Читателски коментари от User7996

Началото е учудващо приятно, леко и дори нестандартно музикално четиво, обещаващо отмора след напрегнатия делник. В един момент обаче авторът започва да ни залива с преразкази и тълкувания от библията. От това повествованието започва да губи привлекателността си, въпреки добавените легенди на индианците. Сюжетът си има всички щампи и клишета, типични за любовен роман, но след средата на книгата губи привлекателност. А как да се коментира цитата „пробягах пет километра за 17,58 секунди“ ???

Стандартно, класическо четиво, обикновена развлекателна книга. Има си всичките щампи и шаблони. Да, чете се леко и приятно. Сюжетът е предсказуем, главният герой е обаятелен. Ужким е сложна и дълбокосмисленна творба, обаче е обикновенно фентъзи за подрастващи. Развлекателна книжка — прочиташ и забравяш. Не е скучна, но не е и запомняща се. За отмора става — не напряга мозъка.

Пасторални описания на пасторални пейзажи от Франция. Времето тече бааавно, пчелите жужат. Добавете смешни сцени от типа „мистър Бийн“ (цитат: „…вечерта изядохте порцията на котарака ми. Омитайте се от моята кухня!“) Изчерпахме първите 13 глави. Следващите няколко глави вече са само в стила на Бийн, при това безинтересно скицирани, скучни, сюжетната линия е наистина права — няма плюс, няма минус, няма живот. Има битуване, има и опити за приложна психология.

До края на 35та глава не става ясно защо застаряващ англичанин решава да се маскира на френски иконом, като зарязва успешния си бизнеса си и отпрашва в някакъв замък във Франция. Там се изявява като човеколюбец, всеразбираш и всеможещ. Изиграва ролята на детектив и, разбира се, спасява господарката си от пладнешки обир. Не препоръчвам на никого това четиво.

Прекрасна поредица. Телевизионният сериал също е много добър. Някои от книгите за Каменская са по-силни, други малко отстъпват, но като цяло сюжетите са ярки, всеки самобитно разгърнат. Препоръчвам за ценителите на криминалния жанр. Заслужава си времето.

Поредицата за инспектор Гамаш е написана в традицията на стария добър детектив. Без разчленявания и сложни, кошмарни начини на насилствена смърт. Романите са кълбо от емоции, човешки пороци и добродетели.

Ако ви се чете хубава детективна история — не подминавайте поредицата. Ако търсите кървища, насилие и екшън — сбъркали сте адреса.

В този роман основното действие е в манастир, където зад приличието кипят сериозни страсти. Засяга се темата за религиозните песнопения, трудно е да си представим, че дори правилното изпълнение на хорали може да стане причина за сериозни престъпления.

В жанра научна фантастика Клифърд Саймък е котаракът Леополд, който вярваше, че всички, ако се опитат, могат да живеят заедно в мир, че Вселената е пълна не с тролове и чудовища, а с хора. Хора с различни нрави, различно светоусещане, но все пак ХОРА.

За романа „Междинна станция“ е грехота да се пише. Най-добре е да се прочете от начало до край — мил, увлекателен и както винаги хуманистичен разказ за междинната станция, наречена Земя.

--- „Пред човечеството има още много път, дълъг и самотен път, докато светлината на истинския мир се установи в сърцата на всички хора.“

Първите няколко страници извикаха в паметта ми „Бръмбар в мравуняка“ от братята Стругацки. Разбираемо е — проблемите със страха, с това какво да се прави с опасен продукт, дело на непознат чужд разум — това е толкова интересна, нееднозначна тема, и тя ще предизвиква писателите и в бъдеще. И ако братята Стругацки подхождат към нея динамично, в приключенски стил, то Уиндъм (между другото, около 20 години преди тях) се е постарал по възможност да я препарира, да разгледа всички фактори, влияещи на вземането на правилно решение.

И все пак „Какавидите“ я препрочитам по-често. :-)

Роман-сън, роман-мечта, дантелен с играта на думи и нежен като пухкав облак. Историята на един скитник, намерил съдбата си. Историята на група неудачници, които го следват и вярват в съдбата му. Историята на свят, по-стар от нашето човечество. Историята на жонгльор, който изучава и усвоява уменията си, и историята на крал, чиято съдба е да си върне изгубения трон.

Художественото значение на „Замъка на лорд Валънтайн“ се крие в това, че след като използва научнофантастичната основа на вселената, Силвърбърг уверено отказва да изгради футуристичен хай-тек върху него, а вместо това издигна колосален образ на магически, величествен замък — разположен на шеметните височини на Маджипур. Сияещ във времето и пространството, в реалността и в лабиринтите на сънищата.

Достоен съперник на „Дюн“ от Хърбърт и „Господарят на светлината“ от Зелазни.

„Майсторът и Маргарита“ — за мен това е най-прекрасната творба на Булгаков. Това е книга-легенда, в която всичко омагьосва: езикът на автора, неговият хумор, непрекъснато сменящите се епизоди, разкриващи и темата за религията, и човешките пороци, и отношението на автора към съответната епоха. Книгата те поглъща, не може да не я дочетеш. ШЕДЬОВЪР !!!

Приятен роман. Лек, ненатрапчив стил, чете се с удоволствие. Акцентът е върху любовта между главните герои и „болното място“ за американците — ксенофобията спрямо индианците. Криминалната линия е слабичка, но пък интересно загатната. Недостатъците й могат лесно да се пренебрегнат.

Много силна и вълнуваща поредица. Майсторски сюжет, харизматично перо, интригуващо преплетени съдби. Динамично развитие, необременено от излишни описания. Диалозите не са лишени от хумор където е необходимо. Героите си носят своя товар, борят се с демоните си и един за друг. Челна позиция за добри съвременни еротични романи. Цялата поредица намерих на друго място в мрежата.

Лъки Стар и Бигмен — образите на двамата герои винаги предизвикват усмивка на лицето ми. Поредицата за Лъки Стар е написана с чувство за хумор, с усета за космическа криминалистика, с пълното разбиране, че вероятността да сме единствената раса във вселената е абсолютна нула, както и с отличното познаване на човешката завист, алчност, себеотрицание и разбиране на създалите се ситуации. Този коктейл майсторски е поднесен по такъв начин, че дори подрастващи могат да четат и да се потопят в света на Азимов.

Позитронните роботи — поредица, която последно препрочитах преди около година. И всеки път остава едно тъжна жалост, че няма подобни велики творци. Такива, които да надскочат времето си, да прозрат задаващите се катастрофи, и въпреки това да творят позитивно. Аплоари!

Азимов, Кларк, Хайлайн — наричат ги бащите на научната фантастика.

Романите за Лъки Стар бяха запознанството ми с творчеството на Азимов. След което следваха търсения в библиотеки, дебнене в книжарниците само и само да се добера до поредната излязла книга. И дори сега, десетилетия по-късно си препрочитам някои от тях.

А сега за „Фондацията“. За по-лесно проследяване и разбиране, би било добре първо да се прочетат няколко неща от цикъла „за роботите“. Не всички, но поне Лени, Лъжец, Двестагодишният човек. Следва поредицата „Позитронни роботи“ (тук за първи път се появява Р. Данил Оливо — партньор на Елайджа Бели при разследването на престъпления). Чрез тази поредица ще се потопите атмосферата на света, застанал на прага на голямата криза. Криза, довела до кристализирането на идеите на Селдън — и стигнахме до ФОНДАЦИЯТА.

Извънредният брой на притурката към съботния вестник „Нюз-Драск“ (издават Драскачов и Сие) на село Долно Нанагорнище, щат Мериленд, САЩ е посветен на заключителната фаза от строителството на поредния обект. И, разбира се, на романтичните взаимоотношения между третата двойка. Ама естествено, че това е последният ерген от тримата братя и повече от ясно е, че призрака на Елизабет отново ще се намесва. И аз да бях, и на мен щеше да ми писне непрекъснатата дандания и мръсотия от строежа. Нещо ново ли? Ами, няма нищо ново. Списвачът е същия, така че и стила е до болка познатия. С две думи — селски клюки, повтаряни и потретяни. Обаче какви! Особено за фойерверките на мегдана!

Оценка: 0.00

Това е вторият сезон на притурката към съботния брой на вестник „Нюз-Драск“ (издават Драскачов и Сие) на село Долно Нанагорнище, щат Мериленд, САЩ.

Първите 6–7 глави хаотично ни запознават с процесите по монтиране на лавици, поправяне на парапети, лъскане на помещения, окачване на осветителни тела, позициониране на дивани, канапета, масички и т.н. и.т.н. Сиреч как привършва ремонта на хотела. На фона на тази плява става ясно кой с кого евентуално ще има романтични отношения. О, да не забравя и мистерията с постоянния обитател на хотела — духът на Елизабет.

Цитат от четивото: „Всичко беше много глупаво и трябваше да го забрави.“

Мисля да отдам дължимото на автора, т.е. да последвам съвета и да забравя тази глупост.

Оценка: 1 и половина.

Първите 5 глави спокойно можеха да са поне наполовина по-кратки: пълни са с чакъл с едничка цел — голям обем. Баластът включва протяжни описания на цветовата гама за обзавеждане на новите стаи в хотела, какви аромати да са миещите средства, как да се инсталират климатиците, плочките какви шарки имат, бла-бла-бла… Смислените редове са толкова малко, че спокойно можете да прелиствате без опасност да пропуснете важна информация. Да, именно информация, защото за литература тук и дума не може да става. Литература е „Гордост и предразсъдъци“, „Сянката на вятъра“, „Красива мистерия“ и т.н. Някои от писанията на автора са интересни за еднократно прочитане (за убиване на времето в чакалнята). Тази поредица (Хотелът) не е дори от тях. Това е притурка към съботния брой на вестник „Нюз-Драск“ (издават Драскачов и Сие) на село Долно Нанагорнище, щат Мериленд, САЩ.

И така, горещите събития от притурките на последните 5–6 съботни броя са: местната вдовица, която държи книжарницата и има 3 малки момчета, най-после се целуна с ученическия си ухажор, който пък е един от братята, ремонтиращи хотела, в който повече от сто години живее дух. Точка. Оценка: 2 на релси. Точка.

Слаба поредица. Очаквах много повече от автора — има нейни романи, които прочиташ на един дъх. Тази четирилогия вероятно е писана само с комерсиална цел. Ако някой иска да се запознае с неработещата „система“ за малолетни на САЩ, нека чете. За мен лично — загубено време.

Братята Макейд.

1. Първата книга беше интересна, динамична. Героите — типично по американски описателно украсени, но все пак колоритни. Приятно четиво за отмора.

2. Втората книга е провал — неудачен опит от страна на автора да накара героите си сами да анализират себе си. Безкрайно досадно повествование, фалшиви емоции, недоразгърнати образи, сюжетът е къса отсечка между Началото и Края.

3. Третата е абсолютно шаблонирана. Сюжетът „добрият побеждава лошия“ се разгадава веднага, като първата третина от романа е описание на парад, на играта на бейзбол, кой как е облечен… Пълна скука. С прелистване на плявата се чете за няколко часа.

4. Последната от серията също не се доближава до тройката. Досадно преразказване на историческа битка, на факти от предишните книги. Ако бяха бегли, просто скицирани, това щеше да е разбираемо и ненатрапчиво. Но автора се е полакомил при сключването на договор с издателя.

По-добре да беше спряла след първия роман.

Финалът куца: никаква логика в сцената, когато убиецът разказва всичко на бъдещата си жертва. Би могло да е така, ако убиецът беше леко чалнат/смахнат. Но това е ченге от друг отдел. Е, как става така? Следователно, напълно нормален си е. Защо тогава ще признава всичко? От омраза? Нарцисизъм? Нали психо-тестовете ще го изловят. Заради този пропуск от страна на автора оценката е по-скоро 4.49. Но няма такава…