори вашите зорки очи. Но туй, което вашата мъдрост не успя да разбули, разкри го случайно глупостта на тези двама: те ме чуха същата нощ да разказвам на тогова как брат ви Дон Хуан ме бе подсторил да оклеветя невинната Херо; как бе подлъгал двама ви да се скриете в градината, за да ме видите в любовен разговор с Маргарита, преоблечена като господарката си; как вие, графе, опозорихте своята годеница в мига преди венчавката. Това мое подло престъпление бе записано в протокола им и аз предпочитам да срещна тук и веднага смъртта, отколкото да изживея втори път срама си пред съда. Лъжливото обвинение, скроено от мен и господаря ми, уби нещастната девойка и аз не искам от вас друго освен това, което един убиец заслужава.

 

ДОН ПЕДРО

        Не ви ли смръзна тази реч кръвта?

 

КЛАВДИО

        При всяка дума сякаш пих отрова!

 

ДОН ПЕДРО

        И моят брат те тласна да го сториш?

 

БОРАЧИО

        Той точно! И плати ми пребогато!

 

ДОН ПЕДРО

        Знам тази смес от злоба и коварство —

        подучил, умъртвил и пръв побягнал!

 

КЛАВДИО

        О, Херо, виждам образа ти ясен,

        какъвто бе, когато те обикнах!

 

КУЧИДРЯН

        Хайде, отведете тъжителите! Клисарят трябва да е инфектирал вече синьор Леонато за вследствието. И не забравяйте да затвърдите където и когато стане нужда, че съм магаре!

 

КИСЕЛИЦА

        Чакай, свате, ето ги господин губернатора и клисаря!

 

Влизат отново Леонато и Клисарят.

 

ЛЕОНАТО

        Кой, кой е тука злодеят? Да го видя,

        та срещна ли човек с подобен образ,

        от пътя му да бягам ужасен!

 

БОРАЧИО

        Злодей ви трябва? Погледнете мен!

 

ЛЕОНАТО

        Ти, ти ли умъртви със дъх лъжлив

        невинния ми цвят?

 

БОРАЧИО

                        Единствен аз!

 

ЛЕОНАТО

        Не, не, не си злодей единствен ти!

        Клеветнико, недей се клевети:

        тук още двама — третия го няма —

        участваха в зловещата измама.

        Благодаря ви, принцове, задето

        убихте ми тъй майсторски детето!

        На другите ви подвизи туй дело

        по нищо не отстъпва, честна дума!

 

КЛАВДИО

        Не зная как за прошка да ви моля,

        а трябва да говоря: изберете

        мъстта си сам и ще ви дам каквато

        отплата искате за моя грях,

        но вярвайте, той бе не грях, а грешка!

 

ДОН ПЕДРО

        И моят също! Но за да платя

        вината си пред тоз нещастен старец,

        ще понеса без ропот всяко бреме,

        което той реши да ми наложи.

 

ЛЕОНАТО

        Уви, не мога да ви заповядам

        да възкресите мъртвата, защото

        това е невъзможно. Но възможно

        ще бъде с ваша помощ да узнае

        народът на Месина, че била е

        невинна тя, и ако любовта ви

        поети вдъхновени ви направи,

        то с тъжен стих й украсете гроба

        и пейте го таз нощ до късна доба

        над нейния ковчег! А вие, който

        не станахте мой зет, поне станете

        мой племенник: елате утре сутрин

        във къщи ни — на брат ми дъщерята

        е двойничка на бедната ми Херо

        и всичко наше тя ще наследи:

        на нея дайте правото, което

        на братовчедка й вий бяхте длъжен

        да поднесете — туй ще уталожи

        в мен жаждата за мъст.

 

КЛАВДИО

                                О, господине,

        тез ваши свръхвеликодушни думи

        изтръгват от очите ми сълзи!

        Приемам. Разполагайте напълно

        със Клавдио, виновен и злочест!

 

ЛЕОНАТО

        До утре, значи! Дотогаз ще трябва

        тогова да разпитам в очна ставка

        със Маргарита. Хитрата мерзавка,

        изглежда, е съдействала в играта,

        подкупена от брат ви!

 

БОРАЧИО

                                Не! Тя не!

        Тя тука няма никаква вина

        и ролята си в плана ни узна

        едва по-късно — Бог ми е свидетел,

        че тя е въплътена добродетел!

 

КУЧИДРЯН

        Освен това, ваша милост, макар да не е аргументирано бяло на черно, последственият каза, какво че съм магаре. Моля това да се впише като доказано. И освен това стражата го е чула да говори за някаква си Мод, главатарка на разбойници, която носела по една ключалка на всяко ухо и вземала дрехи и пари назаем, без да ги връща, тъй че хората са станали напоследък едни коравосърдечни и безскрофулни и нищо не жертват вече в името Божие. Моля той да бъде разпитан по тези функции.

 

ЛЕОНАТО

        Благодаря ви за честната и усърдна служба!

 

КУЧИДРЯН

        Ваша милост говорите като човек почитателен, изящен и с тънък афинитет, да ви дава Бог добро!

 

ЛЕОНАТО

        Добре, добре, вземете за своя труд!

 

КУЧИДРЯН

        Бог да ви отказва помощ, ваша милост, където и да сте!

 

ЛЕОНАТО

        Вървете! Аз поемам грижата за задържания. Благодаря ви.

 

КУЧИДРЯН

        Добре, оставям този негодник на ваша съотговорност, като моля ваша милост да бъдете най-строг към него, за да дадете личен пример на всички други разбойници. Бог да ви дари здраве! Разрешавам си най-покорно да се освободя от вашето присъствие и се оттеглям, като моля провидението да игнорира молбата ми за скорошна среща с вас!… Да вървим, куме!

 

Кучидрян и Киселица излизат.

 

ЛЕОНАТО

        И тъй, до утре сутрин, господа!

 

АНТОНИО

        Довиждане! До утре сутрин вкъщи!

 

ДОН ПЕДРО

        Ще дойдем непременно.

 

КЛАВДИО

                                Дотогаз

        на Херо гроба ще оплаквам аз.

 

Дон Педро и Клавдио излизат.

 

ЛЕОНАТО (към Стражата)

        Водете го. А тази Маргарита

        ще трябва малко да се поразпита,

        за да узнаем откъде се знай

        със този стопроцентов негодяй!

 

Излизат в различни страни.

Бележки

[45] „…И съзря го бог, че се криеше в градината…“ (библ.) — цитат от Стария завет, свързан с грехопадението на Адам. В случая намек за шегата, изиграна на Бенедикт в парка.