Е ,какво да кажеш…Пък и кой ли от нас може да се опитва да оценява-прочети и замълчи!
PS Направи ми впечатление как е отбелязяна смъртта на поета в София 2–3 седмици след 2 10 1916.Живял е под наем в къщичка близо до Бул.Сливница/Тя стои днес 2010/Събралото се множество почело паметта му и малко преди края на митинга изведнъж прозореца на къщето се отворил с трясък и постоянно пияният хазяин се развикал:" Какво сте се събрали бе!?Когато нямаше пари за един залък ,нямаше от кого и петак да заеме,а сега приятели се навъдиха ,Д…ъ ваш"та мама…"Хепънинга се разтурил бързо,държащите речи политици се изнесли първи.
Искам само да кажа, че стихотворението се преподава в училище под заглавието „Скрити вопли“ и за това ми беше трудно да го открия тук. Моля, ако може да направите нещо по въпроса.
Дебелянов публикува това стихотворение през 1912 г. със заглавие „Скрити вопли“. По-късно, през 1914 г., поетът решава да използва названието „Скрити вопли“ за заглавие на цял цикъл от поетически творби. В този цикъл (останал недовършен) влиза и коментираното тук стихотворение, но вече неозаглавено. Такава е последната авторска воля. Затова стихотворението бива назовавано със своя първи стих — „Да се завърнеш в бащината къща“ — във всички сериозни издания на творчеството на Д. Дебелянов. Логично е да е така и тук, в „Читанка“. Евентуално може да се помисли за възможността „Скрити вопли“ да бъде посочвано като алтернативно заглавие на този текст.
Когато чета това стихотворение пред мен застава образа на милата ми мама и къщата на село или когато в дадени моменти си спомням за нея, то изплува в съзнанието ми. Тогава сълзите потичат, не мога да ги спра и само повтарям: мамо, мамо ….. мамо. Как са българите които са в чужбина? Дали изпитват и чувствуват това което е накарало поета да напише това стихотворение? Не е ли време да ги накараме от време на време да си спомнят за него и дори да го научат наизуст!
NomaD, точно така! Стихотворението се знае и с двете му имена. Аз миналата година бях избрала Копривщица за нощувка, с цел да посетя къщата на Д. Дебелянов, но за съжаление домакинката ни ми провали плановете. Бе твърде негостоприемна и загубихме време в лутане докато открием къщата където трябва да се настаним. Тази година отново включвам града в моята програма и се надявам този път да успея да пристъпя в бащината му къща. Веселин, по мое време стихотворението се учеше на изуст и тази година ако стигна до къщата на Дебелянов съм си обещала пред паметника на майка му да го изрека на глас.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.