Читателски коментари (за „Литургия за Илинден “ от Свобода Бъчварова)

Най хубавата книга писана за Македония!

Трудно ми беше да напиша това ревю.

Както казват във филма „Мера според мера“, направен по мотиви от тази книга, името Македония идва от мъка. Много мъка са изстрадали българите в тая пуста Македония! Първо от турците, после от същите в сговор с гърците и на края като за капак — от сърбите. И това продължава вече над сто години…

Всеки камък, всяка педя земя са напоени с българска кръв. Най-свидните и чеда са оставили там костите си, а Македония така и не успя да се обедини с България.

И двамата ми прадядовци са бегълци от Македония — единия от гърците бяга заедно с брат си, цялото им село е избито и опожарено, другия бяга от сърбите. И дочакват най-голямото българско предателство — да ги карат в името на съветския интернационал да се определят като македонци, те които винаги са били българи, милеели са и са бленували за отечеството. И двамата са участвали в 1 световна война, за малко сбъднала отколешната ни мечта за обединено отечество. А комунистите са искали да ги накарат да се отрекат от всичко. Самият факт, че в изданието от 1969 е обяснено кратко под линия, кой е бил Гоце Делчев е ужасяващ…

Книгата е страхотна, научих много за това смутно време. Което въобще не се или много малко се изучава в часовете по история в училище. И от нея разбрах едно — българите хем са сговорни, хем не са. И са най-големия си враг. Враждата между върховистите и ВМРО е толкова страшна, безмилостна и братоубийствена, че просто не мога все още напълно да я възприема. Гъркомани, туркомани, сърбомани и обикновенни страхливци и предатели също е имало бол. Жадно е окото човешко, за бели алтъни забравя и род, и братя, и родина. Досущ като в наши дни. Леко е да се кланяш на чужд господар, трудно е да си мъж, да си истински българин.

Поклон пред делото и саможертвата на воеводите Гоце Делчев, Яне Сандански, Христо Чернопеев, Кръстьо Асенов, Апостол Петков наречен Ениджевардарското слънце и хилядите знайни и незнайни четници, чийто събирателен образ се явява Дилбер Танас.

Светла им памет!!!

Цитат:

„Македония му изглеждаше като една многодетна майка, на която изяждаха децата. Накрая тя не можеше вече да ражда от изтощение…“

Хайдушки песни — Пейо Яворов

https://chitanka.info/text/7076-hajdushki-pesni

https://www.youtube.com/watch?v=aP7NU…

Както казва първият коментар- най- хубавата книга за Македония. На мен лично ми отне четенето й време, защото бе нужно постоянно да се ровя в интернет за описаните в нея герои. В книгата оживяват комитите на тази изтрадала земя и ми бе необходимо докато чета да се запознавам и с техните биографии. Но тези отклонения не пречеха на прочитането, защото езика на писане на книгата е толкова сладкодумен, че веднага те потапя в нея.

За хубавият прочит ми помогна и това, че съм учил в Благоевград и на мястото на къщата на Илия Дилберов има възпоменателна плоча и лесно можех да си представя картините, описани с думи.

Поздравления и на сканиралия тази книга, понеже преди 6 години, когато я търсих, едвам я намерих. Един от продавачите на Славейков ми каза, че може да я намери, но ще му трябват 2–3 дни. Накрая ми даде едно оръфано старо издание, но пък за мен много ценно. Ето защо, качването тук на тази книга представлява добро дело за българската култура и историята на Македония.