Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Two Gentlemen of Verona, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Пиеса
Жанр
Характеристика
Оценка
5,8 (× 11 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
Alegria (2009)

Издание:

Уилям Шекспир. Събрани съчинения. Том 1

Издателство „Захарий Стоянов“, София, 1997

История

  1. — Добавяне

ВТОРО ДЕЙСТВИЕ

ПЪРВА СЦЕНА

Милано. В двореца на Дука.

Влизат Валентин и Скок.

 

СКОК

        Синьоре! Ръкавицата ви, моля!

 

ВАЛЕНТИН

        Не, мойте са на мен.

 

СКОК

                                Е, ваша воля!

        Помислих, че желана е за вас.

 

ВАЛЕНТИН

        Я дай насам! Разбира се, е моя!

        О, бих я разпознал между безброя

        от ръкавички! Силвия!…

 

СКОК

        Синьора Силвия! Синьора Силвия!

 

ВАЛЕНТИН

        Защо викаш, глупако?

 

СКОК

        Защото е далече, господарю!

 

ВАЛЕНТИН

        Но кой ти каза да я викаш?

 

СКОК

        Ами вие я викахте, господарю! Може да съм сбъркал.

 

ВАЛЕНТИН

        Все бързаш!

 

СКОК

        А преди казвахте: „Все се бавиш!“

 

ВАЛЕНТИН

        Стига! Познаваш ли синьора Силвия?

 

СКОК

        Тази, по която ваша милост е лапнал?

 

ВАЛЕНТИН

        Какво? Отде си познал, че съм влюбен в нея?

 

СКОК

        От цял ред признаци, господарю. По примера на господин Протей и вие сте се научили да стоите с ръце, скръстени на гърдите като меланхолик; да се унасяте в любовни песни като глухар; да се движите все самичък като прокажен; да въздишате като ученик, загубил буквара си; да хълцате като девойче, което погребва баба си; да стоите без храна като болен на строга диета; да будувате нощем като богаташ, който се бои от крадци; да говорите носово като просяк на Великден. Фу! Навремето, когато се смеехте, кукуригахте като млад петел; когато вървяхте, стъпвахте като лъв; отказвахте се от храна само след добро хапване; и гледахте меланхолно само вследствие на празна кесия. А сега една мадама ви е преобразила така, че като ви гледам, не мога да позная прежния си господар!

 

ВАЛЕНТИН

        И всички тези недостатъци личат в мен?

 

СКОК

        Те личат и извън вас!

 

ВАЛЕНТИН

        Искаш да кажеш, че и други ги носят?

 

СКОК

        Не, вие ги носите, а други трябва да ги понасят!

 

ВАЛЕНТИН

        Друг да страда от тях? Не вярвам.

 

СКОК

        Тук сте прав, защото извън вас никой друг не страда от толкоз лудости. Но и вие сам сте извън себе си, а пък лудостта е така вътре във вас, че прозира като пикоч през колба[6], и който ви види, тутакси, без да е лекар, познава от какво сте болен.

 

ВАЛЕНТИН

        Запитах те дали познаваш синьора Силвия.

 

СКОК

        Тази, която ядете с очи на трапезата?

 

ВАЛЕНТИН

        И това ли си забелязал? Да, точно тя!

 

СКОК

        Е, не я познавам

 

ВАЛЕНТИН

        Е, как? Знаеш, че съм я гледал, пък не я познаваш?

 

СКОК

        Не е ли една такава, без капка чар?

 

ВАЛЕНТИН

        Напротив! Тя дори е може би не толкоз хубава, колкото чаровна!

 

СКОК

        А, тогава, господарю, всичко ми е съвсем ясно.

 

ВАЛЕНТИН

        Кое „всичко“ ти е съвсем ясно?

 

СКОК

        Това, че тя си е направо грозна, но понеже ви е очаровала, на вас ви се струва, че…

 

ВАЛЕНТИН

        Нищо подобно, хубостта й е невероятна и очарованието й няма цена!

 

СКОК

        Е и това, господарю, е ясно.

 

ВАЛЕНТИН

        Кое е ясно?

 

СКОК

        Че сигур много се рисува и затова хубостта й не е за вярване и чара й никой не цени!

 

ВАЛЕНТИН

        Как никой? Аз го ценя извънредно високо!

 

СКОК

        Та вие изобщо не сте я виждали грозна!

 

ВАЛЕНТИН

        Че кога е била грозна?

 

СКОК

        Преди да се влюбите в нея!

 

ВАЛЕНТИН

        Аз се влюбих в нея, когато я видях, и сега продължавам да я виждам прекрасна!

 

СКОК

        Щом сте влюбен в нея, не можете да я виждате.

 

ВАЛЕНТИН

        Защо?

 

СКОК

        Защото любовта е сляпа. О, ако имахте моите очи или ако вашите виждаха ясно, както по времето, когато се подигравахте на господин Протей, че излизал от къщи без жартиери[7]!

 

ВАЛЕНТИН

        И какво щях да видя тогава?

 

СКОК

        Нейната грозота и собствената си лудост. Защото вашият приятел забравяше да си стегне гащите от любов, а вие от любов още малко и ще почнете да излизате без тях!

 

ВАЛЕНТИН

        Тогава, драги, и ти трябва да си влюбен, защото вчера сутринта забрави да ми лъснеш обувките

 

СКОК

        Да, господине, бях се влюбил във възглавницата си. Добре че ме набихте за моята любов, та и аз да мога да ви смъмря за вашата!

 

ВАЛЕНТИН

        Все пак аз любя и стоя на своето!

 

СКОК

        Ако вместо да стоите, бяхте седнали на своето… може би ще ви мине по-бърже.

 

ВАЛЕНТИН

        Снощи тя ме помоли да й съчиня няколко стиха до едного, когото обичала

 

СКОК

        И вие й ги съчинихте?

 

ВАЛЕНТИН

        Да.

 

СКОК

        И не ги направихте поне малко да куцат?

 

ВАЛЕНТИН

        Направих ги, колкото можах, по-правилни… Тихо! Тя иде!

 

Влиза Силвия.

 

СКОК (настрани)

        Чудесен куклен театър! И той такъв палячо! Тя го кара да говори вместо нея!

 

ВАЛЕНТИН

        Мадам и повелителко, стократно добро утро!

 

СКОК (настрани)

        Ти й дай една добра нощ вместо милион завъртулки!

 

СИЛВИЯ

        Синьоре и поклоннико, на вас хилядократно!

 

СКОК (настрани)

        Виж я ти! Вместо той на нея, тя му плаща с лихва!

 

ВАЛЕНТИН

        Написах писъмцето ви, госпожо,

        до този ваш приятел неизвестен,

        ала не бих го сторил, да не беше

        дългът ми на покорен ваш слуга.

 

Подава и писмо

 

СИЛВИЯ

        Стилът му е добър. Благодаря ви!

 

ВАЛЕНТИН

        О, не! Едва ли съм сполучил с него,

        но тъй като не знаех до кого е,

        принуден бях да пиша общи думи.

 

СИЛВИЯ

        Измъчила съм ви, изглежда, много?

 

ВАЛЕНТИН

        Какво говорите! Кажете само,

        ще ви напиша хиляди такива!

        Ала все пак…

 

СИЛВИЯ

                        „Все пак“? Добро начало!

        „Все пак“ какво?… Не, не, все пак мълчете!

        Все пак вземете си назад писмото!

        Все пак за второ няма да ви моля.

 

СКОК (настрани)

        Ти ще молиш „все пак“. И още как „все пак“!

 

ВАЛЕНТИН

        Не ви харесва, значи?

 

СИЛВИЯ

                                Не, напротив,

        но щом е без охота съчинено,

        отказвам се. Вземете го!

 

ВАЛЕНТИН

                                Но то е

        за вас, госпожо!

 

СИЛВИЯ

                        Знам, но вече, не,

        не го желая. Нека е за вас!

        Бих искала да бъде по-горещо!

 

ВАЛЕНТИН (взема писмото)

        Ще ви напиша друго още днес!

 

СИЛВИЯ

        Добре. И прочетете си го сам!

        Дано ви трогне! А в противен случай…

 

ВАЛЕНТИН

        Ако ме трогне, то какво тогава?

 

СИЛВИЯ

        Тогава го задръжте за труда си!

        Довиждане, поклоннико!

 

Излиза.

 

СКОК

        О, ребус! О, енигма! О, тайнственост премудра,

        о, чудеса неясни подобно нос на мутра!

        Загадъчност, която по-трудно ще разкрия

        от ветропоказател върху камбанария!

        Той страстно я ухажва, а тя го разиграва

        и кара ученика уроци да й дава.

        Прекланям се! Това е наистина идея:

        той сам да съчинява писмата си от нея!

 

ВАЛЕНТИН

        Ей, ти, какво умуваш там на глас?

 

СКОК

        Не, аз само си играех с рими, вие сте по умните работи.

 

ВАЛЕНТИН

        От какво заключаваш?

 

СКОК

        От това, че синьора Силвия ви е избрала за свой представител.

 

ВАЛЕНТИН

        Пред кого?

 

СКОК

        Пред вас самия. Тя ви ухажва косвено!

 

ВАЛЕНТИН

        Как „косвено“?

 

СКОК

        Исках да кажа „писмено“.

 

ВАЛЕНТИН

        Та тя не ми е писала!

 

СКОК

        Че защо й е да ви пише, когато вие, синьоре, сам си пишете! Още ли не сте разбрали шегата?

 

ВАЛЕНТИН

        Не. Вярвай, като ти казвам!

 

СКОК

        Именно: не вярвам, като ми казвате! Е, щом не сте схванали шегата, сериозното и него ли не схванахте?

 

ВАЛЕНТИН

        Него схванах. Обсипа ме с ядни думи.

 

СКОК

        Да, но ви даде и писмо!

 

ВАЛЕНТИН

        Но то беше за нейния приятел!

 

СКОК

        И е стигнало своя получател!

 

ВАЛЕНТИН

        Ти вярваш ли в това?

 

СКОК

        А трябват ли слова?

        Изпълнено от страх и свян,

        до днес девойчето, горкото,

        не е посмявало само

        да вземе във ръка перото.

        Какво да стори? И тогаз,

        безспорно вдъхновено свише,

        накарало е своя мил,

        на нейния любим да пише!

        Как само го казах! Като по книга!… Ей, господарю, време е за обяд!

 

ВАЛЕНТИН

        Аз ядох вече.

 

СКОК

        Извинявайте, господине, но ако любовта живее като хамелеона, само от въздух[8], моя милост се поддържа с по-питателни храни и един добър бифтек сега… Не бъдете, моля ви се, като вашата възлюбена! Имайте милост, имайте мъничко милост!

 

Излизат.

Бележки

[6] „…пикоч през колба…“ — в средновековието лекарите често поставяли диагнозите си по изгледа на урината.

[7] „…без жартиери…“ — развързаните връзки на панталоните, чорапите и обувките са били за Шекспировите съвременници традиционен белег на влюбеност.

[8] „…хамелеона, само от въздух…“ — според средновековното вярване хамелеонът се хранел с въздух.