Читателски коментари от NomaD

Две секунди справка щеше да ти спести коментара — и да разбереш кое е името и кое псевдонимът.

Благодаря от името на екипа! Ще добавя съответен етикет към произведението.

Заглавието е коректно от стилистична гледна точка . Прочетете книгата и ще разберете още от първите страници.

Wallküre, забелязал съм, че на „правото на всеки на собствено мнение“ обикновено се позовават онези, които всъщност нямат собствено мнение или най-малкото са неубедителни в съжденията си поради липса на позиция. Така парадоксално за самите тях изричащите сакралната фраза всъщност признават поражението си пред по-силната теза на опонента.

Объркала си Кандов с Мердвенджиев. Въпросният сблъсък е между Огнянов и Кандов — Втора част, XXIV.глава.

Може да прочетеш базовата история: „Спомените на една гейша“ на Кихару Накамура. Има я тук, в Читанка.

нотманееее!

Пич е to5ov! Гот му е на челяко да подФане хамИриканска книга, и то на либИраста Гришам, и да се изхрачи с (квази)православно презрение по тия меки китки, усанците, чифутите му с чифути.

Друга порода е мъжът с евразийска закалка („Как закалялась сталь“) и дълбооока славянска душа — поркащ самогон и изявяващ свободната си воля върху хистерясалата си съпруга. Е те т’ва е мъж. Не е като пиндосите в „клоаката Уса“.

Сега сериозно… Подобен тип „прочит“ — да се дирят в художествените текстове „факти“, които да потвърждават нечии идеологически комплекси,. ми напомня интерпретацията на марксистко-ленинските литИратори по отношение на „Гераците“: как самата повест представя „процеса на начално натрупване на капитала“, а Божан Герака (иначе алчен, но непредприемчив скъперник) е нарочен за „новия тип селски буржоа“; неговият брат Петър пък е „заподозрян“, че е „предвестник на неосъзнатия лумпен-пролетариат“ или че е „паразитстващ средняк — бъдещ кулак“, как да не го пратиш в Белене! Такова дописващо тълкуване има и спрямо малкия Захаринчо — с отиването си в града щял да стане класово осъзнат „бъдещ пролетарий“, а пък епизодичният персонаж Ило Търсиопашката (иначе лентяйстващ кръчмарски клюкар) е афиширан като „прогресивен представител на трудовото селячество“.

Та така и to5ov по отношение на „уса“ (презрително название на Щатите, заето от руските форуми) — прави генерални изводи, обхванат от постсъветски сексистко-мачистки порив…И се кефи, че го пише. Настоящий, мужик, пацан!

notman, приятелю!

Позволих си показно да ЦЕНЗУРИРАМ емоционалната ти реакция спрямо опонента, изразена като зооморфна квалификация.

Ти си мъдър човек и съм сигурен, че ще акцептираш адекватно действията ми. Сигурен съм, че можеш да подхождаш също така мъдро към опонентите си, които са парадигматично различни от такива като теб. Приеми, че няма да отговорят на зададените от теб два въпроса, а ще реагират с фрази като „А вие що горите живи хора в Одеса!“! И ще контрапростестират. Подходи към ситуацията съобразно народната мъдрост с познатата ти зооморфна алегорика:

„Разбира ти свиня от кладенчова вода.“

Аз ще добавя и думите на Христос: „Не давайте свято нещо на кучетата, нито хвърляйте бисерите си пред свинете...“ (Матей, 7:6). Няма да те разберат, в отчаян опит за отговор само ще репродуцират нечленоразделни звуци, тъй характерни за тези животни.

P.S. Сигурен съм, че няма да се засегнеш от обръщението „приятелю“.

P.P.S. Постингът ми е единствено и само към notman. Няма да приема реплики от други, освен евентуално от НТ.

Г-н Лаловски

Погрешно е впечатлението ви, че романът „Фараон“ в Читанка е в „мнооооого“ съкратен вид. Напротив — книгата тук си е цяла-целеничка, с пълния си обем.

Тази творба на Ботев няма един-единствен оригинал. Всъщност Ботев е оставил в ръкописите си множество недовършени редакции. В литературната традиция са утвърдени два варианта: единият е настоящото стихотворение, за първи път публикувано от Захари Стоянов; другият е публикацията във в. „Нова България“ през лятото на 1876 г. Вторият вариант е със заглавие „Дякон Васил Левски“ (присъства в Библиотеката) и някои примерите, посочени от Вачо, са именно от него.

Относно израза „твой един син“ — той е библейски стилизиран, което предполага местоимението да е нечленувано, поради което З. Стоянов предпочел да е така.

Твърде неясно зададен въпрос. Комосът е в рамките на IV епизод и е неразделна част от него. Няма грешка в изложението на текста на драмата.

lubomir7715

За съжаление Лев Николаевич се е споминал преди 101 години, поради което не можем да предадем молбата ти.

„Рим“ не принадлежи към „Петербургски повести“, въпреки присъствието на тази творба в българското издание (НК, „Световна класика“). На шега казано, „Рим“ си е „римска повест“.

читателю,

Моля те, ЧЕТИ, преди да коментираш!

В посочения от теб пасаж няма грешка. Думата си е точно „пътници“.

valio888, ако толкова гориш от желание да се заяждаш на тема „криптология“, не му е тук мястото. Тук се коментира творбата (най-много авторът). Можеш да отвориш тема във форума („Общи приказки“).

Всъщност ще се поправя — наистина настоящият текст е превод на допълнено издание от 1998 г.

Изразеното съмнение относно годината на издаване на романа е неоснователно. Няколко секунди проверка бяха достатъчни:

http://en.wikipedia.org/wiki/Mayday_(novel)

Дебелянов публикува това стихотворение през 1912 г. със заглавие „Скрити вопли“. По-късно, през 1914 г., поетът решава да използва названието „Скрити вопли“ за заглавие на цял цикъл от поетически творби. В този цикъл (останал недовършен) влиза и коментираното тук стихотворение, но вече неозаглавено. Такава е последната авторска воля. Затова стихотворението бива назовавано със своя първи стих — „Да се завърнеш в бащината къща“ — във всички сериозни издания на творчеството на Д. Дебелянов. Логично е да е така и тук, в „Читанка“. Евентуално може да се помисли за възможността „Скрити вопли“ да бъде посочвано като алтернативно заглавие на този текст.

Вилорп, тази книга на Азимов и Силвърбърг — „Позитронният човек“ (The Positronic Man) е романизиран вариант на разказа на Азимов „Двестагодишният човек“ (The Bicentennial Man) и като такава си е съвсем отделна творба.

Когато човек пише коментар от такъв характер, първо е добре да се поосведоми, за да не се излага.

Смятам, че е време да пренесете дискусията си някъде другаде, тъй като тя твърде много се отклони от целта на този раздел — да е коментар върху конкретната творба.