Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], (Обществено достояние)
Превод от немски
, (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма
Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2012-2013)

Издание:

Райнер Мария Рилке. Лирика

Австрийска. Първо издание

Подбор, редакция и бележки: Венцеслав Константинов

Народна култура, София, 1979

Редактор на издателството: Марко Ганчев

Художник: Иван Кьосев

Художник-редактор: Ясен Васев

Техн. редактор: Олга Стоянова

Коректори: Евдокия Попова, Петя Калевска

 

Литературна група — художествена.

Тематичен номер 04 95366/5706-4-79

Дадена за набор август 1979 г.

Подписана за печат октомври 1979 г.

Излязла от печат ноември 1979 г.

Формат 70×90/32

Печатни коли 13¾

Издателски коли 8,03

ДИ „Народна култура“

ДП „Тодор Димитров“ — София


Бог може. Ала как човешки стон

ще се провре през тази тясна лира[1]?

В сърце, което само страст раздира,

не се издига храм на Аполон[2].

 

И песента не дири тук блага,

нито пък е мечта осъществима.

Живот е песента. И бог я има.

Ала кога сме ние? Той кога

 

ще ни дари звездите и земята?

О, юноша, недей мисли, че връх

е любовта, изгаряща устата.

 

Не, забрави я. Отминава тя.

Да пееш в истината е друг дъх.

И вихър. Божи дъх. Сред пустотата.

1922

Бележки

[1] Тази тясна лира — Чрез образа на „тясната лира“ Рилке изразява схващането си за творчеството като изпитание, което малцина могат да преодолеят. Този образ се свързва с евангелското изречение: „Понеже тесни са вратите и стеснен е пътят, който води в живота, и малцина са, които ги намират.“ (Мат. 7; 14)

[2] Храм на Аполон — От противоречието между „Дионисиевото начало“ и „Аполоновото начало“ Рилке извежда „Орфеевото начало“ — основа на орфическата поезия.

Край