Уилям Шекспир
Двамата веронци ^[0] (11)

СЕДМА СЦЕНА

 

ДЖУЛИЯ

        Лучета, мила моя, помогни ми,

        във името на любовта те моля,

        кажи ми, живо дневниче, в което

        записала съм всичките си мисли,

        как бих могла без ущърб за честта си

        във път да се отправя към Милано,

        за да намеря своя скъп любим?

 

ЛУЧЕТА

        Но пътят е мъчителен и дълъг!

 

ДЖУЛИЯ

        Не чувства пътя старецът поклонник,

        когато с немощни нозе измерва

        царства безкрайни — как ще го почувства

        жена, летяща на криле любовни,

        и то към дивна цел като Протей!

 

ЛУЧЕТА

        Все пак ще бъде по-добре, госпожо,

        да го изчакате да се завърне!

 

ДЖУЛИЯ

        О, боже мой, нима не си разбрала,

        че да го виждам, е храна за мен?

        Смили се, погледни ме как линея,

        оставена без него толкоз дълго!

        Да беше те докосвала любов,

        би знаела, че е еднакво мъдро

        да се подклажда огън с буци сняг

        или гаси сърдечен пламък с думи.

 

ЛУЧЕТА

        Че кой гаси ви пламъка? Аз само

        се мъча да му сдържам яростта,

        за да не би да лумне той извън

        пределите на здравия ни разум.

 

ДЖУЛИЯ

        Но колкото по искаш да го спреш,

        ти повече разпалваш го! И аз

        приличам на рекичка: щом от яз —

        сама го знаеш — бъде тя възпряна,

        ръмжи, реве в нетърпелива пяна,

        а щом я пуснат, ромоли приветно

        със всяко свое камъченце цветно,

        целува всяка тръст и всеки лист,

        надвесил се над бързея й чист,

        и през гори, ливади и градини

        извива във игриви серпентини,

        дордето в океана си се влей…

        Затуй да ме възпираш ти недей!

        Като река ще бъда търпелива

        и моето сърце не ще унива,

        дорде не стигна своя мил кумир

        и не намеря в погледа му мир,

        като душа, след дълъг труд приета

        в мира на Елисейските полета^[14]!

 

ЛУЧЕТА

        Но как, в какво ще тръгнете на път?

 

ДЖУЛИЯ

        Не в женски дрехи, за да не възбуждам

        желания у пътника безпътен.

        Ще ми намериш облекло, в което

        да имам вид на благороден паж.

 

ЛУЧЕТА

        Нима ще си отрежете косата?

 

ДЖУЛИЯ

        Не, само ще я стегна със корделки

        на възел чета и на джуфки разни —

        днес младите мъже са по-чудати

        дори от нас.

 

ЛУЧЕТА

                        Тогаз какъв модел

        да бъде панталонът ви, госпожо?

 

ДЖУЛИЯ

        Това звучи като: „А колко дълга

        полата ви да пуснем, господине?“

        Уший го просто, както му е ред!

 

ЛУЧЕТА

        Редът му е със джоб, издут отпред^[15].

 

ДЖУЛИЯ

        Не те е срам!

 

ЛУЧЕТА

                        А за какво, мадам?

        Сега кроят ги все с издуто там,

        а вий ще можете да си държите

        в туй джобче макарите и иглите!

 

ДЖУЛИЯ

        Снабди ме, моля те, със облекло,

        което ще намериш за прилично.

        Но питам се: какво светът ще каже,

        щом разбере за моята постъпка?

        Боя се от присъдата му строга.

 

ЛУЧЕТА

        Тогаз си стойте вкъщи!

 

ДЖУЛИЯ

                                Не, не мога!

 

ЛУЧЕТА

        Тогаз пък забравете страховете,

        багажа си сберете и вървете!

        Ако Протей със радост ви посрещне,

        какво, че друг ви бил изпратил с укор?

        Но той дали?…

 

ДЖУЛИЯ

                        Какво „дали“? Това е

        последното, в което се съмнявам!

        Порой от клетви, океан от сълзи,

        безброй от доказателства за обич

        ме уверяват, че Протей ме чака!

 

ЛУЧЕТА

        Войска, която хвърлят във атака

        измамниците!

 

ДЖУЛИЯ

                        Знам ги: долни хора

        със долни помисли. Но моя мил

        под праведна звезда се е родил:

        даде ли слово, сякаш подпис дава,

        даде ли клетва, сякаш прорицава,

        очите му неистина не знаят,

        сълзите му от искреност сияят,

        той цял е по-далече от лъжата,

        отколкото небето от земята!

 

ЛУЧЕТА

        Дано да го заварите такъв!

 

ДЖУЛИЯ

        Ако обичаш мен, не го обиждай

        със подозрения! Ще те обичам,

        ако обичаш него, инак — не!…

        Ела, ела да дообмислим всичко

        за пътя, който няма да е кратък!

        Ще разполагаш отсега нататък

        със моите имущества и име,

        но срещу тях без бавене стегни ме

        за тръгване! Върви, недей се мая!

        Миг повече не мога да изтрая!