Читателски коментари от Pepola

Аман от претупани, нескопосани преводи.

Оценката ми е 4, не 5, но цъкнах грешно и нещо не ще да го коригира.

Беше ми леко скучновата, но все пак лоша книга от Стивън Кинг не съм чела.

Странно ми класифицирането на книгата като хорър. Според мен не се вписва в този жанр, макар да имаше леки елементи при споменаване на „дебнещото нещо“.

Разбира се всеки има право на собствени предпочитания, но определянето й като „дивото зове , оцеляване сред пущинака и тн“ е високомерно-принизяващо. Това е доста добър психологически разказ за силата на духа. Ако имаше нещо скучно, за мен това беше бейзболния фон, но пък ми е ясно как, като фен, момичето черпеше вдъхновение от играта.

Не е от забележителните книги на Кинг. Докато започне екшъна ми беше скучновата. Преводът е поносим, тук-там има безсмислици или недомислици. Това със стобора може и при разпознаването да се е появило, защото е само в началото, по-нататък е наред.

Кой ли неграмотник е вкарал това Де Моне в книгата… Не е преводачът надявам се. Става дума за Des Moins и се произнася горе-долу Де Мойн.

Иначе книжката не е лоша. В процес на изчитане на почти всичко тук от Филип К. Дик съм и откривам, че не е чак толкова велик, колкото съм смятала и колкото е смятан. Разочарована съм от прогностичните му и повествователните му способности. Но, понеже чета книгите хронологично, се забелязва подобрение с времето. „Трите стигми…“ и „Юбик“ са по-добри от „Човекът във високия замък“ и „Играчите от Титан“.

Не си падам по суперлативите и не бих нарекла този роман шедьовър, но е силен и оставя следа в мислите.

Чудя се този, който е сложил етикет „ужаси“ дали го е чел. В него няма нищо от този жанр, който наричаме „ужаси“.

Преводът е добър, с изключение на интерпретацията на част от имената. Като че ли преводачът владее добре английски, но не и фонетично. Няколко примера: Ewing няма защо да бъде Еуинг, знаем добре от „Далас“, че е Юинг; Augusta не е Оугюста, а Огъста; също е известно, че Portland e Портланд, не Портленд; индианците hopi са хопи, не хоупи (някаква слабост към „у“ май се очертава) и т.н.

Пълно е с правописни грешки, които съм склонна да припиша на последния редактирал електронния вариант. Грешките са именно правописни, а не от онези замени на букви, които се получават при електронното разпознаване на текст.

Ех, Росене… дали е професионален преводач… Аз не съм чела още книгата и не мога да се изкажа, но Деница е получила вече похвали. А съм попадала на толкова лошо преведени книги от „професионални“ преводачи, че това обезсмисля прилагателното, което се прикача само защото книгата е издадена официално. Имам поне три имена, намерени в тази библиотека, които са ми в черния списък.

Добра е книгата, далеч не от най-впечатляващите на Кинг, но се чете с удоволствие.

За съжаление текстът е пълен с грешки, вероятно от разпознаването. Това са най-вече променени букви, които променят думата, но също и доста липсващи букви, а в няколко случая и липсващи цели думи. Обикновено това не води до неразбираемост.

В глава 22.2 обаче липсва първата половина на текста и там определено не става ясно какво се случва. Бях отворила и английския текст, за да сверявам от време на време неща, които ме съмняват и така го открих.

В липсващата част става дума, че Уайърман е останал при него още две нощи и след това той го изпраща на летището, където се сбогуват. Българският текст всъщност започва от средата на едно изречение, което иначе би трябвало да бъде (а понеже не съм съгласна и с превода на следващите няколко, добавям и тях):

„Внезапно си спомних кристално ясно гласа му от нощта, когато Емъри ме нападна в Розовата грамада и Уайърман изкрещя cojudo de puta madre, преди да стовари свещника върху неживото създание. Беше величествен. Пожелах си да се обърне за последно… и той го направи. Майка ми би казала, че е уловил мисълта ми. Или е проявил интуиция. Това би казала бавачката Мелда.“

„cojudo de puta madre“ е ругатня разбира се, но ми е трудно да й намеря български еквивалент, сравнително груба е по мое мнение.

Да, наистина това не е обичайната научна фантастика на Силвърбърг, но ако човек прочете предговора му към това издание не би имал такива очаквания и ще добие контекст за книгата. Аз също не обичам твърде циничния език, само че това е езикът на героите. Може би е било възможно да преводачът да потърси по-мек израз на български, а може би не е било уместно. Не знам как е в оригинала, не ми се наложи да го търся, тъй като нищо в текста не ме подразни (нещо, което правя, ако среща нескопосани изрази или безсмислени изречения, които обикновено се дължат на лош превод).

Добра е книгата, по-скоро психологическа, отколкото екшън.

Не е зле. Увлича и се чете бързо (започнах я снощи) и ми остана малко кратичка.

(Който не е чел още книгата, може би е по-добре да не чете надолу, ако не иска да получава предварителни индикации за съдържанието.)

Имам някои критики обаче. На първо място има нужда от езиков редактор. Имаше някоя и друга не много уместно употребени думи, нужда от промяна на словореда на места, най-малкото едно „до кога“, което трябва да бъде „докога“. Това са сравнително дребни неща.

По сериозно е това, че не ми се връзва времевата скала на събитията и процесите. В текста се казва, че 50 годишните са вече твърде стари и негодни физически да оцеляват в настоящите условия. Героят е явно мъж в разцвета на силите си, щом не само оцелява, но е и водач на група. Представям си го някъде около 35–40 годишен. Това значи, че зад гърба си има около 15 години живот на възрастен. В тези 15 години трябва да се вместят твърде много обществено-социални и природни процеси: известно време нормален живот, период на разрушаване на цивилизацията поради глад и установяване на едни условия на оцеляване на по-силния, които вече траят известно време. В същото време природата е превзела територии, хищниците са станали едри (еволюция). Това са процеси, които не ми изглежда да могат да се вместят в 15–20 години, а повествованието оставя впечатлението, че героят е свидетел на всичко. Самата разруха на цивилизацията поради глад е нещо, което не би се случило от днес за утре, като при война или катаклизъм, а би отнело години.

И друго, пунктуацията. Твърде много излишни тирета, твърде много многоточия, които би трябвало да изразяват нещо, но някак не усещам какво или поне не навсякъде.

Краят е малко рязък и разочароващ, но погледнат в общия контекст, може би логичен.

Забравих да добавя, че преводът е приличен. Не че няма какво да се подобри, но поне е коректен и , доколкото проверявах, не са писани измишльотини, както правят някои „преводачи“, когато не разбират нещо от текста.

Започна често да ми се случва да се разочаровам от големи имена в НФ. Много посредствено написана книга. Липсва логика в поведението на героите, както и психологическа обосновка на образите и конфликтите между тях.

Особена книга. Не мога да кажа, че не е добра, дори се забавлявах с чувството на хумор, с което авторът проявява към героя си. Но също така се отегчих безкрайно, особено в 6-та и 7-ма глава. В началото бяха едни философски разсъждения за времето (поносими все пак), после дойдоха лекциите на Сетембрини и накрая споровете му с Нафта (които едва се издържаха). По едно време от отегчение взех да чета мнения за книгата из нета. Големи суперлативи, голямо възхищение и тук-там някой споделил за скуката. Не се съмнявам, че някои хора наистина изпитват удоволствие от такива четива, но трябва да има и голяма доза снобизъм в суперлативите на други. За ме това е една може би смислена, но много скучна за четене книга. Не мога да преценя до каква степен за това впечатление е виновен превода, но безспорно книгата се нуждае от добър съвременен превод. Този е стар (например, срещнах няколко думи, които изобщо никога не съм чувала, особени граматични конструкции и др.), а и не съм убедена, че е добър. На едно място се усъмних в някакво описание, в което липсваше всякаква логика. За съжаление не знам немски и го сравних с английския превод. И там нещата звучаха доста различно. Та се чудя дали скучните места не ми изглеждаха като празнословни безсмислици поради лош превод.

Това е една от малкото книги, които съм зарязала без да дочета.

Жалко, че си загубих времето да стигна до седма глава. Чак тогава си дадох сметка, че некохерентностите са прекалено много. Издирих английския текст и започнах да сравнявам. Този човек (преводача) не разбира английски по-далеч от елементарни изречения! А и речник явно не ползва.

Плачевен превод за жалост…

Скучничка ми беше тази книга. Отегчава ме този подход на автора постоянно да поставя героите си в ситуации на диалог с някой, който им „отваря очите“ или им изнася лекции на философско-историческо-социални теми. Имам предвид не само този, но и романите от драконовата поредица.

Изреченията започват с главна буква и завършват с точка. След препинателен знак се оставя интервал, а такъв с четири точки не съществува.

Е, и аз няма как да оспоря това, защото е вярно.