Читателски коментари (за „Замъкът на лорд Валънтайн “ от Робърт Силвърбърг)

  • 1. analizator3 (4 януари 2010 в 23:25), оценка: 5 от 6

    Когато знаеш кой си и какво да правиш със способностите си , просто трябва да го направиш — без значение дали жонглираш с бухалки или управляваш планета ! А се оказва, че може да се правят и двете неща доста добре !

    Пътуване — към себе си, към властта, към предотвратяване на един бунт на метаморфи… По време на пътуването — осъзнаване, че властта трябва да се упражнява внимателно, не самоцелно, че някои неща изискват приучване към търпение, че смелият се възползва от всички случайности по пътя си… и че любовта не признава разлика между това — дали си коронал или жонгльор,висша дама или обикновена девойка !

  • 2. glishev (11 август 2011 в 01:04), оценка: 6 от 6

    Страхотна книга е. Между фентъзи и научна фантастика. Приключенска история с увлекателен сюжет, много настроение, интересни герои и отлично изпипана атмосфера. Чете се много леко, а не е тъпа.. Ако се филмира, би станала невероятен хит.

  • 3. radorad (30 октомври 2011 в 21:44), оценка: 6 от 6

    много приятна книга прочетох я с голямо удоволствие

  • 4. Су (26 юни 2012 в 13:50)

    Горните три коментара са добри, но тази книга въобще не това за което пишат уважаемите граждани по горе. Това не е фентъзи или фантастика а реалност. Не е и философска книга. Чудя се дали автора подава кодовете за да разбере, който разбира или си прави гаргара с четящите човешките ресурси…. Със здраве!!!

  • 5. User7996 (28 декември 2024 в 21:34), оценка: 5 от 6

    Роман-сън, роман-мечта, дантелен с играта на думи и нежен като пухкав облак. Историята на един скитник, намерил съдбата си. Историята на група неудачници, които го следват и вярват в съдбата му. Историята на свят, по-стар от нашето човечество. Историята на жонгльор, който изучава и усвоява уменията си, и историята на крал, чиято съдба е да си върне изгубения трон.

    Художественото значение на „Замъка на лорд Валънтайн“ се крие в това, че след като използва научнофантастичната основа на вселената, Силвърбърг уверено отказва да изгради футуристичен хай-тек върху него, а вместо това издигна колосален образ на магически, величествен замък — разположен на шеметните височини на Маджипур. Сияещ във времето и пространството, в реалността и в лабиринтите на сънищата.

    Достоен съперник на „Дюн“ от Хърбърт и „Господарят на светлината“ от Зелазни.

Само регистрирани потребители могат да дават коментари.