Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Two Gentlemen of Verona, 1598 (Обществено достояние)
- Превод от английски
- Валери Петров, 1997 (Пълни авторски права)
- Форма
- Пиеса
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,8 (× 11 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- Alegria (2009)
Издание:
Уилям Шекспир. Събрани съчинения. Том 1
Издателство „Захарий Стоянов“, София, 1997
История
- — Добавяне
ПЪРВО ДЕЙСТВИЕ
ПЪРВА СЦЕНА
Верона. На градския площад.
Влизат Валентин и Протей[1].
ВАЛЕНТИН
Не ме възпирай, мили ми Протей —
младежите, отрасли у дома си,
във разума остават сиромаси
и да не бяха те сковали тук
очите на любимата девойка,
аз бих те убедил да дойдеш с мене
и видиш чудесата на света
наместо като охлюв, свил се вкъщи,
да похабиш най-златните си дни
в безличен мързел. Но понеже любиш,
люби и в любовта бъди щастлив,
тъй както бих желал и аз да бъда,
щом чуя сам любовната присъда!
ПРОТЕЙ
И тръгваш, значи? Сбогом, Валентине!
За мен спомни си, щом съгледаш нещо
забележително, и съучастник
усещай ме във всеки миг на радост,
а при опасности — ако се случат —
осланяй се на жарките молитви,
които твоят ходатай духовен
безспирно ще отправя към небето!
ВАЛЕНТИН
Четейки ги в любовните си книги!
ПРОТЕЙ
В любимата си книга!
ВАЛЕНТИН
Таз, в която
Леандър[2], за да среща свойта мила,
със плуване пресича Хелеспонта?
Хе, плитък разказ за дълбоки чувства!
ПРОТЕЙ
И Хелеспонта — плитък? Според мене
морето ти се вижда до колене!
ВАЛЕНТИН
А ти си уж във любовта до гуша,
но предпазливо си стоиш на суша!
ПРОТЕЙ
На суша ли? Не се шегувай с мене!
ВАЛЕНТИН
Добре тогаз: на сухо!
ПРОТЕЙ
Аз — на сухо?
ВАЛЕНТИН
А според теб какво е да купуваш
презрение с въздишки, хладен поглед —
със стонове, едничък весел миг —
със двайсет тягостни безсънни нощи;
успееш ли — да бъде спорна радост,
пропаднеш ли — безспорно да е мъка,
а и във двата — случая безумство?
ПРОТЕЙ
По тоя път ти луд ще ме изкараш!
ВАЛЕНТИН
По твоя път ти май ще станеш луд!
ПРОТЕЙ
Разправяй се със любовта, не с мен!
ВАЛЕНТИН
Но ти от нея си опитомен,
а който с господарка е такава,
не може за разумен да минава.
ПРОТЕЙ
Възможно, но писателите казват,
че както червеят подбирал само
най-редки пъпки, тъй и любовта
живеела във умове избрани.
ВАЛЕНТИН
Но казват при това, че както той
увреждал най-избързалите пъпки,
страстта и тя, докарвайки до лудост
недоукрепналите умове,
убивала цъфтежа им в зародиш,
а с него и надеждите за плод.
Но що съм седнал ум на теб да давам,
поклоннико на чувствата безумни? —
На пристана[3] баща ми вече чака,
да ме изпрати във далечен път!
Прощавай!
ПРОТЕЙ
Не, и аз ще те изпратя.
ВАЛЕНТИН
Не, драги мой, сега да се простим!
И непременно ми пиши в Милано
за своите успехи в любовта,
а също и за всичките неща,
които тук без мене ще се случат.
И аз ти давам дума, че ще пиша.
ПРОТЕЙ
Дано Милано ти дари сполука!
ВАЛЕНТИН
А твоята да те намери тука!
Излиза.
ПРОТЕЙ
Той гони слава, а пък аз — любов.
Приятел жертва той по неин зов,
а аз бих жертвал зарад любовта
приятелите, себе си, света!
Ти, Джулия, така ме промени,
заради теб от толкоз вече дни
не слушам разум, за света нехая,
от мисли крея, в блянове витая!
Влиза Скок.
СКОК
Простете, господине, но не сте ли
видели господаря ми?
ПРОТЕЙ
Току-що
се разделихме. Вече е на кея.
СКОК
И, значи тъй — зарязал си лакея?
Сега в Милано как ще стигна сам?
Какъв овен съм, само аз си знам!
ПРОТЕЙ
С овчарите се случва всеки ден
да дирят някой рогльо заблуден.
СКОК
Излиза, че според вас господарят
ми е овчар, а аз съм му овена?
ПРОТЕЙ
Една догадка най-проникновена…
СКОК
Тогава моите рога са и негови!
ПРОТЕЙ
…и едно чисто овнешко заключение!
СКОК
Значи, настоявате, че съм овен?
ПРОТЕЙ
Точно. И че господарят ти е овчар.
СКОК
Това не е вярно и аз мога да го опровергая!
ПРОТЕЙ
Пък аз мога да го докажа!
СКОК
Нали овчарят дири овена, а не овенът — овчаря? Аз диря господаря си, не той — мене. Значи, не съм овен.
ПРОТЕЙ
Да, но овенът тича след овчаря за храна, а не обратното. Ти също тичаш след господаря си за заплата, а не той след тебе. Значи, си овен. Сега, вярвам, всичко ти е ясно от „А“ до…
СКОК
До „Бе-е-е!“
ПРОТЕЙ
Добре изблеяно! Само че кажи още нещо: предаде ли писмото ми на синьора Джулия?
СКОК
Да, господине. Заблуденият овен даде писмото ви на блудната овчица, но тя, овчата му блудница, нищо не ми даде!
ПРОТЕЙ
Пасището не е за овни като тебе.
СКОК
А вие какво чакате? Аз да бях, вместо да пасувам, вече да съм го опасъл.
ПРОТЕЙ
Кошара за такива опасни тревопасни!
СКОК
Не искам кошара — искам да си шаря.
ПРОТЕЙ
Не обичаш оградите, а?
СКОК
Наградите ли, господине? Как да не ги обичам! А вашата любима нищо не ми даде, като й занесох писмото ви!
ПРОТЕЙ
Какво ти каза?
СКОК
Кимна.
ПРОТЕЙ
Как кимна?
СКОК
Както й скимна.
ПРОТЕЙ
От горе на долу?
СКОК
И от долу на горе!
ПРОТЕЙ
Слушай, внимавай, ще отнесеш нещо!
СКОК
Аз отнесох писмото ви и каква полза? Нищо вече не ща да отнасям!
ПРОТЕЙ
Бога ми, имаш бърз ум!
СКОК
Бърз-бърз, пък не може да стигне бавната ви кесия!
ПРОТЕЙ
Хайде, какво каза тя? Отвори си устата!
СКОК
Ако и вие си отворите кесията, та моите новини и вашето, дето звъни, да се разминат във въздуха и едновременно да стигнат до получателите си.
ПРОТЕЙ
Добре, дръж за труда ти!
Дава му монета.
Е, какво каза тя?
СКОК
Правичката да ви кажа, господине, работата май трудно ще стане.
ПРОТЕЙ
От какво извади това заключение?
СКОК
От това, че нищо не извадих от нея: щом тя не даде петак за писмовния израз на душата ви, значи, че пет пари не дава за самата нея. Изглежда, че сърцето й е твърдо като стомана, затова пращайте й елмази — само елмазът надвива стоманата!
ПРОТЕЙ
И нищо ли не каза?
СКОК
Нищо. Даже не каза колкото вашето: „Дръж за труда ти!“ Защото и на вас парите ви се свидят, както свидетелства това нещастниче тук; така че си носете в бъдеще посланията сам; а пък аз ще отнеса вашите поздрави на моя господар!
Излиза.
ПРОТЕЙ
Върви закриляй кораба, защото
той всички бури ще издържа твърд,
додето носи тебе, на когото
въжето е предсказаната смърт!
Друг пратеник ще диря. Мойта мила
навярно при вида на тоз овен
писмото ми не е удостоила
със капчица симпатия към мен!
Излиза.