Читателски коментари от NomaD

Произведението вече е достъпно. Беше под възбрана поради грешка, за което се извиняваме. Благодаря за сигнала!

asayva, мнителността често пречи на трезвия поглед върху събитията. Имай повече доверие към хората, които поддържат Читанка!

Въпросният френски филм на български екран излезе под заглавие „Награда за опасността“ (ориг. Le Prix du danger) и е екранизация на разказа на Шекли „Цената на риска“ (има го в Читанка). „Бягащият човек“ е вариация върху „Цената на риска“ — текст от студентските години на Кинг, публикуван едва през 80-те.

Рафаел Сабатини е британски писател, с италиански произход по бащина линия. Пише на английски и неговите романи са представителни за историческия роман на английския неоромантизъм. Следователно „Скарамуш“ не може да бъде дефиниран като „френска класика“, макар и сюжетът му да е на „френска вълна“.

Моля, бъдете по-конкретен! Посочете двете позиции в текста, които според вас са проблемни. Ако е така своевременно ще направим необходимото.

Спокойно — 1960 е каталожен номерът на книгата, а не годината. Информацията за изданието и творбата са в началото на страницата.

Мечето Кода,

Няма нищо смущаващо от факта, че несъмнени шедьоври споделят общи мотиви и теми с още по-несъмнени отпадни продукти на булевардната литература. Нека да оставим на читателите свещената им привилегия да отделят перлите на високата литература от гнилите ябълки на тривиалната словесност. А за прасетата не бери грижа…

Приеми този коментар като отговор от екипа на Читанка!.

Учудвам се на самочувствието да се ссамоопределяте като пишещ човек, господине, като се вземе предвид културата на писане, изявена в няколкото реда на Вашия коментар.

Какво имам предвид ли? Ето няколко очевадни примера:

много хора на който им харесва

Виште

нешто

идей

случей

Проблемната пунктуация и словесната беднота дори няма да ги коментирам…

Предлагам на Ивайло Иванов да отмине с мълчание въпросния коментар на „човека от бранша“.

Наличен е и въпросният друг превод.

https://chitanka.info/text/2796-antigona

Веднага добавям като задължителен и романът На Василий Гросман „Живот и съдба“. Корекцията на текста е на финалната права. Уверен съм, че до края на настоящата година ще бъде наличен в Библиотеката.

Отправи посланието си към Българската Уикипедия. Тук се импортва тяхната статия.

„Към Читанката могъл да правя корекций“, казваш. Отговорът е ТЦ! Не ти щем нито корекциЙте, нито мнението. „Могъл да правиш“ другаде, моля!

Тъй като тук се оформи твърде конфликтен флейм, предлагам на участниците да замлъкнат. Предупреждавам — следващите коментари в същата сюжетна линия ще бъдат премахнати.

Маги,

Постингът ти е за изтриване без обяснения, но нейсе…

1. Книгите в Читанка се качват на добра воля от всекиго, който пожелае да отдели време и труд да ги обработи. Никой не следва план по задължение. Доброволците, които са предложили романите от въпросната поредица, са сканирали тези книги, които са имали и пожелали да обработят. Така че, Маги, бъди благодарна, че ги има и досегашните книги в наличност, и прояви търпение и уважение към онези, които биха могли да предложат и другите романи.

2. Тук е коментарна рубрика, не книга за оплаквания и похвали.

Ариецо!

Уважавай консервативността на любезните дами, моля те! Границата между иронично и обидно отношение често не бива долавяна, особено когато засягаш такива сакрално-съкровени области на културна споделеност, чийто обект на обмен са и рефлексиите върху коментирания тук роман.

Накратко казано, авторът на въпросния роман е анонимен (приет е и терминът „аноним“), а самото произведение принадлежи към „анонимната литература“.

Вярвам, че следващите коментари ще бъдат насочени към самия роман и темата за проблемното авторство. Ппостинги с лични нападки от типа „Какъв ти е проблемА“ ще бъдат премахвани.

Романът „Селцето“ не е продължение, а по-късна разширена версия на сюжета, заложен в повестта „Проходът“.

Спокйно! Прочела си целия роман — и двата тома, обединени в едно произведение.

Девойче!

Вероятно заглавието „Пепеляшка и царският син“ те е подвело и си предположила, че ти предстои четене на поредното любовно ромачне с историческа тематична подложка. И съответно очакванията ти не са се сбъднали.

Тази книга е наистина трудна за четене (т.е. изисква труд, усилие) и изобщо не е развлекателен роман . Това е вторият роман от епическата историческа сага на Талев за времето на цар Самуил — да, това е печален разказ за една драматична епоха в българската история, достойна за трагедия на Шекспир. Но самият роман не е депресиращ, а през потреса води читателя до катарзис.

И когато отново решиш да праснеш единица за дадена творба, все пак се съобрази с това, че даваш ОЦЕНКА за нея — дали е с високи качества и достойнства, или е слаба книга. Защото „книга, трудна за четене“ съвсем не означава „книга с ниски литературни достойнства“.

Освен това, езикът на книгите на Талев има своите особености - със стилистична цел умишлено се използват старинни и диалектни думи, които често се отклоняват от съвременните правописни норми. Така се формира историческа убедителност и народностен колорит на художествения свят - а това не е недостатък, а достойнство на творбата. Разбира се, възможно е в резултат от обработката на текстовия файл да са допуснати и някои сгрешени думи – но за това вече не е отговорен авторът, още по-малко пък носи вина самата творба.

Типичен пример за реакция на неинформиран човек.

Моля, запознайте се със сюжета на поредицата, както и с характера на електронната игра — повод за създаването на романите, — преди да пишете прибързани постинги., ирелевантни по отношение на книгата.

Уважаема Икран!

Читанка не е някакъв самостоен персонифициран феномен — тя съществува единствено и само благодарение на читателите. Читатели като теб имат добрата воля да споделят своите книги с другите (ближните по читателска съдба), като полагат усилия по тяхната цифровизация. Може би е дошло време и ти да споделиш чрез Читанка книгите, които харесваш и/или имаш, а все още липсват тук? Читанка има нужда от теб…

Несбъднатите ти очаквания достатъчно основание ли са моментално да забиеш четворка на романа? Какво всъщност оценяваш? Може би качеството на самия литературен текст? Или по-скоро собственото си проблемно възприемане на романа?

Един съвет: не търси у Труман Капоти онова, което ти разбираш като „романс“!. Романите на Капоти са друга бира. Още по-малко пък следва да подходиш към "Закуска в „Тифани“ като към сладникав чиклит с бижутерско продуктово позициониране. За тая цел се насочи към легиона Труманови сънароднички — „списателки“ на романчета на конвейер!