Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], (Обществено достояние)
Превод от
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2012-2013)

Издание:

Райнер Мария Рилке. Лирика

Австрийска. Първо издание

Подбор, редакция и бележки: Венцеслав Константинов

Народна култура, София, 1979

Редактор на издателството: Марко Ганчев

Художник: Иван Кьосев

Художник-редактор: Ясен Васев

Техн. редактор: Олга Стоянова

Коректори: Евдокия Попова, Петя Калевска

 

Литературна група — художествена.

Тематичен номер 04 95366/5706-4-79

Дадена за набор август 1979 г.

Подписана за печат октомври 1979 г.

Излязла от печат ноември 1979 г.

Формат 70×90/32

Печатни коли 13¾

Издателски коли 8,03

ДИ „Народна култура“

ДП „Тодор Димитров“ — София

История

  1. — Добавяне

Те всички имат устни морни

и с грейнали души, над тях

понявга в сън цъфтят покорни

невям желания за грях.

 

Ни скръб, ни радости познали[1],

в градините на бога вън,

мълчат те, сякаш интервали

сред неговия звучен сън.

 

Щом само си прострат крилата,

те вихър будят сред нощта;

като че бог със свойта свята

ваятелска ръка прелиства

светата книга на Света.

1899

Бележки

[1] Ни скръб, ни радости познали — ангелите заемат особено място в символиката на Рилке; те са свързани не толкова с християнската религия, колкото с източната демонология, с образа на Ариман — затова, както изповядва „Първа Дуинска елегия“, „всеки ангел е страшен“ поради невъзмутимото му презрение към човека.

Край