Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], (Пълни авторски права)
Превод от немски
, (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,2 (× 4 гласа)
Корекция
NomaD (2011)
Допълнителна корекция
NomaD (2012-2013)
Източник
Литературен клуб

Видях дворци все още да живеят

като красив, наперен птичи свят:

те грачат грозно, вместо да запеят.

С богатствата си всички се гордеят,

но никой днес не е богат.

 

Не са като пастирските народи,

защото тях старейшина ги води

и също като облаци с овцете

покриват злачните долини лете.

Щом отзвучеха сетните повели,

щом паднеше в полето тъмнина,

те чувстваха, от радост онемели,

как в тях избухва нова светлина,

как в кръг край тях камилите са спрели,

двугърби като хребет под луна.

 

И вятър не отвяваше встрани

дъха на стадо цели десет дни —

тъй топъл, тежък в стихналата шир

и както на разкошен сватбен пир

по цели нощи виното искреше,

тъй мляко от ослиците течеше;

 

не са и като тия бедуини,

които по килими вехти спяха,

които бяха в дрипи и без стряха,

но кичеха конете си с рубини.

 

Не са и като княз — при тържество

със злато заплатил за аромат

от амбра, масло от бадеми, цвят

от дъхаво сандалово дърво.

 

Не са и като източния цар,

когото вместо бог светът посочи,

а той, стопен от скръб и вече стар

с коси метеше дворцовите плочи,

Защото не умееше да скочи

до някой рай, за час макар.

 

Не са дори като търговци стари

които за картини с цял имот

заплащат като властни господари,

а после ги изпълват с нов живот;

така в града на сребърния плащ

те ги събират във венец блестящ

и слепоочието тяхно пари.

 

Тъй стана: чрез богатите предтечи

животът се изпълни с широта.

Но времето богатствата обрече.

Не се опитвай да ги върнеш вече —

върви на всички бедни бедността.

1902

Край
Читателите на „Видях дворци все още да живеят…“ са прочели и: