Приятно четиво. Въпреки, че се води криминален роман отразява много добре състоянието на обществото преди рухването на комунизма.
Когато тази книга излезе, я прочетох два пъти. Веднъж за обща култура и веднъж да преброя тъпите сравнения. Статистиката показа средно по 3 бисера на страница.
Съгласен ! Ако не ме домързи и мен , може някой ден да си поиграя и да преброя , колко са алогичните моменти . Искал е човека да напише нещо оригинално , ама се е престарал .
Преди окло година я прочетох. Имаше тук някаква дискусия от политически характер, която модераторът не без право е разчистил… Та тази дискусия ме накара да прочета книгата. Стилът наистина е ужасяващ — като ги заниже тия сравнения и „метафори“… Образите са клиширани, напъните за оригиналничене също ужасно дразнят. Е, не успях да позная кой е убиецът:)
За няколко дни живях в София през 89-та! Пих вносен коняк, хапвах паста в Шератон и се мотаех между Люлин и Патриарха заедно с това книжле. Много рядко ми допада да чета български автори, но Валентин Пламенов е от тях. Доза хумор, голяма плетеница, определено няма да отгатнете кой е убиеца и един наистина симпатичен инспектор Демирев в който ще се влюбите. До голяма степен ще изпитате и облекчение, че не живеете в онова време, аз изпитах, а и се изненадах колко леки жени е имало тогава. За едно палто от норка са били готови децата да си продадат. :))))) Та четете, приятна е книжката.
Авторът е феноменален майстор на сравненията!
Смял съм се с глас.
Не е за подценяване!
Благодаря за удоволствието!
Елегантна и оплетена криминална история от моята родна София.
Валентин Пламенов е просто отличен, така точно е пресъздал хората и задушаващата атмосфера на загнилия до полуда соц, шапо маестро!
Каламбурите и сравненията му са превъзходни, чисто удоволствие си е да го четеш.
Ще издиря и останалите му книги.
Цитати:
„Няма човек, който да не протестира срещу съдбата си, освен гениите и лудите. Те пък протестират срещу други неща.“
„Кошмарите избледняват постепенно, за да ги замени панорамата на комплекс Люлин призори. Вали. Дъждът е омръзнал на самия себе си, стича се по грозните блокове, които замислено го понасят.
Паркингът вече е опустял, а един пуст паркинг в Люлин е по-зловещ от пустинята Гоби, с тая разлика, че в Гоби поне може да ти се привиди нещо вълнуващо, докато в Люлин това е изключено. При условие че не се вълнуваш от вида на камионите за смет, естествено.“
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.