Уилям Шекспир
Двамата веронци ^[0] (13)

ВТОРА СЦЕНА

 

ДУКЪТ

        Спокойно, синьор Турио! Сега

        го няма Валентин и дъщеря ми

        ще ви обикне, вярвайте!

 

ТУРИО

                                Напротив

        откак е той в изгнание, към мен

        тя стана тъй презрителна и хладна,

        че аз загубих всякаква надежда!

 

ДУКЪТ

        Ах, младата любов е като образ

        от лед изваян — грейне ли го слънце,

        веднага се превръща на вода.

        След малко замразените й мисли

        ще се стопят и Валентин ще бъде

        завинаги забравен!

 

                                Е, Протей,

        негодникът напусна ли града?

 

ПРОТЕЙ

        Да, ваша милост.

 

ДУКЪТ

                        Дъщеря ми как е?

        Скърби ли още?

 

ПРОТЕЙ

                        Мисля, ваша милост,

        че тази скръб ще трае ден до пладне.

 

ДУКЪТ

        Туй точно синьор Турио не вярва.

        Протей, доброто мнение за тебе,

        което имам и което ти

        си извоюва сам, ми дава право

        към теб да се обърна за съвет.

 

ПРОТЕЙ

        Ако не съм ви верен, ваша милост

        от свойта милост нека ме лиши!

 

ДУКЪТ

        Ти знаеш, че бих искал да направя

        приятеля си Турио свой зет.

 

ПРОТЕЙ

        Знам, ваша милост.

 

ДУКЪТ

                        И навярно знаеш,

        че Силвия не иска да го вземе.

 

ПРОТЕЙ

        Защото беше тука Валентин.

 

ДУКЪТ

        Но тя и днес в отпора си упорства.

        Какво да сторим, тъй че да забрави

        за Валентин и да обикне този,

        когото аз избрал съм й за мъж?

 

ПРОТЕЙ

        Да й внушим, че нейният любим е

        лъжец, страхливец и от долен род —

        три свойства най-омразни за жените!

 

ДУКЪТ

        Ще мисли, че го казваме нарочно.

 

ПРОТЕЙ

        Ако дочуе го от негов враг,

        но не и ако каже й го някой,

        когото знае като негов близък!

 

ДУКЪТ

        Тогава туй е работа за вас!

 

ПРОТЕЙ

        Но твърде нежелана, ваша милост!

        За благородника не е достойно

        да клевети, пък камо ли приятел!

 

ДУКЪТ

        Там, дето полза няма от хвалбите,

        очерняйки, вий с нищо не вредите.

        Все също е таз дума или друга!

        Сторете ми приятелска услуга.

 

ПРОТЕЙ

        Отстъпвам, ваша милост! Ако само

        на Силвия въздейства клеветата,

        тя ще забрави своята любов!

        Но туй, че ще разлюби Валентина,

        не значи, че ще иска господина!

 

ТУРИО

        Затуй, като отвивате от него

        сърдечната й нишка, в също време,

        за да не се обърка и сплете,

        около мен навивайте я бързо:

        описвайте ни, значи, съразмерно,

        но мене в бяло, а пък него в черно!

 

ДУКЪТ

        И доверяваме ви се, Протей,

        защото от приятеля ви знаем,

        че вие дали сте любовна клетва

        и че по нрав сте твърд и постоянен.

        От днес ще можете, когато щете,

        да разговаряте със дъщеря ми.

        Тя тъжна е и знам, ще се зарадва

        на вас покрай другаря ви; а вие

        сторете всичко да я привлечете

        към Турио, в ущърб на Валентин.

 

ПРОТЕЙ

        Ще се старая… Но и вий, синьоре,

        ума си малко нещо напрегнете:

        разхвърляйте за нейните копнежи

        куплети нежни и сонетни мрежи,

        в които всеки стих и всяка рима

        товар от обещания да има!

 

ТУРИО

        В небесната поезия се крие

        наистина неотразима мощ!

 

ПРОТЕЙ

        Пишете й, че пред олтара свят

        на хубостта й жертвувате своите

        надежди, сълзи, трепети, въздишки;

        пишете, а когато ви пресъхне

        мастилницата, вий я разредете

        със сълзите си и пишете пак!

        Да се почувства колко ви боли

        и колко сте щастлив, да се усети! —

        В Орфеевата лира са били

        разпънати сърцата на поети,

        затуй звукът й камъни разтапял,

        смирявал тигри и от морски бездни

        левиатани^[19] карал да изплуват

        на пясъчния бряг, за да танцуват!

        А след елегиите вий не спете,

        а нощем с музиканти посетете

        прозореца на своята любима

        и нека в нощната ви песен има

        раздиращ плач и мъка непозната,

        които да се вдигнат в тишината

        и литнат като страстен зов нагоре!…

        Така ще я спечелите, синьоре.

 

ДУКЪТ

        Личи си от съвета, че сте влюбен!

 

ТУРИО

        И аз без бавене ще го последвам!

        Наставнико любезни, да вървим,

        за да наемем от града свирачи!

        Един сонет аз имам, който, вярвам,

        ще може да послужи за начало!

 

ДУКЪТ

        На добър час тогава!

 

ПРОТЕЙ

                                Ваша милост,

        във връзка със кроежа ни, ще моля

        да се лишите след обяд от нас!

 

ДУКЪТ

        Вървете отсега! На добър час!