Читателски коментари от Pepola

Слаб превод — бичът на българското книгоиздаване в полседните 20 и кусур години. Изтраях до 26 глава и след като видях следната фраза:

„Mrs. Jennings … , and only disturbed that she could not make them choose their own dinners at the inn, nor extort a confession of their preferring salmon to cod, or boiled fowls to veal cutlets.“

преведена като:

„Притесняваше се само, че не може да им избира сама ястията в странноприемниците и дори не се опитваше да изтръгне от тях признание дали предпочитат сьомга пред треска и варена кокошка пред агнешки котлети.“

а смисълът е:

„Притесняваше се само, че не можеше да ги накара сами да избират ястията си в страноприемницата, нито да изтръгне призание дали предпочитат сьомга пред треска или варена кокошка пред телешки котлети.“

се отказвам да чета тази книга на български.

Иван Богданов е изказал най-смисленото мнение за тази книга. Не съм напълно съгласна с него за пълнокръвните образи, за мен бях доста неубедителни. Всъщност може би бяха започнати добре в главите, които ги въвеждат, но липсата на добра психологическа обосновка на поведението им впоследствие ги направи неубедителни.

Може би идеята е добра, но реализацията е пълна с наивитет, фактологически и логически грешки. Ще дам някой и друг пример:

В петзвездните хотели багажът не се носи от крупиета (те работят в казиното), а от пиколо. Жената на вуйчото не е леля, а е вуйна.

Един от героите шведи бива ограбен в Петербург и остава по гащи и потник. Дават му дрехи назаем, за да се прибере, но когато пристига вкъщи, той има багаж за разопаковане, който в крайна сметка не разопакова. Този багаж е достатъчен, за да тръгне с него на ново пътуване.

Повтореният на цели праграфи при получаването на имейлите беше по-скоро досадно отколкото внушаващ нещо похват.

Мда, слабичка е книгата за жалост.

Интересно дали той е преписвал от „специалистката“ Мег Блекбърн Лоузи или обратното. Май той си пада по преписването, тя се базира на „медицинската си интуиция“.

За децата на новото време нямам коментар. Супата от ДНК, електромагнитни, електрически и други полета, които авторката манипулативно е забъркала може да се стори „научна“ на някои читатели.