Късно докоснах Солженицин и неговия свят на руснак .С усещане съм ,че Андрей Рубанов продължава темите за свободата,за достойнството в съвремието , в живота ни .
"…Казват, че бизнесмените нямали време. Че били прекалено заети, за да четат. Това са глупости. Всеки човек е длъжен да чете книги, както арестантът от Общата Бърлога е длъжен да жертва кутия кибрит за Пътя — в противен случай ще престане да е достоен арестант. И човекът ще престане да е достоен човек
…
Аз — банкерът? Електроженистът? Алкохоликът? Трезвеникът? Писателят? Фалшификаторът на търговски книжа? — гледам от своя балкон настрани и надолу.
И виждам — Европа? Азия? Затвора? Свободата? Мъртвата Совдепия? Живата Русия? И аз не знам.
Книгата свърши, господа.
Свободно. "
Невероятно силен роман! Четейки го, се докосвате до същината на славянската душевност. С цялата и дива сила, жажда за живот, моментна жестокост и безкрайно благородство… Често проявявани от един и същ човек в един и същ момент…
„Може би в някакъв друг комикс младото банкерче нямаше да живее в Азия, ами в Европа. В малка спретната страна, където жените в празнични дни обличат колосаните рокли на своите прабаби и танцуват техните танци.
Там, в Европа, банкерчето щеше да бъде настанено в стерилно заведение с добра храна, със спортен салон, с работилници за желаещите да работят и с телефонни кабини за редовни делови разговори. В европейски затвор.
Обаче там, в европейския затвор, той никога не би се озовал в мазето, в мръсния коптор, и сиромашкият надзирател, подкупен от още по-сиромашки затворник, не би донесъл на нашия банкер в този коптор бучка захар и цигарка.
И банкерът нямаше да се наслади на бучката захар. И нямаше да изпафка тази цигарка. И така и нямаше да научи как човек може да постигне свободата си.
Добре, че живеем в Азия.“
(корекциите в превода на пасажа са мои)
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.