Книгите на Райнер Мария Рилке са представени в сборника хронологически, по реда на тяхното първо издание. Подредбата на самите стихотворения е съобразена с подбора им от самия Рилке. Под всяка творба е отбелязана годината на нейното създаване.

Из „Първи стихотворения“

В своята младост Рилке всяка Коледа е завършвал по една стихосбирка — поетическа равносметка на изтеклата година. Така той публикува книгите си; „Жертви на лирите“ (1895), „Увенчан от сънища“ (1896) и „Пред Рождество“ (1897), които през 1913 г. обединява в сборника „Първи стихотворения“.

5 Сфинкс

Из „Ранни стихотворения“

По Коледа на 1899 г., пред прага на новото столетие, Рилке публикува книгата си „На мен за празника“, която по-късно преработва и разширява, а през 1909 г. обединява със стиходрамата „Бялата княгиня“ (1904) в сборника „Ранни стихотворения“.

Из „Книга на образите“

„Книга на образите“ е публикувана през 1902 г. Допълнена значително, излиза отново през 1906 г. Окончателно поправеното пето издание е от 1913 г. Сборникът е съставен от две книги, разделени по на две части.

0 Рицарят

0 Музика

0 Момчето

6 Самота

5,3 Есен

5,7 Вечер

Из „Часослов“

Сборникът „Часослов“ е публикуван по Коледа на 1905 г. Състои се от три книги: „Книга за монашеския живот“, „Книга за поклонничеството“ и „Книга за бедността и смъртта“. Посветен е на писателката Лу Андреас-Саломе (1861–1937), близка приятелка на Рилке от 1897 г. до края на живота му и негова спътница в двете му пътувания в Русия (1899, 1900), където той се запознава с Лев Толстсй и усвоява руската литература и култура. „Часослов“ въплъщава преживяванията на поета в „руския свят“ и в модерния „шумен град“ Париж (третата книга) и изразява пантеистичните му схващания за сблъсъка на органичното битие с нехуманната, механизирана цивилизация.

Из „Нови стихотворения“

Сборникът „Нови стихотворения“ е публикуван през 1907 г. Тази книга, както и следващата, съдържат стихотворения, написани от Рилке през време на престоя му в Париж след 1902 г.

0 Жертва

0 Буда

5 Поетът

0 Раздяла

Из „Нови стихотворения — втора част“

Книгата е публикувана през 1908 г. като непосредствено продължение на „Нови стихотворения“). Посвещението й гласи: „На моя велик приятел Огюст Роден“.

0 Архаичен торс на Аполон
Archaïscher Torso Apollos,

0 Леда

0 Йеремия

Из „Реквием“

Книгата „Реквием“ е написана през 1908 г. в Париж, а е публикувана през 1909 г. Съдържа две творби: „Реквием за една приятелка“ и „Реквием за граф Волф фон Калкройт“.

Из „Дуински елегии“

Рилке публикува своите „Дуински елегии“ през 1923 г. Но работата си над тях започва още през 1912 г. в старинния замък „Дуино“ на брега на Адриатическо море. Първата световна война му попречва да доведе докрай начинанието си и той успява да ги завърши едва през 1922 г., уединен в малкия „Замък Мюзо“ в кантона Вале, Швейцария.

Из „Сонети към Орфей“

Книгата „Сонети към Орфей“ е публикувана през 1923 г. Това е последният цялостен лиричен цикъл на Рилке, неговата поетическа изповед. Непосредствен повод за възникването на Сонетите е ранната смърт през 1919 г. на Вера Оукама-Кноп, момиче от руски произход, занимавало се с балет и музика и починало от левкемия — болестта, от която след няколко години ще умре и Рилке. „Сонети към Орфей“ са написани като надгробен паметник на девойката, свързвана с образа на Евридика. Книгата е съставена от две части.

Втора част

Стихотворения, невключени в книги

Тук са представени завършени творби от лирическото, наследство на Рилке, публикувано в събран вид едва през 1953 г.

0 Жалба

0 Сонет

0 Плодът

Издание:

Райнер Мария Рилке. Лирика

Австрийска. Първо издание

Подбор, редакция и бележки: Венцеслав Константинов

Народна култура, София, 1979

Редактор на издателството: Марко Ганчев

Художник: Иван Кьосев

Художник-редактор: Ясен Васев

Техн. редактор: Олга Стоянова

Коректори: Евдокия Попова, Петя Калевска

 

Литературна група — художествена.

Тематичен номер 04 95366/5706-4-79

Дадена за набор август 1979 г.

Подписана за печат октомври 1979 г.

Излязла от печат ноември 1979 г.

Формат 70×90/32

Печатни коли 13¾

Издателски коли 8,03

ДИ „Народна култура“

ДП „Тодор Димитров“ — София