За мен това е наистина много хубав роман, макар че не търся романи с хумор и сатира. Само едно нещо не разбирам: в главата „Греховете на лозницата“ авторът сякаш осмива библейската история за Бог, Исус и Дева Мария, която някой я е измислил и оттам хората векове наред все вярват на измислици. Авторът даже я сравнява със старогръцките легенди и митове и заключава, че хората имат нужда да си измислят нещо, в което да вярват и то да ги плаши и вкарва в правия път.
Не съм съгласен с автора, защото сякаш се гордее, че е атеист и смята, че в бъдещето всички ще станат такива.
За бъдещето не зная — в последните 30 години поне българите деградират и оглупяват с такава скорост, че скоро сигурно и в Тангра ще започнат пак да вярват… Но в близкото минало със сигурност всички бяхме атеисти. И действително се гордеехме с това, че не вярваме в религиозни глупости от преди хиляди години.
Съжалявам, но ще изкажа моето несъгласие. Мисля че българите най-много са изостанали в периода ’44 — ’89г. Следващите 30 години българите още съжаляват за отминалото време и за мен това ги спира да се развиват. Този период от 9 септември до 10 ноември наистина е бил времето на атеистите. Но аз се гордея, че съм вярващ. Искам да цитирам една мисъл на Айнщайн, защото я подкрепям напълно: „Науката без религия е осакатена, религията без науката е сляпа.“
Благодаря ви, че ме подсетихте да видя биографията на Любен Дилов — той е основоположник на българската фантастика по сициолистическо време.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.