Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Two Gentlemen of Verona, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Пиеса
Жанр
Характеристика
Оценка
5,8 (× 11 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
Alegria (2009)

Издание:

Уилям Шекспир. Събрани съчинения. Том 1

Издателство „Захарий Стоянов“, София, 1997

История

  1. — Добавяне

ВТОРА СЦЕНА

Милано. Пред двореца на Дука.

Влиза Протей.

 

ПРОТЕЙ

        Доскоро само лъгах Валентин,

        а вече трябва Турио да мамя

        и под предлог, че препоръчвам него

        за своята любов да правя път!

        Но Силвия е толкоз чиста, строга,

        че няма никога да се подкупи

        със дарове без стойност като моите:

        щом само спомена за вечна вярност,

        кори ме за невярност към другаря,

        а щом се закълна, че я обичам,

        клейми ме, че погазвам друга клетва.

        И въпреки насмешките й чести,

        аз предан съм й като ловно куче

        и колкото по пъди ме, по-силно

        въртя покрай полата й опашка!…

        Но оня вече иде и ще трябва

        на нощната му песен да пригласям!

 

Влиза Турио, следван от Свирачи.

 

ТУРИО

        О, вий сте се промъкнали пред нас?

 

ПРОТЕЙ

        Синьоре, обичта ни се промъква,

        където я възпират!

 

ТУРИО

                                Обичта ви?

        Нима обичате и вий наблизо?

 

ПРОТЕЙ

        Разбира се, щом виждате ме тук.

 

ТУРИО

        Вий — Силвия?

 

ПРОТЕЙ

                        Да, нея… зарад вас.

 

ТУРИО

        Тогаз благодаря ви зарад нея…

        Е, господа, настройвайте! И живо!…

 

Влизат Хазаинът и Джулия в пажески дрехи.

 

ХАЗАИНЪТ

        Като те гледам, младо гостенче, имаш слабост към меланхолията. Защо си тъжно нещо?

 

ДЖУЛИЯ

        Защото не ми е весело, хазаино.

 

ХАЗАИНЪТ

        Че да те развеселим тогава! Ще те заведа да послушаш музика и да зърнеш гостенина, за когото питаше.

 

ДЖУЛИЯ

        Но дали ще мога и да го чуя?

 

ХАЗАИНЪТ

        Разбира се!

 

ДЖУЛИЯ

        Тогаз не ми трябва друга музика!

 

Музика.

 

ХАЗАИНЪТ

        Шшшт! Слушай!

 

ДЖУЛИЯ

        Не го виждам! Между тях ли е?

 

ХАЗАИНЪТ

        Да. Но тихо, да ги чуем!

        ПЕСЕН

 

                „— Силвия! Със чар ли тя

                свои пленници ни стори?

                — Да, небето не пощя

                това цвете да повтори

                между хиляди цветя!

                — Но дали със нрав е благ,

                както на жена приляга?

                — Да, и слепият хлапак[21],

                в миг прогледал, спря веднага

                пред уютния й праг!

                — Щом е тъй, да затрепти

                химнът й към висините!

                — Да, да славим аз и ти

                Силвия, в която свит е

                цял венец от красоти!“

ХАЗАИНЪТ

        Ей, ти се натъжи още повече! Какво ти е, музиката ли не ти харесва?

 

ДЖУЛИЯ

        Не, музикантът.

 

ХАЗАИНЪТ

        Защо, какво му има?

 

ДЖУЛИЯ

        Много е фалшив!

 

ХАЗАИНЪТ

        Да не са му лошо настроени струните?

 

ДЖУЛИЯ

        Не, но все пак е тъй неверен, че моите струни се късат.

 

ХАЗАИНЪТ

        Виждам, имаш нежно ухо.

 

ДЖУЛИЯ

        Не, той има грубо сърце!

 

ХАЗАИНЪТ

        Изглежда не обичаш песните?

 

ДЖУЛИЯ

        Никак, когато са на два гласа!

 

ХАЗАИНЪТ

        Но как леко изменяше съпровода!

 

ДЖУЛИЯ

        Тъкмо тези измени най ме дразнят!

 

ХАЗАИНЪТ

        Значи искаш всички да свирят едно и също?

 

ДЖУЛИЯ

        Искам един да свири едно и също. Но кажи ми, хазаине, дали господин Протей се среща често с тази дама?

 

ХАЗАИНЪТ

        Казвам ти това, което Ланс, неговият слуга, ми каза: бил влюбен в нея до уши.

 

ДЖУЛИЯ

        А къде е този Ланс?

 

ХАЗАИНЪТ

        Отиде да си търси кучето, защото господин Протей му нареди да го подари утре от негово име на дамата му.

 

Музиката спира.

 

ДЖУЛИЯ

        Тихо! Да се скрием! Разотиват се!

 

Отдръпват се.

 

ПРОТЕЙ

        Бъдете, синьор Турио, уверен,

        че аз ще зная да я увещая!

 

ТУРИО

        А после с вас къде ще се намерим?

 

ПРОТЕЙ

        При моста на свети Григорий.

 

ТУРИО

        Сбогом!

 

Излиза, следван от Свирачите.

Горе се появява Силвия.

 

ПРОТЕЙ

        Госпожо, приемете моя поздрав!

 

СИЛВИЯ

        Благодаря за песента, но, моля,

        кажете: кой сте?

 

ПРОТЕЙ

                        Този, чийто глас

        вий бихте разпознавали сред други,

        да знаехте как предано е вам

        сърцето му!

 

СИЛВИЯ

                        Синьор Протей?

 

ПРОТЕЙ

                                        Ваш роб!

 

СИЛВИЯ

        Какво желаете?

 

ПРОТЕЙ

                        Да угодя

        на вашите желания!

 

СИЛВИЯ

                                Отлично —

        на първото от тях ще угодите,

        като веднага идете да спите!

        Ти, хитър и лъжлив клетвопрестъпник,

        нима ме мислиш толкова суетна,

        та се надяваш, че ще ме подкупиш

        с ухажването си, когато зная,

        че клел си се тържествено на друга?

        Върви при нея и моли за прошка,

        а колкото до мене, аз кълна се,

        пред бледата царица на нощта[22]:

        тъй чужди са ми твоите молби,

        че зарад тях дълбоко те презирам

        и чудя се на себе си как още

        съм седнала да губя време с теб!

 

ПРОТЕЙ

        Признавам, че обичах една дама,

        но тя е мъртва!

 

ДЖУЛИЯ (настрани)

                        Ако питат мен,

        аз мисля, че не съм все още в гроба!

 

СИЛВИЯ

        И мъртва да е, Валентин е жив,

        а той ти е приятел и ти знаеш,

        че сме сгодени! Как не те е срам,

        когато няма го, да ме задиряш!

 

ПРОТЕЙ

        Отнейде чух, че бил умрял и той.

 

СИЛВИЯ

        И аз тогава мъртва съм, защото

        сърцето ми ще бъде в гроба с него!

 

ПРОТЕЙ

        О, позволете ми да го изровя!

 

СИЛВИЯ

        А по-добре ще бъде любовта си

        да погребеш при своята любима!

 

ДЖУЛИЯ (настрани)

        Той даже не я чува!

 

ПРОТЕЙ

                        О, прекрасна,

        щом вашето сърце е тъй жестоко,

        благоволете да ми подарите

        поне портретчето, което зърнах

        във стаята ви — ще обичам него!

        Щом другаде е вашата любов,

        аз сянка съм и моя дял ще бъде

        на сянката ви предано да служа.

 

ДЖУЛИЯ (настрани)

        Защото, щом обича нещо с плът,

        на сянка става то от любовта му!

 

СИЛВИЯ

        Противно ми е да съм нечий идол,

        но за измамник като вас подхожда

        на образи измамни да се моли.

        Затуй пратете утре за портрета —

        ще го получите. И лека нощ!

 

Скрива се.

 

ПРОТЕЙ

        Да, лека като тази на осъден,

        когото призори очаква смърт!

 

Излиза.

 

ДЖУЛИЯ

        Хайде, хазаино!

 

ХАЗАИНЪТ

        Бога ми, съвсем бях заспал!

 

ДЖУЛИЯ

        А къде живее господин Протей?

 

ХАЗАИНЪТ

        В моята страноприемница, къде! Да вървим, че нощта вече преваля!

 

ДЖУЛИЯ

        Не, още има дълго тя да трай,

        но и дотук ми се видя без край!

 

Излизат.

Бележки

[21] «…слепия хлапак…» (мит.) — става дума за Купидон — римски бог на любовта, който бил изобразяван обикновено като момченце — често сляпо, въоръжено с лък и стрели: златни — за щастливата любов, и оловни — за нещастната.

[22] „…царица на нощта…“ (мит.) — Диана, римска богиня на лова, покровителка на девствениците; често отъждествявана с луната.