Уилям Шекспир
Много шум за нищо ^[0] (13)

ПЪРВА СЦЕНА

 

ЛЕОНАТО

        Бъдете кратък, отче Франциск, извършете само венчалния обред! Брачните напътствия — после.

 

ОТЕЦ ФРАНЦИСК

        Желаете ли, графе, да се венчаете за тази девойка?

 

КЛАВДИО

        Не.

 

ЛЕОНАТО

        „Да бъдете венчан“, отче! Вие го венчавате!

 

ОТЕЦ ФРАНЦИСК

        Желаеш ли, девойко, да бъдеш венчана за графа?

 

ХЕРО

        Да.

 

ОТЕЦ ФРАНЦИСК

        Ако някой от вас знае за някаква пречка, поради която вашият брак не би трябвало да се състои, заклевам го в спасението на душата му да я каже тук!

 

КЛАВДИО

        Да знаете за такава пречка, Херо?

 

ХЕРО

        Не, господарю мой.

 

ОТЕЦ ФРАНЦИСК

        А вие, графе, знаете ли за такава пречка?

 

ЛЕОНАТО

        Позволявам си да отговоря вместо него: не, не знае!

 

КЛАВДИО

        О, какво ли не си позволяват хората! О, какво ли не дръзват! Какво ли не правят всеки ден, без да знаят какво вършат!

 

БЕНЕДИКТ

        Я чувай, чувай! Възклицания? Поне да бяха от веселите! Например: „ха-хе-хи“!

 

КЛАВДИО

        Постойте, отче! Татко, заявете,

        че доброволно и в свободен избор

        ми давате таз девствена девойка!

 

ЛЕОНАТО

        Да, синко. Както Бог на мен я даде.

 

КЛАВДИО

        А как, с какво да ви се отплатя

        за тъй безценен дар?

 

ДОН ПЕДРО

                        Май няма начин

        освен да му го върнете обратно.

 

КЛАВДИО

        Благодаря ви, принце, за урока

        по благодарност. Драги домакине,

        вземете си обратно дъщерята!

        Приятел с плод изгнил не се гощава,

        а тя от своето моминство пази

        единствено измамливата външност!

        Не, вижте само как веднага пламна!

        О, как изкусно, как правдоподобно

        грехът лукав умее да се крие!

        Нима тоз прилив на руменина

        не се явява тук като свидетел

        за целомъдреност? Пред този образ

        нима не бихте се заклели вие,

        че е девица? А пък тя не е!

        Тя жара на леглото сластно знае

        и ако зачервява се, това е

        не свян, а срам!

 

ЛЕОНАТО

                        Какво туй значи, графе?

 

КЛАВДИО

        Туй значи, че не искам да се свържа

        със първата доказана мръсница.

 

ЛЕОНАТО

        Ако „доказали“ сте го самичък,

        любезни графе, като сте сломили

        неловкия отпор на младостта й…

 

КЛАВДИО

        „…то значи, че отдала се е тя

        на мен като на утрешен съпруг“ —

        тъй бихте казали, за да смекчите

        избързалия грях, ако я бях

        узнал предсрочно. Само че, уви,

        аз ни веднъж, почтени Леонато,

        не съм опитал да я прелъстя.

        Да, любех я, но с обичта на брат,

        прилично-нежна и свенливо-мека!

 

ХЕРО

        А моята любов нима бе друга

        по вид от вашата?

 

КЛАВДИО

                        Е, да, „по вид“!

        Видът ви беше като на Диана^[42]

        във обръча й чист; като на пъпка,

        преди да се разтвори, но по същност

        оказахте се вие по-безсрамна,

        по-сладострастна даже от Венера^[43]

        или от някоя маймуна сита,

        бесуваща във животинска похот!

 

ХЕРО

        О, господарят ми е болен! Инак

        не би говорил тъй!

 

КЛАВДИО

                        Защо мълчите

        пред нея, принце мой?

 

ДОН ПЕДРО

                                Затуй защото

        гнети ме срам, че своя пръв приятел

        сватосвал съм за улична жена!

 

ЛЕОНАТО

        Насън ли чувам тез обиди черни?

 

ДОН ХУАН

        Не, не насън и при това са верни!

 

БЕНЕДИКТ

        Тук всичко никак не напомня сватба.

 

ХЕРО

        Те — верни? Боже!

 

КЛАВДИО

                        Леонато, вижте:

        Не съм ли Клавдио? А този тука

        не е ли принцът? Тоз не е ли брат му?

        А таз не е ли дъщеря ви Херо

        или ни мамят нашите очи?

 

ЛЕОНАТО

        Не, всичко е така, но що от туй?

 

КЛАВДИО

        Един въпрос към дъщеря ви имам

        и моля ви, с родителската власт

        да я принудите да отговори

        на него честно!

 

ЛЕОНАТО

                        Като твой баща

        заклевам те да го направиш!

 

ХЕРО

                                Боже!

        Защо е този разпит и какво

        целите с него?

 

КЛАВДИО

                        Да се убедим,

        че ви приляга името, любезна.

 

ХЕРО

        Защо? Не съм ли кръстена на Херо^[44],

        чието име е отдавна символ

        на верността? Кой би могъл със право

        да го очерни?

 

КЛАВДИО

                        Никой, честна дума,

        освен оназ, която днес го носи!

        Но стига приказки! Кажете, снощи,

        между дванайсет и един, с кого

        беседвахте от вашия прозорец?

        Отговорете, ако сте невинна!

 

ХЕРО

        Със никого, кълна се, господарю!

 

ДОН ПЕДРО

        Тогава сте виновна! Леонато,

        ще ви доставя болка, знам, но трябва

        да потвърдя, че в казания час

        ний трима — графът, моят брат и аз,

        видяхме дъщеря ви да говори

        с един негодник, който след това

        призна си — като истински негодник —

        че имал бил до този ден със нея

        стотици срамни срещи!

 

ДОН ХУАН

                                Пфу, и то

        такива, че не могат се разказа,

        защото просто липсват чисти думи

        за тез неща! Девойко миловидна,

        учудвате ме с вашата поквара!

 

КЛАВДИО 1

        О, Херо, от Леандровата Херо

        ти би била по-нравствена и чиста,

        душата ти да бе наполовина

        така прекрасна, както външността ти!

        Но сбогом, най-чаровна и най-долна

        от всички женски твари на света,

        греховност чиста, грешна чистота,

        прощавай! Зарад тебе ще залостя

        вратата на сърцето си, ще спусна

        неверието черно да смрачи

        прозорците на моите очи

        и всяка женска прелест да забули

        във грозни мисли!

 

ЛЕОНАТО

                                Няма ли за мен

        една ръка на мъж със нож накрая?

 

БЕАТРИЧЕ

        Какво ти стана, братовчедке? Боже!

 

ДОН ХУАН

        Срамът, изскочил току-що наяве,

        й угаси душата. Да вървим!

 

БЕНЕДИКТ

        Какво й е?

 

БЕАТРИЧЕ

                Издъхна! Вуйчо, помощ!

        О, Херо! Херо! О, синьоре! Отче!

 

ЛЕОНАТО

        Небе, не дръпвай тежката си длан!

        Смъртта е най-доброто покривало

        за нейния позор!

 

БЕАТРИЧЕ

                        О, братовчедке,

        оправи ли се?

 

ОТЕЦ ФРАНЦИСК

                        Бог е с вас, девойко!

 

ЛЕОНАТО

        И гледа още?

 

ОТЕЦ ФРАНЦИСК

                        А защо пък не?

 

ЛЕОНАТО

        Защо пък не ли? А нима тук всичко

        на таз земя не вика „Срам!“ по нея?

        Тоз разказ, напечатан на лика й

        с вълна от кръв, кой, кой ще го изтрие?

        Не оживявай, Херо, не поглеждай!

        О, ако само знаех, че на място

        не ще умреш, ако допусках само,

        че жизнените сили ще надвият

        срама ти, с таз ръка му бих помогнал!

        Как, как можа? Нима съм се оплаквал,

        че имам само теб, че таз природа

        ми е отпуснала едничка рожба?

        Една, а пък и тя излезе много!

        Защо добих те? И защо така

        красива бе за бащиния поглед?

        Защо не взех с десница милосърдна

        подхвърлениче просяшко, та после,

        ако и то се би покрило в смрад,

        да кажа: „Не, тук няма нищо мое.

        Срамът му кълн е от чресла незнайни.“

        Но ти, ти моя си, и моя само,

        ти беше, радост моя, гордост моя,

        тъй сладко моя, че аз сам бях твой!

        О, вижте я: до шия натопена

        във черна тиня, тъй че в океана

        не се съдържа толкова вода,

        духа й да измие пак за мене —

        и сол — за да опази от смърдене

        прогнилата й плът!

 

БЕНЕДИКТ

                        Не, стига, стига!

        Недейте тъй! Аз сам така съм смаян,

        че нямам думи!

 

БЕАТРИЧЕ

                        Бог ми е свидетел,

        че всичко туй е подла клевета!

 

БЕНЕДИКТ

        Не бяхте ли със нея тази нощ?

 

БЕАТРИЧЕ

        Ах, точно тази — не; но от година

        спим двете в обща стая.

 

ЛЕОНАТО

                                Потвърдено,

        доказано, скрепено с нова сила

        туй, дето и така бе обковано

        в железни скоби! Те ли ще ни лъжат?

        Тез принцове? Или пък графът, който

        обичаше я тъй, че и срама й

        като клеймеше, къпеше го в сълзи?

        Далеч оттука! Да върви да мре!

 

ОТЕЦ ФРАНЦИСК

        Изслушайте ме, моля! Аз мълчах

        до този миг, без никак да се вмесвам,

        за да следя внимателно лицето

        на таз девойка, и видях по него

        рой румени знамения на свян

        да се разливат и да ги прогонват

        рой ангели на непорочност бледа,

        а в погледа й да избухва огън,

        способен да изпепели до дъно

        насочената към честта й ерес.

        Наивник и глупец ме наречете,

        недейте вярва в знанията мои

        за хорската природа, придобити

        от книгите и от житейски опит,

        не вярвайте на моите сан и възраст,

        ако девойката, простряна тука,

        не се окаже непорочна жертва

        на пагубна заблуда!

 

ЛЕОНАТО

                                Отче, отче,

        вий виждате: тя, тънеща в греха си,

        все пак не смее да го отегчи

        с лъжлива клетва и не го отрича!

        Недейте скрива в було туй, което

        блести пред нас в безсрамна голота!

 

ОТЕЦ ФРАНЦИСК

        С кого във грях ви обвиняват, дъще?

 

ХЕРО

        Да кажат те! Самата аз не зная!

        И бог ми е свидетел, че до днеска

        не съм узнала за мъжете нищо,

        което да излиза от обсега

        на девствената скромност! Татко мой,

        ако докажете, че някой мъж

        към мене слово снощи е отправил

        или че аз по същото туй време

        към някой мъж съм произнесла дума,

        от къщи със камшик ме прогонете,

        убийте ме, мъчете ме до смърт!

 

ОТЕЦ ФРАНЦИСК

        Тез тримата били са заблудени!

 

БЕНЕДИКТ

        Двамината са честни и ако

        подведени са, подлостта ще бъде

        във Дон Хуан, във кълна извънбрачен,

        покарал покрай истинския принц!

 

ЛЕОНАТО

        Не знам. Не знам. Но ако те са прави,

        със тези две ръце ще я разкъсам;

        а ако те я безчестят без повод,

        ще видят кой съм аз: не ме е още

        ни чер недъг лишил от толкоз сила,

        ни старост зла тъй в мозъка надвила,

        ни лош живот така оставил сам,

        ни ден злочест опустошил дотам,

        че храброст, ум, приятелства и злато

        да липсват, ако трябва Леонато

        да дири мъст!

 

ОТЕЦ ФРАНЦИСК

                        Не бързайте със нея,

        а позволете да ви дам съвет

        във този труден случай: трите принца

        излязоха, когато дъщеря ви

        бе сякаш мъртва. Скрийте я в дома си,

        навред оповестете за смъртта й,

        сами жалейни дрехи облечете

        и наредете, в склепа ви семеен,

        покрит от епитафии, да бъдат

        извършени тържествените служби,

        съставящи триумфа на смъртта.

 

ЛЕОНАТО

        И от това какво ще се получи?

 

ОТЕЦ ФРАНЦИСК

        Най-първо, че при действие умело

        хулителите ще я съжалят.

        Това е вече нещо, ала то

        не е целта на моя странен план.

        Той бременен е с повече: щом само

        разчуе се, че клетата девойка

        издъхнала е във мига, когато

        била е съдена, тя в миг ще бъде

        пожалена, простена, оправдана,

        защото е закон от памтивека,

        че докогато имаме ний нещо,

        не го ценим, а сещаме се после,

        когато го загубим, колко скъпо

        било е то и склонни сме дори

        да надценим същинската му стойност,

        която скрита е била от факта

        на притежаването. Тъй ще стане

        и с Клавдио. Когато той узнае,

        че с думи умъртвил е дъщеря ви,

        ликът й жив ще се прокрадне нежно

        във работилничката на ума му

        и всяка нейна мъничка чертица

        пред погледа му вътрешен ще грейне

        и ще я стори двойно по-красива,

        по-крехка, жива, одухотворена,

        отколкото когато я е виждал

        наистина в живота. И тогава

        ще я оплаче той и — стига само

        да я обича малко — мигновено,

        дори и да я смята за виновна,

        за своя съд суров ще се разкае.

        Сторете тъй и, вярвайте, нещата

        ще се развият след това по начин,

        благоприятен повече от всичко,

        което бих могъл да ви предскажа.

        А туй ако не стане, то все пак

        престорената смърт на дъщеря ви

        ще потуши шума около нея

        и вие ще укриете успешно

        таз рожба своя с накърнено име

        във някоя монашеска обител,

        далече от езици и очи.

 

БЕНЕДИКТ

        Родителю нещастни, изпълнете

        съвета на отеца! Аз самият

        привързан съм към Клавдио и принца,

        но в този случай, честна дума давам,

        ще пазя тайна и до дъно верен

        ще бъда вам, като душа към тяло!

 

ЛЕОНАТО

        О, аз така се давя във скръбта си,

        че се ловя за сламка!

 

ОТЕЦ ФРАНЦИСК

                                И отлично!

        За странна болка трябва странен лек —

        туй казва ви го старият човек:

        опрете се на слабото му рамо —

        венчавката отложена е само.

        Ти, старият, плачи, за да се смееш!

        Ти, младата, умри, за да живееш!

 

БЕНЕДИКТ

        Госпожице Беатриче, вие май плакахте през цялото време?

 

БЕАТРИЧЕ

        Да и ще плача още.

 

БЕНЕДИКТ

        Но аз не искам да плачете!

 

БЕАТРИЧЕ

        Какво като не искате! Аз плача за себе си.

 

БЕНЕДИКТ

        Честна дума, аз вярвам, че братовчедка ви е оклеветена!

 

БЕАТРИЧЕ

        О, колко би ми станал мил тоз, който би възстановил честта й!

 

БЕНЕДИКТ

        А има ли начин човек да си спечели тази милост?

 

БЕАТРИЧЕ

        Начин има, но няма човек!

 

БЕНЕДИКТ

        А може ли мъж да го извърши?

 

БЕАТРИЧЕ

        Само мъж, но не и вие!

 

БЕНЕДИКТ

        Аз ви обичам повече от всичко на света — не е ли чудно това?

 

БЕАТРИЧЕ

        Чудно е като онова, което и аз самата не разбирам в себе си. Аз също бих могла да кажа, че ви обичам повече от всичко на света… Но недейте ми вярва!… И все пак това няма да е лъжа… Не признавам нищо… Но и нищо не отричам… Жал ми е за братовчедка ми!

 

БЕНЕДИКТ

        Давам клетва пред шпагата си, че ти, Беатриче, ме обичаш!

 

БЕАТРИЧЕ

        Моля ви се, изтеглете си я веднага!

 

БЕНЕДИКТ

        Аз съм я изтеглил и ще накарам да я опита всеки, който каже, че не ви обичам!

 

БЕАТРИЧЕ

        Аз казвах за клетвата! Глътнете си я обратно!

 

БЕНЕДИКТ

        Никога, с каквато и подправка да ми я поднесете! Кълна се, че ви обичам!

 

БЕАТРИЧЕ

        Тогава да ми прости господ!…

 

БЕНЕДИКТ

        За какъв грях, сладка Беатриче?

 

БЕАТРИЧЕ

        Прекъснахте ме навреме. Тъкмо щях да ви открехна сърцето си!

 

БЕНЕДИКТ

        Знаех си! Направи го веднага!

 

БЕАТРИЧЕ

        Не мога, вие сте се заключили отвътре!

 

БЕНЕДИКТ

        Тогава заповядай ми да направя каквото поискаш!

 

БЕАТРИЧЕ

        Убийте Клавдио!

 

БЕНЕДИКТ

        А? За нищо на света!

 

БЕАТРИЧЕ

        С този отговор убивате мен! Сбогом!

 

БЕНЕДИКТ

        Беатриче! Чакай!

 

БЕАТРИЧЕ

        Не, макар да съм още тук, вече съм много далеч от вас. В сърцето ви няма любов. Пуснете ме да си ида!

 

БЕНЕДИКТ

        Беатриче!

 

БЕАТРИЧЕ

        Не, отивам си!

 

БЕНЕДИКТ

        Нека бъдем приятели!

 

БЕАТРИЧЕ

        По-лесно ви е да бъдете мой приятел, отколкото да се биете с моите неприятели!

 

БЕНЕДИКТ

        Нима Клавдио е от тях?

 

БЕАТРИЧЕ

        А не е ли истински подлец този, който оскърби, оклевети, опозори най-близката ми родственица? О, ако бях мъж! Да я носи на ръце, докато тя му даде ръката си, и изведнъж така пред всички, така лъжливо, с такава злоба!… О, боже, защо не съм мъж! Бих му изяла сърцето насред пазарния площад!

 

БЕНЕДИКТ

        Но, Беатриче!…

 

БЕАТРИЧЕ

        Говорила от прозореца си с мъж! Каква долна измислица!

 

БЕНЕДИКТ

        Беатриче, чуйте!…

 

БЕАТРИЧЕ

        Миличката ми Херо — одумана, охулена, погубена!

 

БЕНЕДИКТ

        Беатр…

 

БЕАТРИЧЕ

        Принцове и графове! Как не ги беше срам! Тежки свидетели с гербове и родословия! И този захаросан годеник! Графското сладурче! Миличкото франтче! О, защо не съм мъж, да му дам да разбере! Защо нямам приятел, който да ми даде да разбера, че е мъж! Но мъжеството се е разтопило в любезности, доблестта се захаросва в комплименти, а от мъжете са останали само езиците, и то едни лъжливи и празнословни! Сега за Херкулес минава този, който най-смело се кълне и престъпва клетвите си! О, щом желанието не може да ме превърне в мъж, нека страданието ме превърне в труп!

 

БЕНЕДИКТ

        Чакайте, мила Беатриче! Кълна с в десницата си, че ви обичам!

 

БЕАТРИЧЕ

        Вместо да се кълнете в нея, да бяхте я използвали, за да си спечелите любовта ми!

 

БЕНЕДИКТ

        Вярваш ли в душата си, че думите на Клавдио са само клевета?

 

БЕАТРИЧЕ

        Да, както в това, че имам вяра и душа!

 

БЕНЕДИКТ

        Това ми стига! Аз съм длъжен! Ще го извикам на дуел! Целувам ръката ти и те оставям! Кълна се в тези нежни пръстчета, че Клавдио ще ми плати скъпо! А ти ще чуеш скоро за мен! Върви да утешиш братовчедка си! А пък аз ще казвам, че тя е мъртва. Сбогом!