Поредицата „Лъки Стар“ (букв. Щастливата звезда) се развива в далечното бъдеще, когато земляните са преодолели космическите пространства и са основали множество колонии, както в Слънчевата система, така и извън нея. Основен враг на земляните са световете на Сириус — първоначално колонии на Земята, впоследствие отцепили се от нея и създали собствено общество. Те са готови да унищожат властта на Земята над Усвоения космос на всяка цена…

 

„Космически скитник“ е първата от поредицата книги, посветени на Дейвид „Лъки“ Стар — най-младия член на Научния съвет на Земната федерация, най-висшата власт след правителството. Неговата задача е със всички средства да пази Земята от враговете й — вътрешни или външни.

 

С течение на годините Марс се е превърнал в основен доставчик на храни за Земята, докато неочаквано странна и непозната зараза намира пътя си сред храните и започва безмилостно да покосява. Дейвид Стар е заминава за Марс със задача — да открие и неутрализира причинителя. В хода на разследването младият член на съвета ще открие не само нови приятели и нови врагове, но и нещо друго…

Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Лъки Стар (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
David Starr, Space Ranger, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,2 (× 22 гласа)

Информация

Източник
sfbg.us

Издание:

Пирати от астероидите. Романи

Изд. Атлантис, София, 1992

Превод от англ.: Григор Попхристов

Формат: 20 см. Офс. изд. Тираж: 20 000 бр. Страници: 520. Цена: 30.00 лв.

История

  1. — Корекция
  2. — Добавяне на анотация (пратена от drvar)
  3. — Добавяне

ВЪВЕДЕНИЕ

Тази книга е публикувана за пръв път в 1952 г. и описанието на повърхността на Марс и неговата атмосфера е в съответствие с познанията на астрономите през този период. От 1952 г. насам познанията им в рамките на Слънчевата система нараснаха неимоверно много.

На 28 ноември 1954 г. космическата сонда „Маринър IV“ бе изпратена в посока на Марс. На 15 юли 1965 г. тя мина край планетата на разстояние малко повече от 6000 мили, записа наблюдения и направи снимки, които бяха изпратени обратно на Земята. Оказа се, че повърхността на Марс е осеяна с кратери, наподобяващи малко кратерите на Луната. От друга страна, не бяха видени ясни следи от канали.

По-късните сонди насочени към Марс показаха, че на планетата има по-малко вода, отколкото се мислеше по-рано и че наблюдаваните от Земята ледени шапки на Марс са от замръзнал въглероден двуокис, а не от замръзнала вода.

Всичко, това означава, че съществуването на каквито и да е форми на живот на Марс е далеч по-малко вероятно, отколкото астрономите мислеха през 1952 г.

Надявам се, че тази история ще се хареса на читателите, но все пак не бих желал те да бъдат заблудени, приемайки като факт някои от материалите, които са били „точни“ в 1952 г., но сега са остарели.

 

Айзък Азимов

Ноември, 1970 г.