Читателски коментари (за „Лунна дъга “ от Сергей Павлов)

Една от любимите ми книги. Човешка, тъжна, красива и малко смешна история. Прекрасна.

Минаха няколко десетилетия откакто си купих книгата. Това е роман, който може да се препрочита многократно. И след всеки пореден прочит откриваш други, различни нюанси. Реалистичността на описвания нов свят, на живеещите там хора, какво ги мотивира, как постъпват в една или друга ситуация, техните емоции — всичко това е на такова ниво, че постепенно от страничен наблюдател се превръщаш в един от живеещите там, в онзи далечен свят.

Иска ми се да вярвам, че все пак, някога, хората ще надживеят в себе си злобата, омразата, подлостта, страха, безотговорността, меркантилността и ще ги заменят със смелост, честност, жажда за знания и други позитиви. Само така ще можем да се запасим като вид и ще съхраним всичко живо на нашата малка синьо-зелена планета.

За сега обаче, като погледна през прозореца, ми става ужасно тъжно: пътя, по който върви човечеството няма нищо общо с този на Звездния елен.