Уилям Шекспир
Много шум за нищо ^[0] (2)

ПЪРВА СЦЕНА

 

ЛЕОНАТО

        Писмото казва, че Дон Педро Арагонски пристига тази вечер в Месина.

 

ПРАТЕНИК

        И трябва да е вече съвсем близо — оставих го на три мили от града.

 

ЛЕОНАТО

        А много ли благородници загубихте?

 

ПРАТЕНИК

        Само неколцина. От известните — ни един.

 

ЛЕОНАТО

        Победата е двойна, когато победителят връща войската си цяла. Тук пише, че Дон Педро бил наградил с високо отличие младия флорентинец Клавдио.

 

ПРАТЕНИК

        Чест, заслужена от него и справедливо отсъдена от Дон Педро. Този рицар далеч надмина онова, което младостта му предвещаваше — на вид като агне, той се би като лъв и тъй надхвърли всичките ни очаквания, че не очаквайте от мен да ви опиша подвизите му, както заслужават.

 

ЛЕОНАТО

        Вуйчо му, който живее тук, в Месина, ще се радва да чуе за това.

 

ПРАТЕНИК

        Аз му отнесох вече писма. И радостта му беше тъй голяма, че за да остане скромна, се опита да се скрие зад проявите на скръбта.

 

ЛЕОНАТО

        Нима е избухнал в плач?

 

ПРАТЕНИК

        И то обилен!

 

ЛЕОНАТО

        О, този непринуден изблик на нежност! Няма лице по-чисто от онова, което той е изкъпал. И колко по-добре е да плачеш от радост, вместо да се радваш на плач!

 

БЕАТРИЧЕ

        Извинете, дали се е завърнал Дон Рапиро?

 

ПРАТЕНИК

        За пръв път чувам това име, госпожице. Нямаме такъв благородник във войската.

 

ЛЕОНАТО

        За кого става дума, племеннице?

 

ХЕРО

        Братовчедка ми пита за синьор Бенедикт от Падуа.

 

ПРАТЕНИК

        О, да, той се върна, и то жив и весел, както винаги.

 

БЕАТРИЧЕ

        Беше разлепил навсякъде обяви, че е готов да се надстрелва с Амура, а шутът на вуйчо ми се подписа под тях от името на Амур с прибавка, че стрелите щели да бъдат от тъпите, за биене на гарги. Кажете, моля ви, колко души е убил и изял във войната или по-скоро само колко е убил, защото аз му се заклех, че ако убие поне един враг, ще го изям сама.

 

ЛЕОНАТО

        Племеннице, ти прекалено остро нападаш синьор Бенедикт, но струва ми се, че той ще излезе наглава с теб.

 

ПРАТЕНИК

        Той се прояви много добре в тази война, госпожице.

 

БЕАТРИЧЕ

        Навярно сте имали залежали припаси и синьор Бенедикт се е проявил в унищожаването им. Той не знае страх в яденето, стомахът му е превъзходен. Но колкото до смелостта на сърцето му…

 

ПРАТЕНИК

        Напротив, госпожици, синьор Бенедикт е отличен воин.

 

БЕАТРИЧЕ

        Против госпожици — да, но какъв е против рицарите?

 

ПРАТЕНИК

        Рицар срещу рицарите и воин срещу воините. Той е просто изпълнен с добри качества.

 

БЕАТРИЧЕ

        Именно. Той е един пълен мъж. Въпросът е с какво е пълен… Но всички сме смъртни.

 

ЛЕОНАТО

        Господине, не си създавайте превратно впечатление за племенницата ми. Между нея и синьор Бенедикт отдавна се води нещо като весела война. Те не могат да се срещнат, без да кръстосат шпагите на своето остроумие.

 

БЕАТРИЧЕ

        При което той, уви, никога не излиза победител. След последната ни схватка, четири от петте му умствени способности^[1] го напуснаха, накуцвайки, като оставиха петата, в главата му, сама да го управлява. Така че ако още има здрав разум, колкото да опазва кожата си, нека си го държи, за да може да минава за разумно същество и да се отличава от коня си. А с кого дружи сега? Той всеки месец има нов побратим.

 

ПРАТЕНИК

        Нима е възможно това?

 

БЕАТРИЧЕ

        Напълно! Той променя своята привързаност, както сменя формата на шапките си. Един нов калъп и готово!

 

ПРАТЕНИК

        Изглежда, госпожице, че синьор Бенедикт не е записан в почетната ви книга.

 

БЕАТРИЧЕ

        То се знае. Иначе бих я хвърлила веднага в огъня. Но кажете наистина, кой му е приятел сега? Нима не се е намерил още един самохвалко, готов да иде с него на гости у дявола?

 

ПРАТЕНИК

        Той се движи най-често в обществото на благородния Клавдио.

 

БЕАТРИЧЕ

        О, господи! Бенедикт ще му се лепне като болест. Той е по-прилепчив и от чумата и на този, когото зарази със себе си, кукувицата моментално му изпива ума. Бог да пази нещастния Клавдио! Ако е прихванал остър Бенедиктит, лекуването му ще излезе най-малко хиляда фунта.

 

ПРАТЕНИК

        Простете, госпожице, не бих искал да се дуелирам с вас.

 

БЕАТРИЧЕ

        Бъдете спокоен, добри приятелю.

 

ЛЕОНАТО

        Ти, племеннице, си предпазена от тази болест и кукувицата нищо няма да ти стори.

 

БЕАТРИЧЕ

        Защо? Би могла! Само че на куково лято.

 

ПРАТЕНИК

        Дон Педро пристига.

 

ДОН ПЕДРО

        Драги синьор Леонато, като приемате мен, вие отваряте вратите си на грижата. Светът е на мнение, че излишните разходи трябва да се избягват, а вие сам си ги дирите.

 

ЛЕОНАТО

        Никога грижата не е посещавала дома ми, скрита под образа на ваша светлост — защото всеки знае, че когато грижата отминава, настъпва радост, а пък когато вие ни оставяхте, радостта си вземаше сбогом от къщи, за да отстъпи място на тъгата.

 

ДОН ПЕДРО

        Твърде охотно се нагърбвате с нов товар. Госпожицата е навярно ваша дъщеря?

 

ЛЕОНАТО

        Майка й често ми го е казвала.

 

БЕНЕДИКТ

        Нима сте се съмнявали в това, та често сте я питали?

 

ЛЕОНАТО

        О, не — тогава вие бяхте още малък.

 

ДОН ПЕДРО

        Улучен, Бенедикт! Ясно е каква слава имаш! Но госпожицата е просто отрязала главата ви, Леонато. Радвайте се, мила госпожице, че приличате на тъй достоен баща!

 

БЕНЕДИКТ

        И все пак, колкото и да му прилича, тя не би се съгласила срещу цяла Месина да носи на раменете си главата му точно каквато е.

 

БЕАТРИЧЕ

        Чудно как още продължавате да говорите, синьор Бенедикт! Никой не ви обръща внимание!

 

БЕНЕДИКТ

        О, госпожице Презрение, вие сте била още жива?

 

БЕАТРИЧЕ

        Нима може презрението да умре, когато има такава чудесна храна в лицето на синьор Бенедикт! Самата учтивост се превръща в презрение, щом вие се появите на хоризонта й.

 

БЕНЕДИКТ

        Значи учтивостта ви е постоянна като ветропоказател. Но слава богу всички жени — с изключение на вас — показват слабост към мен и аз горещо съжалявам, че съм тъй хладен, та не мога да отговоря на някоя от тях.

 

БЕАТРИЧЕ

        И какво щастие за всичките! Иначе би трябвало да търпят един твърде досаден обожател. Благодаря на бога и на хладната си кръв, по този въпрос сме с вас в съгласие: за мен е по-приятно да слушам как кучето ми лае по гаргите, отколкото един мъж да ми се обяснява в любов.

 

БЕНЕДИКТ

        И дано бог, госпожице, не ви отклони от тези чувства, тъй доста нещастници ще избегнат съдбата да ходят с издрана физиономия.

 

БЕАТРИЧЕ

        Нищо страшно, ако тя е като вашата. Със или без драскотини, за нея би било все едно!

 

БЕНЕДИКТ

        Признавам, с такъв речник вие ще бъдете чудесна учителка за папагали^[2].

 

БЕАТРИЧЕ

        Че какво? Една птица с моя език е за предпочитане пред четириного с вашия.

 

БЕНЕДИКТ

        Да, бих желал конят ми да е бърз и неуморен като езика ви. Но вие, ако искате, продължавайте! Аз слагам точка.

 

БЕАТРИЧЕ

        Вие винаги слагате точка след една такава конярска шега, зная ви не от вчера.

 

ДОН ПЕДРО

        …И това е всичко, Леонато. Синьор Клавдио, синьор Бенедикт, моят скъп приятел Леонато ви кани у дома си. Предупредих го, че ще трябва да останем най-малко месец, а той казва, че би желал нещо да ни задържи за по-дълго. И аз се кълна, че това не е само любезност, а дума, идеща от сърцето.

 

ЛЕОНАТО

        Уверявам ви, че клетвата ви не е лъжлива, принце.

 

        Приветствам в своя дом и ваша милост. Тъй като сте се помирили с брат си, аз съм изцяло на вашите услуги.

 

ДОН ХУАН

        Благодаря ви. Не съм от многословните, но все пак благодаря ви.

 

ЛЕОНАТО

        Моля ваша светлост да ме предшества.

 

ДОН ПЕДРО

        Не, дайте ми ръката си, Леонато! Да влезем заедно!

 

КЛАВДИО

        Бенедикт, забеляза ли дъщерята на домакина ни?

 

БЕНЕДИКТ

        Погледнах я, но не я забелязах.

 

КЛАВДИО

        Не ти ли се видя много скромна млада особа?

 

БЕНЕДИКТ

        Какво искате? Да ви кажа откровено и по човешки искреното си мнение или да ви отговоря по моему, като всеизвестен враг и тиран на женския пол?

 

КЛАВДИО

        Не, моля ти се, отговори ми искрено!

 

БЕНЕДИКТ

        Добре тогава. Струва ми се, че за висока оценка е мъничка, за тежка оценка — тъничка, а за блестяща оценка — тъмничка. Ще си разреша да кажа за нея само това: че ако не беше каквато е, би била некрасива; и че понеже е точно каквато е, не ми харесва.

 

КЛАВДИО

        Ти мислиш, че се шегувам. Моля ти се, кажи ми наистина: как ти се струва?

 

БЕНЕДИКТ

        Ще я купувате ли, та се осведомявате толкова за нея?

 

КЛАВДИО

        Нима с целия този свят би могла да се купи такава скъпоценност?

 

БЕНЕДИКТ

        Като нищо, и даже с калъфчето. Но сериозно ли ме питате или си правите шеги като онези веселяци, които твърдят, че слепият Купидон^[3] бил голям ловец на зайци, или че ковачът Вулкан^[4] се занимавал с дърводелство? Кажете ми в какъв ключ да запея, за да се включа в песента ви?

 

КЛАВДИО

        В моите очи това е най-прелестната девойка, която съм виждал!

 

БЕНЕДИКТ

        Пък аз още нямам нужда от очила, а досега не съм забелязал нищо такова. Братовчедка й например наистина е обладана от бесовете, но е по-хубава от нея, колкото първият ден на май е по-хубав от последния на декември. Но вие, надявам се, нямате намерение да ставате съпруг. Или се лъжа?

 

КЛАВДИО

        О, дори да бях дал клетва за безбрачие, кой знае дали щях да я удържа, ако Херо би ме пожелала!

 

БЕНЕДИКТ

        Дотам ли стигнахме? Няма ли на тоя свят един мъж, който да иска да носи шапката си, без опасност, ще нещо ще му я надигне отвътре^[5]? Няма ли да видя най-сетне един шейсетгодишен ерген? Ваша си работа! Щом искате сам да си нахлузите ярема на врата, то носете му белега и прекарвайте неделите у дома си в набожни въздишки! Но ето Дон Педро иде за вас.

 

ДОН ПЕДРО

        Каква тайна ви е задържала, господа, та не влязохте с нас в дома на Леонато?

 

БЕНЕДИКТ

        Бих искал ваша светлост да ме принуди да я кажа.

 

ДОН ПЕДРО

        Заповядвам ти в името на твоята клетва за подчинение!

 

БЕНЕДИКТ

        Вие чувате, граф Клавдио. Аз за тайните съм ням като гроб, вярвайте ми. Но трябва да се подчиня, клетва съм полагал, няма как!… Той е влюбен. В кого? Това питате вие. Отговорът ми е къс, защото и тя е късичка на ръст. В Херо, дъщерята на Леонато.

 

КЛАВДИО

        Пълен отговор, ако беше така.

 

БЕНЕДИКТ

        Чувайте го, принце — говори като злодея от приказката:^[6] „Нищо няма, нищо не е имало и да даде бог нищо да няма.“

 

КЛАВДИО

        Не, признавам: ако чувството ми не се промени скоро, да даде бог нещо да има.

 

ДОН ПЕДРО

        Амин, ако я обичате наистина! Защото тя е напълно достойна за вас.

 

КЛАВДИО

        Не го ли казвате, за да ме изпитате, принце?

 

ДОН ПЕДРО

        Говоря искрено, кълна се в честта си!

 

КЛАВДИО

        Аз — още по-искрено, кълна се в правдата!

 

БЕНЕДИКТ

        Аз — най-искрено, кълна се в двете си чести и двете си правди!

 

КЛАВДИО

        Аз чувствам, че я обичам!

 

ДОН ПЕДРО

        А аз зная, че тя го заслужава!

 

БЕНЕДИКТ

        А аз пък не чувствам, че тя може да бъде обичана, и не зная с какво може да го е заслужила! И няма огън, който да стопи това мое убеждение. С него ще умра на кладата.

 

ДОН ПЕДРО

        И с право. Ти винаги си бил упорит еретик по отношение на красивия пол.

 

КЛАВДИО

        И винаги е издържал ролята с големи усилия на волята.

 

БЕНЕДИКТ

        Благодарен съм на тази, която ме е заченала; признателен съм й, задето ме е отгледала; но да позволя на една жена да зове ловци, надувайки открито собствения ми рог, или дори само да ме кара да си го нося скришом на невидим ремък^[7] — не, благодаря! Да прощават всичките! Не искам после да подозирам без право някоя от тях и затова ще се възползвам от правото си да не се доверявам сега на никоя. И заключението накрая — от което ще бъда безкрайно щастлив, — е, че ще си умра неженен!

 

ДОН ПЕДРО

        Аз пък мисля, че преди да умра, ще те видя блед от любов.

 

БЕНЕДИКТ

        От гняв, от болест, от глад — може, принце, но не от любов! Ако докажете, че съм загубил от любов толкоз кръв, колкото би могла да ми върне една глътка вино, давам ви право да ми избодете двете очи с перото на някой драскач на любовни балади и да ме окачите над входа на който и да е публичен дом вместо фирма „При слепия Купидон“.

 

ДОН ПЕДРО

        Но мисли му — ако не удържиш на думата си, ще станеш добра мишена за подигравки.

 

БЕНЕДИКТ

        Съгласен. Ако не я удържа, окачете ме като котка в кошница^[8] и който ме улучи със стрелата си, назовете го Адам Бел и Робин Худ^[9] едновременно.

 

ДОН ПЕДРО

        Времето ще покаже! Нали помниш: „И дивий бик привиква на ярема“^[10]?

 

БЕНЕДИКТ

        Това е за дивия бик, но не и за живия Бенедикт! Ако изпадна дотам, отрежете рогата на бика и ми ги прикрепете на челото; и нека някой цапач ме изрисува и под портрета ми — но с такива едри букви, с каквито пишат „Тук се дават под наем добри коне“ — напишете: „Тук може да се види семейния Бенедикт“.

 

КЛАВДИО

        Но ти тогава ще почнеш да бодеш.

 

ДОН ПЕДРО

        Да, ако Купидон не си е опразнил колчана в това гнездо на любовта, което се нарича Венеция^[11], тебе скоро нещо ще те разтърси.

 

БЕНЕДИКТ

        Може, в Месина земетресенията не са редки.

 

ДОН ПЕДРО

        Ще се промениш и ти с времето! А междувременно, любезни Бенедикте, иди при синьор Леонато, поздрави го от мен и му кажи, че ще бъда точен за вечерята. Защото, изглежда, той прави големи приготовления.

 

БЕНЕДИКТ

        Виж, за такива поръчки — смея да кажа — се чувствам способен. И тъй оставям ви…

 

КЛАВДИО

        „…на милостта божия. Писано в моя дом, ако имах такъв…“

 

ДОН ПЕДРО

        „…на шестото число на месец юли. Любещия ми Бенедикт“^[12].

 

БЕНЕДИКТ

        Голяма духовитост! Кичите речта си с такива стари дрипи, и при туй така зле скърпени, че ако имахте малко съвест, бихте си помислили, преди да ги използвате; с което ви напускам.

 

КЛАВДИО

        Една услуга ще ви искам, принце.

 

ДОН ПЕДРО

        Това очаква само обичта ми.

        Ти научи я как да ти услужи

        и тя ще ти покаже как за тебе

        ще усвои най-трудния урок.

 

КЛАВДИО

        Вий знаете дома на Леонато.

        Кажете, принце: има ли той син?

 

ДОН ПЕДРО

        Не. Негова наследница е Херо.

        Тя май че ти допада?

 

КЛАВДИО

                                О, мой принце,

        за пръв път я видях, когато тръгвах

        във този наш току-що свършил поход,

        и я харесах, но с око на воин,

        когото ратен труд тепърва чака,

        и който няма начин да направи,

        харесването да узрее в обич.

        Но ето, че завърнах се и дето

        военни мисли бяха на квартира,

        тълпят се нежни чувства и ми спомнят,

        че Херо е красива и че вече

        аз любел съм я, тръгвайки на бой.

 

ДОН ПЕДРО

        И като всеки влюбен, ще удавиш

        слушателя си във потоп от думи.

        Обичаш Херо. Нищо лошо няма.

        Ще поговоря с нея и с баща й

        и ще я имаш — струва ми се, туй

        преследва завъртяната ти реч.

 

КЛАВДИО

        Как сладко вий церите болестта ми,

        познали я по външния й признак,

        но нека я лекуваме по-дълго,

        за да не би да я намери някой

        прибързана!

 

ДОН ПЕДРО

                        Да правим по-широки

        мостовете, отколкото реката?

        Не се смущавай! Най-доброто средство

        е туй, с което стигаме целта си.

        Ти влюбен си и аз ще ти помогна.

        Таз вечер тук ще има бал със маски;

        с лице закрито, в карнавална дреха,

        за теб ще се представя аз пред Херо,

        и запленил с любовна реч слуха й,

        от твое име властно ще прелея

        душата си във нейното сърце;

        след туй ще поговоря със баща й

        и не след много тя ще бъде твоя.

        Такъв е моят план. Върви след мен

        и в дело ще го видиш претворен!