Читателски коментари от User7996

Това е вторият сезон на притурката към съботния брой на вестник „Нюз-Драск“ (издават Драскачов и Сие) на село Долно Нанагорнище, щат Мериленд, САЩ.

Първите 6–7 глави хаотично ни запознават с процесите по монтиране на лавици, поправяне на парапети, лъскане на помещения, окачване на осветителни тела, позициониране на дивани, канапета, масички и т.н. и.т.н. Сиреч как привършва ремонта на хотела. На фона на тази плява става ясно кой с кого евентуално ще има романтични отношения. О, да не забравя и мистерията с постоянния обитател на хотела — духът на Елизабет.

Цитат от четивото: „Всичко беше много глупаво и трябваше да го забрави.“

Мисля да отдам дължимото на автора, т.е. да последвам съвета и да забравя тази глупост.

Оценка: 1 и половина.

Първите 5 глави спокойно можеха да са поне наполовина по-кратки: пълни са с чакъл с едничка цел — голям обем. Баластът включва протяжни описания на цветовата гама за обзавеждане на новите стаи в хотела, какви аромати да са миещите средства, как да се инсталират климатиците, плочките какви шарки имат, бла-бла-бла… Смислените редове са толкова малко, че спокойно можете да прелиствате без опасност да пропуснете важна информация. Да, именно информация, защото за литература тук и дума не може да става. Литература е „Гордост и предразсъдъци“, „Сянката на вятъра“, „Красива мистерия“ и т.н. Някои от писанията на автора са интересни за еднократно прочитане (за убиване на времето в чакалнята). Тази поредица (Хотелът) не е дори от тях. Това е притурка към съботния брой на вестник „Нюз-Драск“ (издават Драскачов и Сие) на село Долно Нанагорнище, щат Мериленд, САЩ.

И така, горещите събития от притурките на последните 5–6 съботни броя са: местната вдовица, която държи книжарницата и има 3 малки момчета, най-после се целуна с ученическия си ухажор, който пък е един от братята, ремонтиращи хотела, в който повече от сто години живее дух. Точка. Оценка: 2 на релси. Точка.

Слаба поредица. Очаквах много повече от автора — има нейни романи, които прочиташ на един дъх. Тази четирилогия вероятно е писана само с комерсиална цел. Ако някой иска да се запознае с неработещата „система“ за малолетни на САЩ, нека чете. За мен лично — загубено време.

Братята Макейд.

1. Първата книга беше интересна, динамична. Героите — типично по американски описателно украсени, но все пак колоритни. Приятно четиво за отмора.

2. Втората книга е провал — неудачен опит от страна на автора да накара героите си сами да анализират себе си. Безкрайно досадно повествование, фалшиви емоции, недоразгърнати образи, сюжетът е къса отсечка между Началото и Края.

3. Третата е абсолютно шаблонирана. Сюжетът „добрият побеждава лошия“ се разгадава веднага, като първата третина от романа е описание на парад, на играта на бейзбол, кой как е облечен… Пълна скука. С прелистване на плявата се чете за няколко часа.

4. Последната от серията също не се доближава до тройката. Досадно преразказване на историческа битка, на факти от предишните книги. Ако бяха бегли, просто скицирани, това щеше да е разбираемо и ненатрапчиво. Но автора се е полакомил при сключването на договор с издателя.

По-добре да беше спряла след първия роман.

Финалът куца: никаква логика в сцената, когато убиецът разказва всичко на бъдещата си жертва. Би могло да е така, ако убиецът беше леко чалнат/смахнат. Но това е ченге от друг отдел. Е, как става така? Следователно, напълно нормален си е. Защо тогава ще признава всичко? От омраза? Нарцисизъм? Нали психо-тестовете ще го изловят. Заради този пропуск от страна на автора оценката е по-скоро 4.49. Но няма такава…

Или преводача, или оформителя е допуснал досадна техническа грешка: някои глави са наименувани ЕЛ а в оригинала са НИКО.

Стандартна основна линия на сюжета, но все пак интригуваща. Уви, само толкова. Дразнещ вулгарен език на героите, посредствено описание на ужким еротичните сцени. След като се разкрият картите (става ясно какви са душевните травми и терзания на героите), темпото направо умира и последната една трета е направо досадна. Накратко: много посредствен роман. Авторката има къде-къде по-добри творби. Тази не струва.

Приятно четиво с интересна криминална линия. Но, типично за американските писателки, главните герои за по-малко от седмица вече са влюбени и говорят за сватба. Сериозно? Друг неприятен момент е следния цитат: „Плоският й стомах се спускаше към гъвкавите и гладки бедра.“ Или авторът не е наясно (стомахът е вътрешен орган), или преводачът нещо е объркал. Не успях да намеря онлайн книгата в оригинал за да проверя. Не на последно място е развръзката: жената крепи тялото на ранения мъж, но успява бързо да стреля и да убие? Рамбо в рокля?

Има фентъзи, което те грабва и забравяш да дишаш. А има и такова (като тази „творба“), което те кара да си зададеш въпроса: кой е лудия? Подобен ученически стил на писане не е за мен. Будят искрено недоумение хвалебствените коментари.

Ротфус ни подава залъгалка. Да, старателно обмислена, но все пак е залъгалка. Много изостава по сравнение с предишните книги.

Завладяваща поредица. Светът на Ротфус е майсторски представен, колоритен, многостранен. Прелива във всички цветове, въпреки надвисналия мрак. След Урсула Ле Гуин не ми беше попадала подобна творба. Жалко, че автора не издаде обещаното продължение.

Какъв мал-шанс! Да попадна на толкова посредствено писание. Сюжетната линия е като къщичка от Лего, но натрупана с толкова много хартиени детайли, че прилича повече на пакет, готов за изхвърляне в боклука. И всичкото това е напарфюмирано с одеколон Тройной. С голям зор и прелистване проследих развитието на невменяемостта на автора.

Инфантилно и блудкаво. Ако се махнат сексуалните сцени, тогава ще се получи мишмаш от Рапунцел и Доблестният рицар, т.е. приказка за подрастващи. А сега е тюрлю-гювеч, гарниран с грозде, горчица и чили. Шефе, сипи на автора една боза!

Михаил Задорнов е прав: „Ну, тупые!“

И авторът го доказва напълно в писанията си: първите две глави са посветени на запознаването на читателя с „високо-инелектуалните“ реплики и поведение на американците. Следващата е посветена на разширен преразказ на събития от предишната книга. Не считам за необходимо да допълвам с примери — творбата не струва пукната пара.

Първата книга от серията е по-добра. Тук нещата са направо плачевни. Авторът явно счита всички читатели за идиоти. Агент от ФБР, за когото супер-частна детективска фирма не може да открие информация, бива проследен от бившето му гадже? Аферим на това гадже! Слага в малкия си джоб самото ФБР. Но това не е нищо. Като по поръчка, агентът от частната фирма дочува разговора на бившето гадже и разбира кого следи…

Да не анализираме текстове като: „… човек не носи черен официален панталон и розови ботуши «Ъгс» на среща с ФБР.“ Подобни писания, както и неудачните винарски/сомелиерски пасажи в романа будят единствено съжаление.

Интригуващо начало, динамичен сюжет, адекватни герои, детективната линия е малко нереалистична, но приемлива. Дразнещ е безсмисления, типично по американски акцент върху подготовката на сватбата със съпътстващите детайли за женско парти, аранжировка, грим и облекло — абсолютно излишни и невписващи се в идеята на романа, поради което последната третина се „чете“ с прескачане и прелистване.